Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 57 отговора

Sofia

Мнения: 6 152
Имам такъв въпрос - навсякъде по книжките пише как младите майки да не забравят за себе си, да не пренебрегват нуждите си и т.н., чели сте ги. Аз го изпълнявам, смисъл винаги успявам да намеря някоя минута да почета книга, да седна малко пред компютъра или да изпия едно кафе на спокойствие. Е чак на почивка без деца или на дискотека не съм отишла още, но нямам и желание. Въпросът обаче е как да накараме другите да не забравят, че майките са и хора? Например откакто имам деца като се разболея единствената реакция на всички е - да не заразиш децата. Като се обади някой по тел никой не пита как съм, само децата как са. Не ме разбирайте погрешно, няма лошо в това, ама откакто съм родила имам чувството, че за другите съм само майка, не човек. На вас случвало ли ви се е?  newsm78 Охх малко объркано стана дано сте разбрали какво искам да кажа...
Цитирай


Мнения: 2 415
Ами ако една жена след като роди разправя само за бебето си и изпада във възторг от всяка негова плюнка , много ясно, че хората ще виждат само майката в нея, и така ще се и държат.
Аз съм нямала никога подобни проблеми с отношението на другите към мен, винаги са ме възприемали като човек и като жена. Като майка ме приема единствено детето ми.


п.п. За справка в подфорумите за бебетата масово се говори за бебето в множествено число - ние направихме това, на нас ни поникнаха зъбки. Е как да не си помисли човек, че тази жена е единствено майка. Тя така се представя и показва, че така иска да бъде приета.
Цитирай

Sofia

Мнения: 6 152
Аз не говоря само за бебетата си. Не знам защо реши, че говоря само за тях. А за множественото число - случва ми се, макар че гледам да го избягвам.
Цитирай


Мнения: 10
Случвало ми се е и още как! АЗ съм на заден план откакто се родиха децата. Никой ме не пита как съм, а децата къде са? Как са? Няма лошо наистина в това, те са по-важни от мен, но и аз съм човек. Човек който няма време за себе си, и лишава себе си заради децата. Нормално е да, но не бях свикнала с тази отговорност. Децата обаче на всичко ни учат. Искам време само за себе си.. Казвам време само и единствено за себе си! . Сама да си събера мислите, защото не мога за нищо друго да мисля когато съм с тях. Дори какво щях да купя от магазина или някаква неотложна работа дори забравям. Малкият ми син поотрасна вече, но кошмарът на новородено и първолак вкъщи не бих искала да се повтори. Май сега наистина съм по-добре, с маалко повече свободни минутки, но не се оплаквам. Като че ли повечето сме така, не не злобея, приемам го философски, иначе на моменти изтрещявам. Какво да се прави, какво се казва Нищо човешко не ми е чуждо. Мързелува ми се, гледа ми се хубав филм, ценя такива моменти повече от преди. Но да са ни живи и здрави дечицата, ние някак ще се справяме  Smile
Цитирай


Мнения: 2 415
Не визирам теб, а вид жени. Теб не те познавам изобщо.
Ако всички са си променили отношението към теб след като си родила, а не само роднините да речем, значи има някаква причина. Ако бабите не се интересуват от теб, а от бебето е нормално първите една две години. Но ако и приятелките ти гледат така на теб, значи несъзнателно се представяш в светлината само на майка. Не казвам, че е нарочно.
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Пасинет много хубаво ти е отговорила.Ако ти с нищо друго не се занимаваш,няма как да бъдеш възприемана като нещо по-различно.Аз познавам много майки, с които освен за пюрета и свекита няма за какво да говориш,както и такива, които дори и прекарвайки времето си у дома с бебе четат книги,занимават се с проекти,срещат се с хора по работа,учат,ходят на козметик и фризъор,карат колело и играят аеробика вечер.Ако имаш добър  съпруг,който да те подкрепя в развитието ти и да се грижи за бебето,когато ти имаш нужда да излезеш на кафе с приятелки,например,можеш да намериш баланс.Можеш да си намериш приятелки с деца,които живеят наблизо и да си помагате,когато се наложи.

П.С.Сигурна съм,че детето ти е показало живота в по-различна,но много градивна светлина.Майчинството е предизвикателство ,от което жените имат нужда,за да вървят напред.Успех!
Цитирай

