Моля за съвет от опитните мами

  • 2 830
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 800
Здравейте, от доста време обмислям да се разведем с мъжа ми. Поводът е непрекъснатите лъжи, неизпълнени обещания и бакии, които твори, а аз трябва да търпя (говоря за заеми, бизнеси и т.н. - човекът се доказва откакто сме женени).
Разказвам на кратко - познаваме се от първи клас, в 10 и 11 клас бяхме гаджета, после се разделихме, после той се ожени, а аз почнах бизнес ... и така след 10 години се срещнахме наново, той разведен, аз вече със стабилен материално живот, отново влюбване, оженихме се, появи се и първото ни дете. Мъжът ми започна да сменя бизнес след бизнес, всеки завършваше с невърнати заеми и неплатени сметки. Аз преглъщах, плащах каквото може, оправях ккавото може, продължавах да работя, да си гледам детето и майката (тогава болна, сега починала) .... така докато реших че искам второ дете, защото той обещава че повече няма да лъже, извинява се, моли за прошка, обича ме - адски е мил с мен и детето и т.н. Появи се и малчо, два месеца след раждането му - поредния бизнес се сгромоляса (внос на руски апи-фито продукти), поредни заеми се появиха. Тогава проведохме много сериозен разговор, в който ми обеща че ще започне работа някъде, а не бизнес, ще си изплати всички заеми и след това ще говорим пак дали ще сме семейство или кой-откъде е ...Мина една година вече оттогава, нещата са в застой - със заплатата си не може да погасява заемите, аз съм по майчинство, а той излиза сутрин в 7 и се прибира вечер в 20 ч. - аз започнах пак работа, малкият е на ясла, какката на градина, а тате го няма - няма време дори да оправи телефона в къщи, да не говорим за други неща в къщи - прибира се играе с децата или ги приспива, зависи кога се е прибрал , вечеря и заспива и така до събота - когато децата искат да им обръща внимание, той го прави и после пак ... Да, ама на мен вече ми писна - тичам на работа, вкъщи всичко е на главата ми, сметки, пазаруване, готвене и чистене, бързам децата да ги взема от градина, да поиграя с тях, да им обърна внимание .... и съм изцедена от умора, а трябва и да оправям дребните работи по къщи, защото мъжът ми казва "утре", а неговото утре не знам кога идва ....
Моля ви кажете как се справяте с живота сами? Моите родители починаха, свекървата ми още отдавна каза че тя няма да гледа внуци и за пет години е гледала половин ден дъщеря ми ... При последния крах имаше един месец когато бях сама с двете деца и полудях без кавички, а сега и с работата - просто не знам дали ще мога да се справя ... А дали пък трябва да го чакам още да порастне и докога и дали си струва да чакам, аз съм вече на 36, той също и все още не мога да разчитам на него за нищо, осве нда обича децата и да ми помага с тях по един час на ден и в почивните дни ...
Много стана объркано, но всъщност искам да разбера мамите, които няма кой да им помага как успяват да се справят сами с всичко

# 1
  • Мнения: X
Приятелката ми е семейна, пише тук, ако се появи може би ще ти каже туй онуй. Те са с две деца, грижите за които са преимуществено на нейните рамене. Не помня да е казвала, че е луднала, малката ще стане на 2 скоро. Битово имам предвид, аз съм самотна майка, докато живеех сама със сина ми сме имали еднакви проблеми, въпреки че аз съм несемейна, тя е семейна. Чистене, готвене, тичане, болнични!!!!.....  Е, ако не го издържаш финансово и него. Незнам какво да ти кажа, като се разведеш, грижите по деца и къща няма да намалеят.

# 2
  • София
  • Мнения: 17 142
Ами то ти и сега май живееш и се оправяш сама.

# 3
  • Мнения: 84
Като цяло нещата ще са същите... Освен, че ще се чувстваш по свободна. Душевно. Най-малкото - ще носиш последствията само от своите действия.
Но ще имаш и друг проблем - колкото и да се оплакваш от мъжа си, поне си играе с децата. А като си съвсем сама не можеш и до аптеката да идеш, ако недай си Боже някое от децата се разболее... Мен лично усещането, че няма на кого да оставя детето и за час дори ме мъчи много. Не е лесно. Но се преживява Simple Smile

# 4
  • Мнения: 800
Е точно за това се притеснявам, че дори няма да мога и до тоалетна да отида, камо ли до аптеката ... Затова ме е страх (признавам се) да предприема това, което ми се струва най-правилно като решение. Затова и исках да получа представа как практически се справяте с ежедневните грижи и всичко останало когато сте сами.

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
здрасти
аз съм с две и подобно на теб - мъжа ми ако да не лъже и да държи на нас, нищо не може да направи сам...това е
аз готвя, чистя и прибирам децата, работя....лудвала съм, но в крайна сметка иделно няма

нека ти кажа какво мисля за себе си аз - дори когато съм най-самотна с мъжа ми, когато се нагрубяваме...все пак той отива и играе с децата, докато аз напр съм в тоалетната...
е аз готвя и за него, чистя и за него и правя неща и за него...но където две деца - там и три
и още нещо - друг мъж мен няма да търпи...моя мъж може да трябва да ме слуша, но и го прави без скандали...е когато си реши си прави каквото иска...

а дали да се разделя? за мен е невъзможно на този етап - няма как да се справя сама с мижавата заплатя на секретарка - нито мога двете да ги гледам, нито пък мога да се справя съвсем сама
имам родители, но те работят и да ги поробя с моите деца....
затова колкото и да ми е труден брака - за мен за сега  е по-добър от каквато и да е лично свобода
но това е при мен - в най-лошите моменти сме просто хладни с мъжа ми и все още вървим ръка за ръка и бутаме заедно, дори когато аз го влача на буксир...
за мен сама с двете деца би било много по-лошо то най-лошите ни взаимоотношения с мъжа ми...поне за сега, за напред не знам

ако ти искаш и имаш собствена финансова свобода - ще намериш начин да се справиш - имаме тук самотни майки и на по три деца....и ги гледат
с бавачка, съседка, друга майка в нейното положение....
с пари ще намериш всичко...но без тях - по-добре си налягай още малко парцалите докато си финансово независима и тогава му тегли края...

дали има нещо останало да се спасява то брака ти...като че ли за теб всичко е свършило....
но пък от др страна си все още там и като четох - вие сериозни груби проблеми не сте имали...което все пак е нещичко
уми мъже склонни да послъгват в името на семейния мир и разбирателство завинаги си остават лъжци - моя е такъв, но гледам да не се впрягам стига да не вреди на семейството.....

та съвета ми е следния - дълго и търпяла
съвместно съжителство имате в мир и покой - не е семейство мечта, но и реално тормоз нямаш
ако се разделите - той няма дори да си играе с децата и да им обръща внимание когато те искат
седни и прецени - какво ще изгубиш и какво ще спечелиш при раздяла
аз виждам големи загуби и  случая - ни една печалба, освен,уж личната ти свобода - ама ако се замислиш ти и сега имаш такава нали? той май не те ограничава с нищо....

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Като цяло нещата ще са същите... Освен, че ще се чувстваш по свободна. Душевно. Най-малкото - ще носиш последствията само от своите действия.
Но ще имаш и друг проблем - колкото и да се оплакваш от мъжа си, поне си играе с децата. А като си съвсем сама не можеш и до аптеката да идеш, ако недай си Боже някое от децата се разболее... Мен лично усещането, че няма на кого да оставя детето и за час дори ме мъчи много. Не е лесно. Но се преживява Simple Smile

моя мъж и работи много - от 8 до 20 и от 20 до 8 по 6 дни в седмицата
та до аптека ходя с болните деца или когато заспят ги оставям сами - няма др начин...
и искам да кажа, че няма друг начин, но винаги има начин....

# 7
  • Мнения: 800
Всъщност аз в момента точно това правя, претеглям минуси и плюсове. Мъжът ми ме обича, обича и децата, но явно е решил, че той трябва да работи, а аз освен да работя - да правя и всичко останало по къщата и за децата (5 г. и 1г. и 10м.). Най-много ми тежи, че непрекъснато взима заеми, които после трябва и аз да изплащам, а дори не съм била съгласна с тяхното взимане ... в момента дължим на който се сетя - банки, бивши колеги негови, сестра ми, съседа ми моята фирма ... затова се връщам на работа преди да ми изтекло майчинството ... когато стане въпрос за пари започваме едни спорове, които често прерастват в скандали ... всичките му бизнеси се провалят, защото не поиска да послуша никакъв съвет и май е научен да лъже и че хората са му длъжни, а така нищо не се постига. ... Опитвам се да възпитавам децата си, че всеки прави това, което може и си търпи последствията, че трябва да си постигнеш сам това което искаш, че не трябва да се лъже, че на невъзпитаните се отвръща възпитано и т.н. обаче мъжът ми показва на дела съвсем обратното ... трудно ми е. Мислех си, че двама души се обичат, събират се (женят си)за да отгледат децата си, да ги възпитат добре и заедно да вървят напред, заедно да решават, да си поделят отговорностите и задълженията, а всъщност нещо не се получава така и затова ми писна от това т.н. семейство. Няма и на кого да се оплача, свекървата смята че ние сме идеално семейство и че аз съм длъжна да нося на гърба си и нейния син (щом съм силна жена ще се справя), а се чудя защо пък трябва да съм силна жена и да се справям сама с всичко

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
не мога да ти помогна
и аз на момнти съм неудовлетворена, но за сега си давам ясна сметка, че недостатъците на мъжа ми му дават възможност да изтърпява моите недостатъци...ако ме разбираш
за лъжите е ужасно, но при нас са дребни и се понасят въпреки, че мразя това...но пък други имат далеч по-лоши навици
виж при вас е по-сериозно положението с дълговете...

ще си кажа пак - ако нямаш друг избор - нищо не губиш да останеш с него още
т.е. ясно каза, че ви обича
така или иначе и разделени, той няма да спре да "залага" повече отколкото има.....
няма да спре с това, но може да спре и малкото пари дето евентуално внася в къщи - да ги внася, може да спре да вижда децата и дори когато е свооден - да ти помага....
та какво губиш ако останеш докато си независима? децата растат и става все по-лесно още повече твоите са с голяма разлика и голямото си е голямо и може дори да се грижи за малкото /моите са породени и бе като с близнаци само дето единия близнак е голям и може да утрепе малкия/
определено не печелиш ако останеш, но и не губиш...
друо е ако искаш да му покажеш нещо и разчиташ това да го промени...но пак си подготви всичко и премисли ще можеш ли сама да дърпаш...аз за малко колкото да покажа на мъжа си - бих се оправила сама...но не за дълго, не повуече от 1 месц....

# 9
  • Мнения: 800
Благодаря ти, catnadeen. Продължавам да обмислям и се надявам, че нещата някак ще се оправят.

# 10
  • Мнения: 103
..............Най-много ми тежи, че непрекъснато взима заеми, които после трябва и аз да изплащам, а дори не съм била съгласна с тяхното взимане ...............

Бях в същата ситуация само дето нямах собствен бизнес а взимах мижава секретарска заплата. С нея трябваше да плащам наема, сметките, яденето, за детето разходите и като екстра и неговите дългове. Не че той не ми помагаше финансово, правеше го но само когато работеше, а той беше от типа хора вечно неоценен от работодателя и вечно фирмите не заслужаваха неговия труд. Е да вярно гледаше детето, но как го гледаше семо те двамата си знаеха. Седях при него, защото знаех, че няма да се справя сама. В един момент обаче съвсем ми писна и нещата приключиха. Накратко е това, но има още много. Не съжалявам за това си решение сама съм си го взела, но смятам, че раздялата на двамата родители е най лошото нещо което може да се случи на децата. За това сама трябва да вземеш решението си, тук можеш да получиш подкрепа и разбиране. Искрено ти желая нещата да се оправят, особено ако това е твоя си човек и си го искаш, но знай че ще ти е нужно много много търпение. Успех.


# 11
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
и все пак ако отделянето ти е възможно, ако се надяваш това да му помогне да осъзнае какво прави, ако това ще ти даде свобода да не плащаш заемите му....има си предимства

ако обаче след разздялата ще му помагаш финансово, а той ще идва когато не се цурпи и когато иска....
ако самата ти въпреки охладените взаимоотношения ще страдаш и ще ти липсва дори криворазбраната му обич...ами тогава постой...


