- Публикувана: 7 ян. 2009, 03:50 ч.
- Последно мнение: 14 март 2009, 18:29 ч.
Защо избираме да станем родители?
Напоследък съм се замислила какви са мотивите ни да изберем да бъде родители. Така или иначе повчето от нас попадат в този форум след като вече са взели това решение, но ми е интересно да разбера каква е мотивацията за по-голямата част от нас.
Особено в момент, когато светът е толкова пренаселен, че оцеляването на човешкия род да не зависи от това.
Хрумват ми следните:
1. патриотичен мотив - както и да гледаме на нещата в световен план, нашата нация намалява - да спасим българската нация от изчезване
2. прагматичен мотив - защото това е моделът който сме виждали около себе си и той така работи, без да се замисляме - порастваш, омъжваш се и раждаш деца
3. защото вече ни изтича времето - примерно минаваме 30-те и се опасяваме, че в един момент може да се окаже прекалено късно и биологически трудно
4. защото се чувстваме достатъчно уверени и пълноценни личности, които предполагат, че имат на какво да научат потенциалните си деца и да направят света едно по-добро място
5. защото искаме да си осигурим безсмъртие чрез новия живот, който ще възроди гените ни и ще ги увековечи във времето
6. романтичен мотив - защото искаме да имаме деца точно от определен човек, с когото се чувстваме щастливи и виж т. 5.
7. защото предполагаме, че едно дете (или повече) би заздравило връзката ни с партньора
8. защото ни е страх от самотата когато остареем и е добре да помислим за старините от по-рано
9. емоционален мотив - защото имаме нужда някой да ни обича безрезервно и да зависи от нас, както ще го прави бебето и малкото дете, и когото ние да обичаме по същия начин
10. за да изцелим себе си от травми от детството, като преживеем тези моменти от позицията на възрастен и "поправим грешките" - спрямо нашите деца
11. сравнително-съревнователен мотив - за да "натрием носа" на роднини и познати, като им покажем, че сме по-добри родители от тях
12. кариеристичен мотив - за да ни възприемат като отговорни хора в обществото - щом можем да се грижим за семейство значи сме хора на които може да се разчита и да се дават по-големи отговорности - съответно да получим по-висок пост в службата (Това обаче май по-скоро се отнася за бащите, поне на първо време)
13. социален мотив - защото на тази възраст (ако е по-голяма) повечето ни познати и приятели вече имат деца и ние оставаме изолирани от средата, в която преди сме си съществували комфортно
14. родова мотивация - за да увелича семейството си и да продължа рода - много деца=силно семейство
15. икономическа - защото мога да си го позволя икономически
Май само за тези се сещам. Разбира се може мотивите да са комбинация от няколко от изброените. Ако някой се сети за още, моля да допълни.
Ще се опитам да пусна и анкета.
Оставила съм възможност за до осем отговора от потребител.
Ще се радвам да видя какви са резултатите
Благодаря ви за вниманието
Особено в момент, когато светът е толкова пренаселен, че оцеляването на човешкия род да не зависи от това.
Хрумват ми следните:
1. патриотичен мотив - както и да гледаме на нещата в световен план, нашата нация намалява - да спасим българската нация от изчезване
2. прагматичен мотив - защото това е моделът който сме виждали около себе си и той така работи, без да се замисляме - порастваш, омъжваш се и раждаш деца
3. защото вече ни изтича времето - примерно минаваме 30-те и се опасяваме, че в един момент може да се окаже прекалено късно и биологически трудно
4. защото се чувстваме достатъчно уверени и пълноценни личности, които предполагат, че имат на какво да научат потенциалните си деца и да направят света едно по-добро място
5. защото искаме да си осигурим безсмъртие чрез новия живот, който ще възроди гените ни и ще ги увековечи във времето
6. романтичен мотив - защото искаме да имаме деца точно от определен човек, с когото се чувстваме щастливи и виж т. 5.
