Да им кажа ли, че се правят на ударени?!

Мамите са ти дали добри съвети. Явно, че нямате пари да се изнесете на квартира, защото това е единственото, което би решило проблема, без да трябва да се разправяш с когото и да е. Затова ще е нужен отпор със сила от твоя страна, неизбежно е.

Говори им направо, при това постоянно, не от време на време, а всеки път: капка по капка, вир става. Освен това - звучи грубо - но защо взимаш племенника навсякъде с вас?! Сладкарници, театри и не знам какво си?! Абсурдно е. Щом е отишъл при баба и дядо, не означава, че трябва да го гледаш ти и да му осигуряваш всичко. Тези хора са напълно безочливи - ти нямаш втора заплата, от която да взимаш, а те са с две?! Бих ги отрязала по всички възможни параметри. Какво като породиш незачитане и напрежение - то вече съществува, само че безразличието е само от тяхна страна, а напрежението само за теб и твоето дете. Помисли за детенцето си! С годините нещата ще ескалират, може би и за бала на племенника ще трябва да плащаш?!  

Поговори с родителите си. Все пак с тях живеете заедно и те виждат какви са разходите у дома. Наясно ли са, че си притеснена финансово? Ако не си говорила по въпроса и не знаят с какви пари точно разполагаш, може би изобщо не осъзнават колко ти е тежко.

Ако позицията ви е единна и ако я изложите спокойно и разумно пред брат ти и снаха ти, вероятността да постигнете повече е по-голяма. Все пак не е нормално да се възползват от теб по този начин. Има и вариант наистина да не им идва на ум, че те/ви  притесняват, но не ми се вярва много.

Ако родителите ти откажат да те подкрепят, единственият ти изход е да последваш съветите, дадени ти тук, и, колкото и да е неприятно, да "делиш" децата - да водиш само своето навън, да не купуваш лакомства и т.н. Нямаш възможност и толкова! Как така ще те стискат за гушата, а ти после да се чудиш как да връзваш двата края!

Идва уикендът - тъкмо време да приложиш някои от съветите.

Кураж и успех ти желая!

Да, и аз помислих за това, ама нали виждаш как са реагирали, когато жената буквално е казала, че й бъркат в джоба... Пък и "Какво те бърка?!" някак не ми се струва адекватна реакция спрямо хора, чиято вода ползваш редовно, за да си миеш колата...

Кажи им, че ще ходиш на сладкарница с твоето дете,
дали ще дадат пари, за да вземеш и тяхното, че нямаш
Ще видиш как ще реагират поне.
За мен такива хора са си чисто и просто наглеци и използвачи-
нямат оправия.

Имаше преди време същата тема. Не знам дали ти си я пускала. Но в предишната тема бяха дадени доста съвети , ако си я писала ти , би трябвало да си пробвала поне някои от тях.

Иначе съм напълно съгласна с Leo.  Пробвай този номер някой ден, може пък да започнат малко по малко да се усещат. Въпреки, че много се съмнявам. Имала съм такива хора около себе си и от опит знам, че  с такива наглеци трудно може да се оправи човек. Но в никакъв случай не мисля, че трябва да ощетяваш собственото си дете , заради комфорта на брат си или спокойствието в семейството. Ако тактиката на Leo не помогне, аз бих им казала директно, че или ще почнат да дават пари, като довеждат детето , или и ти ще спреш да плащаш за тяхното дете. Дай им ясно да се разбере, че повечето разходи в къщата поемаш ти, въпреки, че живееш с родителите си  и е крайно време да започнат да се съобразяват с този факт. Че то извинявай, ама ако така стоят нещата , ти ще си по на сметка, ако излезеш на квартира, отколкото да живееш при вашите. Там поне ще знаеш, че плащаш само за себе си и за своето дете.

Съгласна съм с всяка една дума от това мнение 

И малко ми стана мъчно за авторката , че така е използвана точно от брат си 

Доста неприятно, наистина.
Да не би да са решили, че ти помагат и "отбиват номера", като ти дават вече умалелите дрешки?

 Щом бюджетът ви с родителите ти е общ и живеете заедно според мен трябва първо с тях да поговориш и именно те да повдигнат въпроса пред брат ти.
 Предполагам, че брат ти разсъждава така: аз моето дете го водя при майка ми и баща ми, а не при сестра ми, то и на тях им е внуче и щом гледат нейното ще гледат и моето. Може би той си мисли, че родителите ти помагат финансово и посещенията на неговото дете не се отразява на твоите средства.

Има доста истина в това мнение. Моята зълва така правеше като се оженихме и живяхме известно време ( 2 месеца) у свеки. Тя работеше, ние също, ние давахме пари на свекървата за ядене и сметки, тя се прибираше от работа, хапваше и изчезваше по дискотеките.Т.е. нейните разходи са си само за нейния джоб и развлечения, а ние да отделяме от нашите и за сметките. Като й кажехме нещо , тя казваше, че харчи това, което е купила майка й, а не ние.  Наистина беше неприятно, представям си какво щеше да бъде положението ако имахме и дете и бяхме в твоята ситуация.  Добре, че бързо се отървах от всичко това.

Вероятно брат ти и съпругата му разсъждават по съвсем друг начин. Може би си мислят така: Нейното дете е целогодишно при баба си и дядо си, а нашето - само по веднъж в седмицата + някоя и друга ваканция. А брат ти може да смята, че ти пести от наема, който би плащала, ако не живееше в семейния имот. Хора разни...Не е нормално детето ти да е някъде по цяла ваканция - 3 месеца да речем и ти да не се сещаш, че е редно да поемеш разходите му. Че какво, като са при баба и дядо-те да нямат банки. Не се ли знае, че всичко струва пари? Това си е чисто Балкански синдром. Размазана работа с неясни граници. Спомням си, как навремето бабите ни се чудеха, че "на запад"  ходели на гости дори и при роднини само с покана- много цивилизовано ми звучи пък на мен това! Иначе - ето какви са последствията. 
Мисля, че сега е много удачен момент да решиш проблема, който има 2 страни: едната е финансова, а другата -морална-тя носи горчивина в живота ти. Не се конфронтирай, защото се разговаря с хора които могат и искат да те разберат. В случая, те са доказали, че не им дреме. Само ще разлаяш кучетата. Говори с вашите на първо време. Дано са разбрани. Кажи им, че ти става все по трудно в тази криза, сама жена с дете да се бориш в живота. Кажи им, че искаш да споделиш с тях, че ти дотежава финансово и психически да слагаш и да вдигаш трапези всяка седмица. (Интересно ми е, ако теб те нямаше там, щяха ли родителите ти да могат да си позволят това, което се случва в момента) . Освен това, откакто ти живееш в този дом, в него има вече 2 отделни семейства, а не едно. Т.е. абсурдно е да се счита, че разходите са само на гърба на бабата и дядото. Може би, вашите трябва да заемат позиция пред сина си, знаейки, че и ти поемаш отглеждането на другото внуче, докато е у тях.

Дръпни брат си и  му поговори.
Аз на моя бих му споделила.Кръв сте и не е нужно да казва на жена си за разговора.
По-малка съм,но ми уважава мнението  и го цени.
БЛАГОДАРЯ МУ

Най-вероятно брат ти мисли, че след като живеете заедно родителите ви помагат много на теб и на детето ти. И смята, че и неговото не е по-малко внуче на вашите, та да се бръкнат и за него, не само за твоето. В случая не е виновен брат ти, защото моя брат също като води племенника не дава пари на майка ми, а и не смятам че трябва да го прави. Когато има разноски за детето на брат ти, родителите ти са длъжни да ги поемат сами, без това да ощетява теб. Ако не са съгласни, да се разберат с брат ти, кое могат и кое не могат да си позволят когато гледат детето му. Но разговора ти и неодобрението ти не трябва да е насочено към твоя брат, а към твоите родители. Защото не може да помагат само на теб, а за неговото дете той да си носи всичко. Ако ти ги издържаш изцяло, тогава нещата стоят по друг начин. Но ако помагат на теб, трябва да помагат и на него, независимо от това че си останала вдовица. Децата са деца, не трябва да ги делим никога!

Миролюба, а нямаш ли някакво развитие? Говори ли с вашите? Кога се очаква следващото посещение?
Наистина е трудно да се сложат нещата "на кантар" (примерно храната и водата), ама специално скъпоструващите разходки можеш просто да прекратиш. Децата могат прекрасно да се забавляват и в домашни условия, като твоят принос може да бъде участие в някоя игра или четене на приказки, а да се черпят по една ябълка или филия с домашното сладко на баба им. Да ти споделя и рецептата си за домашно приготвен млечен шейк: разбит с миксера компот с малко прясно мляко - истински лукс, ако питаш дъщеря ми Като добавиш по 2 бисквитки в малки чинийи и шарена салфетка ще са като в сладкарница - те са деца в крайна сметка, колко има трябва, за да се забавляват?

Изобщо не си дребнава и не звучиш така. Не става дума за един или два пъти, а за правило. Ако сметнеш накрая разходите си по др дете хич няма да са дребни. Разбирам родителите на детето да са бедни и така да им помагаш поне с храна за детето им, а то май случаят не е такъв. Или не се усещат, защото са им такива разбиранията, че като сте роднини всичко е разрешено или което за мен е по вероятното е да те използват  умишлено "на дребно", или поне те да си мислят, че ти го приемаш като дребно и няма да го направиш на проблем. Но аз на твое място не бих си мълчала, защото се дразня от такива неща. Сега дребнава ли съм ква съм, ква ще да съм ама мисля, че нещо ако дразни някой той трябва да си каже, а не да си трайка и да си се ядосва. Със сигурност ако им кажеш в очите какво мислиш ще се ядосат. Но ако са умни хора или поне имат срама може и да се чукнат в главите.
Ние със сестра ми сме си почти всеки ден на гости, повече тя на мен. Тя за мен би дала всичко, не я  е яд или поне не го показва, когато примерно моите бебета нахапят като мишки всички плодове у тях, само вика мани ги децата, голема работа. Даже мен ме обвинява, че съм била дребнава примерно. Или пък съсипят някоя играчка. Сестра ми винаги казва Няма нищо, деца са. Но съм сигурна, че въпреки всичко не и е приятно, просто тя е като теб, не смее да направи забележка да не ме засегне. Аз обаче изобщо няма да се засегна, напротив, дразня се че децата ми рушат и разхищават нейните неща и винаги и казвам да си пази нещата и да им прави забележка, когато аз случайно не съм на местопрестъплението да ги спирам. Освен това, ако нейните деца у нас разхищават пак най директно си и правя забележка, но това я обижда. И въпреки всичко обаче от забележките ми има резултат, виждам я че доколкото и е по силите се опитва да си контролира децата. Не много успешно разбира се, защото си е свикнала да ги оставя да си правят квото искат и много дразнещи за мен неща, които те правят на сестра ми не и правят впечатление. Но въпреки че се караме сериозно по въпроса понякога и тя се засяга, мисля че чистите отношения са най правилни и ако близките си държат един на друг ще преодолеят неприятните емоции около правенето на забележката и пак ще си останат в добри отношения.
Но вашият случай разбира се е по сериозен и никога не бих си мълчала, не ми пука за каква ще ме помислят. Още повече, че на тях самите явно не им пука ти какво си мислиш за тях.