Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 67 отговора


Мнения: 11
Здравейте всички майки,

Ще се радвам, ако някой ми даде практически съвет, кога и как е най-правилно да се каже на едно  МОМЧЕНЦЕ, КОЕТО  току-що е навършило 6 години, че е осиновено, когато е бил на 2 седмици. Страшно много обичам детето си и мисля, че ако аз го бях родила, нямашеда го обичам толкова много. Единственото от което се страхувам е да не нараня психиката му и да не му създам комплекси за малоценност. Проблемът е още по-голям, защото той няма и баща, т.е. само аз съм го осиновила, защото бях вече разведена преди осиновяването. НЕ ИСКАМ ДА ГО ПОДХРАНВАМ С ЛЪЖИ, но не знам кога и как да му поднеса истината докрай, за да не го травмирам. Моля, помогнете ми!
Цитирай

на път

Мнения: 2 592
Catrin  :hug:q

 Hug Прекрасно е, че имате такава връзка с момчинцито ти.
Мисля, че трябва да побързаш с разкриване на "тайната". Порови в по-предните теми има много изписано по този въпрос (кога и как), както и приказки свързани с проблематиката.

Не съм специалист, но според мен е добре тази информация да бъде поднасяна на части (по лъжичка) от 2,5 - 3 годишна възраст. Така детето "свиква" да живее с тази мисъл и да я възприема като нещо съвсем естествено (както и е редно да е) и тя не се превръща в "тайна", а то може да реши само кога, как и с кого да я споделя в живота си.

Успех   bouquet
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 272
Catrin111, здравей и от мен  Hug!

Моето момченце скоро ще навърши 6, но ние отдавна си говорим на тази тема, откакто възникнаха въпросите "Как се появяват бебетата?", "За какво служи пъпчето?" и т.н. Аз лично за себе си възприех, че трябва да отговарям честно и откровено на въпросите, като поднасям информацията по разбираем за възрастта начин. Имаше много допълнителни и уточняващи въпроси, имаше гняв, имаше протест. Всеки път непрекъснато го уверявах, че аз съм мама, която ще бъде такава завинаги.

Сега сме на етап, когато моето момче знае, че някои деца са расли в коремчето на майките си, други - не. Приема го за нещо естествено и не се чувства по-различен от другите деца. Връзката помежду ни става все по-здрава точно защото можем да си говорим честно и откровено по всички теми, които ни вълнуват взаимно.

Моят съвет е - ти си познаваш детето, ти можеш да намериш най-верния път до душичката му, дерзай! Попитай сърцето си - то ще те посъветва кое е най-доброто за твоето дете!

Желая успех и стискам палци!  Hug
Цитирай


Мнения: 367
Здравей Катрин, Hug
И аз мисля, че трябваше да го направиш по-рано, но пък не е и късно. Доколкото знам, добре е това да стане преди седмата година, или преди детето да тръгне в първи клас. Смята се, че тогава ще се сблъска с нова среда и ще е по-стресирано.  Аз също казвам от време на време по малко и то, когато той ме пита, а това е много рядко. Скоро ни се случи следното:
Както си седим по Коледа и си говорим други неща, Ники изведнъж ме пита: "Теб кой те е родил?"
Аз без да се замисля  smile3538, отговорих веднага: " Ами, баба ти, нали знаеш коя ми е майка?"
А той: " Не, не, аз не те питам коя ти е майка, а от кой корем си излезнала."
Само смотолевих нещо като, То не е важно от кой корем излизаш , и смених темата. А той повече не попита.  Милият ми той, вече си е изградил логиката, че майката гледа детето, но не го ражда. Скоро пак ще трябва да си обясняваме нещата.
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Здравейте всички майки,

Ще се радвам, ако някой ми даде практически съвет, кога и как е най-правилно да се каже на едно  МОМЧЕНЦЕ, КОЕТО  току-що е навършило 6 години, че е осиновено, когато е бил на 2 седмици. ....

