Как да науча детето ми да ме слуша?

  • 16 407
  • 147
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17
Здравей те момичета искам да ми дадете съвет как да науча 5 годишната ми дъщеря да ме слуша повече?като и кажа нещо тя ми отговаря неприлично за нейната възраст.не си сабира играчките,дрехите и много други неща.незнам какво да правя!!!!!!!!!!

# 1
  • Мнения: 4 841
А до сега "слушала" ли е? Изведнъж ли започна да "не слуша"? Говорим за дете на 5 години, не за бебе. Дай повече подробности.

Много странна тема  newsm78

# 2
  • Мнения: 737
И моят син понякога ми възразява,но в общи линии изпълнява стриктно,това за което съм го помолила.
Ако досега не сте работили върху уважението един към друг,много трудно/но не невъзможно/ ще ви бъде.

# 3
  • През девет земи в десета
  • Мнения: 2 001
Никога не са ми възразявали,за големите говоря,дребуса също много слуша,но аз никога не се моля,казвам какво искам да се направи и моята дума е закон.Наказания не се отменят ,никога,важат за целия период за който са,примерно месец без компютър или телевизор това за големите и то за много по-малки провинения от това да ми отговорят нещо неприлично.Предполагам ,че ще последва шамарче и те си го знаят ,дори само ако се опитат да ме гледат нагло:mrgreen: Другото което според мен е много важно,е да се научат децата,че са длъжни да помагат и да слушат в къщи и то не за да получат в последствие нещо за награда,примерно от типа"Иди да напазаруваш и рестото е за теб,или пък си купи чипс"или "Подреди си стаята и после ще гледаш телевизия или ще играеш на компютъра"-при нас такъв филм няма.
Естествено обаче,че универсален съвет в случая няма как да се даде,всички деца са различни,индивидуални личности,отглеждат се в различна среда,мисля,че ти си човека,който на-добре може да се справи със ситуацията,да си прецени детето,да открие каква е причината за подобно държание,стига да повярваш в себе си Hug

# 4
  • Мнения: 455
У дома е подобно положението на
  • Пиги® - или в поне в повече от случаите е така.
След раждането на малкия някой сякаш подмени баткото - превърна се от учтиво и послушно дете в жив дявол. Няма да затлачвам форума с подробности, но на моменти ми идва да го подаря на някого - толкова много ме вбесява. И всичко е за да привлече вниманието върху себе си.
И на двамата обръщаме достатъчно внимание - в повечето случаи баткото печели от него в повече защото малкия е дете-мечта. Където го оставиш - там го и намираш. Поне за сега е изключително кротко бебче.
В последно време се замислям да потърся помощ от специалист защото не искам да изпускам нещата от контрол - не и още от сега. Има си време за демонстрация на характер и пр.
Ще следя темата - може да науча повече.

Последна редакция: пн, 12 яну 2009, 17:30 от Фъстък

# 5
  • Мнения: 1 817
На 5 год. така да възразява Rolling Eyes не е добре. От някъде трябва да ги е чула тези неща.
Ти си познаваш детето най-добре. Който и да ти даде съвет тук, не се знае дали ще е подходящ за темперамента на детето ти.
Дай повече имформация, какъв е проблемът, какъв е характерът?
Изглежда детето ти няма нужния респект Rolling Eyes

# 6
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Явно е започнала да проявява характер - според нейните разбирания, естествено. Трябва да запазиш спокойствие - като види, че не може да те ядоса, може би ще опита по друг начин. Говори й спокойно, не викай, а ако отказва да те слуша и възразява - спри да й обръщаш внимание известно време. Тя ще усети промяната в поведението ти и сигурно ще те запита защо е така. Тогава й отговори, че поведението й определя твоето държание към нея.
А що се отнася за неприличните изрази - аз на моите веднъж им казах така: "Простотии може да говори всеки, но умните хора избират да не ги говорят." Подейства.
А ако продължава да си разхвърля нещата и да не ги събира, ще трябва да жертваш някоя нейна дребна вещ - да я изхвърлиш в коша, за да види, че това ще се случва с нещата й, ако не са прибрани. И това действа - откакто приложих заканата на практика, вече нямам проблеми с прибиране и подреждане.

# 7
  • Мнения: 17
А до сега "слушала" ли е? Изведнъж ли започна да "не слуша"? Говорим за дете на 5 години, не за бебе. Дай повече подробности.

Много странна тема  newsm78
   от доста време около 1 год смисъл ,че баба и много я глези и всичко и позволява.Говорих с нея,но никакав резолтат.

# 8
  • Мнения: 2 956
След раждането на малкия някой сякаш подмени баткото - превърна се от учтиво и послушно дете в жив дявол. Няма да затлачвам форума с подробности, но на моменти ми идва да го подаря на някого - толкова много ме вбесява. И всичко е за да привлече вниманието върху себе си.
И на двамата обръщаме достатъчно внимание - в повечето случаи баткото печели от него в повече защото малкия е дете-мечта. Където го оставиш - там го и намираш. Поне за сега е изключително кротко бебче.

Все едно аз съм го писала.В нас положението е същото.
Интересно обаче, че когато сме само двамата е послушен, но появи ли се трети човек, независимо таткото, бабата или някой на гости ... послушното и добро дете се превръща в невъзможно гевезе.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
Като по правило бабите глезят. Нашите вече са ученици, но след всяка ваканция при бабите са нужно поне седмица-две, за да влязат във форма. Може би е добре за известно време да не я срещаш с баба й, да останете сами "малкото" семейство и да си я възпитавате само вие с таткото.

А иначе, като чета тук разни постове, чудя се как я въдворявате тази дисциплина и не ви ли е жал за децата. На мен някой, ако ми хвърли нещо, защото не съм го прибрала ще съм му сърдита много и ще стана агресивна, защото този някой, особено ако е близък човек изобщо не зачита вещите ми. И това с наказанията с лишаване от неща за по един месец е много пресилено за мен. Аз съм за убеждаването в ползата и правилността на едно или друго действие, а не за принципа на моркова и тоягата. С морков и тояга се дресира, а не се възпитава.

# 10
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Щом детето не желае да си прибира нещата, значи самото то показва незачитане на вещите си. Още повече, че е на 5 години, не е бебе, за да не разбира. Когато му се обясни съвсем кротко и нормално защо нещото му се намира в коша, ще разбере и следващия път ще се постарае друго нещо да не отиде там. При моите деца не е имало агресия и изпълнения - след хиляди повтаряния и закани, че неприбраните неща накрая ще отидат на боклука, като си изпълних веднъж заканата, повече не се подмятат разни неща по земята и след игра всичко се прибира, където му е мястото. Важното е, че разбраха, че съм изхвърлила нещото, защото не са го прибрали и поради това не можеха и да се сърдят на друг, освен на себе си.

# 11
  • София
  • Мнения: 62 595
Според мен се прекалява с това очакване децата на малка възраст, дори и на 5 години да си прибират нещата винаги. Колко възрастни го правят? Би ли опитала да хвърлиш на боклука нещо на мъжа си, на брат си или на някоя колежка само, защото не са подредени или "прибрани" по твой вкус? Не, нали? Не ти стиска, защото знаеш какво ще последва от другата страна. Но детето е малко и може да има такива заплахи или просто да му се изхвърлят нещата, така ли? То не може да се защити и трябва да се подчинява, а? Само не ми казвайте, че всички сте такива едни, подредени и чистофайници, че не търпите нищо разхвърляно. Вторачвате се в тези глупости. Никой не е умрял от това, че нещата му не са като в аптека подредени, но много деца като пораснат са започвали да разхвърлят нарочно в своя си дом, защото родителите им насила са ги карали да подреждат. Когато пораснат децата намират начин да си го върнат за всички неща, които родителите им са ги карали насила да правят. Някои дори стигат до там, че да не стъпват в родния си дом.

# 12
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Andariel, не искам да споря. Не съм опитвала да хвърлям неща на мъжа ми или на друг възрастен не защото не ми стиска заради реакцията му, а защото той си ги прибира сам. Нямам претенции и да съм най-голямата чистофайница - вкъщи когато децата играят, винаги е разхвърляно. Въпросът е да се прибират играчките след приключване на играта не заради нечий кеф или инат, а за да свикнат децата и да поемат отговорност към вещите си. За дрехите е същото - щом се съблекат, дрехите се сгъват и се прибират в гардероба, а не, както съм виждала у много хора - по земята, на столовете, по леглата и къде ли не. А щом децата ми все още ме обичат и ме търсят за всичко, значи не съм толкова лоша и тиранична. Имат пълната свобода за всичко, но знаят къде са границите. И интересното е, че не си прибират нещата насила - правят го с удоволствие.

# 13
  • Мнения: 455
Все едно аз съм го писала.В нас положението е същото.
Интересно обаче, че когато сме само двамата е послушен, но появи ли се трети човек, независимо таткото, бабата или някой на гости ... послушното и добро дете се превръща в невъзможно гевезе.

[/quote]
О да! И това също! В такива моменти просто си загризвам ноктите от яд - като сме двамата имам чувството, че разговарям с голям и разумен човек, но появили се трети - позната песен.....  newsm78 ooooh!
Дори днес успя да направи всичко възможно за да ми се оплаче госпожата в градината от него. За първи път получих толкова красиво обяснение с какво се занимава синът ни през деня.... Исках да потъна в земята от срам! А той стои в страни и се прави, че нищо не се е случило! Според госпожата той с още три-четири деца са оформили една групичка, която прави всичко освен да слуша през деня и познайте кой стои най-отпред по непослушание - нашия "батко". Естествено имаше дълъг и предълъг разговор с баща си и мен след това, но ми се струва, че едва ли ще има кой знае какъв ефект. Дори в добавка получи куп наказания от които май повече го заболя.
Говорили сме, обяснявали сме, били сме търпеливи, крещяли сме, пошляпвали сме, лишавали сме, наказвали сме - повярвайте ми ефекта е толкова временен колкото сняг през април. Хванала съм се за палците и искам да се скрия някъде защото ме е срам от безсилието което ме обхваща.
Защо ли на нас се падна такъв дявол? Но от друга страна това не ни пречи да го обожаваме и да правим всичко за него.

Към Andariel - понякога има нужда точно от морков и тояга след като нищо друго не помага. А и колко възрастни познавам които са били възпитавани съгласно твоите виждания от родителите си в миналото и в момента са толкова безотговорни..... - никакво уважение към вещите си, никакво уважение към труда на околните, никакво уважение към близките си - те също за забравили къде е родният им дом и пр.. Това как ще го обясниш?
Иначе нямам претенции да съм голяма чистофайница, но домът ми е задоволително за моите разбирания прибран. Държа и децата ми да се научат да ценят труда който съм положила и да ценят вещите си - разхвърлените из цялата къща играчки няма да ги научи на това нито пък ако започна да им ги прибирам аз. Така няма да ги науча на нищо друго освен как да пилеят - не говоря в частност за играчките. Те са само началото. Всеки възпитава според своите виждания и съгласно желанието си да даде добра основа на децата си върху която да градят характер, живот и т.н. - прибирането на играчките е едно от нещата с които се полага основата.

# 14
  • София
  • Мнения: 62 595
Зависи каква е възрастта на детето. ТОва някой да си цени вещите не означава непременно да ги е прибрал или подреди по конец. Всеки си има свои разбирания за подредено и чисто. Мен ме устройва това да не си хвърлят дрехите по земята, мръсното пране да е в коша за пране, а чистите дрехи да са в гардероба, да си оправят леглата, а тетрадките и учебниците им да са в шкафа. Играчките са за игра и се е случвало някакъв пъзел, паркинг или лего са стоят с дни на масата и не им ги пипам. Мога само да им кажа, че е добре да ги приберат. На моменти са - понякога е много разхвърляно в стаята им, друг път е като за изложба. С баща им държим да не пипат важни за нас лични вещи, както и ние не пипаме ценни за тях лични вещи. С две думи, имаме си уважението и никога нищо не съм хвърляла без да ги питам. Едно е да ценят труда на другия, друго е на разхвърлят нарочно.

А безотговорни хора ще видиш достатъчно много, независимо дали са маниаци на тема чистота и подреденост или не могат да си намерят чорапите.  Разхвърляните хора си ценят вещите точно толкова, колкото и подредените. Просто за тях подредеността има различно измерение. Мен повече би ме притеснило, ако децата ми са твърде подредени, отколкото ако са леко разхвърляни.

Според мен безсилни се чувстват предимно родителте, които се опитват да контролират живота на децата си и много държат на подредеността до вманиачаване. И децата отвръщат на удара. Ясно е, че никой няма да си признае, че се вманиачава на тема чистота и ред.

Общи условия

Активация на акаунт