Опитват се да ми вменят, че щом съм простила, значи забравяме и продължаваме напред, да но по стария начин.
Искат от мен да правя същото, за което се бях обидила и отдръпнала.
Правех услуги на роднини, но те прекалиха, злоупотребиха с моята услужливост като ме обидиха и нараниха и се възползваха твърде често, просто защото им е по-лесно /не, че те не могат/. Аз се отръпнах, разсърдих се, но мина време и пак се сдобрихме. Веднага на другия ден, те решиха, че щом се сдобрихме, могат да ми искат същите услуги.
Когато отказах, ме питаха защо?
Обясних, че вече са ме отказали от това, а отсреща получих отговор:
"Ми нали си простихме, трябва да правим компромиси, близките са за това, да си помагат /е на мен не ми помагат, само искат помощ/.
Те са все заети /за да ми помагат или услужват/ и много важни за да ми бъдат помощен персонал, каквото искат и очакват от мен.
И така, отново не сме добри.