Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора
Какъв трябва да бъде подхода ,моля споделете ако има родители с повече опит wavey
Цитирай


Мнения: 427
На мен също ще ми е интересно да чуя мнението на мами, които са минали по този път. Имам дъщеря на 11 години, аз съм разведена. Искам да я възпитам по най-добрия начин, с много разбиране и търпение...тя е всичко в живота ми. Но трудната възраст променя децата ни. Как да ги възпитаваме тогава? newsm78
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Да, това е възрастта, от която ме втриса...Скоро си дадхо сметка, че по-малко ме е било страх от раждането и гледането на малката в първата година отколкото пубертета, който предстои....засега след поне 5-6 години. Според мен няма рецепта, а просто стискаме палци да ни се паднат деца, които не пощуряват много в пубертета....както и да се държиш, каквото и да правиш все е грешно...просто това е някакъв ужас, който ми предстои....
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 612
Е момичета, не се стряскайте толкова. Да наистина не е приятен период, но с търпение и разговори нещата преминават. Пуберитета на голямата беше страшен, но тя знаеше правилата по-отрано, така че нищо ново нямаше. Просто трябват много разговори, и май най-важното да имате връзка с приятелките и. Аз за да имам спокойствие им позволявах да се събират и да щуреят в къщи. Така ми беше пред очите, а и знаех с кого се движи. Трудно е, но всичко преминава.
Цитирай

dimitrovgrad

Мнения: 48
трябва да знаете с кого излизат,телефони на приятелки и приятели.тактика и контрол,моята дъщеря е вече на 18,но винаги знам с кого е и като стане 24 часа и почвам да званя
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Ух, това със събирането на телефони как се прави? newsm78 Не го ли смятат пуберите за посегателство над личността им? Просто като се сетя аз какво бях, не само ме втриса, а не знам какво ми иде да направя.....Пред очите ми мина пубертета на дъщерята на една приятелка и окончателно се ужасих какво ми предстои! Благородно, а и не толкова завиждам на тези, чиито деца са минали тази страховита възраст.
Цитирай

dimitrovgrad

Мнения: 48
тактика ,без да се осети.мамо даи да званна на еди кой си и след това си записвам номера
Цитирай

somewhere... over the rainbow

Мнения: 165
тактика ,без да се осети.мамо даи да званна на еди кой си и след това си записвам номера

Това добре! Ами, ако не мине номерът Crossing Arms... Става по-лошо: "Ти ми нямаш доверие!", "Шпионираш ли ме, или да?" и т.н. Тия реплики ги знам, защото аз съм ги казвала преди Whistling. В днешно време май е достатъчно един-два пъти да гледате новини заедно, за да види и детето какви ужасии стават Tired, после само ще даде телефонните номера на всичките си приятели... Гадно наистина, но в такъв свят живеем!!! За съжаление... Confused
Цитирай

Сан Хосе

Мнения: 496
Ние вече го преживяхме този период, слава Богу без големи поражения. Най-важното е детето да знае кой е шефът. Учителка съм и няма да ви казвам колко пъти родителки са се опитвали да използват самотния си статус и житейски проблеми, за да оправдаят безпомощността си. В такива моменти кипвам и то яко! #2gunfire Щом аз мога и тя ще може! Но аз съм си кучка и контролът ми идва отвътре. АЗ КОМАНДВАМ И ТОЛКОЗ!

Конкретно - на обвинения от рода на "Ти ми нямаш доверие", "Мразя те" и т.н. отговорът ми винаги е бил "Предпочитам да ме мразиш, но да си жива и здрава". Понякога полагам усилия да не се поддам на манипулацията "Ти си лоша майка" и "На другите как им разрешават, пък ти..." Ми лоша съм, за което ще ми благодариш един ден. И не, няма да ти разреша да стоиш навън след 10 часа. Тропането и крясъците няма да ти помогнат. Край на разговора. И хич не ми говори за "посегателство над личността". Докато въпросната личност се храни на моята маса, ще живее по моите правила.

Децата пробват дали ще им мине номера. Ако разберат, че минава и мама само се прави на страшна, става лошо... При нас имаше голяма лична свобода, но в много строги рамки. И ако се нарушат рамките, следва наказание - най-често домашен арест за определено време или финансово наказание.  Действаше.



« Последна редакция: чт, 05 фев 2009, 17:29 от Делфина Ангуа фон Юбервалд »
Цитирай

София

Мнения: 3 931
докарахме го с моят син криво-ляво до 14 години с доста от възможните перипетии
но не смятам, че някой от проблемите, който сме имали е предизвикан от факта, че е дете на разведени родители
още четири да устискам
а иначе - дете с един родител или просто с разведени родители си се възпитава, като нормално дете
просто в моя случай се налага да споря за възпитание с родителите си, вместо с бащата на детето
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 733
Ние вече го преживяхме този период, слава Богу без големи поражения. Най-важното е детето да знае кой е шефът....

Донякъде съм съгласна, но може да се стигне до отчуждаване, до липса на комуникация и на привидно съгласие с теб, което не се знае накъде ще избие. Може да започне да трупа в себе си проблеми, да не споделя. Те са много емоционални и чувствителни в тази възраст, всичко им е бяло и черно, и най-малкият скандал в определени дни може да им подейства дотам, че да скокнат през прозореца. Та прекалено авторитарният стил също не е добър според мен.
Лично аз се опитвам много да говоря, да обяснявам и да я карам да се постави на мое място. Дъщеря ми е на 11, първите прояви на трудната възраст още отсега започнаха. Важно е също детето да знае, че и ние сме живи хора, че ние също страдаме, че ни нараняват с държането си понякога. Поне при моето дете действа.
Но че се иска и твърда ръка, иска се. Въпросът е да се спази границата.
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Ние вече го преживяхме този период, слава Богу без големи поражения. Най-важното е детето да знае кой е шефът....

Донякъде съм съгласна, но може да се стигне до отчуждаване, до липса на комуникация и на привидно съгласие с теб, което не се знае накъде ще избие. Може да започне да трупа в себе си проблеми, да не споделя. Те са много емоционални и чувствителни в тази възраст, всичко им е бяло и черно, и най-малкият скандал в определени дни може да им подейства дотам, че да скокнат през прозореца. Та прекалено авторитарният стил също не е добър според мен.
Лично аз се опитвам много да говоря, да обяснявам и да я карам да се постави на мое място. Дъщеря ми е на 11, първите прояви на трудната възраст още отсега започнаха. Важно е също детето да знае, че и ние сме живи хора, че ние също страдаме, че ни нараняват с държането си понякога. Поне при моето дете действа.
Но че се иска и твърда ръка, иска се. Въпросът е да се спази границата.

Понеже ако се мине границата, много лесно едно дете просто решава да избяга от къщи...И това мисля, че вече е истинската драма! Или още по-лошо както еказала Тинтина - да скокне от прозореца, да дръпне една трева, да бодне една спринцовка, за да избяга от прекалено авторитарния стил....Казвам го и от позиицята на спомените от моя пубертет и съучиници и приятели. И това са спомени от преди повече от 25 години...а сега нещата са още по-изкушителни откъм гадости. Та затова и аз съм много притеснена, като дойде това чудо пубертета как и колко да съм строга.... newsm78
Цитирай

Сан Хосе

Мнения: 496
Точно заради това не е добре да се дават общи съвети. Това, което действа за моето дете, може да не действа за вашите. А и аз се изказах прекалено категорично. Peace
Нас ни спаси това, че  у тийнчето нямаше капка агресия - нито към себе си, нито към другите. Така че скачането отнякъде просто не беше опция, дори и с цел емоционален шантаж.
Но строги правила са наистина необходими. Вечерен час, предупреждаване къде се ходи, никакви отсъствия от училище, помощ у дома - по тези точки не трябва да се отстъпва. А ако детето е свикнало на тези неща още от малко, не виждам каква драма може да има. Ако тепърва се опитваме да ги въвеждаме- с около 12 години закъснение - ясно е, че може да имат само отрицателен ефект. Разбира се, най-важно е детето да има доверие на мама и да знае, че правилата не са само 'за да ти е гадно и да се чувстваш жив.'

Уф, не знам! Ние ги минахме на магия тези години.
Цитирай

София

Мнения: 3 931
аз моя съм го ангажирала, или по-скоро той се ангажира, а аз позволих - пет пъти седмично тренировки като ри от тях са през седмицата и са от 20 до 21,30 ч. и се прибира направо размазан
не остава много време да е на улицата
съботната и неделната пък са от 7,30 и трябва да тане най-късно в 6 за да стигне навреме
естествено в 10,30 е в леглото
дано не му писне хокея, че тогава ще го закъсам

а за училището съм наложила строги правила
не че не го хванах да бяга няколко пъти
затова сега проверявам редовно

а поради провал на първият срок, познайте кой идва да учи в работата на мама след чилище.....
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Мами, точно това имах предвид - няма универсални правила. И вземам просто за пример себе си - да, доброто дете, ангажирано в училище, след училище, вкъщи...отличничката на мама изведнъж на 15 просто превъртя!!! Не е истина! И съм опитвала да бягам и шантаж със скачане през прозорец и колко още простотии, че ме е срам да ги кажа даже - абе супер пълна програма! Не мога да повярвам, че това съм аз....Като че беше някой друг в мен...Ето, затова ме е страх точно от пубертета...просто стават други хора и това е! И майка ми опитваше и с добро и с лошо - не, не и не! докато не станах на 17 и малко беше просто ад...хубавото е, че някакви си 2,5 години продължи...понеже виждам и много по-дълги драми....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора