Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 258
Какво правите, когато проявите на хиперактивност се превръщат във видимо непослушание? Съзнателно избягвате ли подобни ситуации? Доколко могат да слушат децата, да спрат да се движат?Как околните възприемат тези прояви? А вие?
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
Какво правите, когато проявите на хиперактивност се превръщат във видимо непослушание? Съзнателно избягвате ли подобни ситуации? Доколко могат да слушат децата, да спрат да се движат?Как околните възприемат тези прояви? А вие?

"Хиперактивност!?" Внимание с този термин- защо да етикетираме децата!... Не, не избягвам такива ситуации! Не съм имала и много поводи от детето ми, но естествено съм имала няколко ситуацийки, в които съм имала усещането, че се изчервявам... и естествено ми се е искало да има различно поведение....
Насърчавам спонтанността  на детето; говоря, обяснявам какво би трябвало да е поведението  й в този мамент и... предупреждавам, че прекалява и следва наказание (лишаване от нещо, което обича или 5 минути стоене с гръб към аудиторията). Интересно ми беше, че понякога предупреждението ми е било възприемано от нея тъй болезнено, че в последствие ме е питала: " А ти защо ме наби?"...

Та пробвай с думи и не патологизирай детската емоционалност и палавост! Hug
Хлапетата чудесно се ориентират кога, какво и как трябва да правят, но за възрастта им е присъщо да експериментират с границите ( вкл. и на тези на нашето и на околните търпение) Laughing
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 272
Хлапетата чудесно се ориентират кога, какво и как трябва да правят, но за възрастта им е присъщо да експериментират с границите ( вкл. и на тези на нашето и на околните търпение) Laughing

Абсолютно съм съгласна с Венециас.   bouquetА ето и моя личен опит.
Преди година, година и половина направо считах, че съм изпуснала всякакъв контрол над поведението на детето си в магазин, градинка и т.н. Бях постоянно нащрек, защото не знаех кога ще хукне да пресича улица или ще му хрумне да си маркира сам стоката в супера, например. При всяка беля - говорим, обясняваме, но... моето овненце науми ли си нещо - прави го.
Когато се появи второто ми дете, в самото начало не си представях как ще изляза с двамата по улицата, страх ме беше, че ще трябва да оставям количката и да тичам да гоня баткото. Ами... никога не ми се случи. Така възпитано си вървяхме хванати за количката, че изтръгвахме възклицания на умиление у повечето хора наоколо.

Не пишеш колко е голямо детето ти, момиче ли е или момче?
При момчетата нещата са малко по-неконтролируеми в определена възраст - 3 - 4 - 5 години.

Аз лично съм възприела метода на безкрайните обяснения - всеки път, след всяка беля. При нас наказания не вървят. Няма толкова любими неща, забраната на които да подейства. В състояние е винаги да си намери какво да прави.

Ами трудничко е с по-палаво дете, но не е чак толкова страшно. Израства се.

После идват други грижи ... Very Happy
Цитирай


Мнения: 258
 Момченце  на почти 5 год.  Когато ядем, не може да стои на столчето. Става  по" няколко "пъти. Ръцете и краката са в постоянно движение. Казвам му обяснявам му, но той понякога се смее, и въобще имам чувството , че нищо не чува.Чува само собствените си желания.
Цитирай

София

Мнения: 677
Милка като те чета сякаш описваш моето 7 годишно момченце.В много неща е трудно,но се убедих ,че решението е търпение.Въпреки,че много често ми се случва да го няма търпението и после се опитвам да разбера точно грешката си.Трудно е,но избухвам и от това най-много ме боли защо не съм успяла с търпение.Моето дете е така от първия момент когато го видяхме на 8 месеца,просто си е такъв и днес,постоянно се движи.Както се казва ври постоянно,сякаш има тръни в дупето -както му казва баба му.
Изпитанието е за нас и ще се справим.
Всеки човек от нас е различен,така е и с децата.
По-често трябва да мислим като тях децата и ще ни е по-лесно да се справяме.
 Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Момченце  на почти 5 год. 

Милка, а момченцето ти не беше ли вече по-големичко, когато се събрахте? Или те греша с някой друг?

Цитирай


Мнения: 258
 Да , на 3,5 год. беше , когато съдбата  ни събра.
Цитирай


Мнения: 258
Може би хиперактивността  не е  голям проблем, но аз продължавам да си мисля за него.
Защото при нас е нещото , което много ни пречи. Искам да си дам отговор , какво го провокира. Може би както атопичният дерматитит- просто той е в него и при определени условия се проявава и има причина. Явно хиперактивността е начин на реагиране на   нещо, /понякога невидимо /, което "дразни " детето.  Значи трябва по-активно да  го слушам! И да обяснявам, обяснявам....... дори на обществени места.
Цитирай
Милка,
Аз също имам "динамично" момче. Той вече е на 5 години и 8 месеца. Често съм се замисляла за хиперактивност. Не само на обществени места - на 4 г. можехме да гледаме кино половината на седалката, другата на стълбите на киносалона, същото е когато е по-дълго филмчето у дома, докато чистя. Тогава просто скачаме по леглото или правим салта от време на време... Случвало ни се е да се държим така и у дома при хранене, да не говорим в ресторант. Като го взех, първите две години също имаше признаци на атопичен дерматит, който сега отшумя - може при по-чувствителна кожа, след взимането у дома с многото разходки, по-честото къпане, включването на нови храни това да е нормална реакция, която и при вас може да отшуми. С една дума - разбирам те, затова искам да ти кажа няколко успокояващи неща. Първо, вие не сте още достатъчно дълго заедно, а той е имал по-голям престой в институция. Корекционният период ще е по-дълъг, прага на възбумост по-дълго ще е нисък. Второ, (това, което няма да се уморя да повтарям и в детската градина!) никое дете не е приспособено да седи дълго на едно място - мускулите на гръбчето още не са приспособени за това, а и не е препоръчително - детето трябва да се движи. Трето, това е момче - е, по-често при тях е така. Мисля, че само с говорене не е достатъчно. Опитай се да намаляваш времето на престой на обществени места (пазаруване, пътуване в такси, заведения за хранене и т.н) до възможностите му за "добро поведение" и след такова да го хвалиш, че е пораснал и вече се държи като батко.
Вярвай, полека ще отшумява - вчера, например, на интересно самостоятелно занимание с конструктор момчето ми прекара 40 минути (О боже! Laughing трудно ми бе да повярвам) без да се откъсне от него... Дайте си време и търпение и спокойствие. И още, ако се притесняваш, че не можеш да овладееш поведението му на обществени места, ще се върти още по-диво пумпалчето, при нас поне беше така. Затова спокойно! Изведи го за малко, обърни му повече внимание, успокой го.
Успешно справяне!
Цитирай


Мнения: 258
 Благодаря  мама Ира за разбирането и подкрепата!   Ходим на репетиции  да пеем. И там  понякога положението е неспасяемо!Предпоследният път не можа да стои на столчето, прекъсваше госпожата, играеше , танцуваше, и не правеше това , което му се казваше!!!! Една от майките не издържа и направи такива изказвания......   И не знам защо беше такова поведението му! Сега си мисля , че  може би трябваше да го изведа за малко навън. Не мога да  го лиша от пеенето , защото това е нещото което му се отдава , това е нещото , което трябва да се развива у него според мен. Но разбирам и хората , че не са длъжни да търпят и такива неща. Госпожата е един прекрасен педагог и разбира нещата , но останалите?Търпение, търпение....... но и когато си сам за това търпение трябват много сили и незнам какво още..... Остава ми само да вярвам!
Цитирай

Вън от пространство и време

Мнения: 2 272
Предпоследният път не можа да стои на столчето, прекъсваше госпожата, играеше , танцуваше, и не правеше това , което му се казваше!!!! Една от майките не издържа и направи такива изказвания......   И не знам защо беше такова поведението му! 

Само той ли е така... на тази възраст? Всички други деца винаги стоят мирно, изпълняват всичко и не прекъсват госпожите, така ли?  Rolling Eyes Е, сигурно има и такива.

Изказвания, коментари... Отначало много се шашках и все не знаех какво да кажа. Сега вече обръгнах и подминавам всички коментари с усмивка: "Ох, този детски пубертет..." или "Хайдеее, мойто овненце пак си извади рогата..." и т.н. Е, после насаме си говорим с него и той обикновено дава някакви обяснения и така до следващия път. Ами не им се връзвай на майките, всякакви ги има. И никоя от тях не е безгрешна. И никое дете не е съвършено, освен в очите на собствените си родители

А търпение е едно от основните неща при отглеждането и възпитанието на детето, в това се убедих стократно. Колкото по-търпеливи и внимателни сме, толкова по-добре се получават нещата. Е, и аз не съм от най-търпеливите, избухвам по-често отколкото трябва, ама нейсе, постоянно се учим да сме майки.
Кураж, майче!  Hug  И горе главата!
Нали ти си знаеш, че твоето си детенце е най-прекрасното от всички? Very Happy

А аз на твое място бих поговорила със специалист и дали атопичният дерматит може да влияе върху поведението на детето. Ей така, за да съм наясно с всичко.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.