Няма най-правилно и най-добър начин! Всеки човек, семейство и житейска история са уникални. Щом поставяш тук въпроса, значи за теб е дошло времето.Кажи му истината по най-спонтанния , искрен и позитивен начин. Направи го с онея твои думи които чувстваш и искаш да му кажеш: напр. колко е значим за  теб; колко си го желала и обичала; колко ти е пълен живота с такова прекрасно дете като него...

Аз описах приблизително следния разказ:
Отдавна съм въвела темата за различието (специално си взех една картичка с много бебоци на нея- бели, жълти, черни, дебелички и не толкова)...
Разглеждахме ги!Аз:"... виж колко са сладички и различни: родили са се в различни държави: едни са израстнали в коремчето на майката, която ги е ги е родила и ще се грижи за тях винаги; други са почнали пътя си в епруветка и после са попаднали в коремчето на майката и когато са пораснали достатъчно са се родили; трети пък след като са се родили е трябвало да почакат родителите си да ги открият, защото те ги търсели по целия свят.... и когато се намерят стават едно семейство....Родителите осиновяват децата си и вече всички заживяват щастливо, защото мечтите им са осъществени-детето си има мама (и при нас само аз съм в наличност) и мама си има прекрасно дете-истинска принцеса..."

Не използвам никога негативната дума ИЗОСТАВЯНЕ
Когато детето веднъж ме попита: "Аз защо бешох там- в дома?" И отговорих: "Защото мама те търеше и не знаеше къде си, трябваше да ме почакаш малко, за да те намеря"...

Вариациите са различни...

Моя позната, която беше първоначално на позиция: Ще крия до гроб " След много наши разговори каза на дъщеря си( детето беше на 6 и нещо годинки) директно така:"Ние нали си имаме доверие и нямаме тайни помежду си? Искам да ти кажа, че не съм те родила аз. Преди да се срещнем си била в корема на друга жена"...
Детето: " А тя къде е сега, защо не е останала с мен?"
Майката:"Не знам, не я познавам, но сигурно нещо й е попречило да продължи да се грижи за такова чудесно дете като теб!".....

Както и да мукажеш ти не го травмираш, а му даряваш възможност да съхрани психичното си здраве, което семейните"тайни" и тайните изобщо ломят през предаденото предоставено доверие...

Дано сме ти били полезни!? Не отлагай да запознаеш детето си с една истина: хората са различни и в днешно време науката прави възможно да идват при родителите си по различен начин...
И Д- Ива е права- разкриването на тайната не е въпрос на един разговор, а на верига от разговори, в които съвместната Ви история се преразказва на малки и различни дози/фрагменти, отново и отново...
Цитирай


Мнения: 11
Здравейте Diva, Gankata, Orange72, Venecias.

