Септемврийски звезди обсипват небето. Нощният влак София - Варна леко ни полюшва докато се опитвам да събера сили за предстоящият ден. Върховете на дърветата се обагрят в златисто предвещавайки топлия ден. Скоро ще бъдем във Варна. Пътуваме към Тюленово. Искаме да видим морето и скалите, прословутите места за Джулай морнинг.
От Каварна хващаме автобус за Шабла, тъй като се оказва че автобус до Камен бряг и Тюленово директен няма. Пред нас се ширва дружелюбното Добруджанско поле, а вятърните мелници меланхолично отмерват поривите на вятъра.
Митко като горд млад инженер обяснява как действат вятърните мелници и че държавата плаща допълнително пари, за да се изкупува токът произведен от тях. Раздрънкато бусче ни оставя в началото на малко селце и оттук ни предстоят десетина километра пеша до морският бряг и Тюленово.
Вървим си ние, аз си пея, той ме имитира и ни е весело на душите. Небето ни се въси с меки топли облаци и леко ръми. Мирише на мокра прах, пръст от полето и морска сол.
Решаваме да си спрем някоя кола, защото скоро ще се смрачи. Единствената кола, която се задава ни спира и се оказва пълна с румънци катерачи, вегетарианци и растафари. Качват ни в колата и на развален английски предлагат грозде и обясняват че са чули за скалите на Тюленово и Камен бряг от техни приятели катерачи. Живеят в дупки в самата скала в спалните си чували и вечер се приспиват от прибоя.
Веселата групичка ни оставя досами брега откъдето ни посочват тревистата пътечка по която да стигнем до Камен бряг. По-късно един пътешественик ни разказва как по тази пътечка е стигал неведнъж нос Калиакра и после минавал по Емине - Ком(наобратно ).
Стигам до ръба на скалата и дъха ми спира. Далече долу вълните се разбиват в черноморската скала, и така докъдето погледа ти стигне. Няма как да слезеш до долу, толкова е могъщо и страховито.
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001942
Тръгваме по пътеката, която се вие по линията на крайморската скала. На няколко места се виждат опънати палатки. Стигаме даже до най-голямото "находище" на петрол у нас - едно варелче от което едва прокапва черното злато.
За да си го представите - вдясно - равно голо поле с треволяци тук там и някое и друго оголено дръвче. Зад него - разкошен залез.
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001949
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001977
Вляво - пропаст и кънтящо море някъде далече долу. http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001972
По средата на пътеката точно между Тюленово и Камен бряг откриваме дупка в земята от която се влиза в цял "апартамент" в скалата. И на други места срещаме такива скали, обитаеми от отшелници и авантюристи през лятото, но това тук си е цял уреден дом. Има си стълба, за да слезем до него, отделни дупки стигащи до няколко метра навътре в скалата и следи от огнища, остатъци от свещи по стените и чубрица и сол оставени за бъдещо ползване. И от четирите стени едната е морето. Гърмящо, успояващо, разкошно. Каква романтика и необичайно живеене предлага този скален дом!
Завидях на хората живели тук.
Почти се е стъмнило и звездите са безброй пъти повече отколкото в града. Като че някои е разпръснал пудра захар върху боровинков сироп. Една бабка ни приютява за през ноща срещу 24 лева плюс мекици за закуска. Чиста стая пълна със спомени от детството на деца и внуци не идвали насам от месеци.
На другия ден... Яйлата... Нудисткия плаж... човекът който си живее от 3 месеца на палатка под звездите и ни направи боб.. и германците с кампера... но и затова ще разкажа, че сега ме чака работа и домакинство .
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10001974