Напоследък мъжа ми се е размрънкал,че никога не излизаме сами,даже и за няколко часа,винаги сме с децата.Желаещи за гледане се намират 1-2 пъти годишно и то с 300 зора.Понякога и на мен ми се иска да излезем заедно-на ресторант ли,на клуб ли ,за разнообразие,дето се вика да си кажем по 2 приказки на спокойствие,но в последно време,вече явно и егн-то си казва думата,не намирам нито време,нито сили.Мъжът ми е музикант и често свири по клубове,все ме врънка и аз да ходя с него,но аз от работа и от задълженията вкъщи към 23ч. вече съм труп и заспивам с децата.Лошото е,че все по-малко и все по-рядко отделяме време да сме заедно и да споделяме,което някак си ме натъжава.А Вие успявате ли да споделите и малкото време с любимия човек?
- Публикувана: 15 ян. 2009, 16:57 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2009, 17:40 ч.
Намирате ли време да сте заедно със съпруга си?
Да,засега.Но като тръгна на работа не знам колко уморена ще се чувствам.Аз и сега заспивам като труп.Пък виждам,че имате и две деца,а и няма кой да помага.Много е стресиращо и уморително ежедневието ни,но все пак трябва да намираме време за половинките си.Ако може повече да ти помага и ти да смогваш да бъдеш с него вечер,че мъж сам също не е много за оставяне. 
Толкова много си липсваме вече.......Започвам сериозно да се замислям за детегледачка,но синът ми ако не ме вижда 10 минути и полудява 
Детето до 22 ч. е заспало, ние си лягаме 24-1 ч., тези три часа са си наши.
Не държа да сме навън, дори, когато сме без дете.
Не държа да сме навън, дори, когато сме без дете.
Аз гледам да сложа децата до 21ч да спят и после имаме няколко часа за нас двамата. По едно време се бяхме пуснали по течението и почти се изпуснахме. за щастие се осъзнахме навреме. За почти 8 години сме ходили без децата някъде едва 2-3 пъти. Сега с малкия е още по-трудно, но и аз мисля да стана редовен член на клуба "И аз съм човек" 
Аз време имам колкото щеш, не работя, малкият е на градина, вкъщи мъжът ми е по ангажиран.Но все пак намира време да намине да обядваме,ако няма работа си идва вкъщи,бърборим си, полегнем малко 
и т.н.Другият вариант е когато аз имам работа и изляза някъде, се срещаме по центъра за кафе или да хапнем нещо.Вечер се прибира рано през повечето време и имаме възможност,въпреки че вечер повече се занимава с дребния.Ако излизаме някъде или сме с детето, или ако неможе го оставям при сестра ми, което се случва все по рядко защото той вече е по голям и можем да си позволим да излезем с него.Пък и доста от приятелите ни са с децата си, така че малкия не го мисля,има с кого да играе.По кръчми и дискотеки ходим по рядко, но все пак ходим.Има начин човек да си организира времето и да си подреди нещата така че да остане време за всичко.На работещите им е по трудно разбира се, но трябва да се търси алтернатива, за да си презареди човек батериите.
и т.н.Другият вариант е когато аз имам работа и изляза някъде, се срещаме по центъра за кафе или да хапнем нещо.Вечер се прибира рано през повечето време и имаме възможност,въпреки че вечер повече се занимава с дребния.Ако излизаме някъде или сме с детето, или ако неможе го оставям при сестра ми, което се случва все по рядко защото той вече е по голям и можем да си позволим да излезем с него.Пък и доста от приятелите ни са с децата си, така че малкия не го мисля,има с кого да играе.По кръчми и дискотеки ходим по рядко, но все пак ходим.Има начин човек да си организира времето и да си подреди нещата така че да остане време за всичко.На работещите им е по трудно разбира се, но трябва да се търси алтернатива, за да си презареди човек батериите.