Сърдечно Ви благодаря за приятелските съвети. Всъщност, още преди осиновяването започнах да обмислям варианта за истината, защото реших, че това е правилния път. Изчетох доста литература по този въпрос и явно сме чели едни и същи източници с вас. Там, авторите, твърдят, че най-подходящата възраст е между 6-7 години. И от друга страна- до сега е живял в една "защитена" среда- в детската градина- едни и същи деца, учителки, роднинския кръг и площадката пред блока- с 5 деца от същата група на детската градина. Но наесен е вече в училище- с нови деца, учители и най-вече други по-големи деца от другите класове, с които ще комуникира през междучасията, после улицата....Проведох доста разговори с различни психолози и хора имащи отношение по проблема. Криси/така се казва моя син/ беше на 3-4 години, когато му дадох и обяснявах богато илюстрираните книжки на една френска авторка/забравих й името в момента/, авторка на "Бебе на нулева възраст" и др., така че той отдавна знае, че децата се раждат от коремчетата на майките. Дори неотдавна са разговаряли с дядо си и той му казал, че децата ги носят щъркелите, а той отговорил:"Дядо, ти не знаеш, децата се раждат от коремчетата на майките" Не че е мой син, но Криси е много умно дете, със страхотно логическо мислене и е много наблюдателен. Наскоро си говорихме и аз му казах, че има и друг начин, по който се раждат децата и той знаете ли какво ми отговори: "Ами да, аз знам, от между краката на майките". Попитох го кой му е казал, а той ми отговори: "Ами аз нали видях в "Спешно отделение". Обясних му, че има и друг начин и той е роден по този начин, от коремчето на друга жена" А той само ми отговори: "Добре, разбрах" и толкова. Предполагам, че му трябва време и ако той не ми задава въпроси, аз ще се опитам да подновя разговора. Обмислям една идея, но все още не знам дали е подходяща, затова ми е необходимо вашето мнение.  Имам познати в родилно отделение, за да ми кажат ден, в който ще изпишат новородено, което очакват да дойдат повече роднини и да е по-тържествено. Ще отидем там заедно с моя син, за да проследи процеса. Веднага след това ще отидем в Дом за медико....., там от където аз съм го взела и ще му покажа неговото креватче. Той има снимки точно там, когато съм го държала на ръце. Ще му обясня, че децата, които не ги вземат майките от родилния дом също ги обичат, но нямат възможност да се грижат за тях, разбира се, че само в позитивен план. Ще се радвам, ако чуя Вашето мнение по тази моя идея   bouquet  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Най-правилно... е това, което ти продиктува интуицията (или по-поетично: сърцето). Ще видиш по погледа, по реакцията на детето дали разбира, как го приема и ще имаш време да опиташ с различни думички. Защото определено няма да приключи с един разговор.
Ще изникват въпроси във времето, осмислянето няма да дойде от раз.
Може дори да не прояви видимо интерес в началото.
Но не си вади извода, че момченцето ти няма да мисли по въпроса.

Само като пример за това колко сме различни и колко различно подхождаме (извинявай, Ориндж, ще ползвам историята ти за база за сравнение  Praynig)

Както си седим по Коледа и си говорим други неща, Ники изведнъж ме пита: "Теб кой те е родил?"
Аз без да се замисля  smile3538, отговорих веднага: " Ами, баба ти, нали знаеш коя ми е майка?"
А той: " Не, не, аз не те питам коя ти е майка, а от кой корем си излезнала."
Само смотолевих нещо като, То не е важно от кой корем излизаш , и смених темата. А той повече не попита. 

В този случай, аз бих използвала интереса дошъл от него тутакси. Независимо, че е Коледа. Бих прекратила всяко едно занимание в момента, за да обясня разликата. Забелязала съм, че при моето момиче това са най-добрите моменти, когато въпросите се раждат в главицата й.

За две години с нея стигнахме до момента, в който преди седмица си говорихме, че когато порасне, ако иска може да потърси "другата". И най-сетне се осмелих да я нарека "майка". А момиченцето ме погледна със смесено изражение на надежда и страх и ми каза: Добре, но искам и ти да дойдеш с мен!  Smile
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 272
В този случай, аз бих използвала интереса дошъл от него тутакси. Независимо, че е Коледа. Бих прекратила всяко едно занимание в момента, за да обясня разликата. Забелязала съм, че при моето момиче това са най-добрите моменти, когато въпросите се раждат в главицата й.

С моето момченце е същото. Когато той попита нещо, веднага зарязвам всичко и сядам да говорим. Всъщност, да си призная, досега винаги инициативата за такива разговори е била от негова страна. Аз просто отговарям на неговите въпроси.
Той знае, че аз съм била в коремчето на баба му, баща му е бил в коремчето на другата баба, съответните дядовци са дали семенца, за да се появим ние в съответните коремчета и т.н. Знае, че той е бил в коремчето на другата майка, която е разбрала колко голяма любов расте в моето сърчице и затова е помолила докторите да ме намерят когато се е родил.
Но това е моето дете, това си е нашата история, а другите майки си пишат тяхната история с техните си дечица. И знаят кое е най-доброто за тях.

Катрин, ти си майка и вярвам че ще намериш най-правилния начин за да преведеш твоето момче през научаването на истината и най-вече със свикването с нея.  Hug
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
...Обмислям една идея, но все още не знам дали е подходяща, затова ми е необходимо вашето мнение.  Имам познати в родилно отделение, за да ми кажат ден, в който ще изпишат новородено, което очакват да дойдат повече роднини и да е по-тържествено. Ще отидем там заедно с моя син, за да проследи процеса. Веднага след това ще отидем в Дом за медико....., там от където аз съм го взела и ще му покажа неговото креватче. Той има снимки точно там, когато съм го държала на ръце. Ще му обясня, че децата, които не ги вземат майките от родилния дом също ги обичат, но нямат възможност да се грижат за тях, разбира се, че само в позитивен план. Ще се радвам, ако чуя Вашето мнение по тази моя идея   

Да  кажа аз: понеже част от професионалното ми обучение е дългогодишна работа върху личните ми усещания и анализа им: идеята ти е интересна , но малко... "претруфена" да я нарека. Аз започнах да се чувствам зле от момента:".... Веднага след това ще отидем в Дом за медико....., там от където аз съм го взела и ще му покажа неговото креватче. ...."

Какво е важно за твоето малко човече? Да знае най-вече, че е желан и обичан- и това ще е завинаги!; Да знае, че мама му има доверие! Ама толкова, че с него говори за всичко и истината, че нямат тайни....
Воденето в дома е малко насила, защото това човече може изобщо сега да не се вълнува от "онова място".
Колцина от нас са искали на 6 год, че и по-късно  или им е хрумвало да идат да видят родилния си дом-примерно...

Ходенето в дома го остави за друг, по-късен етап, когато и ако момчето пожелае.
Аз бих взаимствала от идеята ти и бих направила паралел:
Ето виж- децата се раждат в родилния дом, изписват ги! И  родителите им  ги взимат в къщи. Това е щастливо събитие за всичкки... Ето виж- тук  на тая снимка те държа в ръцете си дни преди да  те изпишат и да си тръгнем за вкъщи.... Бях толкова щастлива!.... Остави конкретизирането и подробностите за разликата между родилен дом и домът, в който е бил той за по-нататъшни разговори....
----
Сетих се само да ти кажа(във връзка с липсата на бащина фигура), че дъщеря ми е "набедила" за татко вуйчо си. Дори се фука: "Е, на пък никой си няма татко-вуйчо!" Поясних, че вуйчо не е татко...
Тя: "А къде е моят баща, аз имам ли баща?"

Аз: "Разбира се, че имаш-всички деца имат бащи, но не го познавам! Той не живее с нас!...Има деца,които живеят само с единия си родител..."
Тя: " А, да знам зтнам и Х от градината си няма татко"...
Та така простичко и искрено стъпка по стъпка...

Catrin111, всъщност вие с момчето ти много добре сте започнали сериозните разговори... Hug
« Последна редакция: пн, 12 яну 2009, 03:53 от Venecias »
Цитирай


Мнения: 11
...Обмислям една идея, но все още не знам дали е подходяща, затова ми е необходимо вашето мнение.  Имам познати в родилно отделение, за да ми кажат ден, в който ще изпишат новородено, което очакват да дойдат повече роднини и да е по-тържествено. Ще отидем там заедно с моя син, за да проследи процеса. Веднага след това ще отидем в Дом за медико....., там от където аз съм го взела и ще му покажа неговото креватче. Той има снимки точно там, когато съм го държала на ръце. Ще му обясня, че децата, които не ги вземат майките от родилния дом също ги обичат, но нямат възможност да се грижат за тях, разбира се, че само в позитивен план. Ще се радвам, ако чуя Вашето мнение по тази моя идея   

Да  кажа аз: понеже част от професионалното ми обучение е дългогодишна работа върху личните ми усещания и анализа им: идеята ти е интересна , но малко... "претруфена" да я нарека. Аз започнах да се чувствам зле от момента:".... Веднага след това ще отидем в Дом за медико....., там от където аз съм го взела и ще му покажа неговото креватче. ...."

Какво е важно за твоето малко човече? Да знае най-вече, че е желан и обичан- и това ще е завинаги!; Да знае, че мама му има доверие! Ама толкова, че с него говори за всичко и истината, че нямат тайни....
Воденето в дома е малко насила, защото това човече може изобщо сега да не се вълнува от "онова място".
Колцина от нас са искали на 6 год, че и по-късно  или им е хрумвало да идат да видят родилния си дом-примерно...

Ходенето в дома го остави за друг, по-късен етап, когато и ако момчето пожелае.
Аз бих взаимствала от идеята ти и бих направила паралел:
Ето виж- децата се раждат в родилния дом, изписват ги! И  родителите им  ги взимат в къщи. Това е щастливо събитие за всичкки... Ето виж- тук  на тая снимка те държа в ръцете си дни преди да  те изпишат и да си тръгнем за вкъщи.... Бях толкова щастлива!.... Остави конкретизирането и подробностите за разликата между родилен дом и домът, в който е бил той за по-нататъшни разговори....
----
Сетих се само да ти кажа(във връзка с липсата на бащина фигура), че дъщеря ми е "набедила" за татко вуйчо си. Дори се фука: "Е, на пък никой си няма татко-вуйчо!" Поясних, че вуйчо не е татко...
Тя: "А къде е моят баща, аз имам ли баща?"

Аз: "Разбира се, че имаш-всички деца имат бащи, но не го познавам! Той не живее с нас!...Има деца,които живеят само с единия си родител..."
Тя: " А, да знам зтнам и Х от градината си няма татко"...
Та така простичко и искрено стъпка по стъпка...

Catrin111, всъщност вие с момчето ти много добре сте започнали сериозните разговори... Hug


Здравей Venecias,
Сърдечно ти благодаря за съвета. Очевидно ти си професионален психолог, но и такъв по сърце. Твоите съвети са много ценни и аз бих искала да продължавам да комуникирам с теб. Ще се радвам ако ми кажеш повече неща за твоята дъщеричка, колко е голяма, на каквао възраст си я осиновила и пр.
Да, нашият разговор с моя син продължава. Той всеки ден прави някакви свои заключения и аз просто трябва да ги направлявам, да казвам да, това е така, не , не е така и да му разясня как точно стоят нещата. Мисля, че това е правилният път, ако греша, ти ще ми кажеш, нали? Всъщност, аз оглеждам своите мисли в мислите на всяка една от вас, която с желание ми отговаря. Благодаря на всички. Определено ще продължавам да споделям с вас. Още веднъж благодаря, че ви има.
Цитирай


Мнения: 6
Здравийте и аз имам същия проблем ако проблем може да се нарече казването на истината,Синът ми е на 2 години и 3 месеца и започнах да мисля за деня в който ще му кажа.Да ви признах ме е страх страх ме е от реакцията му .Когато го осиновихме бях най -щастливия човек на света не че сего не съм разбира се но някак подсъзнателно започнах да крия от околните.Крия може би не е точнота дума,но спрях да го обявявам на глас.Не го крия ,но и не парадипам с това.Хората са жестоки в първоначалните си реакции а аз по никакъв начин не искам да нараня моето малко човече.Не знам дали някой ме разбира и дали се е чувствал като мен.Ще му кажа,но ме е СТРАХ.Много
Цитирай

Русе

Мнения: 6 996
Много полезни съвети от всички момичета.

Най важното е да се изгради доверие и връзка.
Да чувства детето, че е желано и обичано.
Когато сина ми на 5 години за първи път ме попита, му казах, че не съм го родила аз, но от всичко на света искам най много него.
Не мисля, че тогава разбра смисъла, че не съм му биологична майка, но мисля, че знае, че е обичан.
Проблеми сигурно ще има, но ако запазим доверието ще се справим.
Винаги сме честни с него, от първия ден сме винаги заедно,пътува с нас ако се наложи.
Вижда когато грешим, затова винаги се говори много у дома , обсъждаме, извиняваме се ако сме допуснали грешка.
Не бих могла да скрия нищо от него.


Цитирай

София

Мнения: 1 843
Мисля че разбирам страховете ви.

Повечето от вас са осиновили дечицата си във възраст, в която съзнателните спомени избледняват. Те растат с убеждението и нагласата, че и те са като всички останали дечица - родени от мама и винаги са били в това семейство.
Наистина е плашещо. Как да го сервираш?

Но помнете най-важното: именно, защото сте били заедно от повече време, защото детето е било по-малко на години, сте изградили най-важното, както вече казаха: връзка на доверие и сигурност!

С моята малка дъщеря ще минем по този път, макар и подпомогнати от каката. Но не изпитвам страх и тревога.

С голямата ми дъщеря се събрахме, когато тя беше навършила 4 години.
Казваха, че ще е по-лесно, защото тя помни откъде идва.
Не беше точно така...

Помнеше, помни и до днес, но не знаеше изобщо какво е това е място. Какво всъщност е семейство, откъде идват децата, какъв е живота навън, тя коя е, аз коя съм... боже, всичко беше объркано!
Връзката с по-голямото дете също е нещо много измамно. Ту си мислиш, че си стигнал до абсолютна близост и после те зашлевява някоя ситуация, дума, израз, реакция и ти става ясно, че сте едва в началото. Нужни са години...

Няма да се "оплаквам" или разпростирам повече.
Исках само да ви кажа това: Опрете се на връзката, която имате, на любовта ви, на всичките ви съвместни спомени. Имате много общи неща. Думите, с които ще обяснявате не са толкова важни. Важно е, че вие сте "мама".

Когато говорех с голямата ми дъщеря за тези неща, аз още не бях "мама".
А когато дойде времето да говорим с малката... мама ще й каже. Smile
Цитирай


Мнения: 6 039
Аз съм решила да започна разговор с детето на около 4години, по съвет на психолози.
Не съм сигурна има или няма спомени  от довма и какви, но във всеки случай аз имам спомени от моя живот на тази възраст.За него още много понятия са неясни и объркани.През първия месец ,когато бяхме заедно ми донесе една круша от терасата с думите:"Мамо, иска домата".Толкова ме натъжи тогава.

Но колкото неща да съм прочела тук и в оскъдната специализирана  литература, не намирам отговор за себе си на един въпрос.Какво от истината да му кажа и какво да му спестя за биологичния произход.В неговия случай нещата са доста нелицеприятни, а не желая да обагрям разказа си в негативна светлина.Не желая и да му казвам "Не зная",след като предварително бях решила и си съхраних копия от всички документи.Няма и да е истина, а нали за доверие говорим все пак.
Ето, на  тези въпроси  нямам отговор.
Цитирай

Лондон

Мнения: 173
Аз вече казах на моето слънчице,че мама не я е родила.Казах и,"че я е родила една какичка и тъй като е била малка и не е можела да я гледа я е оставила на едно място,където има и много други деца.Ние с тати сме искали много детенце и сме отишли там и сме си харесахме най-хубавото детенце и най-послушното и си го взехме вкъщи и това е била тя като бебе.Казах и го когато беше на 2 или 3 годинки и бях предопредила моите родители ако нещо ги пита да не и противоречат.Тогава моя татко ме попита защо съм занимавала детето с глупости.Не мисля,че това са глупости,не ме е срам от постъпката ми,че съм я осиновила и не съжалявам,че вече съм и казала.Сега се присеща от време на време и ме разпитва.Примерно,когато леля и беше бременна и обяснявах,че там има бебе и тя ме попита и тя ли е била така в моя корем аз и казах"ама нали сме си говорили,че не мама я е родила и че е била в корема на друга какичка."Поддържам тази версия,защото знам че е по добре да го научи от мен и като малка отколкото като порасне от "доброжелатели"
« Последна редакция: чт, 15 яну 2009, 17:59 от Kiki_andr »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 67 отговора