Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора


Мнения: 15
Здравейте, майки! Днес реших да пиша тук, защото не съм сигурна в позициите и в изискванията си. Севернячка съм, но след като завърших 8ми клас се преместих в Пловдив, защото имах амбиции да се развивам. Родителите ми обаче останаха в северна България. Тогава аз бях на14. В Пловдив имам баба и дядо, и останах да живея при тях. Имах доста изяви, справях се отлично с училище, печелих награди, но мама никога не беше в публиката да види какво постигам (казвам мама, защото според мен майките са хората, които са или трябва да бъдат наистина близо). Когато тръгвах за Пловдив желанието ми беше да се докажа пред тях - не пред себе си, не пред приятелите си, а пред тях... Но тях никога ги нямаше. Занимавах се с поезия от 5 годишна (колкото и смешно за звучи), а майка ми прочете нещо мое едва когато бях в 10 клас, и то не за друго, а защото баба ми й даде вестника, в който беше публикувано въпросното произведение. Първата публикация беше радост. Последваха още много, но вече и "Браво!" се чуваше рядко, станах редактор и пак не го чух, започнах работа и пак не го чух, и това направо ме смазва. Сега съм в  прословутия дванадесети клас. Не ме подминаха вълненията и страха. Чувствам се ужасно слаба и не вярвам в себе си, а няма кой да ми хване ръката и да ми каже, че е с мен. И не говорим само за думите, а и за подкрепата, която липсва.
Всяка година до сега се виждахме по 3-4 пъти, с времето престанахме да си липсваме или поне така изглежда...Винаги е свеждала всичко до възможност ( и я разбирам). Нито веднъж не съм й казала "Ела", "имам проблем", "идвай да ми оправяш бакийте " или каквото и да е. Тя е начален учител. Дойде и моментът, в който трябва да се избере роклята. Майка ми никога не е харесвала вкусът ми (въпреки, че голяма част от него  ми е наложен от нея самата). Това е отново един от най-важните моменти в живота ми, а нея пак я няма, защото не може да си позволи да дойде в Пловдив за такава глупост като роклята. Днес проведохме въпросния разговор и аз не спирам да я виня и наистина не мога да проумея при всички майки ли е така? На всички ли не им пука как ще е облечено детето им, как изкарва, как се справя, как се чувства? Бихте ли отвръщали 4 години подред при всеки проблем на детето си "Аз ти казах, че ще е така!" ? Не знам дали проблема е в мен, но определено не искам да изживявам трепетите си сама. 4 години ми стигнаха не искам отново да вървя сама по улиците, по докторите, по спирките, да лягам и да прегръщам проклетата възглавница! Искам просто мама! Мама, която да е до мен и да сподели последната ми възможност да бъда официално "Дете" за нея.На 17 съм за Бога и не знам дали имам правото да искам да имам мама точно сега.  Греша ли ? 
Цитирай

каменната къща под боровата гора

Мнения: 317
Не, миличка  Hug не грешиш! За жалост, каквото и да ти каже някоя от нас тук няма да ти донесе топлина и утеха. Това, което си написала тук е предназначено за твоята мама, тя трябва да чуе и да знае твоите чуства. Обади и се, отиди при нея или пък и напиши писмо и и кажи всичко, което чустваш, всичко от което имаш нужда и което очакваш.
Желая ти успех! Желая ти да имаш своята мама, да намерите пътя една към друга и ти желя най-прекрасния абитуриентски бал! Hug
Цитирай

София

Мнения: 789
Дано намериш топлотата, която търсиш и заслужаваш. Пожелавам ти да си обградена от много обич за напред. Успех!  spoko
Цитирай

Пловдив

Мнения: 16 837
samotnata_x ,разбирам,че ти е тежко.

Но замисляла ли си се,че и твоята майка може да се чувства като теб?Тя също може да мисли,че си я изоставила.Дойде до Пловдив,за да се развиваш.В Северна България,няма ли развитие?

Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 497

Но замисляла ли си се,че и твоята майка може да се чувства като теб?Тя също може да мисли,че си я изоставила.Дойде до Пловдив,за да се развиваш.В Северна България,няма ли развитие?


Може и да има нещо такова, както разбирам, ти сама си направила избора си:

Севернячка съм, но след като завърших 8ми клас се преместих в Пловдив, защото имах амбиции да се развивам. Родителите ми обаче останаха в северна България. Тогава аз бях на14. В Пловдив имам баба и дядо, и останах да живея при тях.

Между другото, моята майка също е от типа майки "нали ти казах, че така ще стане", но това никога не ме е карало да си мисля, че не ме обича или че не ѝ пука за мен. Просто това е нейният начин да реагира. Да, понякога дрази, особено когато очакваш рамо, на което да изплачеш проблемите си и да се потопиш в самосъжаление, но пък от друга страна може да се приеме като ритникът, който те освестява и ти дава скорост да продължиш напред - въпрос на тълкуване.  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 457
Има майки, които наистина не се интересуват от дъщерите си. Знам за такива. Като станат обаче пенсионерки тогава се сещат за дъщерите си и за това, че някои баби си гледат внуците, а те седят сами. Други пък никога не проявяват грижа към близките си. Въпрос на възпитание и манталитет. Не очквай от нея повече от това, което си видяла че е дала. Би трябвало да има равновесие в природата, затова се постарай ти да намериш хора, които да те обичат. Заобикаляй се с хора, които те ценят и те харесват. След време ще си създадеш ти семейство и тогава ще можеш да дадеш това на твоите деца, което ти не си получила. Има и положително в това да нямаш опора до себе си- научаваш се на житейските уроци по-бързо от другите. Много е тъжно да нямаш добри родители до себе си, но ето сигуно заради това си прописала стихове- заради болката и в последствие си станала гл.редактор. Нищо не е случайно. Намери положителните неща от ситуацията и търси хора, които да те Обичат. Живота е пред теб. Важното е ти да не преставаш да обичаш. Още си малка, има още много неща, които ще научиш и ще видиш, че не това е целият свят.
Цитирай

София

Мнения: 26 041
samotnata_x ,разбирам,че ти е тежко.

Но замисляла ли си се,че и твоята майка може да се чувства като теб?Тя също може да мисли,че си я изоставила.Дойде до Пловдив,за да се развиваш.В Северна България,няма ли развитие?


Според мен не е така. Не децата трябва да съобразяват живота си с този на родителите, а родителите съобразяват живота си с този на децата, когато децата са под 18 години, т.е. все още са деца и по закон, и по морал. Явно майката си е такава по характер и толкова може да даде. А и се свиква 4 години някой друг да се грижи за детето на няколкостотин километра.
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Мелодраматично, но подходящо за възрастта.
Мило дете, ти не си била сама, на общежитие, сред непознати през 4те години на собствен избор за развитие в Южна България. (Позволи ми да се хиля дърташки на наивното вярване в развитието и това, което се случва, когато става това, което сме си мечтали) Била си с баба и дядо. Вероятно някой, Великият дух Маниту, може би, е изпращал средства за съществуване, така че да можеш да се отдадеш на редакторска дейност и поезия, а не да разнасяш чаши и табли в някоя кръчма.

И, за да не звуча голословно, яли сме ги тия жаби, но съветът ми е-бягай надалеч от самосъжалението, мелодрамата и дълбането в "нещастното детство"-излишна загуба на време и сили, придружена с пропускане на най-важното в един гживот-настоящето.

Весела абитуриентска, роклята не е най-важното, даже хич. Ако бях на твое място, щях да я избера търпелива на драйфано и на фасове, но аз съм си аз и давам най-доброто от себе си да не се вземам насериозно.  Peace
Цитирай

София

Мнения: 14 786
А аз какво да кажа като майка ми винаги е била прекалено либерална спрямо мен. Дотолкова, че хем да се радвам, хем да се чудя дали не се притеснява за мен, дали изобщо й пука, след като ми даваше пълна свобода за всичко. Говоря в минало време, защото вече съм "голяма". Майка ми никога не ме е съветвала за нищо, никога не ми е налагала каквото и да било... Може би е преценила, че за моя характер това е най-разумното решение - да си мълчи  Embarassed Понякога ми е липсвало строгото отношение от нейна страна - да ми се скара, да ми забрани да правя еди какво си, да ми каже, че някъде греша... Всичките ми приятелки обожаваха майка ми и благородно ми завиждаха, а аз я обвинявах, че не е истинска майка, за това, че ме оставя да правя каквото си искам и винаги да взимам решения сама. Няма пълно щастие, тези отношения са много сложни, трудно се дават съвети отстрани...
Роклята, както са ти казали, е бял кахър. Когато избирах навремето рокля за бала, майка ми дойде с мен по магазините и естествено ми купи всичко, без дори да изкоментира, вечното "каквото на теб ти хареса". И аз естествено бях недоволна  Wink
Цитирай

без обхват

Мнения: 5 745
Съчувствам ти и ти пожелавам всичко най-хубаво.   bouquet
Не би могла да бъдеш моя дъщеря, обаче - аз имам друга идея за майчинството.
Цитирай

София

Мнения: 26 041
Роклята е символ, а не просто поредната рокля. Не ми се вярва тук да има някоя жена, която да е била безразлична какво ще облече на бала.

И не опира до пари. Колкото и да е струвала издръжката на момичето в Пловдив, все пак то е живяло у баба си, а не на квартира или при чужди хора. Така че издръжката й не е струвала кой знае колко повече в сравнение с това, което щяха да дават и вкъщи. Не мисля, че авторката трябва да се чувства задължена за това, че е имала възможност да пише стихове и да публикува, защото преди публикацията трябва да има талант. По-добре ли щеше да бъде да ходи по кръчмите? Какво щеше да спечели момичето, ако беше станала сервитьорка? Хайде, моля, моля! Стига с този пролетарски дух! Изобщо, на родителите работата им е да се грижат за децата си материално, морално, психически и всякак, докато децата не станат самостоятелни възрастни хора. Не познавам човек, който да няма нужда от майка си, пък ако ще да е на 100 години. Може да е само заради една дума, но всеки иска да знае, че майка му го обича и мисли за него.
Цитирай


Мнения: 2 387
Все едно аз съм го писала, само дето не заминах аз, а мама замина, омъжи се.
Аз ще съм крайна и ще ти кажа истината - никога няма да стане по-добре. Приеми и продължи, защото един ден ще съжаляваш ако си посветила живота си на други хора, а не на себе си, особено когато е без реален ответ. Бъди егоист и смело навлез в живота -сама, но силна, уверена и готова за хубавите промени, които ще настъпят неизменно.  Пиши, публикувай, развивай се .. но не заради нея, а за себе си! Не търси опора, знам, че е тежко, но щом досега си я нямала, няма и да я получиш, съжалявам.. Имаш няколко месеца преди колелото на живота да те завърти - обмисли ги, кандидатствай стратегически и не мисли за глупости!
А моята майка като дойде и ми избра все пак роклята на бала.. няма да ти кажа на какво приличах..ама нали ми е майка, а и това май бе първото ни правене на нещо заедно, склоних.. Айде, молим, не повтаряй моите грешки - бални и житейски. Живей за себе си, обичай се и гледай само напред, другото наистина минава.

Ние, мелодраматичните, т.е. Драма Куйновете, сме такива, защото животът ни е бил такъв. Другите не щем да ги мислим как биха били.
Цитирай


Мнения: 517
Смисълът на любовта се крие в приемането и прощаването. Дано да имаш мъдростта да приемеш, че майка ти не е идеална, а е просто човек. А хората понякога грешат.
Последното го пожелавам и на Ева, защото тя също има нужда от хармония в живота си.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 497
Всичките ми приятелки обожаваха майка ми и благородно ми завиждаха, а аз я обвинявах, че не е истинска майка, за това, че ме оставя да правя каквото си искам и винаги да взимам решения сама. Няма пълно щастие, тези отношения са много сложни, трудно се дават съвети отстрани...


А аз бях убедена, че ми се е паднало най-голямото чудовище за майка, докато не установих с огромна изненада, че всичките ми съученички и приятелки ми завиждат за нея. Доста време се чудих какво им става, слепи ли са, но постепенно аз започнах да се вглеждам и... прогледнах.  Laughing
Понякога близостта променя образа драстично. А и, между другото, не се сещам за нито една моя позната, която да е обожавала майка си на тази възраст - всички ги преоткрихме доста по-късно. Виж, при татковците беше по-шарена ситуацията, ама това е въпрос на друга тема.  Wink
Цитирай

вкъщи

Мнения: 123
Мило момиче!
Обръщам се така към теб,защото годините ме са такива,че можеше да имам дъщеря на твоите години.
Не съжалявай за нищо!Не си и помисляй да се отдадеш на самосъжалението!
Пред драмата на сърцето,по-добре  драмата на ума.Което вече е въпрос на личен избор.
Бях на твоите години,когато също се отделих от семейството си .И аз така-за да се развивам...Никога мама и тати не са ми липсвали.Бях в 7 клас,когато преживях първото си голямо разочарование с тях и разбрах,че в този живот човек винаги е сам.Падах и ставах...Сама!!!Балната рокля си я купих пак сама......
С днешна дата /вече от позицията на годините и житейския опит/ съм благадарна на родители си,че са ме оставили да градя живота си самостоятелно.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора