Как да науча детето ми да ме слуша?

А до сега "слушала" ли е? Изведнъж ли започна да "не слуша"? Говорим за дете на 5 години, не за бебе. Дай повече подробности.

Много странна тема 

И моят син понякога ми възразява,но в общи линии изпълнява стриктно,това за което съм го помолила.
Ако досега не сте работили върху уважението един към друг,много трудно/но не невъзможно/ ще ви бъде.

Никога не са ми възразявали,за големите говоря,дребуса също много слуша,но аз никога не се моля,казвам какво искам да се направи и моята дума е закон.Наказания не се отменят ,никога,важат за целия период за който са,примерно месец без компютър или телевизор това за големите и то за много по-малки провинения от това да ми отговорят нещо неприлично.Предполагам ,че ще последва шамарче и те си го знаят ,дори само ако се опитат да ме гледат нагло:mrgreen: Другото което според мен е много важно,е да се научат децата,че са длъжни да помагат и да слушат в къщи и то не за да получат в последствие нещо за награда,примерно от типа"Иди да напазаруваш и рестото е за теб,или пък си купи чипс"или "Подреди си стаята и после ще гледаш телевизия или ще играеш на компютъра"-при нас такъв филм няма.
Естествено обаче,че универсален съвет в случая няма как да се даде,всички деца са различни,индивидуални личности,отглеждат се в различна среда,мисля,че ти си човека,който на-добре може да се справи със ситуацията,да си прецени детето,да открие каква е причината за подобно държание,стига да повярваш в себе си

У дома е подобно положението на

• Пиги® - или в поне в повече от случаите е така.

След раждането на малкия някой сякаш подмени баткото - превърна се от учтиво и послушно дете в жив дявол. Няма да затлачвам форума с подробности, но на моменти ми идва да го подаря на някого - толкова много ме вбесява. И всичко е за да привлече вниманието върху себе си.
И на двамата обръщаме достатъчно внимание - в повечето случаи баткото печели от него в повече защото малкия е дете-мечта. Където го оставиш - там го и намираш. Поне за сега е изключително кротко бебче.
В последно време се замислям да потърся помощ от специалист защото не искам да изпускам нещата от контрол - не и още от сега. Има си време за демонстрация на характер и пр.
Ще следя темата - може да науча повече.

На 5 год. така да възразява не е добре. От някъде трябва да ги е чула тези неща.
Ти си познаваш детето най-добре. Който и да ти даде съвет тук, не се знае дали ще е подходящ за темперамента на детето ти.
Дай повече имформация, какъв е проблемът, какъв е характерът?
Изглежда детето ти няма нужния респект

Явно е започнала да проявява характер - според нейните разбирания, естествено. Трябва да запазиш спокойствие - като види, че не може да те ядоса, може би ще опита по друг начин. Говори й спокойно, не викай, а ако отказва да те слуша и възразява - спри да й обръщаш внимание известно време. Тя ще усети промяната в поведението ти и сигурно ще те запита защо е така. Тогава й отговори, че поведението й определя твоето държание към нея.
А що се отнася за неприличните изрази - аз на моите веднъж им казах така: "Простотии може да говори всеки, но умните хора избират да не ги говорят." Подейства.
А ако продължава да си разхвърля нещата и да не ги събира, ще трябва да жертваш някоя нейна дребна вещ - да я изхвърлиш в коша, за да види, че това ще се случва с нещата й, ако не са прибрани. И това действа - откакто приложих заканата на практика, вече нямам проблеми с прибиране и подреждане.

   от доста време около 1 год смисъл ,че баба и много я глези и всичко и позволява.Говорих с нея,но никакав резолтат.

Все едно аз съм го писала.В нас положението е същото.
Интересно обаче, че когато сме само двамата е послушен, но появи ли се трети човек, независимо таткото, бабата или някой на гости ... послушното и добро дете се превръща в невъзможно гевезе.

Като по правило бабите глезят. Нашите вече са ученици, но след всяка ваканция при бабите са нужно поне седмица-две, за да влязат във форма. Може би е добре за известно време да не я срещаш с баба й, да останете сами "малкото" семейство и да си я възпитавате само вие с таткото.

А иначе, като чета тук разни постове, чудя се как я въдворявате тази дисциплина и не ви ли е жал за децата. На мен някой, ако ми хвърли нещо, защото не съм го прибрала ще съм му сърдита много и ще стана агресивна, защото този някой, особено ако е близък човек изобщо не зачита вещите ми. И това с наказанията с лишаване от неща за по един месец е много пресилено за мен. Аз съм за убеждаването в ползата и правилността на едно или друго действие, а не за принципа на моркова и тоягата. С морков и тояга се дресира, а не се възпитава.

Щом детето не желае да си прибира нещата, значи самото то показва незачитане на вещите си. Още повече, че е на 5 години, не е бебе, за да не разбира. Когато му се обясни съвсем кротко и нормално защо нещото му се намира в коша, ще разбере и следващия път ще се постарае друго нещо да не отиде там. При моите деца не е имало агресия и изпълнения - след хиляди повтаряния и закани, че неприбраните неща накрая ще отидат на боклука, като си изпълних веднъж заканата, повече не се подмятат разни неща по земята и след игра всичко се прибира, където му е мястото. Важното е, че разбраха, че съм изхвърлила нещото, защото не са го прибрали и поради това не можеха и да се сърдят на друг, освен на себе си.

Според мен се прекалява с това очакване децата на малка възраст, дори и на 5 години да си прибират нещата винаги. Колко възрастни го правят? Би ли опитала да хвърлиш на боклука нещо на мъжа си, на брат си или на някоя колежка само, защото не са подредени или "прибрани" по твой вкус? Не, нали? Не ти стиска, защото знаеш какво ще последва от другата страна. Но детето е малко и може да има такива заплахи или просто да му се изхвърлят нещата, така ли? То не може да се защити и трябва да се подчинява, а? Само не ми казвайте, че всички сте такива едни, подредени и чистофайници, че не търпите нищо разхвърляно. Вторачвате се в тези глупости. Никой не е умрял от това, че нещата му не са като в аптека подредени, но много деца като пораснат са започвали да разхвърлят нарочно в своя си дом, защото родителите им насила са ги карали да подреждат. Когато пораснат децата намират начин да си го върнат за всички неща, които родителите им са ги карали насила да правят. Някои дори стигат до там, че да не стъпват в родния си дом.

Andariel, не искам да споря. Не съм опитвала да хвърлям неща на мъжа ми или на друг възрастен не защото не ми стиска заради реакцията му, а защото той си ги прибира сам. Нямам претенции и да съм най-голямата чистофайница - вкъщи когато децата играят, винаги е разхвърляно. Въпросът е да се прибират играчките след приключване на играта не заради нечий кеф или инат, а за да свикнат децата и да поемат отговорност към вещите си. За дрехите е същото - щом се съблекат, дрехите се сгъват и се прибират в гардероба, а не, както съм виждала у много хора - по земята, на столовете, по леглата и къде ли не. А щом децата ми все още ме обичат и ме търсят за всичко, значи не съм толкова лоша и тиранична. Имат пълната свобода за всичко, но знаят къде са границите. И интересното е, че не си прибират нещата насила - правят го с удоволствие.

Все едно аз съм го писала.В нас положението е същото.
Интересно обаче, че когато сме само двамата е послушен, но появи ли се трети човек, независимо таткото, бабата или някой на гости ... послушното и добро дете се превръща в невъзможно гевезе.
[/quote]
О да! И това също! В такива моменти просто си загризвам ноктите от яд - като сме двамата имам чувството, че разговарям с голям и разумен човек, но появили се трети - позната песен.....  
Дори днес успя да направи всичко възможно за да ми се оплаче госпожата в градината от него. За първи път получих толкова красиво обяснение с какво се занимава синът ни през деня.... Исках да потъна в земята от срам! А той стои в страни и се прави, че нищо не се е случило! Според госпожата той с още три-четири деца са оформили една групичка, която прави всичко освен да слуша през деня и познайте кой стои най-отпред по непослушание - нашия "батко". Естествено имаше дълъг и предълъг разговор с баща си и мен след това, но ми се струва, че едва ли ще има кой знае какъв ефект. Дори в добавка получи куп наказания от които май повече го заболя.
Говорили сме, обяснявали сме, били сме търпеливи, крещяли сме, пошляпвали сме, лишавали сме, наказвали сме - повярвайте ми ефекта е толкова временен колкото сняг през април. Хванала съм се за палците и искам да се скрия някъде защото ме е срам от безсилието което ме обхваща.
Защо ли на нас се падна такъв дявол? Но от друга страна това не ни пречи да го обожаваме и да правим всичко за него.

