Публикувана: 17 ян. 2009, 23:15 ч.
Последно мнение: 26 ян. 2009, 01:55 ч.

Духове

17 300
128
1

1
2
3
4
...
9
Всички

17 ян. 2009, 23:15 ч.

Пловдив
Мнения: 110

Вярвате ли или не?
Имате ли странни случки,които да си обяснявате с намесата на духове или ако щете свръхестествени сили? Thinking

Аз имам няколко странни случки още от дете,но утре повече за тях Simple Smile

# 1 17 ян. 2009, 23:45 ч.

Мнения: 147

Не вярвам в духове. Особено пък в такива като от сериала.
Но във сили, които са отвъд нашето познание вярвам.Нямам случки, срещи и доказателства, просто ми харесва идеята за нещо тайнствено и магическо.

# 2 18 ян. 2009, 10:04 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Я кажи за някоя случка, която би ме навела на мисълта за духове. Утре дойде и аз чакам.
Не съм имала аз такива случаи, които да не мога да си обясня с наличните ми познания.
Едно време са мислели Земята за плоска, сега нали никой не мисли така.

! не знам !

# 3 18 ян. 2009, 10:28 ч.

Пловдив
Мнения: 110

ОК значи,не е точно за духове но странна при всяко положение
Бях малка 9-10 години.Бях се арзболяла много,2-3 дни повръщане,не можех да ставам да ходя нито нищо.Майка ми всяка нощт спеше до мен.На третата вечер сме заспали и двете,Майка ми сънувала дядо ми Гого /на който съм кръстена/ и му казала "татко,нека дойда с теб",той и отговорил "не виж детето трябва да си гледаш...то вече е добре" събудихме се едновременно на мен нищо ми нямаше наистина.Няколко години по-късно ми разказа за сън си....
За мен си е странно,за вас незнам,вярвам че има по висша сила Simple Smile

# 4 18 ян. 2009, 10:46 ч.

Мнения: 3 216

Вярвам вьв висшите сили,дали са духове,дали е някаква сила не знам ,но има нещо.

Преди няколко години почина един от дядовците. След няколко дни седим на масата,аз ,брат ми,родителите ни и баба и вечеряме. Изведньж се почука на стьклото на вратата,майка ми стана да отвори-нямаше никой. В този момен падна огледалото в кухнята. Е нямаше как да не повярвам.

Малко преди баща ми да почине на прозореца му всеки ден кацаше едно птиче,винаги едно и сьщо в продьлжение на няколко дни. Баща ми като го видеше казваше-За мен си дошьл -знам. И почина -точно преди 10 години. Такова птиче повече не видях и дано никога повече не видя.

# 5 18 ян. 2009, 11:12 ч.

София
Мнения: 15 449

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=355123.0

# 6 18 ян. 2009, 11:14 ч.

Да аз също съм имала случаи ,които ме навеждат на тази мисъл Sunglasses

# 7 18 ян. 2009, 11:41 ч.

Мнения: 2 407

Ох и аз незнам,може би ,чувала съм много случки.

# 8 18 ян. 2009, 11:47 ч.

Пловдив
Мнения: 110

Незнам,моите няколко случки са предимно с дядо Гого.Ние сме 4 внучки,но мен си ме обичаше много,защото съм кръстена на него ли или защо незнам.Майка го е сънувала и още няколко пъти.Давал и е риба и и казал "чакай още ще ти донеса",но тя казала че е достатъчно,скумрия мисля че и беше давал.Мама работеше в тото и след съня си пуснала тото...беше ударила 5ца .....
А леля след смъртта му беше видяла сянката на вратата.....и не е била спала,а е чистла нещо,да кажеш че е нещо в просъницата или нещо такова....
Аз бях на 5 годинки като почина,но много си го обичам,и съжалявам че сега не етук,но съм сигурна че ни гледа и пази от горе и ни се радва

# 9 18 ян. 2009, 11:48 ч.

Мнения: 4 292

Вярвам, при толкова много случаи, не може всеки да си измисля или въобразява.

# 10 18 ян. 2009, 11:56 ч.

Пловдив
Мнения: 110

МмммМ не вярвам майка ми да си измисля или да ни лъже,просто не е такъв човек,а това където бях болна просто двете в едини същи момент се събудихме и на мен ми нямаше нищо,а 3 дни само повръщах, нищо не бях хапвала, нито вода бях пила,нито бяхме сали двете,по-логично щеше да е да ми е отпаднало от тия 3 дни и лека по-лека да се оправя.сякаш някой измъкна болестта от мен за 0 време.
предимно на мама се случват по-такива неща....беше я блъснала кола....и то мн сериозно,тъкмо си тръгваше от една църква и на кръстовището я блъскат.Носила шише със светена водичка,дамската чанта,обувката и била смазана,а шишето се било търклолило на няколко метра от нея,капачката му била паднала,но нито капка не се е разляла от водата.Един циганин я догонил да и даде шишето и казал "Булче,сигурно имаш дечица та Госпот те остави тук да си ги гледаш"Били се събрали доста хора около нея,тя станала изтупала се и си тръгнала....да не ви казват колко сини и бяха краката,ма то не сини а синьо-лилаво-червени.....и грам не я боляха синините....

# 11 18 ян. 2009, 12:07 ч.

Стара Загора
Мнения: 5 539

Много филми гледате . Laughing

# 12 18 ян. 2009, 12:08 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

И аз вярвам. Не може човек да си измисля. А който е преживял такива случки знае, че е доста страшничко. И аз съм преживявала това и брат ми.

# 13 18 ян. 2009, 12:53 ч.

Мнения: 190

бях някаде около 12год. ,като се разболях от шарка ,мхого ми беше лошо а беше на връх велик ден,аз лежа и идва на гости на татко един приятел ,а тои поп като ме видя така свали от себеси поския кръст и ми го подари и ми вика сега поспи ,а като се събудиш няма да ти има нищо.И наистина като се събудих нямаше иследа от гадните пъпки. Hug

НЕ Е ЛИ 4УДО ТОВА

# 14 18 ян. 2009, 12:55 ч.

Мнения: 190

исках да кажа попския кръст

# 15 18 ян. 2009, 13:59 ч.

Мнения: 14 654

Вярвам, че човек има душа и че тялото е временен приют за нея, но странни случки нямам, пророчески сънища също нямам за късмет, но познавам хора, които имат.
Иначе ме е страх единствено от съществата, които се появават само в тъмното, никой не може да ме убеди, че мракът не се населява от ужасни малки чудовища.

# 16 18 ян. 2009, 15:03 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

по-скоро ще повярвам в хобити и назгули ...

# 17 19 ян. 2009, 12:59 ч.

София
Мнения: 117

не вярвам ...и не може нищо да ме накара да вярвам! Но ще чета темата да видя какво ще напишат вярващите! newsm78

# 18 19 ян. 2009, 13:09 ч.

Мнения: 413

Вярвам ,друг път ще разказвам Peace

# 19 19 ян. 2009, 13:16 ч.

В средата на времето
Мнения: 2 390

Вярвам, но пусто нямам срещи от 3-ти вид.. Simple Smile

# 20 19 ян. 2009, 13:26 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: Martisunny в пн, 19 яну 2009, 12:59

не вярвам ...и не може нищо да ме накара да вярвам! Но ще чета темата да видя какво ще напишат вярващите! newsm78

Аз също. Дотук не срещнах разказ, дори да го взема за чиста монета, който да няма просто обяснение без никаква духовна намеса.

# 21 19 ян. 2009, 14:23 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 448

Да, вярвам - духове, някакви сили ... незнам точно, но вярвам Peace

# 22 19 ян. 2009, 15:00 ч.

Мнения: 156

според мен това с духовете е по-развито въображение, отколкото някаква реалност Rolling Eyes

# 23 19 ян. 2009, 15:14 ч.

Мнения: 822

Вярвам, че ние хората сме дух, душа и тяло.
Освен материалното тяло човек притежава духовна същност, която никога не умира.

# 24 19 ян. 2009, 15:24 ч.

Мнения: 11 607

Вярвам,че има лоши духове, които си играят с нервите на хората.....Както вярвам,че има Добро, така и вярвам,че има и зло.......

# 25 19 ян. 2009, 15:26 ч.

София
Мнения: 2 271

Не вярвам в духове.
За мен те са измислени, като обяснение на някои необясними събития и факти.
Докато не бъде доказано научно, не вярвам.

# 26 19 ян. 2009, 15:29 ч.

Мнения: 2 050

И в анкетата това отговорих - и аз не знам Thinking

След толкова разкази на очевидци, преживели и т.н... едва ли са всички невменяеми. Ама от друга страна имам един познат (от Перник Crazy

), на който половината рода е имала близки срещи от третия вид. Съмнителното е, че всяка история започва по един и същи начин: "Тръгва си Ф.Щ. от селската кръчма и ...".

# 27 19 ян. 2009, 15:52 ч.

Не знам дали е точно по темата, но няколко пъти ми се е случвало да сънувам неща, които после се сбъдват 100 на 100. Най-интересното е, че дори не ги помня тия сънища, просто в един момент си викам: я, тава съм го сънувал. Някаква картина ми се запечатва в главата и изведнъж ми идва като се случи.
Иначе няколко пъти ми се е случвало да виждам някаква ситуация все едно от страни. Ох, не знам как да го обясня:)))
С духове не съм се сблъсквал лично, освен като чета Стивън Кинг.

# 28 19 ян. 2009, 15:57 ч.

Мнения: 3 216

Цитат на: traun в пн, 19 яну 2009, 15:52

Това се казва Де Жа Вю.

# 29 19 ян. 2009, 15:59 ч.

Мнения: 116

Вярвам само на себе си и на очите си!Никой от тях не ме е потърсил-значи за момента за мен не съществуват!Ако ме потърсят ще пиша Laughing

# 30 19 ян. 2009, 16:16 ч.

София
Мнения: 2 840

Да. Вярвам. В Каспър. Синът ми и той така.

# 31 19 ян. 2009, 17:06 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

Вярвам, че има енергия, нещо което остава... или онези 21 грама по-малко след смъртта на човек.
Вярвам, че енергията се трансформира в нещо друго, просто нищо в природата или космоса не се губи.
Също така вярвам, че ако тук, около нас има духове (енергии), те са на хора ненамерили покой преди смъртта си.
Но определено не вярвам, че изглеждат както по филмите.

Аз лично много дълго усещах присъствието на баба си (която ме е отгледала) до мен. След един сън, където се сбогувахме, това усещане изчезна. В съня ми тя си тръгна с усмивка към много ярка слънчева светлина. Сигурна съм, че е намерила покой.

# 32 19 ян. 2009, 20:12 ч.

София
Мнения: 2 271

Цитат на: ellye в пн, 19 яну 2009, 15:59

Интересното ще е, ако някой от тях започне да пише в темата Laughing

# 33 19 ян. 2009, 20:45 ч.

Мнения: 20

Аз вярвам в невидимия свят,който ни заобикаля,вярвам,че нашите близки мъртви са там някъде горе и ни наблюдават. Много често ги срещам на сън и винаги в момент,който е труден за мен. Но най-фрапиращият случай е следния. Имам 2 спонтанни аборта,първия в 4 месец а втория още в началото на бременноста. Първият аборт го преживях изключително тежко,страдах много,това беше преди около 2.5 години,това лято сънувах прабаба ми,с моето бебе на ръце,дойде да ми я покаже и да ме увери,че някой се грижи за нея там горе,бебето,което носеше в ръце беше едно малко копие на мъжа ми,очите му,косата му,всичко,даже и бяха сложили златни обички. Когато се събудих,плаках много и след това ме обзе страхотно спокойствие,защото много пъти молех Бог да я пази и ето ти ми показаха,че момиченцето ми е добре и за нея се грижат,един ден ще я видя и ще я гушна,това,което не можах да направя на земята ще го направя там горе,тя ще ме чака.

# 34 19 ян. 2009, 23:01 ч.

Мнения: 43

Аз вярвям в това незнам дали е духове или сила.Преди 15 години почина майка ми аз бях на 14.След смъртта и я сънувах, дори и през деня я виждах незнам какво точно беше, но я виждах по всяко време на денонощието.Мина цяла една година така.Точно след 1 година се запознах с едно момче ,което в последствие стана мой съпруг.Но в момента в който се запознах със него всичко приключи.И все съм си мислила дали тя направи така, че да се запозная със съпруга си, незнам може да е лудост това ,но аз така си мисля.

# 35 19 ян. 2009, 23:06 ч.

Мнения: 660

Не ми са се явявали наяве и по-добре ако ги има да не го правят,че много ме е страх от умрели хора,незнам защо,но изпитвам ужас от мъртъвци... #Shocked

# 36 19 ян. 2009, 23:38 ч.

Мнения: 128

Вярвам, но не искам да ми се явяват, да ги сънувам или виждам.Така си ми е добре.Само да си вярвам

# 37 19 ян. 2009, 23:49 ч.

Мнения: 1 554

Да,вярвам!

# 38 19 ян. 2009, 23:50 ч.

Мнения: 2 032

За духове не знам.
Но има много неграмотни, суеверни и интелектуално-лениви хора. Те са по-големият ужас.

# 39 20 ян. 2009, 08:57 ч.

Мнения: 3 886

Вярвам

# 40 20 ян. 2009, 12:35 ч.

Мнения: X

Случки нямам. Вярвам, че тези, които са се постарали приживе (тъй ли беши?), след смъртта си остават запомнени дълго време, благодарение на духовното наследство, което са оставили.

# 41 20 ян. 2009, 12:43 ч.

Мнения: 1 447

Цитат на: анаморф в пн, 19 яну 2009, 23:06

И аз съм по същия начин.Много ме е страх.Лично аз нямам случки с духове,но знам много истории от мои познати и като се сетя затова,което са ми разказвали направо настръхвам.

# 42 20 ян. 2009, 13:19 ч.

Мнения: 3 675

Аз не вярвам, въпреки че съм голям фен на сериала "Шепот от отвъдното". Вярвам, че душата на човек продължава да живее след смъртта му, но едва ли става тук въпрос за нашия свят.

# 43 20 ян. 2009, 15:47 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Мимоза, моля те разкажи някоя случка! Ще бъде много интересно. Аз също имам такива, но ги разказах в другата тема.

# 44 20 ян. 2009, 15:58 ч.

Мнения: 1 473

Аз вярвам, че духове има и те са около нас, но не всеки има възможност да ги види или усети. Понякога сънувам мои починали близки, но не винаги си спомням съня след като се събудя. Убедена съм, обаче че те се свързват един вид с мен чрез съня ми.

# 45 20 ян. 2009, 16:13 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Само да попитам...тази тема не се ли дублира по смисъл с темата за странните случки?
Да вземем да ги слеем ли, какво ли...?

# 46 20 ян. 2009, 23:37 ч.

Мнения: 2 032

По-добре "какво ли"...
Реза, ако не й се случи странна случка на темата, ще повярвам, че вярваш в духове, а това, вярвай ми, не е на добро.

# 47 21 ян. 2009, 19:38 ч.

София
Мнения: 2 840

Реза, сакън!
Тъкмо си мислех, че се отприщят разкази за близки срещи от този вид.
Аз много обичам да чета и да се страхувам. Mr. Green

# 48 21 ян. 2009, 20:54 ч.

В светлото бъдеще на своята приказка...
Мнения: 222

Запис

# 49 22 ян. 2009, 01:03 ч.

bulgaria
Мнения: 309

Вярвам

# 50 22 ян. 2009, 07:03 ч.

Мнения: 985

Да вярвам, и в демони и в енергийни вампири-свекърви и прочие... Mr. Green

# 51 22 ян. 2009, 19:11 ч.

Мнения: 14

аз не вярвам, и се надявам да не ми се налага да вярвам Mr. Green

иначе истории колкото искате ... от хора с добре развита фантазия Wink

# 52 22 ян. 2009, 19:40 ч.

Мнения: 660

Истории много ама никой не разказа нещо убедително ,че да разискаваме въпроса има ли ги тези енергии,няма ли ги... На последната страница дори спамове виждам само Mr. Green

А защо да ги сливаме темите,тука става въпрос за духове само,а в другата за някакви си странни случки,различно е Wink

# 53 22 ян. 2009, 20:57 ч.

София
Мнения: 2 840

Някой, който вярва в духове, би ли ми казал как изглеждат те? Тези по филмите и книжките с картинки нещо ме съмняват.
И ако ще ми разправяте, че са невидими, нЕма нужда. Mr. Green

# 54 22 ян. 2009, 21:04 ч.

Мнения: 3

здравейте и от мен сега виждам темата и искам и аз да споделя какво се е случи на баща ми няколко месеца преди да почине вечерта когато си е легнал е имал чувството че някой го гледа когато е погледнал към терасата е видял висока жена цялата в черно помислил си че му се превижда и пак затворил и отворил очи но тази жена стояла пак там когато тръгнал да става към нея тя изчезнала когато разказал на майка тя отишла до църквата запалила свещ и обяснила на свещеника какво е видял баща и описала жената както той на нея свещеника и казал че това е богородица и не е на хубаво нейното явяване в къщата след около два месеца баща ми почина и от тогава до сега близо 14год. в къщи вечно нещо става няма и месец нещо лошо да не стане незнам духове дали има но някаква сила има

# 55 22 ян. 2009, 21:05 ч.

Мнения: 20

Душата на хората е всъщност концентрирана енергия и за това не е видима от околните(става въпрос за душите на починали),не се съмнявам,че около нас има такива,но това са духове,на хора,които са оставили нещо недовършено,които са били нещастни,които са силно привързани към някой на Земята. След смъртта,душата поема своя път на горе и напуска този свят,не трябва да се задържа тук,защото това не е мястото и,понякога ни посещават,на Задушница,на техен празник или около датата на смъртта им, на яве или на сън.

# 56 22 ян. 2009, 21:08 ч.

Мнения: 20

Цитат на: AZklara в чт, 22 яну 2009, 21:04

Съветвам те да направите курбан,поканете роднини и приятели,раздайте нещо за ядене на комшии,душата му трябва да бъде освободена и да поеме пътя си,явно нещо го задържа още тук,отидете на църква и занесете дар на Богородица.

# 57 22 ян. 2009, 21:29 ч.

София
Мнения: 2 840

Курбан?
Жертвоприношение на Богородица?!
Охо!
И зловреден дух на дядо.

Зорка, здравей, добре дошла при нас. Предчувствам бъдеща дружба.

# 58 22 ян. 2009, 21:36 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Искам само да ви разкажа един случай. Свекърва ми почина преди година. Свекър ми се отчая много. И до 40 ден макар ,че беше зима всеки ден на прозореца или вратата на стаята му идваше един кълвач и по цял ден чукаше с клюна си.Свекъра толкова му се радваше. Мисля си че той виждаше в него свекърва ми. И като направихме помена за 40 ден кълвача изчезна. И досега не мога да си обясня този случай.

# 59 22 ян. 2009, 21:45 ч.

София
Мнения: 2 271

Това с кълвача ми звучи, като моята свекърва, която вярва, че душата на починалия и съпруг се е вселила в една котка, която се появи от някъде точно на 40-ия ден от смъртта му. Понеже котката, спи на "неговото" място в хола. За мен това е абсурдно, но тя се отнася изключително грижовно към това животно - наистина си мисли, че се грижи за съпругът си.
Според мен духовете съществуват във въображението на хората.

# 60 22 ян. 2009, 21:48 ч.

Мнения: 20

Цитат на: КЛОНКА в чт, 22 яну 2009, 21:29

Здравейте момичета,тези неща винаги са ме вълнували(в рамките на разумното),чела съм и съм дискутирала много на тази тема и ще се радвам ако мога да помогна на някого. За четиридесет дена ще ви разкажа моето мнение. Смята се,че през тези дни след смъртта,душата на починалия обикаля близки и места,където е живял и работил,взима си сбогом и на четиридесетия ден поема към небето. Когато почина прабаба ми,бях съвсем малка и разбира се нямах понятие от това,но ден преди четиридесет я сънувах,как си взима сбогом с всички нас,които бяхме наредени в редица и чакахме прегръдката и и тихото и сбогом.

# 61 22 ян. 2009, 22:33 ч.

Мнения: 6 029

Цитат на: AZklara в чт, 22 яну 2009, 21:04

Леле майко, на един дух, пардон дъх те прочетох. Дано почнат да ти се прЕвиждат препинателни знаци скоро.

# 62 22 ян. 2009, 22:40 ч.

Мнения: 3

явно неможеш да четеш на мен нищо не ми се е превиждало пробвай пак виждам че имаш желание

# 63 22 ян. 2009, 22:42 ч.

Мнения: 6 029

Ами толкова неграмотно пишеш, че не мога да те разбера, съжалявам.

# 64 22 ян. 2009, 22:50 ч.

Мнения: 3

извинявай тоя форум само за грамотни ли е

# 65 22 ян. 2009, 22:52 ч.

Мнения: 6 029

Тя темата така или иначе ще иде при духовете, та ще ти отговоря.
Ако искаш да те четат и разбират се очаква да пишеш грамотно. Лека вечер Grinning

# 66 22 ян. 2009, 22:54 ч.

Мнения: 20

Цитат на: Julie в чт, 22 яну 2009, 22:42

Ами толкова неграмотно пишеш, че не мога да те разбера, съжалявам.

Джули,не смяташ ли,че малко чувство на такт,не ти излишно. Историята на АЗ Клара ме развълнува,изобщо не съм обърнала внимание как е написано,за мен по-важно е какво. Ако държиш да корегираш някого,стани учителка по български език.

# 67 22 ян. 2009, 22:55 ч.

Мнения: 6 029

Аз не я разбрах тая история. Без препинателни знаци не мога да разбера какво иска да каже.

КорИгирам.

# 68 22 ян. 2009, 22:56 ч.

Мнения: 27 524

Третата опция, макар и не точно така написана Simple Smile

# 69 22 ян. 2009, 23:03 ч.

Мнения: 20

Момичета,не разбирам желанието ви да се заяждате,аз разбрах историята отлично и без препинателните знаци. Струва ми се,че правите от мухата-слон.

# 70 22 ян. 2009, 23:04 ч.

Мнения: 3

Цитат на: Julie в чт, 22 яну 2009, 22:55

Аз не я разбрах тая история. Без препинателни знаци не мога да разбера какво иска да каже.

КорИгирам.

а защо ли ?

# 71 22 ян. 2009, 23:12 ч.

Мнения: 20

Цитат на: Julie в чт, 22 яну 2009, 22:55

Аз не я разбрах тая история. Без препинателни знаци не мога да разбера какво иска да каже.

КорИгирам.
[/quote

Корекция-корегирам!!!]

# 72 22 ян. 2009, 23:15 ч.

Мнения: 3

Цитат на: Зорка80 в чт, 22 яну 2009, 23:03

Зорка явно грамотните не разбират а ние нали сме неграмотни разбираме

# 73 23 ян. 2009, 00:51 ч.

Мнения: 14

лелее, ама те духовете направо избягаха Mr. Green

# 74 23 ян. 2009, 08:36 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: Зорка80 в чт, 22 яну 2009, 21:48

...
Смята се,че през тези дни след смъртта,душата на починалия обикаля близки и места,където е живял и работил,взима си сбогом и на четиридесетия ден поема към небето. Когато почина прабаба ми,бях съвсем малка и разбира се нямах понятие от това,но ден преди четиридесет я сънувах,как си взима сбогом с всички нас,които бяхме наредени в редица и чакахме прегръдката и и тихото и сбогом.

А защо е това взимане на сбогом? Какъв му е смисълът?
С мен никой не се е сбогувал. Значи е избирателно, така ли?

# 75 23 ян. 2009, 11:09 ч.

Мнения: 20

Не е избирателно,просто не всеки го вижда или усеща. Разбира се,че има смисъл,душата се сбогува с всичко близко и от този свят.

# 76 23 ян. 2009, 11:13 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

След като не всеки го разбира и усеща, то аз не виждам смисъл. То на егоизъм отива. Той се сбогува с мен, но аз с него не.

# 77 23 ян. 2009, 11:30 ч.

Кьолн
Мнения: 1 220

Сетих се да разкажа още нещо. Преди много години имах съседка която загуби детенцето си от рак на 10 годинки. Тя идваше всеки ден у нас и веднъж я чух да се оплаква на баба ми ,че всяка вечер не може да спи защото нещо ходело в стаята и местело играчките на детенцето и. Тя беше убедена ,че милото ходи из стаята и не иска да си тръгне. Ох, като се сетя и сълзите ми пак потичат...

# 78 23 ян. 2009, 12:58 ч.

Мнения: 998

Баща ми ,лека му пръст, почина преди четири месеца от рак Flowers Rose

Бях много близка с него и ужасно ми липсва.Сънувала съм го ,но...фрапиращи са сънищата на двама мои близки ,които обаче не се познават помежду си.Единият е съпругът на сестрата на татко ,а другият човек е близка на баба ми по майчина линия.
Тези двама човека никога не са се срещали и живеят на около 400 км един от друг.В една и съща нощ те сънували баща ми напълнял и в отлично здраве.И на двамата обяснил ,че дядо ми (неговият баща) го посрещнал и започнал да го лекува с мед и смрадлика-така костите му заздравяли и се оправили (той имаше разсейки по костите).
Това за мен е доста голямо съвпадение.Незнам дали е съвпадение ,или не ,но определено искам да вярвам ,че ако не тялом ,то поне духом той не ме е изоставил ,защото иначе просто не мога да се примиря със загубата му.....
Много го обичам....

# 79 23 ян. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 20

Бианка,съжалявам за огромната ти загуба,тежко е,но трябва да се опиташ да разбереш,че баща ти,където и да е,не би искал да страдаш,сънищата показват,че той е добре,там горе,за него се грижат и ти трябва да се успокоиш. Ходи и пали свещичка в църквата,когато се случи да го сънуваш или ти или някой от бризките,раздай по нащо за ядене,което той е обичал и помни,че един ден,дано да е след много години,ще се срещтнете пак.

# 80 23 ян. 2009, 20:05 ч.

Мнения: 998

Зорка80 ,
Благодаря за милите думи bouquet

# 81 23 ян. 2009, 20:31 ч.

София
Мнения: 2 840

КорИгирам се пише. Виждам, че е имало спор.
Няма да обяснявам, просто го приемете. Peace

# 82 23 ян. 2009, 20:36 ч.

Мнения: 20

Цитат на: КЛОНКА в пт, 23 яну 2009, 20:31

КорИгирам се пише. Виждам, че е имало спор.
Няма да обяснявам, просто го приемете. Peace

Приемам всичко,но не мога да приема глупавото препиране,с хора,претърпели ужасна загуба,някак си не е на място. Клонка,не искам да навлизаме в неприятни спорове,наистина няма смисъл,защо не споделиш своето мнение или ни разкажеш нещо,което ти се е случвало,мисля,че и в твоето минало има нещо тежко,преживяно..

# 83 23 ян. 2009, 20:40 ч.

София
Мнения: 2 840

Когато баба почина, половината ми душа умря. Толкова исках, копнеех да дойде в съня ми, да ми каже нещо.
Но не идваше.
После я сънувах като в детството си - млада, пъргава. Но все мълчеше. Моите мълчаливи сънища с баба. Зная, че я няма. Много искам да имаше нещо, с което скептик като мен да бъде убеден, че душата остава и може да влезе в контакт с живите, но за жалост, животът ми беше напуснат от любим човек и сънищата ми само го връщат понякога. Но дори тогава осъзнавам, че сънувам. Няма връщане на тази земя, когато си идеш. Баба казваше :"никой не се е върнал, за да каже как е Там и има ли Там".
Много ми липсва. Покой на душата й!

# 84 23 ян. 2009, 20:49 ч.

Мнения: 20

Съжелявам за мъката ти,вярва,се,че ако видиш починал близък на сън,който мълчи,това наистина е той,този,който ти говори или докосва е някакъв друг дух,а не на близкия ти. Аз лично не мога да кажа със сигурност дали е така,защото съм ги сънувала и мълчаливи и говорещи ми. Преди години се стреснах на сън и ми ляха куршум,бабичката ми каза,да не отговарям никога на глас,който ме вика по име. Чувала съм и такива,но не съм отговаряла,не защото слушам бабичката,а защото съм мислела,че ми се е причуло. Клонка,баба ти със сигурност е до теб винаги,когато имаш нужда от нея,тези силни връзки не са подвласни на времето и смъртта,нека добрата жена почива в мир и покой.

# 85 24 ян. 2009, 10:57 ч.

Мнения: 6 029

Цитат на: Зорка80 в пт, 23 яну 2009, 20:36

Не си мисли, че аз не съм претърпяла ужасна загуба. Да загубиш баба/дядо/баща/майка е някак в реда на нещата. Съвсем друго е да загубиш млад човек. Преживях ужасни неща, но нямам срещи с духове.

# 86 24 ян. 2009, 11:33 ч.

Мнения: 20

И не е нужно да имаш такава среща,достатъчно е да знаеш,че те са там някъде и са добре.

# 87 24 ян. 2009, 11:34 ч.

Мнения: 6 029

Цитат на: Зорка80 в сб, 24 яну 2009, 11:33

И не е нужно да имаш такава среща,достатъчно е да знаеш,че те са там някъде и са добре.

Не знам кой къде е. Не знам дали е добре. Надявам се някой ден да го срещна някъде, но не съм убедена, че това ще стане.

# 88 24 ян. 2009, 11:36 ч.

Мнения: 20

Никога не можеш да си убедена в нещо,времето ще покаже,на нас ни остава само да вярваме.

# 89 24 ян. 2009, 11:53 ч.

Пловдив
Мнения: 110

Ако искаш нещо да е така е нужно само да повярваш,в това лично съм се убедила,когато вярваш в нещо било то талисман или каквото и да е ти му вдъхваш живот и сила Simple Smile

повярвайте ми така е Simple Smile

# 90 24 ян. 2009, 12:53 ч.

Be realistic - plan for a miracle.
Мнения: 821

Цитат на: Зорка80 в пн, 19 яну 2009, 20:45

Да, ще те чака.

Тази история съм я разказвала вече веднъж във форума. Бях на 15 години, когато моята прабаба почина. Около седмица след смъртта й я сънувах в нейната къща, заобиколена от всички нас, едно огромно семейство, и тя в средата ... с две хубави, бели, красиви бебета, по едно във всяка ръка, повити в бяло и с бели шапчици - както са ги повивали едно време. Прабаба ми се усмихва и радва, бебетата вървят от ръце на ръце и всички им се радват и ги гушкат... Събуждам се после и озадачена разказах съня на баба ми (дъщерята на прабаба ми). А тя като се разплака... И ми разказа нещо, което не знаех (!) до този момент: първата бременност на прабаба ми завършва с раждането на близнаци - момче и момиче, които обаче живеят само 1 нощ... умират в следващите 24 часа. След тях прабаба ражда 2 момичета, родени през 4 години. Баба каза, че никога не говорела за починалите си деца, само на Задушница винаги ходела сама на гроба им. "Най-после е при децата си, след 70 години без тях..." въздъхна баба ми накрая...
Това никога няма да го забравя.

# 91 24 ян. 2009, 14:03 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: Julie в сб, 24 яну 2009, 11:34

Цитат на: Зорка80 в сб, 24 яну 2009, 11:33

И не е нужно да имаш такава среща,достатъчно е да знаеш,че те са там някъде и са добре.

Аз се чувствам по същия начин.
Много ми се иска, но съм скептична.

# 92 24 ян. 2009, 14:22 ч.

Мнения: 20

Джоли,ужасно е да загубиш дете! Дано Бог пази родителите от такива страшни неща. но ти трябва все някак да намериш сили и да продължиш на пред,това не означава,че ще забравиш някога рожбата си,а просто,че ще приемеш,че някой друг вместо теб е решил така и в името на семейството ти,на децата ти,не само ще продължиш,а пак ще се научиш да си щастлива,защото само майката може да дари светлина,топлина и щастие в дома си. ние всички ще пазам изгубените се деца в сърцата,винаги ще се сещаме за тях,защото сме ги носили и те са били част от нас,а тази връзка е вечна. Но помисли за живите около теб,колко много се нуждаят от усмивката ти и от нежната грижа,помисли,че не можеш да върнеш времето и да промениш нещата,можеш да промениш единствено бъдещето и това на семейството ти,към по-добро. В името на тях!

# 93 25 ян. 2009, 13:49 ч.

София
Мнения: 2 840

Зорка, да се съсредоточим върху духовете!
Такава е темата.

Излишно е да се дават съвети на хора, претърпели загуби. Всеки изживява нещата според собствената си емоционалност и култура.

# 94 25 ян. 2009, 14:11 ч.

Мнения: 6 029

Зорке, ако аз съм Джоли, то не съм уточнила дали съм загубила дете. Моля те, не гадай.

# 95 25 ян. 2009, 14:15 ч.

Мнения: 20

Цитат на: Julie в нд, 25 яну 2009, 14:11

Зорке, ако аз съм Джоли, то не съм уточнила дали съм загубила дете. Моля те, не гадай.

Не гадая,просто не съм разбрала правилно,извинявай.

# 96 25 ян. 2009, 14:40 ч.

София-Лагера
Мнения: 2 661

Вярвам.
Моята най-добра приятелка беше сънувала погребението си.
Тогава й се смяхме. Cry

Почина от рак на 18г.
Сънят който тя ми разказа
Сънувах ,че аз лежа и около мен много хора плачат и ми носят бели рози.
Погребението и беше на рождения ден.

Дъщеря ми беше на около 3 г когато каза на масата.
-Дядо Васо е тук.

Това е моя дядо който почина ,преди тя да се роди.
Не сме говорили пред нея,просто го изтърси ей така.

# 97 25 ян. 2009, 15:01 ч.

София
Мнения: 2 840

Е, то и моят син твърди, че преди да се роди в "това семейство", се бил раждал "много пъти" в други, където мен ту ме имало, ту ме нямало. И категорично заявява, че имало хиляди негови разновидности по земята Mr. Green

Ту мъч телевизия и Звездни рейнджъри, викам аз. Laughing

# 98 25 ян. 2009, 15:14 ч.

Мнения: 20

Здравейте,много сте прави за децата,колкото и невероятно да ви звучи,но те са напълно способни да видят дух или да си спомнят моменти от предишен живот. Така е,защото те са духовно много по-извисени от нас и психически необременени. Също както тибетските монаси,някои от шаманите или духовните водачи в източните страни. Посредством живота им,който е отдаден на молитви,напълно природосъобразен,не се ръководещт от плътски и материални облаги,те достигат до едно по-високо духовно развитие,пречистване от всичко порочно. Именно това ги прави способни да общуват с душите на мъртвите или същества с по-висш разум. Т.е-общуване с "Боговете".

