Всяка Нова Година нося на племенницата подарък, лакомства и пари като ме сурвака, дори и да не се засечем на празника, пак и оставям каквото съм приготвила под елхата при нашите, където тя често ходи.
Тази година като всяка друга, но очаквах, че вече като и аз имам бебче, ще има и за него, но не. Не се засякохме с лелята и чичото, а само с детето и съответно те на другият ден нищо не оставили за моето?!
Болно ми стана, нямат 10 племенника, а само 2, и при положение, че тяхното никога не е подминато, за внимание, занимание с нея няма да говоря, че повече е прекарвала с мен празниците , от колкото с родителите си, защото те все хващаха някъде, където е неуместно с деца и тя естествено е била на моята глава, не ми е тежало, напротив хубаво си прекарвахме, но сега ме заболя, няма подарък, няма да попитат как растем, като ни видят се порадват точно 2 минути и после все едно няма бебе в стаята, да се заиграят да я гушнат, неееееееееее.
От сега е така, ми като порасне и почне да разбира?! Ми моята тъга?!
Издребнявам ли или имам право да се чувствам гадно?
Тази година като всяка друга, но очаквах, че вече като и аз имам бебче, ще има и за него, но не. Не се засякохме с лелята и чичото, а само с детето и съответно те на другият ден нищо не оставили за моето?!
Болно ми стана, нямат 10 племенника, а само 2, и при положение, че тяхното никога не е подминато, за внимание, занимание с нея няма да говоря, че повече е прекарвала с мен празниците , от колкото с родителите си, защото те все хващаха някъде, където е неуместно с деца и тя естествено е била на моята глава, не ми е тежало, напротив хубаво си прекарвахме, но сега ме заболя, няма подарък, няма да попитат как растем, като ни видят се порадват точно 2 минути и после все едно няма бебе в стаята, да се заиграят да я гушнат, неееееееееее.
От сега е така, ми като порасне и почне да разбира?! Ми моята тъга?!
Издребнявам ли или имам право да се чувствам гадно?
