Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора


Мнения: 2
Мили момичета и момчета,

наскоро ми бе предложено дете от дом Виница във Варна. Детето е прекрасно, единствено смущаващо е, че почти липсват реакции и рефлекси. Детето е на 4 месеца, следи с поглед, обръща се при звук, но нито движи краченца, нито реагира на температура, нито показва реакция на глад или умора. Не му бяха направени нито един от задължителните прегледи. По мое настояване те бяха разрешени от директорката. Така при прегледа с ултразвук на вътрешни органи, детето нито реагира на студа при събличане, нито на намазването с леденостуден гел по коремчето и гърба. Изобщо за всичкото време, което можах да прекарам с детето - няколко часа в два последователни дни, не го видях нито да се усмихне, нито да се разплаче, нито му чух гласа. След като се посъветвах с познат детски лекар за липсващите реакции, съответно рефлекси, той ми препоръча да поискам преглед при детски невролог. При молбата директорката се разкрещя като див звяр насреща ми и заяви, че съм я направила на маймуна (при това разрешените от нея прегледи са нейно задължение, което би следвало да е изпълнено много преди детето да бъде предложено на кандидат-осиновител). Забрани също всякакви прегледи за в бъдеще и ми изкрещя, че направо искала аз да се откажа от детето.

Има ли някой от вас подобни преживявания в процеса на осиновяване? Как взехте вие вашето решение? Моето желание беше да се консултирам с невролог, дали има увреждане детето и ако да, колко тежко е то. Нито съм очаквала някакви гаранции, нито 100 процентова сигурност. Просто исках да знам, мога ли да се преборя с наличния дефицит.
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 271
Здравей!

Нямам опит с малки бебета и не мога да ти бъда полезна, но ти съчувствам за това, което преживяваш!

Когато преди почти 4 години осиновявах първото си дете, изрично питах подробно за всичко, защото Ваньо беше прекарал тежък рахит.  Една сестра от Дома ми каза: "Не се притеснявайте, ако има нещо по-сериозно, директорката е длъжна да ви информира за всичко преди да вземете решение."
Доколкото знам, всички директори на ДМСГ са дипломирани лекари (не съм сигурна дали трябва да са педиатри) и би трябвало поне да се усъмнят за някое сериозно заболяване.

И все пак считам, че сте в пълното си право да се консултирате с лекари по ваш избор преди да вземете съдбовното решение.

Дано всичко е наред! Стискам ви палци!  Hug  Praynig
Цитирай

Доколкото знам, всички директори на ДМСГ са дипломирани лекари (не съм сигурна дали трябва да са педиатри) и би трябвало поне да се усъмнят за някое сериозно заболяване.

И все пак считам, че сте в пълното си право да се консултирате с лекари по ваш избор преди да вземете съдбовното решение.

 Hug  Praynig


"всички директори на ДМСГ са дипломирани лекари"  35 samniavam se v tova

prikrivat bolesti i taka plasirat i po trudni deca, koito izpisvat za napalno zdravi
posavetvai se s lekar
Цитирай

Враца

Мнения: 4 381
Моят съвет е да говорите със социалните. Обяснете ситуацията и нека те ви разяснят какви права имате да поискате консултация с невролог или друг специалист ако се наложи. Там трябва да има юрист или адвокат, който е наясно с нещата,


Търсете, не оставяйте нещата до тук, защото за детето  е най-важно в цялата тази ситуация да бъде открито евентуално заболяване.

Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Не сме имали такива проблеми....... Crossing ArmsИ двете ми деца бяха във един и същи дом.Така се случи,че по времето,когато осиновявахме Боби беше една директорка а при Преславка беше друга.До ден днешен подържам контакт с тези две жени,защото и двете със държанието си,ме спечелиха,като приятел.
Нищо не ми спестиха за децата.Боби,беше със здравословен проблем и благодарение на първата директорка по онова време,намерихме чудесен хирург и постъпихме в болницата със изрядни документи от дома,жената се обаждаше непрекъснато да пита как е минала операцията,как се възстановяваме и т.н. Не е пропуснала наш семеен празник на който да не се обади да ни честити. Никога няма да забравя добрината и.

