Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 106
Дъщеря ми се страхува дори за малко да отиде в другата стая да си вземе нещо.Това много ме затруднява, защото изисква от мен или някого да я придружи.Ако забрави и отиде някъде сама се връща тичайки и видимо уплашена.Стрхува се от плюшени играчки също, може би защото винаги съм избягвала около нея да има такива, че предизвикват алергии.Привиждат и се явно разни неща.Не купувам страшни книжки за да не я плашат.Е някоя подарена може да се е промъкнала.Някой сблъсквал ли се е с подобно нещо?И как да се справя с това.
Цитирай


Мнения: 9 816
Да не когато е оставала сама в стаята да се е стреснала от нещо?
Това за мен е основателна причина да не иска да остане сама.....
Лично аз бях на не повече от 3 години и половина, когато се стреснах от сянката на гардероба в стаята.
Станах на 7-8 г. и едва тогава преодолях напълно страхът си от това да оставам сама.

За плюшените играчки, вероятната причина за страха може да идва от това че, детето ги смята за реални и не може да разбере че, са реални.
Цитирай


Мнения: 136
Ние имаме такъв проблем от няколко месеца, на моменти забравя и се отпуска а после пак започва.Опитваме се да и помогнем да преодолее страха си като говорим много, обясняваме че няма нищо страшно.
Цитирай

Varna

Мнения: 223
дъщеря ми, на 5,5год и синът ми на 2,8год също ги е страх от тъмното Hug; не мисля, че  е нещо необичайно, при повечето хлапета е така и постепенно отминава; просто децата са с доста развинтено въображение и им се привижда какво ли не когато не виждат нищо в тъмното Smile; в къщи вечер винаги светят лампите навсякъде, така че ако решат да отидат от една стая в друга да няма проблем Smile; нощем светвам нощна лампа, но я загасям когато заспят; ако станат за нещо през нощта е тъмно, но не се плашат Thinking; детска работа Hug; предполагам, че ще им мине от само себе Thinkingси
Цитирай


Мнения: 2 819
Моят син имаше период от който се страхуваше от луната.Искаше да дърпам пердетата, когато е сам в стаята си за да не го вижда луната.
Края на лятото пък имаше някаква параноя, че плажната му топка ще отиде на плажа и вечер като си легнеше ставаше тревожен и плачеше.Сега плажната му топка е затворена в чекмеджето под кошарата, че да не може да излезе.
Не знам от къде са тези му страхове и какво се случва в малката му главица.
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 857
Ами според мен този страх е напълно нормален. Отивай с нея в другата стая,обяснявай,че там няма нищо страшно.Попитай детенце какво го плаши.Не че можеш да направиш нещо,просто да знаеш.Ще мине време и ще се оправи.Малкият ми е на 5 ,и сега има моменти, в които се страхува.Спят на нощна лампа, а вечер, когато сме в хола,лампите светят навсякъде.
 Аз самата бях много страхливо дете,и не смятам това за голям проблем!
Цитирай


Мнения: 106
Ами, тя всъщност никога не е оставала сама, дори като бебе щом отвореше очи и познатата физиономия на някой близък заставаше над нея.Спи при нас на спалнята.Няма страх от тмното.Казва, че се страхува от играчките и аз измахах, тези които биха могли да я плашат,но пак се страхува от накакви въобржаеми.Например: в коридора имало динозавър ShockedНе знам дали ще го израсте, в смисъл, дали няма да се сменят пък с други и все от нещо да я е страх? Ако е с по-голямо въображение, може би трябва да и помогна да го развие, но в друга посока, не съм сигурна как да постъпя?
« Последна редакция: сб, 17 яну 2009, 12:26 от меви »
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
  Страховете при моята щерка се менят-около 3 г. започнаха.За кратко от луната ,когато си лежеше в кошарата,после пък не искаше да прекоси дългия полутъмен коридор вкъщи,за да стигне в своята стая и там да светне лампата.На моменти се позасилват страховете,после сякаш забравя...Но при нас ,за съжаление,гледането на мн.филми и в ДГ ,и вкъщи,са причината- основната.
Цитирай

Бургас

Мнения: 9 206
Тери също мина такъв период.Когато започна да гледа филмчето за Франклин около месец ми казваше,че в стаята и имало бухъл.Сега от време на време се сеща и се присмива на себе си как се е страхувала от бухъла.Много ми помогна книгата на д-р Фицхю Додсън за това как да реагирам на нейните страхове.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.