7. защото предполагаме, че едно дете (или повече) би заздравило връзката ни с партньора
8. защото ни е страх от самотата когато остареем и е добре да помислим за старините от по-рано
9. емоционален мотив - защото имаме нужда някой да ни обича безрезервно и да зависи от нас, както ще го прави бебето и малкото дете, и когото ние да обичаме по същия начин
10. за да изцелим себе си от травми от детството, като преживеем тези моменти от позицията на възрастен и "поправим грешките" - спрямо нашите деца
11. сравнително-съревнователен мотив - за да "натрием носа" на роднини и познати, като им покажем, че сме по-добри родители от тях
12. кариеристичен мотив - за да ни възприемат като отговорни хора в обществото - щом можем да се грижим за семейство значи сме хора на които може да се разчита и да се дават по-големи отговорности - съответно да получим по-висок пост в службата (Това обаче май по-скоро се отнася за бащите, поне на първо време)
13. социален мотив - защото на тази възраст (ако е по-голяма) повечето ни познати и приятели вече имат деца и ние оставаме изолирани от средата, в която преди сме си съществували комфортно
14. родова мотивация - за да увелича семейството си и да продължа рода - много деца=силно семейство
15. икономическа - защото мога да си го позволя икономически
Май само за тези се сещам. Разбира се може мотивите да са комбинация от няколко от изброените. Ако някой се сети за още, моля да допълни.
Ще се опитам да пусна и анкета.
Оставила съм възможност за до осем отговора от потребител.
Ще се радвам да видя какви са резултатите
Благодаря ви за вниманието
Без да се обиждаш - предложените варианти ми звучат абсурдно. Не мога да се съглася с нито един. По принцип би трябвало просто да отмина темата, без да пиша по нея, "щом не ми харесва", но ми е любопитно - ти наистина ли смяташ, че така предложените причини са тези, които биха накарали един средно интелигентен човек да избере да стане родител?
Джи ако имаш по-добри предложения - давай.Аз лично не можах да си избера от предложените.
То като се замисля аз не съм "избирала" да стана родител."Избрах" да се съглася с половинката,че ще е хубаво да го направим.Точно тогава нито се чувствах готова,нито вярвах че ще се справя като родител,а и честно казано разчитах на варианта че няма да стане веднага.
То като се замисля аз не съм "избирала" да стана родител."Избрах" да се съглася с половинката,че ще е хубаво да го направим.Точно тогава нито се чувствах готова,нито вярвах че ще се справя като родител,а и честно казано разчитах на варианта че няма да стане веднага.
Не мога да избера никоя от изброените опции. 
Желанието да имам дете в никакъв случай не е и животински инстинкт, само не и животински.
Желанието да имам дете в никакъв случай не е и животински инстинкт, само не и животински.
Е, защо така
Мисля, че ни е вродено. В какъвто и цивилизован свят да живеем, не можем да избягаме от първичното, а и не трябва. Сетих се и за още една причина - от любов към живота.
Психолозите биха го обяснили най-добре.
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
За себе си мога д кажа, че срещнах подходящия мъж и му родих две деца
Още от 18 годишна се чувствах готова да стана майка 
Имала съм само сериозни приятели и като че ли израснах много бързо. Приемах живота много насериозно още от малка
Родителите ми се разделиха когато бях на 15 и от тогава станах самостоятелна.Майка ми замина в чужбина и след като завърших средното си образование заминах и аз.Срещнах мъжа ми тук и почуствах , че той е човека на който искам да родя дете.
Имала съм само сериозни приятели и като че ли израснах много бързо. Приемах живота много насериозно още от малка
Родителите ми се разделиха когато бях на 15 и от тогава станах самостоятелна.Майка ми замина в чужбина и след като завърших средното си образование заминах и аз.Срещнах мъжа ми тук и почуствах , че той е човека на който искам да родя дете.
С мъжът ми сме заедно от 19-годишни! 
Но той определено не беше готов за дете и когато вече станахме на 25г. почнахме опитите.
Аз винаги съм искала да бъда мама, да се грижа за семейството си. Просто искам да имам семейство, да имам деца, да сме заедно, да имам много внуци и правнуци, ако е рекъл Господ. Това е.
Но той определено не беше готов за дете и когато вече станахме на 25г. почнахме опитите. Аз винаги съм искала да бъда мама, да се грижа за семейството си. Просто искам да имам семейство, да имам деца, да сме заедно, да имам много внуци и правнуци, ако е рекъл Господ. Това е.