Де да можеше всички директори по домовете да са така човечни и разбрани,като тези две жени....................


ВаВа е написала,точно това,което бих ви посъветвала и аз.Пожелавам ви успех
Цитирай
Директорката ви е позволила мно-о-го! За моя син - нищо не ми казаха, като го взимахме ми дадоха хвърчащо листче с това какви ваксини са правени, и пишеше, че се усмихва, издава срички и прави опити да ходи (което аз знаех от първата среща с него), ръст и тегло - 6600 на година и месец!. На въпрос - че това не е достатъчно информация и че моля да ми бъде даден картонът му - или поне има ли алергии, от какво е боледувал... да ми напишат поне на това лисче - ми бе отказано. В този детски дом в София е забранено да се водят при децата педиатри. Знам една майка - с нея осиновявахме заедно от дома - след време при постъпване на дедето в болница за операция лекарите са изискали картона - тя със зъби и нокти се е борила и карала. Дали са го и е разбрала, че е имало укрита информация.
На вас щом са ви разрешили да прегледа лекар детето - не знам защо сте го водили на ехограф - но мисля, че един обикновен педиатър би ви бил по-полезен - той ще каже с оглед предстоя на детето в институция дали всичко е наред - сърчице, дишане - за липсата на реакция - може да е всичко, включително и поради липса на постоянно обгрижващо лице, поради стрес - на бебето това му се е случило за пръв път!
Стискам палци, знам че е трудно.
Цитирай


Мнения: 505
Много се съмнявам, че не са му направени задължителните прегледи, защото в дома във Виница ги правят редовно, както и ваксинациите. Сигурна съм, че картона му е изрядно воден, но едва ли ще ти позволят да видиш какво пише в него.
Липсата на реакции и рефлекси е характерна за повечето деца от домовете. Моят приемен син на година и половина също не показваше признаци на глад, жажда, студ, умора. След няколко срещи, като разбра, че получава внимание само за него, започна да изразява емоции. Възможно е на детето нищо да му няма. В самия дом децата имат социални работници. Разбери кой е неговият и говори с него.
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 271
На мен за Ваньо ми дадоха изписани четири машинописни страници относно развитието на бебето Иван. Имаше всичко - от раждането до изписването, включително кога и от какво е боледувал и какви лекарства е приемал, резултати от прегледи и т.н. Паспортът с ваксинациите си беше отделно.
За Албена само 1 лист получих, но и там не ми спестиха никакви подробности относно проблемите, които е имало с нея.
И двете директорки бяха много любезни и ми обясняваха всичко, за което питах.
« Последна редакция: ср, 14 яну 2009, 18:30 от Gankata »
Цитирай

Русе

Мнения: 212
На нас социалната работничка ни обясни,че имаме право да извършим консултации със специалисти относно здравословното състояние на детенце.Друг е въпроса,че ние се доверихме на резултатите от дома и не сме искали подобни консултации/въпреки лечимият му здравословен проблем/.Дори продължихме терапията му при същите специалисти,които го бяха лекували за което ни съдействаха от дома.При изписването му получихме подробна епикриза,която предоставихме на личния му лекар. _danini_  силно се надявам да получиш съдействие от социалните работници и това да е вашето детенце.
Решението го взехме още при първата среща.Не говоря за разтърсваща любов,а за нещо като привличане и някаква невидима нишка,която странно проблясва за един кратък миг...и това е нашето дете.Това беше при нас.Мисля,че всеки индивидуално изживява този миг и няма лошо,ако се нуждае от повече срещи и обмисляне.Дечицата нямат възможност да избират и преценяват и мисля,че точно за това ние възрастните имаме още по-голяма отговорност в този процес.Успех!
Цитирай


Мнения: 1 669
Ние също се доверихме на информацията от дома. Дъщеря ми също не издаваше звук, не се усмихваше, само белеше нагоре очи, което за мен беше много притеснително, но се оказа, че просто не може още да фокусира - беше на 3,5 месеца. Ела да я видиш сега - на мама певицата. Пищи ултразвуково, когато се наложи. Само че тя беше видимо здрава, както слава Богу се оказа. На 3,5 месеца беше 6,5 кг.  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Всъщност, самата директорка как обяснява това поведение на детето? Говорихте ли с нея за това?

