Мили, майчета, извинете ме, че не знаех...

тъжна мама,всички сме така,не се извинявай и не се тревожи!Всички сме се питали защо на нас,къде сгрешихме,ние ли сме най грешните,ноо Бог е избрал нас защото сме силни и рано или късно ще ни дари с прекрасни създания,не губи вяра!Когато моя мъж ме попита,защо Господ взе нашето момиченце,аз му казах,че е била много хубава и му е трябвала и е на по добро място.
Нашите ангелчета са заедно и вършат добрини,бъди смела  !

С риск да се повторя, ще споделя една мисъл , която писах в по-ранни теми:
Бог бил като хората- щом влезел в една градина избирал и откъсвал най-хубавите цветя за себе си.

  Все си мисля дали наистина има бог и ако го има, защо позволява да има толкова голяма мъка.

Дори и моя Бог, който като цяло е странна личност, не би извършил такъв грях. Никой няма право да извършва такъв грях.
Бог е образ на вярата на човека, а тя може само да съзидава не и да руши.
Ако тръгна срещу моя Бог все едно да разруша  вярата в себе си, а това  е най-ценното, което имам. Моят Бог не знае защо се случват тези неща. Не може да ми обясни болката, защото тя му е чужда. Може само да ми помогне да намеря път различен от нея...

  БЛАГОДАРЯ b.naidenova 
,

ПОЗДРАВЯВАМ ВСИ4КИ С ТАЗИ ПЕСЕН: www.youtube.com/watch?v=yF1nlS6KDTM

  

От много  време плача със всяка една от вас.Но не намирах сили да пиша.Имам един спонтанен аборт преди това.При раждането и аз за малко да загубя най-ценното,което имам.Поради немърливи Бургаски доктори...Днес за първи път се престрашавам да говоря за това,до сега умирах от страх да не прекъснат щасстието ми.Но това няма значение...минало е,моето щастие оцеля.А вас още ви боли...и аз плача с вас всеки път...
Нямам какво друго да кажа ,освен ,че се възхищавам на силата ви.   
ЗА ВСИЧКИ МАЛКИ И НЕВИННИ АНГЕЛЧЕТА 

Момичета,и аз искам да се извиня за това,че дълго време прескачах вашата темичка от страх.Страх,нечовешки страх от това което бих могла да прочета.А ето,че освен цялата мъка,която е събрана тук,я има и надеждата!Във вас намирам сили,утеха,а може би именно вие се нуждаете от нея.Плача с вас,скърбя с вас,но не смеех да пиша,защото не исках да звуча като поредното клише,когато ви изказвам съболезнованията си.Вярвайте,че сърцето ми е отворено за вас и във всяка дума,която ще напиша от тук нататък наистина ще има част от него.
Ще се уча от вас!
За всички ангелчета 

Не знам дали може да се преживее такова нещо.

Отварям темите в този форум почти всеки ден!Голяма част от вас знаят,че съм тук по някакъв си мой начин-преживявам болката на всяка една,но рядко пиша.Най-добрата ми приятелка е мама на ангелче и вече на едно прекрасно момченце и си мисля,че я разбирам...но винаги се притеснявам да не нараня нея или някоя от вас.
Дори и сега не намирам правилните думи.Искам да Ви напиша нещо много хубаво,което да стопли душите ви и да ви даде поне мъничко кураж,но...
Прегръдки за всички Ви!

За първи път попаднах във форума като цяло преди няколко години. Имах си една лична болка, която ме беше вкарала в депресия и не правех нищо друго освен да седя вкъщи на компютъра и да чета разни неща из интертен. Попаднах във форума от любопитство- винаги ми е било интересно какво усеща една жена, когато е бременна и какви трепети изпитва. Четях предимно бъдещи мами и подобните им форуми. Един ден реших да разгледам и останала част на форума. И попаднах тук...Първата тема, която прочетох беше "Да споделим...."......четох до 5 часа сутринта. Майка ми ме намери загледана в монитора и цялата обляна в сълзи. Тогава й обясних какво чета и тогава й казах, че моето е някаква пълна глупост в сравнение с болката на всички Вас, с нещото, което Вие сте изживяли, преживяли и продължавате напред. Тогава тя ми каза:"Както ти казах преди седмица-всичко можеш да върнеш, но не и починал човек", баща й е починал, когато е била на 18 години.
Искам да се извиня, че не знаех, че Ви има, че не се замислях тогава, че Ви има...Съжалявам за всичко, което сте преживяли....съжалявам за болката Ви, за ангелчетата Ви, за...всичко...
Докато четях темата ми идваше да съм била там, в болницата, когато са се държали така с вас и да се върна на следващия ден и да измета плочките в болницата с всички лекари и сестри, които са Ви причинили това....не можех да повярвам, че има такива "хора".., които да се държат така с жена, която носи живот....
От тогава всеки ден, когато влизам се моля да няма нищо ново за четене...понякога се получава, със седмица няма никаква нова тема и всеки път се усмихвам, когато виждам, че няма какво да чета...
Искам да Ви кажа, че Вие сте изключителни жени! Прекланям се пред силата Ви...много ми се иска да Ви познавах не само виртуално.
Прегръщав Ви всичките.....

Много съм чела при вас, много съм плакала с вас...
Рядко пиша, защото ми е даже малко... неудобно. На фона на всичко, което сте преживели, такива като мен могат само почтително да мълчат.

Благодарим за милите думи момичета  !

Прегръщам ви и аз, и се моля Бог да ви даде сили
Аз също преживях загуба преди години- не на дете, а на майка си. Знам, че не съществуват думи, които да помогнат в такива случаи, просто исках да знаете , че ме има и скърбя с вас!

Мили мами,не сам една от вас.Знам какво обаче е да загубиш близко същество-при мен са и двамата родители(баща ми 7 г ,майка ми 4 г ).Вашата болка вярвам е по-голяма и се моля на Бог да ви даде сили да продължите напред.Прекланям се пред болката ви и пред вашите малки и по големи ангелчета!
ЗА ВСИЧКИ ТЯХ

И аз исках да кажа това.....
Срам ме е от Бог, като си помисля какво мрънкяло съм.....
Вчера гледах клипчето на мама Люси за Теди - аз писах и на нея на лични - толкова много плаках,че направих сърдечен пристъп.....
Всички ми се скараха, че не трябвало да чета такива неща, но аз не съм съгласна.....
Признавам, че ме е страх като влизам тук и го правя рядко, но нищо случайно няма.....
Струва ми се, че каквото и да напиша изглежда жалко.....
Обаче искам да знаете, че много мисля за вас, много тъгувам и се надявам, че всеки, който плаче с вас, отнема една частичка от безкрайната ви мъка.....
Прегрщам всички ви и ви благодаря, защото такива като вас са учители в живота на другите.....