Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора

В детски очи и мъжко сърце!

Мнения: 1 006
Замислих се тези дни и реших да попитам и вас, давате ли всичко от себе си в работата, в семейството...

Вършите ли винаги всичко на 100% от възможностите си или си спестявате усилия там, където знаете, че ще мине незабелязано?
Как се мотивирате да сте винаги на максимума или просто се случва?
Кое е водещото, примерно, при служебните задачи - ако искате да дадете най-доброто, на което сте способни, правите ли го, ако знаете, че и на 80 % пак  е приемливо за останалите ...или поне никой няма да се осмели да ви го каже в очите?

Това е ситуацията примерно - готвя официално представяне. Знам, че мога да го направя фантастично, но нещо втора седмица не мога да се насиля да го доизпипам. Знам, че в публиката ще има поне 1%, които реално познават работата ми и ще разберат, че съм претупала нещата.........
За останалите 99% - дали си заслужава да прекарам още два-три дена на компютъра по този проект, или да продължавам напред?

 Tired Thinking
Цитирай

София

Мнения: 11 346
Като бях по-млада и глупава, давах всичко.
Сега гледам да спестя малко за себе си.
Примерно, за работа, не бих останала по нощите в офиса да довършвам проект.
Но бих го направила така, че да ми харесва наистина.
За вкъщи - върша всичко, което е наложително. Останалото - има време.

За авторката - ако имаш време, дай си половин-един ден почивка от този поект и после пак го погледни с нови сили и вдъхновение!
Цитирай


Мнения: 3 574
Аз ще ти отоговоря малко офф, но това е защото съм афектирана от този протест днес.

В България никой не дава на 100% от себе си във всяка една сфера от неговия живот. Вероятно по цял свят така, но чужденците които аз познавам са отдадени повече от нас. Хората си имат предпочитания и не се съобразяват с никого. Освен това имаме безкрайно крива представа за достойнство и кои дейности са ни под него. На думи постоянно сме много заети, търпим лишения и живеем в стрес. Обаче никой не желае да даде 30% от себе си, за да промени ситуацията в живота си. Даваме 100% само по форумите и на маса.

И аз не давам 100% от себе си, в нито една сфера на моя живот. Това не ме улеснява, напротив усложнява ежедневието ми. Опитвам се да го променя. Успех на протестиращите, аз ще почистя снега и боклуците около детската площадка!
Цитирай


Мнения: 1 045
Хвърлям се на 100 %,а каквото се получи.Дори сега да си мислиш че си дал всичко на 100%,след време като се върнеш разбираш че е можело още,така че няма смисъл да се терзае човек.Просто е важно да знеш че си дал всичко от себе си,а то е ясно че понякога не се случват нещата както ти се иска.
Имаше един девиз:Славата не значи никога да не падаш, а да се изправиш след като паднеш.
Така че прекарай още няколко дни над този проект,но ако не излезе перфектен не е болка за умиране.Виняги ще има някой който ще каже браво и някой който ще каже това не е добре.
Цитирай

София

Мнения: 578
За останалите 99% - дали си заслужава да прекарам още два-три дена на компютъра по този проект, или да продължавам напред?
 Tired Thinking
 Зависи къде поставяш собственото си удовлетворение от начина,по който си свършила работата си.
  Аз в работата си давам всичко от себе си.По този повод се е случвало често да ме наричат "голяма будала", но пък се чувствам виновна,ако претупам нещо съзнателно. Обаче много си харесвам работата и с кеф се раздавам за нея Laughing
Цитирай

Някъде там...

Мнения: 259
Винаги давам максималното от мен точно заради този един процент който си споменала...Това са хора позаващи ме като професионалист и аз не бих позволила нещо да промени това мнение...За мен е много важно да се доказвам ежеминутно и никога не бих претупала работата.Налагало ми се е да работя и 30 часа после спя 3-4 и пак съм на линия защото това се очаква от мен а и похвалата дори и от един човек ми действа добре на душичката  Wink
Цитирай

София

Мнения: 26 023
Явно аз съм от "будалите", защото влагам най-доброто от себе си. Щом съм го започнала, значи трябва да го направя по възможно най-добрия начин. Иначе изобщо не се захващам. Не мога да симулирам дейност, а и не искам, защото е против моята вътрешна нагласа. Ако ще готвя, ще се постарая да го направя възможно най-добре, ако ще представям нещо пред хора, искам да им хареса, защото в края на краищата нещото ще е предназначено за тях. Всяко нещо, което е излязло изпод ръцете или ума ми е мой продукт и образно казано, слагам името си под него. Не се вманиачавам, но и не понасям немарливо свършената работа, а винаги усещам кога някой се опитва да отбие номера (отбиването на номера най-много ме дразни и направо ме вбесява на моменти).
Цитирай


Мнения: 24
В служебен план давам около 20% от себе си (усилия, ентусиазъм, желание и внимание)....но давам вид, сякаш давам 101%....смешното е, че всички се връзват, явно съм много добър
Цитирай


Мнения: 8
Май наистина човек когато е по-млад си раздава доброволно душата за щяло и нещяло, но с времето осъзнава, че не за всичко си заслужават усилията и ентусиазма..., иначе рискува да загуби нещо ценно (здраве, семейство, работа, приятели...) и тук нямам предвид да вършиш нещата "през просото", а просто да влагаш по-малко емоции, защото хората са казали, че не могат да се носят няколко дини под една мишница.. WinkВажното, според мен е да отсееш кое е най-значимо за теб, за да му се раздаваш пълноценно и кое не! А по отношение на чисто човешките отношения - давам много на тези, които дават и на мен много!
Цитирай

София

Мнения: 301
С служебен план влагах всичко от себе си, но покрай появата на сина ми забелязвам за себе си, че работата не ме вдъжновява толкова. Слагам детето винаги преди всичко (работа, мъж и мен дори Embarassed). Хубавото е, че явно съм станала по-добра в работата си, защото не се отразява върху представянето ми или поне шефа не го забелязва. Не оставам до среднощите след работа вече, но пък си нося работа вкъщи.
На конкретния въпрос - може да отложа работа, да понатоваря подчинените малко повече, но съм перфекционист и ми е трудно да приема, че може нещо да се свърши само на 80%. Гледам да не отнемам от времето ми с детето, но като той заспи ... не мога да оставя недовършена работа все още. Важното, според мен е да прецениш докъде можеш да спестиш и къде се налага да дадеш максимума.
Не пестя сили за семейството си, но в работата (предимството да имаш подчинени) е, че винаги има и кой друг да се пробва с ентусиазъм.
Цитирай

Варна

Мнения: 947
Не, не давам всичко от себе си. Нито в работата, нито вкъщи/визирам домакинските задължения/. Давам толкова, колкото сметна, че е необходимо и оставям нещо и за себе си. Иначе, в емоционално отношение, когато става дума за семейството и истинските приятели, съм готова да давам много.
Не виждам смисъл да се "дава всичко", най-малкото защото околните свикват с това, приемат го за даденост и започват да изискват все повече и повече. Не, мерси.
Цитирай

София

Мнения: 3 388
100% внимавам да не давам повече от 20% в работата. В семейството - тъкмо обратното - искам 1000% да дам!  hahaha   При мен това не е от мързел, а е въпрос на приоритети!  Wink  Мисля, че е свързано с натрупания опит също.

А конкретно за твоята презентация, бих ти отговорила така - ако ще работиш върху нея по-усилено, направи го заради себе си. Ако имаш нещо алтернативно, което е по-важно за самата теб, за твоето лично израстване в някаква област, направи него. Не се отказвай да се усъвършенстваш!  Very Happy
Цитирай


Мнения: 6 027
В работата си давам 100%, че и повече.
Докато бях по-млада- за да не се излагам, за да не ме мислят за глупава  и нескопосана.А това винаги проличава, дори и да не ти го каже някой в очите.
След това- защото исках да амбицирам по-младите си колеги да работят добре.
А още ,още след това- защото така свикнах, така разбирам нещата.

И сега съм убедена, че съм подходила правилно, сега да съм на 20г. пак по същия начин ще работя.

В семейството- като отношение и грижовност- давам 100% от себе си, убедена съм и повече.
Но като домакиня-не.Гризе ме съвестта, но не ми идва отвътре, напр. всеки ден да е излъскано до бясък, стъклата ми да светят като кристални, да има често домашно приготвени сладкиши и т.н.Иска ми се, но не мога, явно всеки човек има нагласа някаква.
Цитирай

Стая № 6

Мнения: 502
    Винаги си казвам,че мога и повече. Стремя се да давам всичко от себе си във всяко начинание,но понякога се уморявам. Или не намирам достатъчно мотивация. Но иначе съм максималист,и към себе си и към околните.
Цитирай


Мнения: 4 307
Не. Давам толкова, колкото е необходимо нещата да се случват.
Не си гладя чорапите с ръб, въпреки че бих могла, ако дам още 5% от себе си да кажем. Но не мисля, че има смисъл.
Работата си я върша с други хора, бих могла да свърша и делът на някой от тях, но според мен не е редно. Давам толкова, че да изпълня максимално добре необходимото.

Когато ми останат много незаети проценти се захващам с нещо ново, което да ми носи удоволствие.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора