Клуб на развеждащата се съпруга

  • 14 663
  • 136
  •   1
Отговори
  • Мнения: 773
 Напоследък има толкова много теми за разводи и раздели, че реших да си направим една обща. Да си помогнем за справяне в ситуацията. Да си дадем една на друга сила. Четейки какво и как се случва при другите, може би ще погледнем с други очи своята си ситуация.  Да дадем и да получим съвет от хора в подобно положение. Не ми се ще постоянно да спамя по другите теми. А в такава ситуация почти през ден има нещо, което ти се иска да споделиш. Моя си пусках. Като гост естествено. Все още ме беше срам от цялата случка. Вече не.

# 1
  • Мнения: 2 556
Алесия, много съжалявам да видя, че точно ти пускаш такава тема... Да не би напрежението покрай бебчето да ви е дошло нанагорно, все пак имате две съвсем малки деца, не вярвам да няма изход от ситуацията?  Hug

# 2
  • Мнения: 84
Eто ме - прясно-прясно разведена след близо 2 години разправии и перипетии. Ако мога с нещо да помогна - от сърце! Аз лично минах през всичко това съвсем сама и много добре разбирам за какво говориш.
Само ще ти кажа, че чувството да излезеш от съда след последното дело е несравнимо! Simple Smile Поникват криле, олекваш, и те обзема едно чувство за свобода, свободаааа!

# 3
С дете на 3 години и бебе на месец, трябва да си преживяла нещо безумно драстично, за да се решиш на подобна крачка.
Окончателно ли е?

Аз няма как да съм в клуба, но няма да спамя, нито ще охкам и ще изказвам съжаления. И съвети няма да давам.
В някакъв смисъл се опитвам да разбера кое дава сили на някои жени да се разведат, а други все да търсят пътя обратно към някого, да търсят методи и оправдания. В името на кого и какво се развеждаме или оставаме?

# 4
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
Има и такъв подфорум http://www.bg-mamma.com/index.php?board=33.0 Казвам го не, защото ми пречите, а защото смятам, че е много полезен, а някой може да не го е видял.

# 5
  • Мнения: 0
Празниците които уж трябва да сплотят семейството , като чели изкараха всички проблеми на повърхността.
 Не ми се ще да бъда член на именно този клуб , но ... поглеждайки дълбоко в себе си , във връзката ни  се питам " как стигнахме до тук, кога се разминахме , къде сгрешихме...?" Трудно ми е да приема че след почти 11г заедно (7г брак) всичко е било загуба на време . Защо ...?

alessia не знам как си стигнала до мисълта за развод , надявам се да споделиш
 
Как стигам аз ? Не живеем в България-идвайки "тук", залисани в ежедневните ангажименти , работата, в един момент се оказа че нямаме "време". Никога нямаме "време " за събиране с приятели , дори и да имаме винаги е набързо и хайде после обратно " че имам много работа". Нямаше ден почивка , няма и сега. Амбицията за нещо повече всъщност "ограби" семейството . В един момент вече нямахме "време" да се видим , да поговорим , да споделим . На него това не му пречеше - прибирайки се , децата са си в къщи, жената и тя  там ( просто даденост) . Всичко уж наред , а всъщност просто заблуда.
  Винаги съм тази която "не разбира" , а аз как да накарам някой да разбере че всъщност парите не носят щастие , че живота е кратък  , че сега докато са малки децата трябва да се прекарва време с тях,  да им се радва човек  . Никога не излизаме заедно като семейство , за" почивка " ( за 5 г сме си позволили 3 пъти по 1 седмица) винаги избирах най-неподходящото "време", когато сме затрупани с работа" ( а подходящо никога не се намери).
 Както казват повечето тук - отстрани идеалното семейство , а всъщност...
Вече ми е трудно да продължавам така , отказах се да се опитвам да накарам някой да ме разбере - приех че съм тази която " не разбира" . Поглеждайки напред изход от лабиринта не виждам - ако се разведа бих си взела децата и бих се прибрала в България . Но идва въпроса " как да отнемеш бащата на децата" . Лично аз се въртя в омагьосан кръг , яд ме е че нещо толкова материално убива връзката между нас.
 
Извинявам се за объркания тон ( то е още по голяма каша в главата ми).
 

# 6
  • Мнения: 773
 Ей ме на и мен. На пръв поглед с прекрасно семейство. Ако кажете на някой от познатите ни, че и имаме чак такива проблеми едва ли ще ви повярва. Всички ни мислят за едно идеално семейство. Две деца, дълги години заедно. Приминали през много перипетии, за да докажем на света, че се обичаме и че избора си е лично наш. А пък, ако кажете, че за цялата ситуация виновника е мъж ми още по-малко ще ви повярват. По скоро ще кажат, че аз сигурно съм виновна. Да, ама не въпреки, че до последно се опитва да ме изкара мен виновна, аз не се смятам за такава. Стигнах до заключението, че каквото и да съм направила не заслужавам обидата и отношението отправено към мен. Боли много. Боли не заради това, че го хванах да си разменя любовни признания с друга. А заради реакцията му след това. Заради отношението към мен след като разбрах. Не знаел дали ме обича. или май направо каза, че не ме обича. някак си ми се иска да го забравя това признание в нелюбов. Още малко сили ми трябват, за да си призная за старата тема като гост. Да пиша като гост вече не изпитвам нужда. Беше ме срам, много ме беше срам, че това се случва на моето семейство. Сега вече не ми пука. На него явно не му пука за мен. Тогава защо на мен да ми пука кой ще разбере, че най-вероятно ще се разделим.
 Иначе все ми се иска решението да не е крайно. Точно затова по скоро ми се искаше да поговорим за последните стъпки преди развода. Дали има някакъв шанс нещата да се оправят. Дали някой от нас е успял да намери рецептата да оправи нещата една стъпка преди раздялата? Дали е успял да прости? За обидата, за изневярата, за отношението. Да прости на него, на себе си? За чуствата. За това как да мине по-леко, ако все пак се стигне до там? Как да се държим един към друг, ако се разделяме, но се налага известно време да поживеем заедно, докато уредим жилищните проблеми. Все такива въпроси ми се мотаят из главата. Rolling Eyes
Лого5ка мерси, срам не срам не го бях видяла.
 

# 7
  • Мнения: 4 068
Винаги е ужасно тъжно когато се разпада едно семейство. Чета и другата тема за любовниците и сега като те чета теб не спирам да се чудя и никога няма да се начудя как е възможно да има хора, които без капка срам, чувство за вина, съвест, достойнство и каквото там още се сетите причиняват подобни катаклизми в едно семейство с деца и изграден живот? Не ми го побира главата просто. Какви са тия жени дето без да се замислят причиняват подобно нещо? И какви са тия мъже дето изобщо не помислят дори за жената до себе си? А уж това е жената с главно Ж в живота им.Ужас! Егати и времето в което живеем!
Съжалявам за дългия пост, но напоследък доста такива теми се появиха и това ми навява тъга в сърцето. Кураж момичета!

# 8
  • Мнения: 1 404
  Дали има някакъв шанс нещата да се оправят. 
Шанс винаги има,ти сама казваш,че не искаш това да е краят...опитай се да се дистанцираш от ситуацията,да погледнеш като страничен наблюдател-така и болката ще намалее...и да прецениш трезво-искаш ли го този мъж още...после вече е лесно.Много скорошно ти е раждането,хормоните още танцуват,дайте си време за размисъл.

# 9
  • Мнения: 84
Alessia, няма от какво ТИ да се срамуваш. Въпреки, че и аз дълго време се срамувах - той изневери, той се дрогира - аз се срамувам... Не сподеделях с никой, дори и с най блезките ми приятели, защото ме беше срам... защо, никой не знае. В момента в който взех решението и се разделихме ми мина срама и осъзнах, че наистина няма смисъл да се срамувам от постъпките на друг, било то и собствения ми мъж, нищо че съм си го избрала аз, съзнателно и в съвсем съзнателна възраст.
За изневярата - нея някакси я простих - нищо че беще страшно грозно. Аз лежа в болница за задържане, а той си го развява, че се и хвали из интернет с "героизмите си". Болеше много, свърши ми света, не успях да задържа бебето, направих спонтанен аборт в Белград, в никоя болница не искаха да ме приемат, защото съм чужд гражданин... Но това някакси го простих. Не напълно, не изцяло, но достатъчно за да продължим, да забременея отново и да родя наше детенце. И да бъда щастлива. Някакси, остана на заден план, и ако не се замислях нарочно на тази тема, даже и не се сещах. Верно и че неговата реакция след изневярата беше единствената вярна - прекратяване на всякаква комуникация с въпросната дама и плътно до мен, показвайки много любов и отдаденост във всяко едно отношение. Така че, да, мисля че има живот и след изневярата... Битови грижи нямах, защото и апартамента си е мой, и имам добра работа - т.е. можех да го изритам като кирливо коте, но реших, че ще се опитам да продължим. И не съжалявам.
Виж дрогата вече не можах да преживея и в края на крайщата пак до там се стигна...
Желанието да продължим, обаче беше взаимно. И старанието от негова страна - огромно. А това е важно.

# 10
  • Мнения: 0
  Дали има някакъв шанс нещата да се оправят. Дали някой от нас е успял да намери рецептата да оправи нещата една стъпка преди раздялата? Дали е успял да прости? За обидата, за изневярата, за отношението. Да прости на него, на себе си? За чуствата. За това как да мине по-леко, ако все пак се стигне до там? Как да се държим един към друг, ако се разделяме, но се налага известно време да поживеем заедно, докато уредим жилищните проблеми. Все такива въпроси ми се мотаят из главата. Rolling Eyes
Шанс да се оправят напълно едва ли , но да се Поправят винаги има , стига да има желание и от двете страни.
За изневярата не знам какво да ти кажа - човек може да прости ,но никога няма да забрави. А именно това винаги ще тежи , винаги в трудни моменти ще излиза там от "тъмното минало"- уви.
Казвам си че си струва да се бори човек - заради нас самите , заради децата ...но в един момент всичко ти идва в повече и някакси ти става безразлично. Sad
Как да се държим ако все пак се наложи да се разделим- надявам се като зрели хора ,"човешки". Един развод никога не е лесен - една час от теб си отива , всичко това което си дал от себе си през тези години "умира", а от това боли.

# 11
  • Мнения: 773
Аз желанието го имам. Проблема, е че той май го няма. То заради това ми дойде идеята за раздялата. Той искал да си живее спокойно. Когато му обяснявам, че аз не мога да живея спокойно при това положение, трябвало да почакам малко да си изяснял чуствата. Чакам го вече месец да си изясни чуствата. Ами не искам да чакам. Искам да знам, Да или Не. Иначе казва, че иска да се оправят нещата. Само, че само казва и нищо. А, да каза ми извинявай. Ама такова извинявай все едно ме е настъпил.

Айчето преди триъгълника проблемите ни бяха същите. Деца, работа, битовизми и т. н. никога нямахме време само за нас. Все едно го е страх да остане насаме с мен. Това много ми тежеше и сме го обсъждали. Обещавал, е че ще намира повече време за семейството, че ще ходим някъде само двамата или тримата с детето. Стигахме винаги само до обещанията. Накрая ми писна, спрях да искам каквото и да било. Спрях да искам и ме зашлевиха с това, че аз не съм обичала, че аз не съм разбирала. Тя другата го разбирала много повече. На нея и пукало за него.  Shocked Хмм.. да, а на мен хич не ми пука за него. Thinking
 М......му мръсна след 10 години и две деца се сети, че не ме обича. Направо ми иде да го  #2gunfire
 Иначе аз и сега се опитвам да се държа човешки. Ама не винаги успявам. Много често го хващам в лъжи и това ме кара да избеснявам много на моменти. Днес например успях да набарам сметката на JSM-а преди него. Предната странно изчезна някъде. newsm78 Беше ми казал, че вече не се чуват. Всеки ден са се чували по няколко пъти, до последния ден на разпечатката. Новата лъжа беше, че тогава са били последните дни в които са се чували.  ooooh!Кой ли му вярва вече.

# 12
  • Мнения: 2 013
Сигурно не ми е работа да давам съвети, тъй като не съм преминала през това, но все пак....
Защо не се опиташ да се успокоиш, да не го караш да решава, да не вдигаш скандали (ако го правиш), да не следиш разпечатки, да се правиш, че проблемът не съществува. Остави го самотен в мислите му какво да прави. Не говори за това. Гледай си децата, върши това, което си вършиш. Знам, че е много трудно, особено с малкото бебе и всичките хормони в главата ти. Но така ще го оставиш да се пече на бавен огън, няма да му даваш шанса да се отбранява и да си търси аргументи как ти не го разбираш, а другата е бяла и добра и разбираща, ще го накараш да мисли какво иска от живота си. Ако въпреки това реши да си тръгне - може би така ще е по-добре. Но ако реши да остане, то сигурно ще е премислил спокойно доста неща и ще може да изчисти пред себе си и пред теб по някакъв начин стореното.
Мамка им и мъже, хич не са редки случаите, в които им става тясно около врата, когато се задават още отговорности, а бременната им съпруга не е в най-добрата си форма!

# 13
  • Мнения: 589
М......му мръсна след 10 години и две деца се сети, че не ме обича. Направо ми иде да го  #2gunfire
 Ето това е тъжното...Не,че няма да го преживеете,не,че няма да срещнете и вие човек,достоен за обичта ви..Но страданието на дечицата не се компенсира с нищо...
  

# 14
  • Мнения: 669
Но така ще го оставиш да се пече на бавен огън,
Аз сигурно ще полудея, ако го чакам, смотаняка скапан, да остане насаме с мислите си и реши какво да прави, докато аз гледам 2 деца и се правя на ни чула , ни видяла, ни разбрала! Просто характера ми е такъв, не знам за авторката...Освен това тоя продължава да се чува с "любимата" си и да лъже. Направо не знам какъв съвет да дам..Избива ме на садизъм #2gunfire Rage

Общи условия

Активация на акаунт