Към Andariel - понякога има нужда точно от морков и тояга след като нищо друго не помага. А и колко възрастни познавам които са били възпитавани съгласно твоите виждания от родителите си в миналото и в момента са толкова безотговорни..... - никакво уважение към вещите си, никакво уважение към труда на околните, никакво уважение към близките си - те също за забравили къде е родният им дом и пр.. Това как ще го обясниш?
Иначе нямам претенции да съм голяма чистофайница, но домът ми е задоволително за моите разбирания прибран. Държа и децата ми да се научат да ценят труда който съм положила и да ценят вещите си - разхвърлените из цялата къща играчки няма да ги научи на това нито пък ако започна да им ги прибирам аз. Така няма да ги науча на нищо друго освен как да пилеят - не говоря в частност за играчките. Те са само началото. Всеки възпитава според своите виждания и съгласно желанието си да даде добра основа на децата си върху която да градят характер, живот и т.н. - прибирането на играчките е едно от нещата с които се полага основата.

Зависи каква е възрастта на детето. ТОва някой да си цени вещите не означава непременно да ги е прибрал или подреди по конец. Всеки си има свои разбирания за подредено и чисто. Мен ме устройва това да не си хвърлят дрехите по земята, мръсното пране да е в коша за пране, а чистите дрехи да са в гардероба, да си оправят леглата, а тетрадките и учебниците им да са в шкафа. Играчките са за игра и се е случвало някакъв пъзел, паркинг или лего са стоят с дни на масата и не им ги пипам. Мога само да им кажа, че е добре да ги приберат. На моменти са - понякога е много разхвърляно в стаята им, друг път е като за изложба. С баща им държим да не пипат важни за нас лични вещи, както и ние не пипаме ценни за тях лични вещи. С две думи, имаме си уважението и никога нищо не съм хвърляла без да ги питам. Едно е да ценят труда на другия, друго е на разхвърлят нарочно.

А безотговорни хора ще видиш достатъчно много, независимо дали са маниаци на тема чистота и подреденост или не могат да си намерят чорапите.  Разхвърляните хора си ценят вещите точно толкова, колкото и подредените. Просто за тях подредеността има различно измерение. Мен повече би ме притеснило, ако децата ми са твърде подредени, отколкото ако са леко разхвърляни.

Според мен безсилни се чувстват предимно родителте, които се опитват да контролират живота на децата си и много държат на подредеността до вманиачаване. И децата отвръщат на удара. Ясно е, че никой няма да си признае, че се вманиачава на тема чистота и ред.

Да, може и да си права .... 
Вероятно неправилно съм разбрала какво имаш предвид - аз също не говоря за подредени по конец играчки и пр. - също не пипам нещо което е започнал да прави защото зная, че е важно за него. Уважавам това, но няма да позволя след игра всичко да остане разхвърляно по земята и да се чудя как и къде да стъпвам. Не е прекалено подреден и затова не се притеснявам за душевното му състояние - поне не все още.
Иначе относно желанието ми да контролирам живота му - може би до някъде си права, но как да не се опитвам да го правя и то на този ранен етап от развитието му?! Нали затова са родителите да учат, предпазват децата си? Това отчасти би могло да се нарече опит за контролиране.
Имаше време в която се бях вманиачила на тема чистота, но това остана много назад във времето - отдавна съм се простила с тези си желания - много преди да се родят децата.

Май повечко говорене е начинът. Например, като се знае, че ще идват гости да се подготви детето и да му се каже така и така, ще имаме гости, дръж се прилично и недей да се лигавиш. И моите започват да се лигавят при бабите, но в общи линии винаги са се държали добре извън къщи. И за да не се ядосвам просто гледам да не се мяркам наоколо - който иска да гледа внуци да дойде да си ги вземе.  А и в градината според мен е неизбежно да има такива случки. 
И аз съм им се карала много на моите за разни неща, но в един момент разбрах, че не става така. Започнах да си задавам въпроси в смисъл какво най-лошо би се случило, ако точно в този момент не направят това, което им казвам. И в повечето случаи установявам, че се ядосвам заради това, че са се направили на две и половина, а не че нещото е било толкова важно. Единствено няма компромиси за безопасността.

НАшите деца са на 2г. и на 4г.При тях действа личният пример.Ако има кажа:"Хайде да прибираме сега!" и аз започна-става.Но, ако им кажа:"Приберете си нещата!"-не се получава.Поставям условия и при изпълнение на задачката, получават следващата порция забавление.

Е, да, на малката възраст най-работещият начин е точно "хайде да приберем заедно". За по-големите може "ти ще си прибереш стаята, а аз ще сготвя вечерята. Така поне виждат, че няма един да се юрка, а другият да мързелува.

с договаряне...
-ако ти направиш това , аз ще направя еди какво си
-ако капризничиш на обществено място няма да има за теб....нещо любимо -индивидуално е
-ако искаш да те водя един къде си трябва да ме оставиш да си почина за да имам сили иначе няма да мога
-след като събереш играчките ще ядем , после ще спим, а като се наспим ще ходим на гости , но ако успеем навреме да се оправим, ако се кривиш няма да ни стигне времето и ще трябва да си останем в къщи
-аз ще оправя прането , а ти твоите дрехи, ако не ги оправиш и аз няма да изпера любимата ти блуза
-щом ти не искаш и нямаш желание да направиш еди какво си , аз също не искам да направя еди кое си
-тези и тези думи са лоши и не се използват, днес не ги казвай и не ми отговаряй така и ще те почерпя
- щом  си толкова послушен(на) тези дни аз съм много весела и доволна и ще ти купя подарък , кажи какво искаш

това са само насоки в договорките , идеята е детето да разбере че ако се държи подобаващо ще има облаги , и всички ще се чувстват добре ,ако се инати и прави напук ще има много спестени положителни емоции
без наказания, без викане , без шамари

Детето мие  малко, за да 'слуша', но има правила важат винаги и се спазват от всички.И 'НЕ' значи не винаги.Наказанията й се състоят от това , да не играя с нея за 5-10 мин.примерно и определено действат.

          Опитвала съм и това , тя да си прибере играчките,а аз да направя нещо друго.Тя ми отговаря да и помогна и после да си върша моята работа.

аз процедирам така, когато ми отговори или ми каже че съм лоша, тя е малка и това за нея е голяма обида, аз първо и казвам че принцесите, защото тя е принцеса не говорят така, почти винаги действа при нас. Но ако не обърне внимание спирам да и говоря, след малко се усеща и почва да мисе извинява. Когато кажа нещо два пъти и то не се чува спирам и за да чувам, тя вече почна да го схваща този момент. За подреждането, процедирам различно, зависи от моята нагласа и от нейното настроение, аз знам кога мога да я накарам да оправя сама и кога да кажа че ще оправяме заедно. Във всички случаи ако остане нещо по земята след като е подреждала и не го прибере аз го изхвърлям, някои наистина изхвърлям други скривам, но в повечето случаи преди да го взема тя почва да доприбира.

Добро утро!
Какво да Ви кажа - нито един от сочените по-горе методи не действа при баткото ни.
Имаше период в който наистина действаха и сме ги прилагали, но .... човека захитря и вече не ни се връзва. Това да спра да му говоря - тогава ще настъпи рай на земята!
Да - и сме обяснявали, че отиваме на гости или пък обратно - на нас ще ни идват гости, в тази връзка да се държи прилично и пр. - нищо!- отговаря "Да, добре" и като дойдат хората елате ни вижте - ние сме държани на въже цяла година и сега са ни отвързали. Бяло петно!
Какво да Ви кажа?! - ще се обръщам към специалист за да ни помогне защото явно не се справяме като възпитатели.
Дано някой даде съвет, който не сме опитали и помогне.

Аз пък съм на обратното мнение.
Много крайни ми се виждат някои мерки, от дадените тук.
Не мога да приема, че детето ми няма да ми възрази, или да не смее да ме погледне, или пък да не си разхвърля играчките. Против съм и шамарчетата.
Наказание също, с мярка. Закани и заплахи..НЕ 
Иначе губиш уважението на детето, това че те слуша, вече е породенно от страх и в един момент осъзнаваш че децата ти се крият от теб, лъжат те и не ти споделят.
За мен лично, това е най-големият ми страх. Не искам да прекрачвам тънката гранциа уважение-страх.

Ами слушането и възпитанието не са много далечни понятия.
Когато искам да ме слуша дъщеря ми се опитваме да сключим нещо като договор.
Тя "слуша" мен, но и аз "слушам" нея. Така детето се учи поне за мен на уважение към родителя. И знае че, молбата ми да си подреди играчките например ще бъде възнаградена с мил жест от моя страна, а няма да бъде просто безропотно подчинение.
Това с неслушането е своеобразен протест от страна на детето, провокиран от поведението на родителите му.

Ето това е истината. При нас този метод работи в повечето случаи.
Естествено често ми се налага да напомням кой какви задължения има и примерно като иска да разпилее още играчки, го спирам и го карам да прибере другото, което е разпилял и тогава да прави каквото знае.
Е, снощи изтрещях....прибирам се - направили си в кухнята "къща" с бар-столовете и разни чаршафи и възглавници....до тук добре.....ама докато видя, че някакво шише с вода е в ръцете на големия и едната възглавница беше подгизнала - нарочно.....е, не се сдържах и се развиках. После цяла вечер бях "лоша".
Иначе наводненията съм ги ограничила да се случват само в банята. Почти се научи като прави свинщини да чисти след себе си.

Всяко дете е различно, най-важното е да са ни живи и здрави

Сина ми /4 години/ си разтребва играчките. Веднъж отказа -изхвърлих всичко, което беше по пода в кофата! Нови рейнджъри, абтомобилчета, всичко. Всеки път ще става така. Може да разхвърля, не може да прибира, от къде на къде?

Не позволявам да ми се качва на главата, още от малък. Много ми е добър, и не е лиглю. Става каквото аз кажа. И сега с бебето съм така. За мен това е правилния подход, още от бебета.

ето това е идята на договарянето, детето да не се чувства подчинено

Бас хващам, че книгата е "Siblings Without Rivalry". 

случайно открих темата и мног оми допадна. да ви кажа, че от както се появи малкия - лора много ми се промени. по този повод реших да взема мерки и да се образовам - чета страшно много, има страхотни неща...само, че както повечето неща на книга и теория нещата са ясни, в повечето слуучаи когато прочетеш нещо си казваш, ами да...ясно, логично...обаче на практика нещата са доста по-различни
не, че проблемите са ми крайни и радикално, по скоро тривиални, но това със слушането е вечната ни дилема
сутрин, оправяне, закъсняване, решене, ходенето боса... това което ме ядосва е повтарянето на едни и същи неща ежедневно и многократно...

N a d i a  - има доза истина в това което казваш, но при нас нещата дори са обърнати в полза на голамята, тя се води къде ли не, правим с нея какво ли не (творим, рисуваме, пиано, гимнастика, каним деца да играят и т.н.), малкия буквално си е ощетен и паралела е просто невъзможен, но пак няма угодия...той това, онова...особено когато я помоля да събере играчките на малкия които в повечето случаи просто са по земята, или малкия пипне нещо нейно

Прочетох няколко книги, но тази най-много действа при Яна

http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=279

Всякавите му там дресировки от рода на Ако не направиш еди каквоси няма да получиш нещо си - не стават при будни и интелигентни деца... Поощрения и подкупи също дават фира в един момент...

аз съм на тази

http://www.iztok.net/article429.html

пробвах номера с поставянето на бележка - все ти търси гребена сутрин. написах на листче и залепих на гребена "ще ми е приятно ако ме оставяш на място"
не е истина, но е факт - няколко дни не търсим гребена 

Хубаво е, че мислиш така. И аз съм бременна с второто.
Но единствео само писането в темата за бременни ме свързва с този ми период.
Има всякакви майки. Масово са като изброените от теб примери.
Но единствено се моля, да не повторя грешката на майка ми да дели децата.
Аз като по-голяма все подредена, изрядна, възпитана. Вече омъжена с дете и още едно на път.
Сестра ми и тя е омъжена, без деца, на 30 г, в чужда страна. Асоциална личност.
За нея се трепереше и все още се трепери, а аз съм голяма и да се спасявам. Все ще се оправя.
Т.е. не само ревността при децата е налична, важен е подхода и на родителите към всяко отделно дете.


На 5 г. и да не слуша едно дете, значи е загубило уважението към родителите си.
Бабите се разкарват през 9 планини в 10-тата, защото нещата може наистина да загрубеят.

ами какво да кажа, не слуша...на 5 просто не чува и си прави каквото си е решило...въпроса е как родителя ще реагира и дали ще постави ясни правила кое минава и кое не

Ако изобщо може да се говори за поставяне на ясни правила, то те е трябвало да се поставят още от момента на раждането на детето, т.е. детето да усеща и знае, че има правила. Например, правила за безопасност или за храненето или за излизането навън. Вярно, че всяка възраст си има своите правила, но така или иначе детето има представа за тях.

И аз си я купих и в момента съм започнала да е чета защото не виждам никакъв изход от ситуацията.
Иначе човека прекрасно знае до къде може да стигне и какви са границите, но защо все пак да не пробва да премине зад тях?!

Действам на принципа - тя слуша мене, но и аз слушам нея, също. Абсолютно съм против възпитание в стил "думата ми е закон", "каквото кажа аз, това става". Макар и малки, децата се нуждаят от същото уважение към вещи, характер, лично пространство и прочие, както и възрастните хора. Аз съм възпитавана точно в стил "каквото кажат мама и тате - това ще е" и цял живот си мечтаех за деня, в който каквото аз си наумя, това ще си правя. Чувствах се в затвор и само чаках да им видя гърбовете, че да подишам, аккто Nadia, го е написала. Не, такива деца не искам да отглеждам, не искам да се чудят къде да се наврат, като ме вдят и как да си запушат ушите от заканите и наставленията ми. Винагои решенията са компромис между това, което аз искам и това, което искат децата. Работи - винаги.

Аз се държа с нея така, както и тя с мен - ако започне да прекалява с лигавенето и "не" и "няма" я предупреждавам, че ще започна и аз да казвам "не мога" и "няма".
С караници, още по-малко пък с бой не постигам нищо, затова и ги избягвам. Посто се държа с нея като с голям човек.

Забелязала съм, че като е заета с нещо, нещата са о,к. Когато й е скучно, започва да се чуди каква щуротия да измисли и затова гледам да я ангажирам и да я насочвам към някакви занимания, ако аз самата не мога да й обърна внимание.

Хубаво е да ги правят тези неща, но някои деца просто си отказват. За едни е лесно да слушат, дори удоволствие, а за други е адски трудно да направят дори най малкото нещо ако друг ги кара или моли. Моето дете много добре знае кое е хубаво и кое не, какво може и какво не. Но ги знае за да прави точно обратното, такова си е опако. Много рядко ще направи каквото го помолиш, ако е в настроение, което рядко се случва или го прилъжеш, че ще му дадеш нещо. Но и прилъгването действа мнооого рядко при моето дете. В кръвта му е да НЕ слуша, мрази да прави квото му кажат, трябва да се прави квото той иска. Може и да се научи на ред и послушание някой ден, но ще му коства много повече отколкото на едно по нормално детенце. Но моето си е такова, то никога не прави нищо като го накарат и е така от как се е родил. И без значение кой го кара, дори в детската казва НЕ непрекъснато и за всичко. Може да слуша баща си малко повече, но то е защото има страх от него. Как го е придобил няма да казвам. А и не съм сигурна, че е заради това, а не просто защото баща му като е ядосан става наистина много страшен 

Всеки родител е научил децата си какво може и какво не. Проблемът е, че едни деца слушат, а други не слушат. Като сложиш правила как учиш детето да ги следва, това е темата.

ПОнякога си мисля, че Господ си знае работата - на всеки му се падат такива деца, какъвто е бил той навремето. А и крушката си има опашка - обикновено на родителите, които са били доста буйни им се падат точно такива деца. Може да е до ген, може и да е до възпитание. Според мен спокойните родители отглеждат спокойни деца. Разбира се, има изключения.

И с възрастните е така, както казваш за децата - някои неща правят с удоволствие, други по примирение, а трети изобщо отказват да направят. Но така или иначе идва моментът на порастването на децата, а после и превръщането им във възрастни и както се казва, животът ги принуждава да се научат. И винаги децата слушат повече единия родител, обикновено повече слушат баща си, защото той се отнася по различен начин, а може би и защото не е толкова често с тях, колкото аз. Може и да са прави психолозите като казват, че децата възприемат бащата като законотвореца вкъщи, а майката като всепрощаваща и закриляща.

Хареса ми това дето си написала. Вярно е, че детето се учи най добре от личния пример, който му даваме. Но не винаги е така. Аз до ден днешен не мога да науча децата си, да не се катерят по столчетата за хранене и по масата, когато сме на масата и има храна по нея най малкото. Нито да си играят с храната, да хвърлят по земята и т.под. дейности, които определено не са видели от мен или баща им. Дори по големият им брат не ги прави. Те са си ги измислили и си действат и аз съм безсилна в тези конкретни случаи както и в много други

Подкрепям с доказателства. Това е нормалното положение като ядем от край време до ден днешен. И са падали от столчетата и пак продължават. Като ги вържа се нервят и не мирясват докато не ги отвържа

http://s184.photobucket.com/albums/x317/NikiFin/Oktomvri%202008/ … rent=NaMasata.jpg

Ето и клип

http://s184.photobucket.com/albums/x317/NikiFin/Oktomvri%202008/ … t=12112008015.flv

Как го постигаш това?

 

Ти събираше ли си играчките, дрехите и многото други неща на 5? Аз не, защото... и не знам кое е прилично за някоя възраст. Мисля, че има културен и некултурен изказ - независимо от възрастта.

От това, което видях на клипчето останах с впечатлението, че децата просто искат да са на голямата маса. Опитай да ги сложиш да ядат там, а не отделно на техните столчета. Поне нашите още от самото начало бяха заедно с нас на масата. Не съм привърженик на отделното хранене на децата. За мен хрането на цялото семейство на една маса е хубава традиция и начин на общуване, а не само на изяждане на някакво ядене.

Именно. Но за мен децата никога не слушат от уважение, а винаги от страх. Може би и да има уважителни деца, но те не са много и така си се раждат. Тези, които го нямат вродено остава да ги научим да слушат от страх. Което не е хубаво поради изложените от теб причини. Сложно е, всеки трябва да си намери точния подход към децата си, така че резултатът да е макс добър за всички

Andariel , винаги им даваме да се хранят сами на техните си табли на столчетата. Адски мацат, хвърлят по земята. Но се примирявам. Това, което съм съм снимала в клипа е когато вече са се нахранили. Ако изобщо има нещо на масата без значение дали са на столче до масата или просто се разхождат качват се на масата и почват да бърникат навсякъде. Др деца не съм виждала така да правят. Не казвам, че няма, просто аз лично не съм виждала. На гости ако ходим е същото положението, хващат квото им попадне, чужди, прибори, чаши, чинии... бъркат вътре и си правят квото им е кеф. А мноооого добре знаят, че не трябва. Просто не им пука. Поглеждат дали ги гледам и ако съм се обърнала действат. Значи знаят, че не трябва и ги е страх. Но явно не достатъчно за да не използват всеки шанс да се докопат до каквото са си нарочили. Такива са си, непокорни

в къщи  ги приучам на основните "правила" още от малки; опитвам да превръщам част от задълженията в игра, или им помагам при свършването на задачата; изготвили сме програма на  деня в картинки и те сами казват кога, какво трябва да се направи ; после с тематична рисунка се изобразява действието; например - преобличане и прибиране на дрехите след разходка: закачалка с рокля за каката и една с тениска, за малкия; те сами решават как да се обрисува, това което трябва да се свърши; после, когато има протести сверяваме с програмата; в повечето случаи действа и  задачата се изпълнява; мисля, че трябва непрекъснато напомняне докато са малки, за да се превърне дадено нещо в навик; после, когато са по-големи, да приемат задълженията като досадна необходимост;
и не съм съгласна, че децата винаги слушат от страх; това дори ми звучи доста тиранично; всичко е въпрос на подход; не трябва да се налага родителското мнение със сила, а да се стремим децата сами да повярват, че така е редно да се прави, дори и на тях да не им харесва;

А ако са от децата, които не обичат да правят каквото е редно? На мен примерно никога не ми е пукало какво е редно, правила съм си квото съм си искала. Ако не съм е било именно от страх. Децата ми са същите

За мен фундаменталният въпрос е защо едно дете на 5 години трябва "да слуша", да не възразява и т.н.?
Вие като ви нарежда някой, изпълнявате ли? Аз супер се дразня, ако някой дойде и ми нареди да направя нещо. Дори да ми е шеф, настоявам да ме помоли учтиво и да се отнася уважително. Ако искат от мен нещо, което не ми е приятно, възразявам, много ясно, няма да си трая, я.
И с детето е така. Децата имат право да не си прибират играчките точно тогава, когато някой друг е решил, че това трябва да стане. Ако вие си прибирате вашите неща, те рано или късно също ще почнат да го правят. Детето ще се държи като личност, с която може да се общува и на която може да се разчита в някакви граници, ако родителите се  държат така помежду си и със самото него.
Тези истории за слушане, не възразяване и т.н. вече са супер отживелица, децата няма да слушат и с никакви опити за вземане на властта обратно няма да успеем да им се наложим, просто светът е различен, семейството и обществото са различни. Само с човешко общуване и взаимно зачитане става. Както не искате да се държи мъжът ви примерно с вас, така не би следвало да се държите и вие с детето.

А ако са от децата, които не обичат да правят каквото е редно? На мен примерно никога не ми е пукало какво е редно, правила съм си квото съм си искала. Ако не съм е било именно от страх. Децата ми са същите
[/quote/]
докато са малки, децата не знаят кое е правилно и кое не; ние сме тези, които трябва да ги научим; не се обиждай, но ако твоето отношение е такова, то децата ти правят също като теб;
не ги оставяй да си правят каквото искат; ти трябва да ги вкарваш "в релсите" и колкото по по-миролюбив начин го постигаш, толкова по-добър и дълготраен е ефекта от наученото;

basilisk   удоволствие е за мен да те чета   
Жалко че влизаш по-рядко във форума.

amber, много си мила 
трябва да влизам по-често, ама не остава време от дечурлига

mitsie, писна ми да повтарям едно и също Аз съм ги научила кое е правилно според моите разбирания. И те знаят много добре. И именно знаейки правят нарочно обратното, с цел да демонстрират, че няма да слушат. Не си ли чула за деца, които напук правят всичко наобратно. Има ги и то много.  Познавам деца, които буквално от бебета се държат като възрастни. Учат точно от съвети, от даване на акъл, а не от собствени грешки и не от подражание на родителите. Такива деца са адски лесни за гледане, но мен органически ме дразнят, сигурно защото аз съм тяхна противоположност.

Пак запозваш да пееш същата песен - другите деца кротки и съответно те дразнят, а твоите, дето ти късат нервите са най-хубави.
Няма такова дете, което да е като възрастен и да се учи само от съвети, а не и от опита си. Няма такъв филм, освен ако ти не си го измислила. Има бебета и деца, които са спокойни и сравнително уравновесени за възрастта си, но те не са дошли от Космоса, а са деца на родителите си - носят техните гени и попиват техния пример. Ти си получила точно това, което искаш - твоите са пълна противоположност на дразнещите те кротки  бебета. Но пак не си доволна - хем много се гордееш с това каква си, хем после рониш горчиви сълзи, че децата ти били като теб. Ами, на кого да приличат, на гората ли? Може би ти трябва да се пренастроиш и да пуснеш друг филм в главата си. Нито са първите, нито последните деца на този свят, които правят бели и се качват на масата. Щом ти не можеш да ги научиш може баща им, баба им, учителите или който и дае друг да ги научи. Самата ти си казвала, че баща им успява да се справи, също и свекърва ти. Също си казвала и за сестра си, че се справя с децата. Може би ще е добре да научиш нещо от подходите на другите възрастни, все пак роднини сте. Само като гледах клипа изтръпнах като едното бебе щеше да падне от масата, а ти как си задържала камерата в ръката си не знам. Сега, когато баткото е на градина можеш да обръщаш повече внимане на близнаците, а и казваш, че те поемат от книжки и игри. Възползвай се от това време. Вечер като се прибере баща им от работа ти вземаш близнаците, той взема Давид и така всеки се занимава в отделна стая с децата и ще избегнете конфликтите между тях.

Не изчетох цялата тема - признавам.

Не съм привърженик на 'слушането'. У дома обаче има правила и те се следват. Правилата не се променят и не са много. Повечето вече не са правила, а са приети като нещо естествено. 
Да речем: Гледа се по едно филмче, след което ДВД-то просто се спира. Толкова.
В стаята си дъщеря ми може да прави каквото си ще, в това число да рисува по стените, да лепи картинки и прочие. Вечер преди да си легне трябва да подреди. Ако помоли за помощ и нямам друга работа - аз й помагам. Ако не подреди - всичко което е по земята се събира от мен и заминава при децата без играчки. 
Самата аз съм ужасно подреден човек /като дете бях също толкова разхвърляна/ и дъщеря ми го е прихванала от мен.
Не държа и не приемам сляпото подчинение. С голямо удоволствие спорим, пазарим се и преговаряме за много неща ... но правилата са си правила. 

Как може с такава увереност да кажеш такава глупост. Щом съм казала, че познавам, значи съществува. А ти явно си мислиш, че ако не си видяла нещо значи то не съществува. Да ама не. Познавам такова дете мнооого отблизо. От 3 - 4 годишно ми говореше мъдрости, които май баба му го беше научила, държеше се и продължава да се държи както предполага обстановката, по адекватно от мен на моменти,  дразни се на глупостите, които прави майка му, демек не само че не и подражава, ами я укорява и с право. Явно баба му го е научила на ум и разум, защото майка му е шматка от класа, а бабата е много печена. Понеже ми е много близко и първото малко дете с което съм контактувала от ученичка и си мислех, че всички деца са като него. Чак сега като се сдобих с мои си установих, че децата са много различни. Отделно съм виждала една камара такива деца, бебета, които се държат като възрастни и правят квото им се каже. Така че няма кво да се съмняваш, съществуват със сигурност. Виждам ги по ресторанти как си седят на столчетата и гледат като упоени, а родители им си хапват спокойно. Докато моите дърпат и късат покривките, пипат по всички чинии и ако не им се даде нещо пищят на умрело и меткат по земята квото докопат в знак на протест. Нищо не знаеш ти, ама що се правиш на много разбираща се чудя

Isa,
Много ми харесва как си го написала, твоето дете е малко по-голямо, но и аз имам намерение да следвам подобна линия с моите - преговаряме като хора, не изисквам подчинение, помагам, когато децата подреждат след себе си, ако те ме помолят. Само за отнемането на неприбраните играчки не ми хареса. Опитвам се да се отнасям с уважение към собствеността им - искам да ги науча, че когато нещо е тяхно, те разполагат с него. Ако не уважавам правата върху играчките им, тогава не мога да искам всеки от тях да зачита правата на другия върху играчките му - синът ми би вземал всичко на сестра си, когато пожелае, защото е по-голям и по-силен. И изобщо тогава не мога да очаквам те да уважават правата на другите хора да разполагат с вещите си.

basilisk, не мога да споря за играчките, но не разбрах защо ако ти вземаш неподредените то тогава и сина ти ще може да взема на сестра си?  но пък аз имам само едно дете и нещата са доста различни. Правилото е, че ако не се грижиш за вещите си, значи не се нуждаеш от тях... има много хора, които се нуждаят и ще ги получат с радост.
Всъщност само веднъж го приложих и то за 1-2 играчки - повече не ми се е налагало. Ти не налагаш това правило от позицията на по-силния. Не казваш: "АЗ ще ти взема играчките." /от което децата да си направят извода - По-силния може каквото си поиска/, "ПРАВИЛОТО е такова." Един вид във вашия дом си има правила и те трябва да се спазват. Също винаги предупреждавам по няколко пъти /колкото е по-малко детето толкова повече/ за правилата и последиците.
Не знам дали го обясних добре, но за мен това е много важно.  Децата се научават, че има правила и закони и те следва да се съобразяват с тях.

Ами най-малкото няма да имам моралната позиция да държа, че не може да взема на сестра си играчките, защото са нейни, ако аз вземам неговите насилствено. Дори да нямаше сестра, същото щеше да важи за моите лични вещи или за играчките на другите деца. Абе важно нещо са си играчките, те са си направо част от идентичността на детето понякога. Могат да бъдат за него това, което е за нас колата ни, компютъра ни или шкафа с бельото примерно. Ако мен ме домързи да си измия колата днес и оставя за утре, никой няма право да ми я вземе.
Единственото правило, което абсолютно не подлежи на нарушаване при нас, е да зачиташ другите - тялото им, емоциите им, имуществото им. Но това не може да се наложи със сила, а само с пример и с обясняване кога на някой нещо много му пречи, неприятно му е или го боли.
Абе като цяло и вашата система ми звучи много добре,  сигурна съм, че детето се чувства ок и даже сигурно знае, че едва ли ще предприемеш крайните мерки, които са в договора  Пък и щом ти винаги си подреждаш нещата, сигурно дъщеря ти много се радва да прави като теб.

Детето не се е научило да бъде такова със съвети, а с възпитание и е копирало примера на този, който го гледа - в случая баба му. Ако го гледаше майка му най-вериятно щеше да прилича повече на нея като поведение.

Ники, омръзна ми от твоите постове да лъха едно и също - чуждите деца, ако са кротки са ти досадни и не можеш да ги понасяш (защото седят на столчетата си, по твоите думи като хипнотизирани), а твоите са луди и бесни, много си ги харесваш, но в следващия момент ги смяташ за ужасни и едва живееш с тях. Ами, установи се най-после на едно място - приеми, че и твоите, и чуждите са деца, но ти трябва да живееш с твоите, а не като не можеш да се справиш да обвиняваш чуждите. Какво си мислиш, че в другите семейства е само смях и песни ли? Другите деца също могат да правят невероятни бели, от които да ти се изправи косата. И сто пъти ти казаха и другите хора - трябва да промениш нещо в гледната точка към твоите деца и после нещата ще започнат да се нареждат. Но не, ти продължаваш да си пееш старата песен. Разбирам, че е трудно с три деца, разбирам че си имате проблеми, но и ти толкова вече си потънала в този водовъртеж, че дори отказваш да помислиш, че може да е различно. Има тема за многодетните майки, можеш да надникнеш там и да видиш как се справят хората. Твоите деца не са извънземни, че да са неспасяеми и ненаучаеми или неконтролируеми, нито ти си първата майка с три малки деца. А може би твоето място изобщо не е в онази държава, може да не ти понася изобщо спокойствието на датчаните и от това да си още по-изнервена.

Ами с уговорки - в повечето случаи поне.
В началото ми се наложи да изхвърля няколко играчки и след като видя, че държа на думите си започна да си прибира всичко разпиляно. Е, има и моменти в които го прави с явно неудоволствие, но все пак го прави - никой не му нарежда - той знае какво се прави след като играта свърши.
Само не можах да измисля логично обяснение защо той сам трябва да прибира разпиляните играчки след като са си тръгнали гостенчетата му и след като му кажа, че те са му били на гости и не е учтиво да ги кара да събират с него той ми задава въпрос "Тогава защо мен ме кара ...../мама на някое от децата/... да събирам играчките в тях преди да си тръгнем като сме им на гости?" - нейното дете защо не събирало играчките у дома и пр.
Струва ми се, че постояннството и личния пример са от първостепенно значение. Децата не се чувстват комфортно когато правилата се менят ежедневно.

Andariel, моля те престани да ме анализираш и да ми се правиш на експерт психолог. Никъде не уцели. Престани да разправяш каква съм и какво мисля и да ми слагаш думи в устата. Писна ми, сериозно ти казвам. Говори си за себе си. И не ми давай акъл защото нито имаш опит с 3 беса, нито разбираш ситуацията, това си личи от всяка твоя дума. Развиваш ми някакви теории, като не говориш дори за конкретни неща, ами общи приказки от които не може да се направи никакъв практически извод, все едно слушам нескопосана лекция по детска психология.  Прочетеш една дума, примерно че онова дете го гледала баба му и веднага си правиш генерален извод, че тя го отгледала. Което не е вярно и от невярно разбраната ситуация съответно правиш погрешни заключения, които след това ги изтъкваш тук като неоспорими факти. Научи се да четеш и разбираш буквално, а не някой казал, че пръднал и да решиш че не праи нищо друго освен да пърди. Много ограничено расъждаваш, ако изобщо може да се каже, че разсъждаваш.

Аз пак на едно мнение с Иса.
Да се слуша музика, разбирам. Друго значение на думата не знам.
Виж, оговорност и навици са съвсем друго нещо.
Аз също съм изхвърляла играчки. Само веднъж. Имаше време, когато бяха много малки и наистина беше голямо усилие да сложат всичко на мястото му, тогава по-скоро оставях у тях впечатлението, че прибират, а аз помагам. Аз прибирах повечето неща, но важното е, че се научиха да си поемат грижата за нещата. Вече са достатъчно големи и си прибират съвсем сами.
И да не ми каже някой, че съм успяла, защото децата ми са добри и поддават. Ако се наложи бих им изхъврлила играчките до една, не бих купувала нови, пък да видим кой, кого  

basilisk, опитваш се да доведеш правилата за равнопоставеност до крайност. Ти и сина ти не сте равни и той го осъзнава.
Твоята кола е твоя, но само в определени граници. Може също да ти бъде отнета - насилствено. Просто случаите, в които ти отнемаш играчките на децата си, са различно от тези, в които Държавата отнема твоите.
Ти не отнемаш нещо поради причина, че си по-силна, а го отнемаш, защото са нарушени правилата.
Съответно той не би следвало да може да отнеме нещо от сестра си, защото не той определя правилата за сестра си. Във вашето семейство те са равни. Ти си родителят, не си им равна.

Основното при тази система е, че детето ЗНАЕ, че правилата се следват. Ако тя не знаеше, че това е така - защо да си подрежда играчките?  има още доста време преди да й хареса да е подредено просто заради подредбата. 

На моите деца на им пука за играчките им. Ако ги видят искат да си гираят с тях за около 5 сек и ги хвърлят. Ако не са им пред очите няма и да се сетят. Обичат с мои неща да си играят. Ама не смятам да ги изхвърлям понеже отказват да си ги приберат в шкафа.
Айде малки са. Ама Давид един път примерно  удари с лаптопа си братовчеда си. Тогава му го взех и го подарих на братовчед му. След малко давид беше забравил за лаптопа си

Isa, не е проблем да ги научиш какво се прави с играчките. Проблем е да ги накараш да го правят на практика.

Ако не им пука за играчките, проблема е друг, ама и за него си има решение.
И изобщо, ако три деца на едни и същи родители имат еднакви поведенчески проблеми, проблема не е в децата, а в родителите.

Ами, хубаво, ти имаш 3 беса, които не понасяш, както става ясно от сума теми, в които се включваш предимно, за да се оплакваш от децата си, от мъжа си, от сестра си, от майка си и от всички около себе си. Датчаните ти били виновни, че децата им са кротки, роднините ти виновни, само ти си цвете! Опитах се всякак да се разбера и да ти съчувствам, но ти се държиш грубо, арогантно и си толкова вторачена в собственото си нещастие, че смяташ всички останали хора (които не са съгласни с теб) за ограничени, неразбиращи и прочее неприятни неща. Хайде, като си толкова ербап защо децата ти се държат ужасно? Като толкова много ги обичаш и мислиш, че твоите са най-живите защо все се оплакваш от тях? Как пък неднъж не ги похвали тези деца, че са направили нещо хубаво! Колко пъти изобщо си ги похвалила за нещо? И не само децата, а и роднините си не хвалиш, а се оплакваш от тях. Единствено си спомням, че похвали сестра си един-единствен път. Иначе няма топла дума за тях, няма нищо. Опитай се да преброиш на деня колко пъти се караш на децата и колко пъти ги хвалиш и сметката ще покаже как се отнасяш към тях. Самосъжаляваш се и очакваш евентуално някой друг да ти възпита децата, обаче ти да си някъде отстрани и само да чакаш този някой да се провали.  Ти си такава, каквато си и го предаваш на децата си - невъздържана, груба, винаги наопаки и нечуваща нищо различно от твоето мнение. Такива стават и децата ти, защото ти си по цял ден с тях и това им показваш.

Хайде, остани си със здраве. Отивам да си посрещна от училище скучните добрички деца.

НикиФин, аз проблем нямам... 
А твоите деца изобщо не ги коментирам - те са уникални, единствени и ТВОИ. Дори не чета постовете ти, освен ако не си видя името, както сега... 

Правилата са хубаво нещо, но не и когато са наложени от позицията на по-силния и децата ги спазват само, защото над тях виси заплахата от наказание/отнемане и пр. За мен този начин на взаимоотношения в семейството подкопава връзката родител-дете, която, според мен, е основата както за на едно взаимно разбирателство и хармонично съжителство, така и за емоционалното развитие на детето. Моят син е малък още, и не знам дали подрежда заради самата подредба, но му е кеф да го прави, дори в момента е на вълна никой да не му пипа играчките и да му помага с прибирането, защото той можел сам. Никога обаче не съм командвала "Оправи си играчките", нито съм използвала заплаха, покрити под евфемизма "логически последствия". Подходът от малък беше "Хайде да оправяме" и оправяхме заедно, като в началото може само две-три играчки да е успял да подхвърли в коша, но и това ми бе достатъчно. Абсурд е за мен да изисквам от едно-двегодишно дете да оправя само, а аз да стоя отстрани и да давам наставления и да отправям заплахи за последствия. Децата се учат следвайки нашия пример. Още повече се ентусиазират ако е под формата на игра и е забавно. В момента и малкият се заразява от ентусиазма на всички (или на брат си) и се мъчи да прибира. Другото, което следвам като разбиране, е  допускането на изключения. Не при всяко първо несъгласие да оправи играчките, естествено, но ако виждам, че е прекалено уморен, превъзбуден и изнервен, оставяме оправянето за сутринта, примерно. Засега ми харесва как се развиват нещата и смятам да продължавам в същия дух...

Далеч съм от мисълта, че само аз съм права и не споря, за да наложа моето виждане по въпроса за нещата... а по-скоро, за да се види проблема от много страни.
В тази връзка: Смяташ ли, че е възможно хармонично съжителство и разбирателство без правила? А ако правила все пак има, а аз съм убедена, че и при вас има - какъв е начина да налагаш тяхното спазване? А може ли да съществува хармонично съжителство без граници?
Най-простия пример, за който се сещам е: "Не ми бъркай в чантата." Ако детето няма против да му бъркаш в неговата чанта и поради това смята, че има право да бърка в твоята? Чии разбирания тогава са водещи и ако това си ти - не е ли пак налагане?

Безспорно децата следват нашия пример, но едва ли във всичко, особено ако се касае за семейство с двама възрастни, които имат различни навици. Тогава те /децата/ избират кой да следват...

Що се отнася до "последици" и "наказания" - не смятам, че първото е ефимизъм на второто. Абсолютно е въпрос на следствие. Ако дъщеря ми се бава 30 минути докато се съблече вечер за баня, времето за приказки просто е свършило... не я наказвам, че се бави. Аз не го разбирам като наказание, тя също. Последиците са пряко и неразривно свързани с действието/бездействието.

Иначе виждам, че ти и Басилиск сте твърдо против "слушането" и авторитарния подход така характерен за БГ възпитанието... но /поне според мен/ преминавате отвъд авторитетния и отивате повече към либералния...  поне по разбирания, защото каквото и да си говорим тук, кой какво и как прилага на практика е малко или много различно от това, което ни се иска. 

Няма "либерален" подход, Иса. Има подход, основан на взаимноуважение в семейството. Към това се стремя аз. Правилата са хубаво нещо. Вкъщи има правила: играчките се прибират вечер,  всеки си слага мръсните дрехи в коша за пране, всеки си вдига чинията от масата и подобни. Разликата е в подхода, с който се установяват тези правила. Заплахите не са моят подход или поне, не искам да бъде. Това е.

И не, наистина, нищо логично не виждам в постановката "ако не си прибереш играчките, ще ги дам на някой друг". За мен това си е чиста заплаха, а ако се сбъдне - наказание.

Ок. А кой е твоя подход? Как постъпваш ако детето ти каже: "Няма да си вдигна чинията." или "Не сега, по-късно...ще го направя." ?

Авторитарен, Авторитетен и Либерален са трите основни подхода за възпитание според литературата. "Взаимно уважение" го няма.

На моите обяснявам много лесно - както вие не искате да си вдигнете чиниите, така и аз няма да поискам да ви изпера дрехите или да сготвя. Като каже някой, че по-късно ще направи нещо, нямам претенции, ако времето на правене е без значение, но ако правенето на определеното нещо е свързано с правенето на нещо друго, то настоявам. Например, ако те не вдигнат чиниите от масата точно сега аз няма да мога да заредя миялната. Просто е. Съмнявам се да има човек, който винаги да прави нещата в определеното време и да не отлага. Като бяха малки гледах да правя нещата с тях, после започнах да им казвам те да правят нещо, а аз правя друго. Но в никакъв случай не е било те да работят, а аз да гледам или да лежа. Наясно съм, че не може да става винаги така, както го искам. Писах в един от постовете си - в повечето случаи съм се дразнела не толкова от това, че не искат да свършат нещо, а че не го вършат точно когато и както аз кажа. Което от своя страна е тъпо, защото те не правят нещо лошо, а аз само се нервя заради това, че приемам отказа им като незачитане на авторитета ми. Откакто престанах да изисквам да правят нещата по мой вкус и време обстановката вкъщи стана много по-добра и децата започнаха "да слушат" повече. Графикът им така или иначе налага някаква ритмичност в ежедневието и гледам да не утежнявам нещата.
Мисля, че като цяло много се изисква от децата. Ако на 5 години си хвърля опаковката от вафла в кофата за боклук (а не я зарязва на масата или на средата на стаята), оставя си дрехите на стола (а не да се въргалят по земята), и се храни чисто (не хвърля храна на покривката или под масата), на мен ми е достатъчно.

Според литературата.... Има различни литература. Това, което най-много ми се вписва в тукашната (форумска) представа за либерален подход във възпитанието  на английски съм го срещала   като "permissive". Със сигурност не е това моят стил или поне този, към който се стремя. Има подход, основан на взаимното уважение, Иса, не си попадала на такава литература, затова.


Не мога еднозначно да ти кажа каква ще е реакцията ми, защото може да зависи от куп фактори - конкретна ситуация, емоционално състояние на детето, възраст и прочие. Не е изключен вариантът да го оставя да я прибере след малко, нито да кажа, че първо ще трябва да я прибере, пък после ще правим каквото иска да правим, примерно да се къпи. Второто съм го прилагала. Бърз е като пушка.

Isa,
Eто тук според мен си напипала много точно нещата, поне както аз ги усещам. Граници има, както ги има в отношенията между всеки двама души. Но аз не се опитвам да определям границите на детето, а моите си. Примерно "Не искам да ми се бърка в чантата" е моя граница - това е моята чанта, тук не ми е приятно никой да пипа, съответно е забранена територия. Децата могат да си определят свои граници или поне на това искам да ги науча. Те може да не са същите, като моите. Синът ми примерно сега не иска да се подстригва. Изглежда пообрасъл вече и прическата му не ме кефи много, но косата му е негова лична територия и няма да му я пипаме, докато той не ни позволи.
Не съм съгласна, че има само три подхода към децата - животът е сложен, има най-различни комбинации и всъщност дори не е необходимо да имаме точно определена система или подход. Примерно аз не мога да кажа дали подходът ми към мъжа ми е авторитарен или либерален - просто не на това равнище са ни отношенията  Същото и с децата.
В смисъл, всичко това са ми разсъжденията, не искам да кажа, че абсолютно никога не изпушвам и не правя грешки, съвсем не е така. Но философията ми на действие е тази.
Що се отнася до това дали сме равни с децата - за някои неща не сме равни, ние носим повече отговорности и така трябва да бъде, имаме по-голям опит и съответно ролята да напътстваме, да подпомагаме децата да се учат. Но за други неща сме равни - и ние, и те, сме личности със сходни стремежи, страхове, с едни и същи човешки права и т.н.

Това е подкуп. Не мисля, че е добра идея.

Не мисля, че е подкуп. Не съм предлагала аз да се къпе. Той скочи от масата, зарязвайки си чинията, изведнъж ентусиазиран, че иска да си играе във ваната.

Причината да НЕ си прибере чинията беше ентусиазмът за къпането.

Колкото родители, толкова и теории за възпитание, нали 
Ние с мъжа ми не сме от най-настоятелните, когато става въпрос за подреждане- бих казала, че откакто и малкия почна да шава и играе, положението с играчки навсякъде стана неудържимо и просто сме се примирили, че с две момчета е така и че си маркират територията, като оставят играчки навсякъде....могат да подреждат, но не стои подредено за дълго, но не сме особено вманиачени на темата (само като ще имаме гости, искаме поне първите 5 мин да е подредено, но предупреждаваме гостите какво ще настане)... що се отнася до отговарянето (защото  такава беше първоначалната питанка)- още не сме стигнали дотам, но със сигурност няма да го допусна- така, както сега не оставям без последствия, ако големия ме удари, играейки се и мислейки, че е смешно.... но всеки родител знае какво има ефект като реакция- за някои е наказване, за други викане, или натъжаване- на мен ми се струва, че ще използвам натъжаването като стратегия, тя най-работи, защото рано или късно големия син ми се извинява- иначе наказването и викането специално за това няма ефект- при нас лично...не знам при останалите как е, но ние често сменяме тактиките, защото децата растат и на периоди пробват различни неща, различни граници- и ние се нагаждаме спрямо тях, нямаме предварително фиксирани идеи, но въпреки, че налучкваме как може да ги манипулираме в даден тип ситуации- с похвала, подкуп*сделка, заплаха*ултиматум или наказание, в много от случаите ги оставяме да бъде по тяхната, стига да не се наранят или да не ни струва много работа и главоболия след това... и четиримата сме много упорити-децата включително, и като си правим взаимни отстъпки, без някой от нас винаги да командва парада, някак си по-лесно съжителстваме....

Като гледам колко смятащи се за перфектни и даващи се за пример родители има тук ме напушва смях. Да не говорим, че не вярвам това дето го казват да е 100% истина, важното е да се изкарат добрите майки. Лесно е да си добра майка, когато детето ти го позволява. А ако ограничено мислиш, че всички деца са като твоето, само родителите са различни тогава е лесно и да виниш другите не че наистина са направили грешка, просто са виновни, че  не се действали точно като теб и децата им не са реагирали точно като твоето.  Всички тъпи дикусии идват от там, че някои хора не могат да си представят, че децата са различни или поне има такива, които излизат от общоприетите рамки.

Andariel, за наглото ти поведение изобщо не съм груба, даже съм прекалено търпелива. Помолих те да престанеш да говориш за мен и да си измисляш врели некипели кво съм казала и какво чувствам към децата си. Аман от нахалници дето знаят по добре от мен самата какво правя, мисля и чувствам. На какъв език да ти кажа да престанеш да говориш измислици безсмислици по мой адрес. Имам чувство, че нарочно ме предизвикваш за да те сиктердосам баш както си заслужаваш и да ме баннат след което. Аман, спирам да ти отговарям. Ще оценя ако изобщо спреш да ми четеш постовете (и без това не са предназначени за теб и тебеподобни) за да не се дразниш от това, което пиша за СЕБЕ СИ, СОБСТВЕНИТЕ СИ ДЕЦА и СОБСТВЕНИТЕ СИ РОДНИНИ за разлика от теб, която непрекъснато пише за мен без да ме познава и грам. А какво пиша за тях си е моя работа, набии си го в главата, не можеш да ми кажеш какво да пиша, при положение че това изобщо не те засяга. Ако не можеш да уважаваш съфорумците си изобщо не виждам как можеш да уважаваш когото и да било, включително собствените си деца.

Ами, хайде, продължавай! Това, което знаят всички тук за теб е от твоите постове. Никой не ти слага думи в устата, защото и без това си многословна в оплакванията си от цялата рода и целия свят. Успешно настройваш всички против себе си, дори и такива като мен, които са те защитавали (за което в момента безкрайно съжалявам).  Точно на мен не ми говори за уважение към съфорумците, защото твоите постове са образец на лошо отношение и обиди. Нека да те баннат, че да спреш да сипеш публично жлъч по адрес на най-близките си хора - децата и роднините си. Още малко и екзорсист ще търсиш за тях. То бива, бива, ама твоето направо е уникално! Е, нали много ти харесва да си уникална, черна овца и т.н.? Ето, уникална си по лошо отношение към всички покрай себе си. Я кажи, ти изобщо позваваш ли един човек, към когото да се отнасяш с любов, внимание и да не се оплакваш от него? Във всеки твой пост или тема има само оплакване от децата ти. или от роднините ти. Кога си написала нещо хубаво за някого? Кога си взела отношение по някоя тема, пък ако ще да е най-клюкарската или най-сериозната или най-глупавата и да кажеш нещо хубаво, да направиш комплимент на някого? Край, дори не ти съчувствам вече, защото ти и това не оценяваш! Оправяй се сама както можеш, защото от дума не разбираш! Каквото повикало, такова се обадило.

Ще ми е интересно да ми дадеш някое заглавие на книга за възпитание, основаващо се на взаимно уважение и евентуално равноправие /ако  това е включено/. Може да бъде на английски или немски.


Съгласна съм да оставиш сина си с по-дълга коса. Но как би стоял въпроса ако откаже да се къпе? Ако откаже да си мие ръцете, да си сменя дрехите? Всичко това е също негова лична територия...  Имаше един филм /не му помня името  / главния герой получи момченце на около 4-5 години, което да отглежда. Той много искаше да не нарушава волята на хлапето. Остави го да не се къпе, да пикае по улицата и в саксиите и прочие...Щом детето кажеше, че не желае да прави нещо, мъжа общо взето се съгласяваше. Накрая го викнаха в училище да му кажат, че сина му трябва да се къпе, защото е станал 'смръдльото' на класа.


Трите типа на възпитание, които съм посочила, са всъщност трите типа на управление. До колкото с мъжа ти безспорно сте равни - няма как да сравним нещата с децата. Освен, че възрастните имаме повече задължения - имаме и повече права.

Тъй като за мен спора е много интересен днес попитах моята психоложка дали следва да сме с равни права с децата си и съответно да сме равнопоставени. Както и дали можем да възпитаваме без да ограничаваме. Отговорът й беше, че децата биха се ужасили ако усетят, че са равни с възрастните и че е невъзможно да се възпитава без да се ограничава. Разбира се - това си е нейното /макар и на специалист/ мнение. 

То самите възрастни не са равни помежду си, камо ли децата да бъдат равни на възрастните. Понеже никой не може да каже къде е границата за детските права, всеки персонално си поставя такава и според нея и собствените си разбирания си гледа децата както и според самите си деца. В общи линии ми изглежда глупост да се ходи и пита който и да било как да си гледа човек собствените деца. Още повече, че другите няма да те разберат до там, че да са в състояние да ти дадат приложим съвет

изчетох темата от любопитство -  е разбира се, пак се е разразила битка - но са дадени и много правилни съвети

Ами едва ли ще откаже да се къпе, ако го направи през пубертета примерно, не бих го насилвала, но ще го приема като симптом, че нещо в отношенията ни не го кефи и се бунтува. Което си е негово право. Ако пикае в саксиите, както във филма, за който говориш, определено ще го приема като агресия и ще търся причината.


Ами не бих казала, че управлявам, по-скоро насочвам. Само давам пример, мнение и информация, напътствам. Ние сме хоризонтална структура, ако трябва непременно някаква метафора от управлението да използвам. Естествено, има много ситуации, в които нещо просто е необходимо да се направи, но досега не ми се е налагало да насилвам децата или да ги наказвам, за да постигна някаква "управленска" цел. Ако всичко е наред, те сами сътрудничат.

А що се отнася до психоложката, нещата за които говоря, също са писани от психолози, не един и двама. Сигурно не ги е чела, защото са по-нови, на български няма почти нищо. Но също може и да не е разбрала много добре за какво точно иде реч, може и аз да не съм го обяснила много ясно. Защото не е точно да се каже, че не ограничавам. Както по-нагоре обясних, има неща, които съм заявила ясно и последователно, че силно не желая и не ми е приятно да се правят. Просто очертавам собствените си граници, вместо тези на детето. В известен смисъл самият заобикалящ свят поставя граници на хората, не всичко може да се прави и определено далеч не всичко се прави, а децата по дефолт искат да се държат "правилно". Те са социални същества и им е заложено да се стремят да се интегрират в средата си. Ако искаш литература за взаимното уважение и зачитане, иди на линка в подписа ми, тепърва ще има и още публикации за автори по темата, защото съм се затрупала с книги за тези неща.

Човешките права на възрастните са права и на децата - право на свобода, на собственост, право да не бъдеш малтретиран и дискриминиран, право на труд и право на почивка. Макар че собствеността и труда са в детски вариант. Иначе децата имат и още други права.

Ето някои заглавия на английски:

Playful Parenting
Connection Parenting: Parenting Through Connection Instead of Co … e Instead of Fear
Raising Our Children, Raising Ourselves

Поздрави психоложката си, Иса, напълно споделям мнението й. Останалото е популизъм. Възпитание и липса на власт и управление са несъвместими неща, тъй като възпитанието съдържа в себе си управление, правила, които именно възрастният налага и които основно целят вписване на детето в обществото.
Смешно ми е бивало винаги мнение от типа "С децата съм приятел.". Не си и не можеш да им бъдеш приятел. Те са ти деца, не случайно, и както ти, така и те следва да имат свои приятели, а вашата връзка си е и остава родител- дете, власт и подчинение /макар и не само това, но без него не може/. А по какъв начин ще се упражнява вече властта зависи от конкретните субекти на тази връзка. Как ще си нарече някой автор вида й, какви класификации ще си направи- това си е негово лично виждане. За мен истината е, че колкото такива връзки има, толкова различни подходи конкретно са налице, тъй като във всяка има периоди на либералност, на авторитарност, като по- чести са нюансите, по- редки са крайните случаи.
А това, как самият родител нарича властта, която упражнява над децата си зависи от неговия речник, откровеност /дори пред самия себе си/, възпитание и т.н. Понятието "власт" не е нещо лошо, властта е необходимост и е присъща на всяко общество, включително и семейното. Без власт, правила и управление няма нито свобода, нито опазване на блага, включително на правата на децата. Ако те не бъдат запознати своевременно с границите на приемливото поведение и с последиците от неспазване на правилата и ако тези последици не се прилагат или се прилагат непоследователно ще се изправим пред много сериозни практически проблеми.

Кой я гледа?


Ясно е, че не можем да бъдем само приятели с децата си, но и не можем да бъдем само и винаги родители (с камшика в ръка) и да поставяме само ограничения и наказания.
Като стана пъпрос за власт, значи остава да обсъдим какво е властовото разстояние между родителя и детето. Някъде между деспотизъм и либерализъм? Лично аз съм за малкото властово разстояние, защото голямото постига подчинение, но не и уважение. Както написа някой по-назад, детето само ще чака родителят да си обърне гърба и ще прави забраненото или просто ще изчака да порасне и да напусне завинаги родителския дом (защото ще възприема домът като родителски, а не като свой) и няма да се върне повече нито за делници, нито за празници. Някои психолози много услужливо пропускат да споменат и този вариант, когато видят насреща си деспотичен родител. Все пак който плаща, той поръчва музиката.

Понеже всички сме били деца сега айде давайте майки, признайте си, вие като сте се подчинявали на правила като деца, защо сте го правили, от страх или уважение. И ако е уважение кажете какво разбирате под думата уважение, защото едно дете никога не си казва Аз от уважение към мама ще я слушам. Но може да си каже примерно Мама ще бъде тъжна или ще се ядоса ако направя или не направя еди кое си и затова, ще го направя. Това ако става дума за осъзнато дете, което вече е започнало да се интересува от чувствата на другите и съзнателно не иска да ги наранява. Да, ама ако е по егоцентрично, не се замисля или направо не му пука какво причинява на другите... или още по лошо нарочно причинява болка на другите.... За какво уважение може да си говорим в тези случаи. Според мен при това положение единственият начин да накараш детето да те слуша е или със страх, че ще му се случи нещо неприятно или като го подкупиш по някакъв начин.
Самата аз може да кажете, че съм била лошо дете и квото си искате, но не съм слушала особено, защото не ми е пукало другите как се чувстват и за мен по важно е било да направя каквото ми е кеф на момента. Не съм се замисляла особено как се чувстват другите, и ако случайно знам си викам Абе карай, ще го преживее. Разбира се не за всичко съм била така. Ако става дума за някаква осъзната понеже примерно лично аз съм я изпитала болка, тогава не съм я причинявала на другите. Но някак си дълго време избягвах да се поставям на чуждото място за да се съобразя с хората. Допускам, че и моите деца до известна степен приличат на мен и много добре ги разбирам. Това ми помага да не им се дразня много.
Освен това забелязвам, че баща си го слушат малко повече от мен. И понеже той не ги бие по принцип нито им се кара колкото аз примерно, търся отговор защо. И според мен един възможен отговор или част от отговорът е, от една страна, защото не чувстват баща си толкова близък, а на чужди хора децата по малко си позволяват да се глезят или опълчват. От друга страна защото той не им обръща внимание. Те са видели че колкото и да реват няма да им се обърне внимание, най много да ги изкара в др стая да си реват и те вече си знаят и като са с него кротко си играят. Докато с мен непрекъснато мрънкат за нещо. Затова мисля, че и при др деца може да има такъв момент, децата не мрънкат просто защото родителите не им обръщат снимание и не задоволяват потребностите и капризите им и те са го разбрали и са се отказали да предявяват претенции.
Мъжът ми пък мисли, е с него кротят, защото малкото пъти като ги е плеснал са го усетили толкова болезнено, че не могат да го забравят и ги е страх да не им се случи отново