Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 24
Изпитвате ли носталгия по отминали чувства? Да си спомняте с меланхолия, колко вълнуващо е било нещо, а сега, преситени от него, да изпитвате безразличие? Да ви се иска да обичате по същия стар начин, а сърцето ви да е празно сега? Да си спомняте колко копнежи, мъки и лишения ви е струвало да получите нещо, а сега да ви е все тая за него?
Да качите планина, за която сте мечтали, но вече без желание, да слушате старите албуми на Пинк Флойд и да се чудите какво толкова сте им харесвали като малки, жените/мъжете да не са толкова привлекателни както преди 20 години, да виждате хората с други очи и да се чудите, къде се дянаха старите очи...ябълките да не са толкова сладки, както когато бяхте дете

Много въпроси накуп, провокирани от едно омачкано тефтерче от преди 13 години и скорошното ми връщане от Париж, по време на което не ми трепна сърцето от улиците, сградите, хората и кафенетата...

Ето какво намерих в тефтерчето (дългичко е и знам, с право ще ме изритате, защото тук не е мой блог, но иначе няма как да опиша по-кратко детския си ентусиазъм от нещо, което сега не ме трогва, освен да го пльосна цялото)

................................

1996

Неделя*   Влакът Страсбург-Париж...Одри, Тони, Питър, Стивън, Лота и аз. Китара, цигулка и флейта.
*   Невероятно слънце в Париж. Отново тук след седем месеца изгнание. Идва ми да крещя. Ядем фалафели, лежим по тревата и се разхождаме из уличките  по десния бряг на Сена край Нотр Дам.
*   Бира и домино в кръчмата на улица Maitre Albert
*   Вечеря в Одри
*   Бира в кръчмата в Латинския квартал
*   Към партито на Джими Хейнс. Той ме пита дали съм чел негови книги. Нагло го лъжа че да, той тактично не попита коя точно.

Понеделник
Този ден е наистина дълъг, ще дам само маршрута:
Нотр Дам, по Риволи пеш до Лувъра, през Тюйлери, после наляво между Гран и Пти Пале Роял,  по Шанз Елизе – там едно кафе с цигара и на Триумфалната арка. Следобед в Лувъра. С метрото до Монмартр. Разходка. Около два часа прекарани в Сакр Кьор, вечеря в ресторант на Coulancourt. Надолу към площад Пигал. Една бира в стриптийз бар, после пеш по Клиши, гробището на Монмартр, Площад Европа, гарата Сен Лазар, Трините, Операта, площад Вендом, хотел Риц, Конкорд, Парламента...около три през нощта заспах на една спирка...

Вторник
Денят започна с осъзнаването, къде се намирам – заспал и премръзнал, на автобусна спирка близо до Трокадеро. След слънчевия и топъл понеделник бе започнал слаб, но упорит хладен дъжд. Изчаках десет минути до пет и половина и с първото метро се прехвърлих до Айфеловата кула. Чувствах, че трябва да я видя на всяка цена отново. Преди това влязох в едно току-що отворило кафене, където край тезгяха се бяха наредили и пушеха петдесет-шейсетгодишни мъже, сякаш излязли от стар филм за Париж  - с дълбоки бръчки, каскети, житан без филтър, вълнени поло фланели и дрезгави гласове. Бях изненадан, че кафето е на половин цена, спрямо през деня, но при условие, че го пиеш на тезгяха, а не на маса. После излязох и под свирепия вятър и ситен дъждец, минах под кулата, мърморейки си „Мамка му...пак съм тук!!!”
После на площад Марс, по Клебер и пак в Метрото. Спомних си кода за външната врата на номер 17, но видях, че велосипеда на Одри го няма, затова не посмях да натисна звънеца на De Nazelle, за да не събудя «ужасната» по думите на Одри нейна майка. Изпих едно кафе в същата кръчма, където бях играл домино два дни по-рано. Към девет се осмелих да позвъня и бях очарован – отвори ми тази жена, същинска парижка фея – интелектуалка, американка, приказлива и изтънчена, разведена и живееща в тризонет срещу Нотр Дам, познаваща дипломати, художници, музиканти и писатели, жена, която си приказва без всякакви превземки с едно бедно келешче – приятел на дъщеря и. Бях посрещнат с горещо кафе и препечен хляб. Питър беше спал там...пак се бях прецакал. Нейсе – и моята вечер си струваше, въпреки, че бях мокър  до кости. Взех си гореща вана, поприказвахме си с г-жа Де Назел, тя ми даде едно сухо шушляково яке на Одри със смешна рисунка с боя на гърба, каза ми, че приличам на «истински американец», даде ми акъл кое си струва да се види в Париж и кое не и тръгнах. Срещнах Одри почти на вратата.
След мизерника, който бях преди два часа – мокър, премръзнал, гладен, недоспал и прекарал най-депресиращата част на денонщието (развиделяването) в компанията на бачкери...беден и изоставен, сега бях прероден – сит, сух, прекарал утрото в този светъл, аристократичен дом, с яке, което „ми отива”, с 210 франка в джоба, прелитащ над локвите по булеварда край катедралата, хилещ се на малките надути парижанки, оглеждащ се във всяка витрина. Прекарах до четири в музея Орси, после отидох до паркчето Анри IV, вече печеше слънце. Изпуших цигара, хвърлих един франк във фонтанчето, с надежда да се върна пак и се запътих към Бастилията. Продължих по бул. Рокет до Пер ла Шес. Гробището беше затворило преди двадесет минути...Джим Морисън ще почака още някоя друга година. Прибрах се в Одри, взех си раницата, сбогувах се с Питър, целунах Одри и се изнизах. Време беше да се омитам. Гадна работа! ... На път за «в къщи» си спомних малката кръчмичка на улица Maitre Albert, където се събират възрастни алжирци, играят домино и пушат смрадливи цигари. Бар, три маси и малък каменен барелеф на стената в дъното...първия път пихме сладка и силна белгийска бира, играхме домино четиримата и си разказвахме мръсни историйки...втория път слушах неразбираеми новини на френски, пиех кафе, зъзнещ...всячески се опитвах да отложа мисълта, че утре съм в България и тепърва трябва да търся, къде да живея.
« Последна редакция: ср, 14 яну 2009, 09:55 от Seltakis »
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Селтакис, всичко тече и се променя. Какво беше..."Човек никога не влиза в една и съща река".
Всичко е вътре в човека. Ето, за мен, отминали чувства няма. Щом е имало чувство, то си е живо, това че аз не искам по някаква причина да го забележа и да му се отдам не значи, че е отминало. Напоследък забелязвам доста хора да боравят с понятието"не е както преди" независимо за природа, вкус или гледка до става дума. Ами няма как да е като преди. И няма смисъл да се въздиша...В настоящето има достатъчно хубави неща Smile.
Цитирай

София

Мнения: 578
В настоящето има достатъчно хубави неща Smile.
  Абсолютно вярно!Успее ли човек да се радва на настоящето,в душата му няма място за тъга по отминали чувства.
Цитирай

Варна

Мнения: 3 941
Ако искаш да съхраниш нещо живо, трябва да му позволиш да се променя.
Живите неща се променят. Ти се променяш, променят се хората около теб...
А, ако желаеш да запазиш нещата непроменени трябва  просто да ги умъртвиш.
Тогава ще са същите, такива каквито ги помниш или искаш да помниш.
И в действителност много хора убиват това, което ценят в желанието си да го съхранят такова, каквото е.
Цитирай

София

Мнения: 3 397
Понякога ни се случва нещо много вълнуващо. Оценяваме го и в момента, в който ни се случва и след това, когато си спомняме за това. Животът е такъв, че такива неща не ни се случват постоянно. И слава Богу!  Very Happy  Представяш ли си какво би било, ако не беше така, както е?  Mr. Green
Отвори сърцето си и почувствай прекрасните неща, които ти се случват сега. Има такива! Сигурна съм!  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 2 779
2009

СрядаСамолетът София-Москва... Сергей.Кожено яке, каска, запалка на газ.
* Невероятни облаци над София. От мазута.
*Опа! Поизчистват се.
*Ура! Москва. Как хорошо...
*Кремъл! Хъм. Потом. Скоро...

Четвъртък
Този ден е наистина дълъг. Ще се наложи да се говори. На руски ще е по-малко изморително.Ура! Запалката пали. Значи има газ. Тъпите пушачи пак извадиха късмет.

Петък
Красота! Успех! Запалката засече. Смърт на цигарите.


Селтакис, що не си признаеш, че ваеш мускулатура пред камината през зимата и затова ти идват носталгични мисли?
Палавите лъчи на игриви пламъчета пробягват по стройното ти тяло и с нежност го галят, а ти си се отдал на приказни видения от ранната младост.
Колко упадъчно!
И ти е топло...
Цитирай

София

Мнения: 11 387
Селтакис пак го изби на блог. Скука. скука.



Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Старост-нерадост се нарича това. Остави го ти Париж, той добре си остарява. Ние не остаряваме като него обаче.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 514
Скука, а? То щото, е много интересно да нищя събирателния образ на мъжа в рекламата, нали?!
Seltakis, изтрайвам те с удоволствие.
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Бях в Париж преди 10 години.Освен,че е един вълшебен град,бях и с 10 години по-млада.Французойките на малкия ми пръст не можеха да стъпят,виж ги ти! Very Happy Та в този ред на мисли,като гледам снимки от минали преживявания,свързвам го вече с това,че младостта си отива.Но не ми пука.
Цитирай

София

Мнения: 2 779
Скука, а? То щото, е много интересно да нищя събирателния образ на мъжа в рекламата, нали?!
Seltakis, изтрайвам те с удоволствие.

К'ва скука, к'ъв мъж от рекламите?
Аз какви ИЛЮЗИИ за мъжете имах, ако споделя болезнения процес по измирането и убийството им в мерки и теглилки, ехе, к'ва веселяшка тема ще стане. Mr. Green
Много петъчна.
Цитирай


Мнения: 24
Я...изровили сте ми стара темичка, а?....Я сега да се преброим, кои не сме на протеста!
Цитирай

София

Мнения: 2 779
Стара?!
От оня ден.
Да няма някоя нова, че съм пропуснала?

Селтакис, изровена е от носталгия по темите ти, поезията в тях и аватара ти, ъфкорс.

Иначе, вчера нелогично ми замириса на пролет и още по-нелогично ми стана мило за времето, когато този аромат носеше емоция, която полепва по сетивата до степен на неотмиване.
Нахално и дръзко.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.