Разказвам на кратко - познаваме се от първи клас, в 10 и 11 клас бяхме гаджета, после се разделихме, после той се ожени, а аз почнах бизнес ... и така след 10 години се срещнахме наново, той разведен, аз вече със стабилен материално живот, отново влюбване, оженихме се, появи се и първото ни дете. Мъжът ми започна да сменя бизнес след бизнес, всеки завършваше с невърнати заеми и неплатени сметки. Аз преглъщах, плащах каквото може, оправях ккавото може, продължавах да работя, да си гледам детето и майката (тогава болна, сега починала) .... така докато реших че искам второ дете, защото той обещава че повече няма да лъже, извинява се, моли за прошка, обича ме - адски е мил с мен и детето и т.н. Появи се и малчо, два месеца след раждането му - поредния бизнес се сгромоляса (внос на руски апи-фито продукти), поредни заеми се появиха. Тогава проведохме много сериозен разговор, в който ми обеща че ще започне работа някъде, а не бизнес, ще си изплати всички заеми и след това ще говорим пак дали ще сме семейство или кой-откъде е ...Мина една година вече оттогава, нещата са в застой - със заплатата си не може да погасява заемите, аз съм по майчинство, а той излиза сутрин в 7 и се прибира вечер в 20 ч. - аз започнах пак работа, малкият е на ясла, какката на градина, а тате го няма - няма време дори да оправи телефона в къщи, да не говорим за други неща в къщи - прибира се играе с децата или ги приспива, зависи кога се е прибрал , вечеря и заспива и така до събота - когато децата искат да им обръща внимание, той го прави и после пак ... Да, ама на мен вече ми писна - тичам на работа, вкъщи всичко е на главата ми, сметки, пазаруване, готвене и чистене, бързам децата да ги взема от градина, да поиграя с тях, да им обърна внимание .... и съм изцедена от умора, а трябва и да оправям дребните работи по къщи, защото мъжът ми казва "утре", а неговото утре не знам кога идва ....
Моля ви кажете как се справяте с живота сами? Моите родители починаха, свекървата ми още отдавна каза че тя няма да гледа внуци и за пет години е гледала половин ден дъщеря ми ... При последния крах имаше един месец когато бях сама с двете деца и полудях без кавички, а сега и с работата - просто не знам дали ще мога да се справя ... А дали пък трябва да го чакам още да порастне и докога и дали си струва да чакам, аз съм вече на 36, той също и все още не мога да разчитам на него за нищо, осве нда обича децата и да ми помага с тях по един час на ден и в почивните дни ...
Много стана объркано, но всъщност искам да разбера мамите, които няма кой да им помага как успяват да се справят сами с всичко