Не мога да обобщавам, децата са различни, но доста от тях проявяват подобни "симптоми" на нечувствителност, докато са в онази среда, а и известно време след това.

И двете ми момичета не реагираха на болка след излизането от "дома". При голямата даже продължи по-дълго.
Виждала съм я да се удря силно, питала съм я дали не я боли, а тя казваше - не. Никаква реакция. Студено, топло - също не се отчитаха изобщо.
Мина доста време, преди да започне да реагира като всеки обичаен човек - с физиономии, плач или негодувание.

Същото важеше и за приятните усещания. Много беше странно.

Мъничко е детенцето, но ако е там веднага след раждането, възможно е просто тези рефлекси така и да не са се развили.

Това, разбира се, е съвсем непрофесионално мнение, а базирано само на опита ми.
Цитирай
Според директорката на детето му няма нищо. Тя категорично отказа да го изпрати на невролог, разкрещя ми се нечовешки и ми заяви, че не желае да комуницира повече с мен. Направо се забатачиха нещата съвсем, а детенцето направо грабна сърцето ми. Само си гледам трите снимчици, които ми позволиха да направя, и не ми излиза от ума.

Много странно беше, че детето (което си е още бебе) на няколко пъти въздъхна досущ като възрастен човек, като че ли нещо го гнетеше. Никога не бях виждала такава реакция на бебок. Явно тези домове не се отразяват никак добре на малките човечета.

Много благодаря за всичките утешителни отговори. Ще се борим за това дете, пък нека ни крещят.
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 271
Данини,

В първия си пост пишеш, че имаш познат детски лекар. Той видя ли бебето? Ако не - защо не отидете заедно с него в Дома? Все пак друго си е специалист на живо да го види и тогава да каже дали се съмнява в нещо. Но побързай, защото времето за размисъл, когато имаш право да посещаваш детето е само месец.

Още веднъж ти желая много късмет и стискам палци нещата да се наредят добре.  Hug

П.П. И моят син въздишаше тежко-тежко като ходехме при него в Дома. Той беше на 2 години, обаче аз за първи път виждах такова нещо при дете и бях много впечатлена.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 607
Данини,
аз на твое място бих отишла при социалните. Според мен директорката няма право да ти отказва консулт с лекар.
Искам да те успокоя, че когато видяхме Алекс за първи път и при него беше така. Изобщо не мърдаше, ядеше си безропотно, не се усмихваше изобщо (чак сега след 2 месеца и половина у дома започна да се смее). Движение никакво. Само гледаше в една точка и нищо. Даже и на звуци не реагираше.
Аз изобщо не съм доволна от отношението на директорката на дома, от който го взехме. Епикризата му се състои от 10 реда. Бяха закъсняли с имунизациите. Даже при изписването се скатаваше до последно и я чакахме 1 час за да дойде да го изпише.
Да не кажа, че умишлено за мен укриха информация, че детето има рефлукс. Добре, че сестрите (които бяха изключително мили и внимателни през цялото време) на изпращане ми казаха "Нали знаеш, че той връща доста честичко мляко".
Тогава просто ми мина през ушите и замина, но като се прибрахме и минаха няколко дена се видя, че състоянието му е доста тежко.
Не ме е яд за друго, ами за това, че можеше да ми го кажат по-рано. Да съм подготвена.
Сега вече нямаме проблеми, защото се храним със специално мляко, но в началото беше кошмар.

Аз се отплеснах, ама идеята беше, че наистина укриват информация за здравословното състояние, така че настоявай на своето!

  bouquet
Цитирай


Мнения: 2
Леля ми е детски лекар и тя също беше при първата среща. Преслуша го, опипа фонтанелата, огледа го и го намери за здраво. Колкото до рефлексите и реакциите за нея това беше ново. Тя е работила цял живот само с домашно гледани деца и затова се консултира с нейна позната детска невроложка. Та тя беше казала, че има деца с по-висок праг на болкоусещане, а освен това занемаряването в домовете е чудовищно, но окончателно становище може да се даде само с преглед. Такъв ни беше обаче отказан.

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора