Да споделя, че да ми олекне

Da prava ci biax mnogo riazka i ce izviniavam zatova az cam bla 4ovek na otctapkite i na kompromicite koeto mi e koctvalo mnogo v li4en plan e IZVINETE ME ZA GRYBITE DYMI mai naictina ne biax prava no poniakoi pat kat ce cetia procto ne mi izdarjat nervite .
p.p. poznavam i cvekarvi koito ca ceodaini i doctoini za yvajenie gotovi da pomognat i da badat ot polza na mladoto cemeictvo e na takiva babi shapka cvaliam. Da dopalnia ne e zadaljitelno camo cvekarvata da e losha ima i maiki na momi4eta koito ca po prokleti i ot cvekarvite no tova e dryga tema

Темата за "Вампирчетата" (така каричаме с моят мъж свекървите, вкл. и меговата мамма     ) е просто безкрайна, но нека да споделя и моето мнение по въпроса.

1. Всичко започва на един много по ранен етап - вие сте онази дето ще ожени нейното неповторимо, единствено, съвършенно и ...... синче за себе си (ау ужас)! Още на този етап на взаимотношения, трябва да се регламентират правилата на  играта. Според мен основна грешка е да се позволява на родителите да се намесват в решенията относно сватбата и още по-лошо да я платят. Тогава цял живот ще смятат, че могат да се месят където не им е работата.
Ние със съпругат ми се оженихме с 500$ на заем скромно, но както си го искахме и ПОКАНИХМЕ милия Вампир да присъства (ако иска   ) без да има каквото и да е право на мнение за каквото и да е!!!
2. Идва проблема с кръщаването на внуците И. Да ама не е познала!!! Имаше дори подкупи от сорта на: Този златен пръстен е за малката Виолета.... е малката Елица няма златен пръстен. Много Важно!!! но не можа да се намеси и да повлияе на решението НИ!
И основно, надявам се, с още доста усилия от моя и от страна на мъжът ми, стана ясно, че ние сме големи, самостоятелни хора, които могат да се грижат сами за себе си и децата си, че тя е обичаната баба, но дотам!!!!
И последно искам да кажа , че в тези взаимотношения огромна роля има НЕЙНИЯТ СИН, който ако не вземе подходящата позиция на време ... нищо не става.

Ами аз и свекърва ми нещо съвсем не се долюбваме, както вече споделих, но със споделянето, уви, проблемите не се решават. До раждането на щерка ми още от първия път, когато споделихме, че съм бременна, не веднъж и бе обяснявано, че сами ще си гледаме детето, а тя, ако иска, да дойде за 1-2 най-много 3 да си види внучката. Така и стана - при изписването ми тя беше вкъщи. Щях да забравя да кажа, че като я питах кога ще дойде тя ми отговори, че била свободен човек и когато решала и тръгвала!!! - аз за нея претенции нямам, но при условие, че ще идва на гости и то в един такъв момент не аз, а тя трябва да се съобразява!!! Както и да е... Една седмица седя!!! Побърка ме!!! Най-накрая говорих с мъжа ми и той я накара да си тръгне - много тактично - каза й, че майкини ми също искат да дойдат да видят детето, а вкъщи няма място за още хора. Но идеята ми е - не прави компромиси - на мен щеше да ми секне кърмата от нерви.... Просто за другия път ще знам да не каня никого в началото - аз не че не си спомням как предното й гостуване за 2 дни  ми коства една седмича безсънни нощи, ама... Такъв кошмар не се преживява лесно!!! Два пъти излязохме с мъжа ми за половин час и двата пъти се връщаме и бебето плаче! А детето си беше толкова добре като сме вкъщи - от родилния дом си имаше режим и си ядеше на 3 часа и през останалото време сладко си спеше! Предполагам, че го е вземала на ръце и му е пяла песни - неща, които не и се позволяваха в наше присъствие... Не стига че плачеше милото, ами му и тъпчеше най-брутално вода, при условие, че тя не пие вода и това и беше не веднъж казано! И то не затоплена вода! Защото ревяло и кърмата ми не стигала -а я хранех от едната гърда всеки път и тя си заспиваше доволно по 3, а вечер и 4 часа... Почна се на висок глас от другата стая да говори на мъжа ми за бози, копър и тем подобни... Намеци за лоша хигиена у дома ми, че бил мрачен, квартала не бил хубавр не съм готвила както трябва супата и още и още... Бебето не било наддало достатъчно (не и според лекаря, но...), пъпчето му било изкочило та сигурно имало пъпна херния, мерим ли му температурата, много често плачело вечерта бебето, а то си ядеше под режим като в казарма....В резултат на неистови нерви кърмата ми видимо намаля а аз се побърквах вече... И последния път при споменаването на боза на висок глас от другата стая казах на мъжа ми, че това повече не се търпи и бе казано да си тръгва - на другия ден, без да каже довиждане се изнесе рано сутринта! Мисля, че доста неща пропускам (макар и за само няколко дни материал се натрупа за седмици след заминаването й) и кошмара беше тотален - не допускайте и с вас да се случи това! Не правете компромиси с вас и детето ви!
Това е накратко!

Ха  И аз така викам на свекървите, с една малка разлика - ВАМПИРИ        

Ето малко инфо за Херпес зостер

http://www.infotel.bg/rubrics/medicin/82004010.htm

Недей да си мълчиш, защото тя може и в чужбина да живее, но няма и елементарна представа какво може да направи на бебето!      Колкото и да не ти се влиза в конфликт с мъжа ти, конфронтирай го, това наистина не е нито каприз, нито шега работа!