При нас е малко по-различно. В момента съм бременна и чакаме нашето първо детенце. За съжаление мъжа ми няма време за мен. По цял ден е на работа, прибира се късно вечерта и е смазан и следователно заспива. Аз по цял ден си стоя вкъщи и съм най-щастливата, когато се прибере, но няма кой да ми обърне внимание. А всички знаете една бременна колко силна нужда има от вниманието на съпруга си. За съжаление няма какво да направя, щом сега е така представям си когато вече имаме детенце и то не ни оставя да спинкаме, особено мъжлето. Тогава сигурно само ще си казваме само лека нощ(по-точно той на мен)
Това ми е най-големият проблем, откакто се роди бебето. Почти не можем да излезем сами-няма баби наблизо, на които да разчитаме. Майка ми идва веднъж на около два месеца за по няколко дни и тогава си наваксваме с излизането. Но пък често излизаме тримата-дъщеричката ни е на 6 месеца, ходим си заедно на дълги разходки в почивните дни и можем да си поговорим. Вечер, след като заспи-също, но пък тя заспива късничко 
.
.
честно казано, не. ние имаме много различни виждания относно това как да си прекарваме времето. затова и мн рядко го правим заедно. той има едни занимания, към които аз нямам абс никакво отношение, моите са пък такива, че той не би ги понесъл.
понякога се чудя над следния проблем - дали в едно семейство е хубаво съпрузите да са със сходни интереси или не, и дали противоположностите се привличат или отблъскват....
понякога се чудя над следния проблем - дали в едно семейство е хубаво съпрузите да са със сходни интереси или не, и дали противоположностите се привличат или отблъскват....
Да,все още намираме,но това е резултат на много голямо желание и големи акробатики с ангажиментите и при двамата.
За празниците не каним гости, а си подаряваме един ден само за нас двамата,че от толкова хора нямаме време да станем сами.
Събота и неделя спим до късно и ако е хубаво времето излизаме с малкия,че да се измори,после спи много дълбоко, а ние се радваме на уединение.
Утре сме заедно на представление.Когато заспи го оставяме с една какичка,която просто стои с него у дома, а ние излизаме само двамата.После караме девойката у тях ( много е наблизо) и така хем ние имаме една вечер,хем дребосъка даже не е разбрал,че не сме били у дома,докато спи.
П.С.Преди няколко години една събота мъжа ми ми казва-"Днес времето е страхотно,дай да се разходим по брега."А аз му казвам-"да не си полудял,знаеш ли колко имам да гладя?".Не знам как се озовахме на брега,беше наистина страхотно и точно когато бях притворила очи от кеф,мъжа ми каза,че не иска никога да гладя,пера или каквото там има за домакинстване,ако има алтернатива да сме заедно.
Много се засрамих тогава.Ама си мисля,че е прав-в крайна сметка имаме един живот и сега сме млади,като остареем,погрознеем,надебелеем и ни болят кокалите за секс и разходки ще шия гоблени и плета жилетки.
За празниците не каним гости, а си подаряваме един ден само за нас двамата,че от толкова хора нямаме време да станем сами.
Събота и неделя спим до късно и ако е хубаво времето излизаме с малкия,че да се измори,после спи много дълбоко, а ние се радваме на уединение.
Утре сме заедно на представление.Когато заспи го оставяме с една какичка,която просто стои с него у дома, а ние излизаме само двамата.После караме девойката у тях ( много е наблизо) и така хем ние имаме една вечер,хем дребосъка даже не е разбрал,че не сме били у дома,докато спи.
П.С.Преди няколко години една събота мъжа ми ми казва-"Днес времето е страхотно,дай да се разходим по брега."А аз му казвам-"да не си полудял,знаеш ли колко имам да гладя?".Не знам как се озовахме на брега,беше наистина страхотно и точно когато бях притворила очи от кеф,мъжа ми каза,че не иска никога да гладя,пера или каквото там има за домакинстване,ако има алтернатива да сме заедно.
Много се засрамих тогава.Ама си мисля,че е прав-в крайна сметка имаме един живот и сега сме млади,като остареем,погрознеем,надебелеем и ни болят кокалите за секс и разходки ще шия гоблени и плета жилетки.
При нас е обратното... аз мрънкам да излезем, той пък е изморен от работа... А и няма как... и при нас желаещи да ни отменят няма. За щастие пък тримата си прекарваме страхотно вечерите и това компенсира останалото. 
Все едно аз съм писала.Аз се си мрънам,мрънкам....даже не да сме само двамата може и с други,с детето...,но той по-цял ден е на вън и ако излезним е на гости някъде с детето.Няма на кого,защото никой не е предложил ,да оставим дечко.Не съм стъпвала в ресторант,пицария почти 2 години,а за кръчми да не говорим.
Мога само да ти кажа, че точно така се разваля семейство. Трябва, просто е наложително да намериш начин поне веднъж месечно да ходиш с него по тези клубове, където свири. Гледачка? Баба да погостува за 2-3 дни? Не може да няма никакъв начин...
Нашето време е вечер след като приспим децата и времето, когато майка ми идва за няколко дни, няколко пъти годишно. Тогава сме като отвързани
Нашето време е вечер след като приспим децата и времето, когато майка ми идва за няколко дни, няколко пъти годишно. Тогава сме като отвързани
Кло след 2 години пак душа. 
Намираме, но ние има на кой да оставим детето. Мога да разчитам на помощ от страна на майка ми събота и неделя, та през тези два дни ходим на кино, на театър, на ресторант, на спа. Задължително ходим на екскурзия в чужбина всяка година сами, без детето по за 5-6 дни. Общо взето не мога да се оплача.
понякога се чудя над следния проблем - дали в едно семейство е хубаво съпрузите да са със сходни интереси или не, и дали противоположностите се привличат или отблъскват....
.Много ми е добричък и се разбираме , но понякога ми се иска малко повече адреналин ... демек мъж - диване
понякога се чудя над следния проблем - дали в едно семейство е хубаво съпрузите да са със сходни интереси или не, и дали противоположностите се привличат или отблъскват....
.Много ми е добричък и се разбираме , но понякога ми се иска малко повече адреналин ... демек мъж - диване
блазе ти, че мъжът ти иска да си обръщате внимание
моят мъж пък иска непрекъснато да мъкне детето с нас и аз полудявам, защото не мога непрекъснато да съм с нея. Направо съм без възможността да съм голям човек сред дечурлига. Доста е изнервящо
моят мъж пък иска непрекъснато да мъкне детето с нас и аз полудявам, защото не мога непрекъснато да съм с нея. Направо съм без възможността да съм голям човек сред дечурлига. Доста е изнервящо
Връчваш го на мъж ти и пийваш с компаниията.Знам кво е!
Аз пък не мога да отлепя очи от него,дори и да е при някой(майката на приятелката ни,която е в съседната стая примерно и моя дечко е отилаш при нея),даже и при мъж ми да е,не мога да се отпъсна. 
Ходим с детето навсякъде. Това лято излязохме един път двамата след като го приспах. Предпочитаме някой ден да няма кой да ни натяква че ни е гледал детето. След като заспи времето е наше. Можем да си изкараме добре дори и да не сме навън. Романтична обстановка, хубаво вино, релаксираща музика и 
Поне няколко пъти в седмицата излизаме само двамата. Може да е за час на кафе, или просто, за да свършим работа. Все пак има на кого да оставим малката за няколко часа.
При вас също едва ли е невъзможно, ако сте в София може да наемете детегледачка за няколко часа и да имате време малко само двамата.
При вас също едва ли е невъзможно, ако сте в София може да наемете детегледачка за няколко часа и да имате време малко само двамата.
Излизали сме двамата три пъти, откакто се е родило детето. Вкъщи също не намираме много време един за друг, защото работата на мъжа ми е такава, че често се прибира след полунощ, когато аз вече спя. Вярно е, че излиза в ранния следобед, но времето, в което си е вкъщи и не спи, детето е будно и най-често ходим тримата в парка.
имаме голям батко и гледачка, баба за почивните дни.Напоследък мъжа ми се е размрънкал,че никога не излизаме сами,даже и за няколко часа,винаги сме с децата.Желаещи за гледане се намират 1-2 пъти годишно и то с 300 зора.Понякога и на мен ми се иска да излезем заедно-на ресторант ли,на клуб ли ,за разнообразие,дето се вика да си кажем по 2 приказки на спокойствие,но в последно време,вече явно и егн-то си казва думата,не намирам нито време,нито сили.Мъжът ми е музикант и често свири по клубове,все ме врънка и аз да ходя с него,но аз от работа и от задълженията вкъщи към 23ч. вече съм труп и заспивам с децата.Лошото е,че все по-малко и все по-рядко отделяме време да сме заедно и да споделяме,което някак си ме натъжава.А Вие успявате ли да споделите и малкото време с любимия човек?
Lenni ,щом мъжа ти е музикант и иска да идваш при него в клуба,ходи. Всъщност ти хем искаш да си с него без децата,хем не намираш време-това не мога да разбера защо е така противоречиво?
Ако не можеш да разчиташ на почасово гледане на децата ти от някой роднина или гледачка,не става ли да си вземеш един ден почивка,да се наспиш през деня и после нощем да си в клуба с мъжа си,а?
Ако не можеш да разчиташ на почасово гледане на децата ти от някой роднина или гледачка,не става ли да си вземеш един ден почивка,да се наспиш през деня и после нощем да си в клуба с мъжа си,а?
И какъв ще е този човек дето и през деня да стои с децата, докато тя спи и после вечерта пак с тях. Не вярвам да предлагаш през нощта тя да ги зареже сами в къщи, за да иде при мъжа си в клуба.
Не всички имат роднини, на които да могат да си оставят децата.
Да,ходя на работа,стандартно от 09ч.до 18ч.Прибирам се към 19-19.3 с децата и започвам да действам вкъщи.Живеем с родителите ми,но те нямат желание да гледат децата,уморени са явно,нали и без това сме им на главата,разбирам ги.Свеки почивните дни лято,зима все бяга на вилата...Детегледачка-нашите не искат чужди хора у дома...а и на мен не ми се ще да оставям децата на непознат човек.Ужасна съм-хем искам да остана за малко насаме с мъжа ми,хем ми е много притеснено и мъчно за децата,няма оправия!
И ние сме в клуба на виждащите се рядко или за по 2-3 часа.След това-сън и на сутринта той на работа-аз с детето.Вечер се връща към 18 часа-ходи да чисти и да оправя парното,да направи храна на кучето-качва се към 19:30-20:00 часа.Към 21 часа къпем малката,след това аз я кърмя и към 22:30-23 часа аз съм уморена и си лягам,ако преди това не съм заспала.
Да,ходя на работа,стандартно от 09ч.до 18ч.Прибирам се към 19-19.3 с децата и започвам да действам вкъщи.Живеем с родителите ми,но те нямат желание да гледат децата,уморени са явно,нали и без това сме им на главата,разбирам ги.Свеки почивните дни лято,зима все бяга на вилата...Детегледачка-нашите не искат чужди хора у дома...а и на мен не ми се ще да оставям децата на непознат човек.Ужасна съм-хем искам да остана за малко насаме с мъжа ми,хем ми е много притеснено и мъчно за децата,няма оправия!
Toва много кофти.
Дефакто ти работиш денем,а мъжа ти нощем,затова няма как да се видите като хората в клуба,да речем след 23 часа. 
Ако не можеш да разчиташ на почасово гледане на децата ти от някой роднина или гледачка,не става ли да си вземеш един ден почивка,да се наспиш през деня и после нощем да си в клуба с мъжа си,а?
И какъв ще е този човек дето и през деня да стои с децата, докато тя спи и после вечерта пак с тях. Не вярвам да предлагаш през нощта тя да ги зареже сами в къщи, за да иде при мъжа си в клуба.
Не всички имат роднини, на които да могат да си оставят децата. pasinet ,прочети какво е обяснила авторката и тогава пиши.Човека е музикант и денем спи,а нощем бачка, а при нея е обратното.Човека не иска от жена си да ходи в клуба му с децата,чети.
Нямаме време да бъдем заедно със съпруга ми . И по - точно казано е не можем да бъдем сами с него . Детето няма кой да го гледа . То си е с нас . А аз имам нужда - крещяща , да излезем , да се забавляваме , да отпусна душата . А това да приспя детето и да си седим в хола пред телевизора си е нищо работа .
pasinet,къде прочете аз или някой да си мисли да предлага на авторката на питането Lenni подобна глупост да си остави сами децата?
pasinet,телатичните си спосособности си пробваш като пишеш това: "Не вярвам да предлагаш през нощта тя да ги зареже сами в къщи, за да иде при мъжа си в клуба.
Не всички имат роднини, на които да могат да си оставят децата. [/quote]"
И все пак моя съвет към Lenni си остава някой почивен ден да се наспи през деня,да се накипри и нощем да отиде в клуба при мъжа си,щом и той така иска,а децата нощем нали си спят,пък и щом живеят с баба и дядо заедно,още по-добре. Проблема е бабата и дядото да си гледат тази нощ внуците,докато мама и татко са на клуб.Това е.
От както се е родило детето преди 5 години не сме излизали само двамата без дете.Няма на кого да го оставим.
Времето за нас е след като детето заспи или когато имаме възможност през дена, когато е на градина.
Времето за нас е след като детето заспи или когато имаме възможност през дена, когато е на градина.
И при нас положението е същото вече 2 години. С разликата, че когато тя е на ясла, ние сме на работа.... Та остават само вечерите, в които не сме заспали в 21.00......
И ние сме в клуба "с детето навсякъде". Бабите ми са далече и работят - трябва много време и уговорки, за да дойдат да гледат детето.
Вечери само за двамата си правим
приятелката ми има също има син (нейния е на 5 год., а моя на 3) и с моя син много се харесват - направо са като близнаци (като оставим настрана факта, че и двамата са Александър). Преди Коледа за последно го оставяхме при нея за една нощ - пък ние вечеря свещи разходка и празна къща 
. Връщаме жеста когато и те поискат уединение.
Иначе по рядко ходим по кръчми. Проблема със забавленията сме го решили с гости - или у нас, или в тях. По принцип сме голяма компания и повечето имат деца. Събираме се и се веселим почти всяка седмица всичките накуп и много по-често поне 5-6 семейства. Децата ни са на възраст от 0 до 7 години и си се забавляват заедно (тези под 1 5 год. предпочитат да гледат повече). Единственото, което гледаме е да има достатъчно място за всички, така че когато сме всички от компанията просто сме на нечия вилa/къща.
Детегледачка не съм наемала, но и това е опция.
Вечерите, в които сме си сами и вкъщи като заспи малки идва и нашето време. Развлеченията и разнообразието са необходимост - иначе се завърташ в битовизми, но пък не е нужно да е самоцел. Само тримата ни е не по-малко хубаво.
Вечери само за двамата си правим
приятелката ми има също има син (нейния е на 5 год., а моя на 3) и с моя син много се харесват - направо са като близнаци (като оставим настрана факта, че и двамата са Александър). Преди Коледа за последно го оставяхме при нея за една нощ - пък ние вечеря свещи разходка и празна къща . Връщаме жеста когато и те поискат уединение.Иначе по рядко ходим по кръчми. Проблема със забавленията сме го решили с гости - или у нас, или в тях. По принцип сме голяма компания и повечето имат деца. Събираме се и се веселим почти всяка седмица всичките накуп и много по-често поне 5-6 семейства. Децата ни са на възраст от 0 до 7 години и си се забавляват заедно (тези под 1 5 год. предпочитат да гледат
повече). Единственото, което гледаме е да има достатъчно място за всички, така че когато сме всички от компанията просто сме на нечия вилa/къща. Детегледачка не съм наемала, но и това е опция.
Вечерите, в които сме си сами и вкъщи като заспи малки идва и нашето време. Развлеченията и разнообразието са необходимост - иначе се завърташ в битовизми, но пък не е нужно да е самоцел. Само тримата ни е не по-малко хубаво.
Живеем със свеки,така че в момента гледачка имаме винаги на разположение.Никога не ни е отказвала да остане с децата,проблема е че ние не излизаме.Последно бяхме на заведение по случай годишнината отъ сватбата ,която беше октомври месец.Като бяхме сами с децата(близо 12г ) по-често излизахме и ги оставяхме сами.Каката ни е голяма така че се справя сама с малкия.Но сега остаряхме ли,мързи ли ни и аз незнам.По-често си викаме гости.
Отстрани погледнато явно имаме време - 2 пъти бяхме в чужбина за по една седмица миналата година, сега сме се записали на ски за 2 уикенда и половина.
Виж ресторантите почти сме ги отрязали.
Иначе допреди няколко месеца детето заспиваше вечер към 9 и времето след това си беше наше, а сега този час вече е 10.30, при това лека-полека малката хитруша се попремести да спи в нашето легло
- 2 пъти бяхме в чужбина за по една седмица миналата година, сега сме се записали на ски за 2 уикенда и половина.Виж ресторантите почти сме ги отрязали.
Иначе допреди няколко месеца детето заспиваше вечер към 9 и времето след това си беше наше, а сега този час вече е 10.30, при това лека-полека малката хитруша се попремести да спи в нашето легло
Винаги намираме време един за друг. И двамата работим за себе си което много
улеснява нещата с работното и свободното време. Майка ми да ми е жива и здрава винаги е насреща за синът ни има и детегледачка, а и свекърва ми няма да откаже да го гледа. Но определено ние не можем един без друг, хубаво ни е да сме постоянно заедно, а може би вече е и навик, но повече от времето си( дори и работно) прекарваме заедно.
улеснява нещата с работното и свободното време. Майка ми да ми е жива и здрава винаги е насреща за синът ни има и детегледачка, а и свекърва ми няма да откаже да го гледа. Но определено ние не можем един без друг, хубаво ни е да сме постоянно заедно, а може би вече е и навик, но повече от времето си( дори и работно) прекарваме заедно.
понякога се чудя над следния проблем - дали в едно семейство е хубаво съпрузите да са със сходни интереси или не, и дали противоположностите се привличат или отблъскват....
.Много ми е добричък и се разбираме , но понякога ми се иска малко повече адреналин ... демек мъж - диване
Сега остава да решиме и как да си правиме женски купон предвид разстоянията.За мен е много по-важно да не се отъждествяваме един с друг и да се чустваме перфектно въвв сяко едно занимание ежедневно ,да не се вглеждаме в това какво можем да направим а това което правим сегав този момент,тогава ще сме истински щастливи и ще се радваме на всеки миг от живота си
Такива като нас,които не са постоянно заедно,ценят повече всяка обща минута.Абсолютно си посвещавам времето на мъжа си,когато се прибере.Сега е тук,дори в момента се чувствам виновна и не добре,че открадвам време за писане.Дори децата минават на заден план.Ами направо не ме интересуват и ги забравям.Те в момента са ми потенциални съперници,защото нали трите си делим един мъж...Нямам търпение да заминем след няколко дена само двамата.Тогава ще е само мой.
Честно казано не ме бърка дали ще сме навън или в къщи но и ние нямаме много време един задруг.случвало се е вечер като се прибера от работа дори само да си кажем добър вечер и това е,а на мен ми се иска да прекарваме поне 2 часа заедно но.... той става посред нощ и си ляга вечер много рано.А почивните ни дни се разминават и така.Дано малката като порасне се промени всичко,но дали ние няма да сме изморени вече?
Правим всичко възможно да изкарваме максимално време заедно.
За съжаление, това са предимно почивните дни.
И на двама ни работата е много динамична, свързана с доста служебни ангажименти в извън работно време, пътувания, обучения и т.н. Работната ни седмица е разграфена по минути- кой кога да вземе детето от градина (никой не ни помага), да пусне пералня и т.н.
Няколко пъти в месеца вечер викаме гледачка и разпускаме, стига да не сме прекалено изцедени от рАботното ежедневие...
За съжаление, това са предимно почивните дни.
И на двама ни работата е много динамична, свързана с доста служебни ангажименти в извън работно време, пътувания, обучения и т.н. Работната ни седмица е разграфена по минути- кой кога да вземе детето от градина (никой не ни помага), да пусне пералня и т.н.
Няколко пъти в месеца вечер викаме гледачка и разпускаме, стига да не сме прекалено изцедени от рАботното ежедневие...