винаги съветвам едно - ако не си сигурна няма ли да клекнеш след една седмица раздяла и сълзи от негова и от децата страна - не прави нищо...когато сърцето и душата ти узреят няма да питаш - сама ще действаш

мисля си, че това съжителство найэ ти тежи заради дълговете му - виждам дори роднините ти му помагат
поговори с него и опитай от тук да почнеш промените - кажи "край" и го направи
не му давай повече каквото и да ти струва това.....ако можеш...пък ако не ожеш все още - карай докато имаш сърце да трае....
опитай тази промяна и поне това да не ви тежи - поне на теб...имаш пълното морално право да постъпиш така
предупреди го, че твърдо си решила, ако искаш излъжи го, че си загубила пари или че си ги вложила дългосрочно....както решиш, помислии и го направи. помоли и близките ти да са твърди и да не поддават.....
говори сериозни и виж какво ще стане...дано той се осефери, въпреки, че това му увлечение прилича на хазартните залагания.....дано не съм права...
успех

# 12
  • Мнения: 800
Вярно, че изглежда като манияк, при него все така се получава, все има някакви особени причини, все него са го излъгали, все на него му се случват разни там неща и т.н. От есента всичките му пари идват в къщи, те.е заплатата му е в мен и му се дават по 5 лева на ден, колкото и обидно и смешно да звучи това - той така пожела. Обаче дори да се разделим аз все си оставам длъжна на сестра, на моята фирма, на моя съсед, хайде неговите "приятели" и "колеги" не ме тормозят мен, ама моите си хора си искат от мен парите и не могат да повярват, че аз все не съм в течение на неговите обещания и щуротии. Иначе е много готин, ама какво от това, като за нищо вече не мога да му вярвам, казва ми, че е върнал парите на съседа ми, после разбирам че е върнал, ама не всичко ... Потъвам в земята от страм, защото никой не го интересува, че аз не знам и не ми и вярва, защото реално сме семейство и в очите на хората добро и здраво семейство ... Обещава, осъзнава на приказки, разбира и се кълне в децата си, че така "не е възможно" и продължава пак. Тежи ми и не знам как да го освестя. Молбата ми развод е готова и подписана и чакам края на месеца (срокът който той си постави да оправи част от бакиите си) да му я връча. Това ще бъде последния срок, който ще чакам, защото ми писна да живея в очакване някой да ми каже, че мъжът ми го е излъгал или взел от него пари на заем .... писна ми никога това, коет е казал да не го вярвам, защото винаги нещо не е точно така както ми се казва, писна ми да ми се каже 7 часа и да се дойде в 9 без дори извинение, а някакви тъпи обяснения за задръствания и т.н. ... Просто ми писна, ето сега след като го чаках два месеца да "обърне" прозореца след поставяне на дограма се запретнах и се научих да мажа с гипс, то не било трудно, ама ....

# 13
  • Мнения: 6 666
На мен също ми беше много трудно да взема решение за развод. Обмислях го около година, но накрая вече бях убедена, че не искам да живея с този мъж. Той доста се постара за да взема окончателното решение и не можа да повярва, че това се случва Joy След 5 години, когато преминах през ада на бракоразводното дело, депресията, смених града, започнах работа без един ден трудов стаж по специалността, мога да кажа, че НИКОГА няма да съжалявам за избора си. Детето ми е на 7 години и половина и чувства липсата на баща си, но той никога не се постара да му бъде родител и да го обгрижва като такъв.
D.Stoyanova , взела си решение виждам. Желая ти да бъдеш много силна и упорита, защото никъде няма лесно. Но пък всеки има правото да бъде щастлив. Желая ти Успех Hug

# 14
  • Мнения: 9 973
никога няма да са ви отношенията,както в началото.От тук нататък съм склонна да вярвам,че при твоя съпруг могат да се появят фалшиви мили жестове в страх да не те загуби.Ако го сплашиш разбира се Wink

Общи условия

Активация на акаунт