Варна

Мнения: 2 386
Винаги съм била човек.И без дете и с дете,разбира се.Винаги неговите потребности са на първо място,но това е нормално.
Но от там нататък и аз имам своите нужди,радости и вълнения.Радвам се ,че когато изляза с приятелки има за какво да си говорим,извън темите за децата ни.
Ако се вглъбя само в "нашите колики" и "нашите зъбки",както си стоя вече 2-ра година вкъщи,ами досега щях да съм изкукала.
Социалното затъпяване е много страшно.Бягайте от него!
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Здравей! На мен ми се е случвало и също ме дразнеше. И нямаше нищо общо с това, какви разговори водя, къде излизам и прочие. Просто още са ти мънички дечицата и интересът е насочен предимно към тях Smile. Ще мине този период като се"утвърдят" в семейният и приятелски кръг.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Не ми се случва, но пък и да ми се случи нямам нищо против в интерес на истината. Няма чак толкова да се обидя. Много си харесвам живота след раждането на сина ми.
Появата на  детето не означава постепенна загуба на самоличност на майката. Смятам, че с детето и с майчинството идват толкова много нови емоции, че човек добавя още нещо в личностните си харектеристики и то почти винаги е за добро. Преди време забелязвах, че колежките ми, които се връщат на работа след отпуска по майчинство, много бързо влизат в ритъм и сякаш стават още по-добри, по-организирани. А нашата работа и  социална изолация са несъвместими понятия.
Цитирай

София

Мнения: 26 039
Аз съм от майките, които първо мисля за децата, пък после за себе си. Дори сега. Не мога да кажа, че съм се претопила или че съм зарязала всичко друго. Но зная, че щом се налага го направя. Полагам основите на целия им бъдещ живот. Ако сега не им обръщам внимание и не се занимавам с тях кога? Като станат ученици в гимназията ли? Така ми идва отвътре. Имам усещането за добре свършена работа в подходящото време, а не когато имам време.
КОгато бяха бебета ми беше най-трудно, защото изобщо нямах представа как се гледат деца, още повече две почти наведнъж. И се е случвало да се дразня много като плачат или точно в един глас искат нещо, а на мен хич не ми е до това. С времето се поуталожиха нещата. Но и сега се радвам на ваканциите им при бабите, защото така имам време предимно и основно за себе си.
Цитирай

без обхват

Мнения: 5 745
Ами ако една жена след като роди разправя само за бебето си и изпада във възторг от всяка негова плюнка , много ясно, че хората ще виждат само майката в нея, и така ще се и държат.


ей туй е отговора.
хората те приемат такъв , за какъвто се представяш.
Цитирай


Мнения: 2 161
Аз два пъти в годината си ходя на почивка без децата.Когато бяха бебета,избягвах да казвам на хората кога са се наакали,какво са изакали,седят ли,лежат ли,имат ли зъби или нямат.Ето така се правя,че нямам деца и по този начин се чувствам човек и после майка.
Цитирай


Мнения: 1 764
Замислям се и не мога да се сетя дали околните питат и за мен, а не само за детето. Щом не ми прави впечатление, значи не го възприемам като проблем. Аз се чувствам прекрасно, откакто съм в майчинство и не въобще не ми пука, ако околните ме смятат за обезличена. Е, вече малко ми омръзна да си стоя вкъщи, но и работата преди ми дотягаше от време на време. С непознати и полупознати хора избягвам да говоря за детето си, защото не искам да съм досадна. Уча първи семестър магистратура и преди няколко дни, както се разхождах с детето, срещнах една колежка и тя ме попита на кого е бебето.
Цитирай


Мнения: 157
 Пред приятелите си, особено тези, които нямат деца, винаги съм избягвала да се впускам в истории, които започват с " А пък ние..", много е досадно, поне на мен ми е било , преди да имам дете.  Но пък с детето ми е огромната част от ежедневието, за плетки ли да говоря..Вярно е, че както се държиш, такава реакция ще предизвикаш у другата страна, но има и нещо друго. Дори непознатите хора на улицата ме гледат по различен начин когато съм с детето и когато съм без него. Колкото и парадоксално да е, много повече коли ми дават предимство да мина на пешеходна пътека когато съм сама, а не когато тикам количката с едната ръка и нося детето в другата,да речем. Има едни гадни нагласи у хората, особено към майките с малки деца. Наистина изглежда така, сякаш всички са забравили, че ти си човек, а не ходеща манджа за бебето. Аз се почувствах изоставена от моите приятели, особено в първата година след раждането. Сякаш ме бяха оставили "да си гледам детето".  За мъжа ми придобих особен ореол, направо ме обожестви, а пък аз съм на земята, все пак..
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 130
Ами ако една жена след като роди разправя само за бебето си и изпада във възторг от всяка негова плюнка , много ясно, че хората ще виждат само майката в нея, и така ще се и държат.

Много образно и точно написано.  newsm10

Не ми се случва, но пък и да ми се случи нямам нищо против в интерес на истината.  Много си харесвам живота след раждането на сина ми.
Появата на  детето не означава постепенна загуба на самоличност на майката.

Когато бяха бебета,избягвах да казвам на хората кога са се наакали,какво са изакали,седят ли,лежат ли,имат ли зъби или нямат.Ето така се правя,че нямам деца и по този начин се чувствам човек и после майка.


Всичко това все едно аз го пиша, но с малка разлика в последния цитат, че имам само един син.

Ако сама не направиш нещо, за да си на пиетдестала в семейството или сред свои, не виждам кой ще заработи в твоя полза. За да не ти засягат самочувствието, първо трябва да го имаш.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 57 отговора