детската агресия

  • 2 173
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Знам че са празници и сигурно не вие до това но децата около нас са много агресивни понякога се питам на какво се дължи това дали на живота на родителите, дали на телевизията или причината е друга. страхувам се за детето си като майка и за всички деца като педагог. Винаги сам си мислила че професията ми ако не за  друго ще ми помогне да отгледам едно добро и възпитано дете , но за мои ужас не е така дъщеря ми е почти на 2 години и супер агресивна. Замеря играчки, крещи и посяга да ударя без причина. особенно трудно е когато се прибера и не ме е виждала няколко дни (когато съм на лекции). не знам какво да правя знам че моето отсъствие също има влияние върху поведението й но.... чакам помощта или поне разбиране. ако някой има опит нека даде съвет.

Последна редакция: пт, 09 яну 2009, 19:45 от щастливката

# 1
  • Мнения: 2 331
В доста теми тук вече е обсъждано, че най-вероятната причина за поведението на детенце, което описваш, е заради неумението да изразят емоциите си.Нямат друг начин, освен да хвърлят и крещят.С овладяването на речта и увеличаването на речниковия запас нещата се променят.Най-подходящо в този момент ми се струва с много гушкане да обясняваш, да я питаш какво изпитва в момента, да и кажеш как да ви покаже по друг начин, че е ядосана, да говориш, че не се постъпва така с играчки и че предназначението им е друго...И много гушкане.
Относно масовата агресия при децата, за мен са виновни най-напред родителите.

# 2
  • Мнения: 865
Подобна тема имаше преди 3,4 дни PeaceЯвно родителите доста се вълнуваме от това.
Аз не съм педагог,уча се да възпитавам децата си както мен са ме възпитавали,и въвеждайки разбира се някои нови неща.Чета,информирам се...Ти като професионалист, най-добре трябва да знаеш как се овладява ситуация,когато детето започне да буйства ,да тръшка и т.н.Какви са пък причините за изблика на агресията?Дали не е преуморено детето(вечер,след много игри и малко следобеден сън),или му липсва нежност и разбиране,и това е неговия начин да привлече внимание?
Замеря играчки, крещи и посяга да ударя без причина.
Не вярвам да е без причина.

# 3
  • София
  • Мнения: 3 679
Моля те оправи си грешката в заглавието - пише се детска, а не деЦка.

# 4
  • Мнения: 233
Мнението ми е че агресията при децата която напоследък се среща все по често се поражда найвече от навлизането на новите технологии като компютри,видео игри и тн..Разбира се че и семейството играе много важна роля в случая.В едно спокойно и възпитано семейство няма как детето да е агресивно.Много е важно с едно дете да се говори постоянно нищо че е дете то разбира като възрастен.

# 5
  • Мнения: 2 960
Детската агресия винаги си има причини.Соред мен понякога е израстване на възможността за контрол .
В тази възраст детската нервна система се оформя и и трябва време "да узрее"!!!
Детето може да страда от липсата на мама в къщи ,опитва се да "разбере"света ,не всичко му харесва и не знае по какъв начин да си изрази бошуващите страсти.Опитва все още да къде е границата-"позволено-забранено" и се опитва да се бунтува срещу някои правила-докато ги разбере.
На две години"ужасната две годишна възраст" много малчовци изкарват първия си пубертет ,според мен.
А ето какво видях за едно проучване по този проблем
http://lifestyle.ibox.bg/news/id_69136959

# 6
  • Мнения: 4 841
В едно спокойно и възпитано семейство няма как детето да е агресивно.

Много спорна теза. Поне според мен - и съвършено невярна.

# 7
  • Мнения: 3 456
Моля те оправи си грешката в заглавието - пише се детска, а не деЦка.
То да беше само заглавието !

По темата : Моята дъщеря не е крещяла, удряла..., но помня един период, в който категорично предпочиташе компанията на баща си пред моята- просто ме избягваше много. Например връщам се от работа, искам да я гушна, а тя се скрива някъде, но не като игра , а защото не искаше да е с мен.  Cry. Много тежко ми беше, но причините си бяха в мен ( по-късно го осъзнах). Откриха ми сериозно заболяване, което комбинирано с нейните непрестанни боледувания ме бяха изтощили до такава степен, че присъствах в живота й само формално. Както и да е - не ми се разказва сега подробно, но причината според мен е липсата на внимание, липсата на неща, които да правите заедно. Опитай да прекарваш повече време с нея.

# 8
  • Мнения: 2 331
В едно спокойно и възпитано семейство няма как детето да е агресивно.
Много спорна теза. Поне според мен - и съвършено невярна.
Агресията може да е в следствие на липса на внимание от страна на много възпитани и спокойни родители, които не умеят правилно да комуникират с детето си и да "говорят на един език с него".Зависи от много неща...ЗА доверието въобще няма да повдигам въпрос, че ще задълбочим твърде много темата.

# 9
  • Мнения: 6
Благодаря ви както за съветите, така и за критиките. Аз не съм идеална, то такива хора няма. Само искам да кажа че малката получава много обич и внимание когато съм с нея. Може би причината е честото ми отсъствие от вкъщи, поне 2-3 дни седмично, но за сега не мога да променя този факт. Най-странното е че проявява агресия към определени хора, например баба й, не дава да я докосне , а преди само чакаше да се прибере.

# 10
  • Мнения: 3 394
имам една позната с дъщеря със същия проблем, а родителите са доста свестни хора.
Ами майката казва, че била същата на времето и нищо не помагало, та затова детето й се метнало на нея. Това за мен не е достатъчен довод.
мисля,че тя не прави нищо, но една друга моя позната води детето си на детски психолог. И доста книги изчете и пак не могат да го озъптят ooooh!

Ох, много е трудно сигурно.  newsm78

# 11
  • Мнения: 790
Ако на някоя агресивна постъпка, реагираш като го плеснеш, шамаросаш, понатупаш е все едно да кажеш - да, ето така се прави.
Трябва огромно търпение и последователност, за да възпиташ детето така, че да не посяга.
Най-действащото средство е личния пример - "аз удрям ли те - не; татко удря ли - не, е тогава не бива и ти да го правиш".
При нас тази система работи.

# 12
Blagodarq za pou4itelnata temi4ka 4etoh q s golqm interes, tai kato i az imam tozi problem s moq sin, koito e na 1godinka i 11 meseca.Moeto mnenie e 4e pri4inata na tova povedenie ne e samo v otsastvieto na maikata , za6toto nie sme postoqnno zaedno i vav vka6ti e mnogo spokoen,no na vanka stava ad. Sposoben e da se razpi6ti samo ako nqkoi go pogledne i zagovori.

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Всичко започва от семейството!Детето ти е малко,сега е моментът да обясняваш, и обясняваш, че така не е хубаво да се прави.Поздравления,че го отчиташ като проблем.С това той е наполовина решен  Peace.
 В групата на сина ми /на 5г./, има момиче,което бие всички деца.Бие ги за всичко,което не е както тя иска.След разговор на г-жата с родител, репликата е:"Нищо не мога да направя,моите деца са такива.Оправяйте се както можете!" Shocked
 Питала ли си я защо прави така?Хубаво ли ще и бъде,ако вие крещите и хвърляте?Според мен, с 2 год. дете може да се комуникира що-годе нормално.Но сега ви е моментът да  откриете ,и оправите проблема.Успех!  bouquet

# 14
Ако на някоя агресивна постъпка, реагираш като го плеснеш, шамаросаш, понатупаш е все едно да кажеш - да, ето така се прави.
Трябва огромно търпение и последователност, за да възпиташ детето така, че да не посяга.
Най-действащото средство е личния пример - "аз удрям ли те - не; татко удря ли - не, е тогава не бива и ти да го правиш".
При нас тази система работи.
 

  Напълно съм съгласна. Казвам го от собствен опит. Детето ми е доста палаво и понякога го пошляпвам по дупето. Сега, когато той е ядосан на някого прави същото и използва моите думи. Отчитам си грешката и се опитвам да я поравая.

Общи условия

Активация на акаунт