# 99 25 ян. 2009, 15:19 ч.

София
Мнения: 2 840

Децата крайно използват фантазията си, просто казано.
Детето на приятелката ми, кръстено на починалата й майка, твърди понякога странни неща. Разказва за ритуали, които са били извършвани от баба му с майка му, ама от свое име. Може да се каже, че е наистина леко интригуващо, но за мен си е чиста фантазия.
Моят син ми обясни един ден, че ме познавал от времето, когато сме били на небето Joy

Чиста проба фантасмагории. Така се ражда Хари Потър.

# 100 25 ян. 2009, 18:05 ч.

Мнения: 20

Така е,в повечето случаи фантазията на децата работи много добре и е нормално,като се има в прадвид,какви неща дават по телевизията. Но има много интригуващи неща,както казваш ти КЛОНКА. Прасто да се чудиш от къде им идва на ум нещо такова. За вещици и духове,както и да е,но е много странно,когато детето говори за някакви ритуали,нещо,чието значение,те едва ли осъзнават.

# 101 25 ян. 2009, 19:25 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Моите деца не говорят за ритуали. Фантазират с пълна сила. На детската обменят опит също и вкъщи "донасят".
Зорка80, говориш така, сякаш само твоето възприемане за тези неща е правилното и истинското. Даваш съвети дори как да тъгуват хората преживели загуба. Никога ли не си допускала, че е възможно да има друг вариант на тълкуване или че твоите убеждения е напълно възможно да са си чисти фантасмагории?
Прави ми впечатление силното ти присъствие в темата.

# 102 25 ян. 2009, 19:51 ч.

Мнения: 20

Цитат на: Lilqna в нд, 25 яну 2009, 19:25

Никога не съм давала мнение за това,кой как да изживява мъката си,единствено,да не се оставяме,та да е ръководна в живота ни. Какво значи силно присъствие? Споделям неща,които съм научила през годините,в които вярвам,които са ми помагали,не натрапвам на никого мнението си,далеч съм от тази мисъл. А Ако на теб Лиляна,ти се струват фантасмагории,просто не чети постингите ми,пиша тук,защото тези неща ме вълнуват,интересно ми е да прочета какво се е случвало на момичетата и дори кой вярва или не. Не виждам проблем в това,ако ти го правиш,посочи ми го.

# 103 25 ян. 2009, 20:11 ч.

София
Мнения: 2 840

Като казах "ритуали", да не вземете да си помислите нещо различно от къпане, сресване на коса и пеене на приспивна песничка?
За това иде реч, не за някакви магически или религиозни изпъления.
Детето твърди, че е къпало майка си като малка по същия начин, по който тя го къпе сега. А така е правила и нейната майка, затова убеждението е сякаш това е спомен на "стара" душа в ново тяло. Всъщност, детето просто играе роля и си фантазира, без изобщо да му минават такива мисли. Много деца имат реплики от сорта "ти помниш ли, като ти пеех песничка за лека нощ, когато беше малка като мен?". И майката се втрещява. Ако има починала майка, веднага решава, че тя се е "завърнала". Ако няма - решава, че това е спомен от някакъв минал живот, в който с детето са имали същата връзка.
Което е интересна хипотеза, но честотата, с която малките деца говорят подобни неща, ме кара да вярвам, че това просто си е част от техния свят, в който реално времето е изключително мъглява категория и понятието за време е сред последните, които човекът осъзнава, както и че фантазия и действителност при малките деца често се преплитат.

# 104 25 ян. 2009, 20:38 ч.

Мнения: 20

права си КЛОНКА,случвало ли ти се е,да бъдеш на едно място за пръв път и да имаш странното чувство,че си била там и преди или да видиш някого пак за пръв път и да се чудиш от къде ти е толкова познат? Винаги съм се опитвала да си обясня тези странни усещания и не изключвам,че това е останало от предишен свят или живот.

# 105 25 ян. 2009, 20:43 ч.

Мнения: 6 029

Еее, на това му се вика дежа вю, вече са го измислили.

Последна редакция: нд, 25 яну 2009, 21:04 от Julie

# 106 25 ян. 2009, 20:45 ч.

София
Мнения: 2 840

Това се случва с всички. Дежа вю. Механизъм в мозъка обяснява феномена дежа вю

# 107 25 ян. 2009, 21:02 ч.

Мнения: 1 289

Цитат на: gerry_1912 в сб, 17 яну 2009, 23:15

Аз имам няколко странни случки още от дете,но утре повече за тях Simple Smile

Ми да, имам, ама ще изплаша народа ако тръгна да разказвам Mr. Green

# 108 25 ян. 2009, 21:09 ч.

Мнения: 20

Много ми беше странно,когато миналата година посетихме Флоренция и разгледахме,разбира се,замъците,музеите,катедралите и т.н,в един от палатите на Медичите,почуствах много силно вълнение и чуство,че познавам това място от преди,не само това,сърцето ми се разтуптя много силно,призля ми и се наложи да поседна и да се успокоя. Моят мъж все още се бъзика с мен и с ирония ми казва: може и да си живяла там в предишен живот. Преди да отидем,винаги съм мечтала за там и за Египет,изключително станно влечение,не просто любопитство и желание за екскурзия...

# 109 25 ян. 2009, 21:20 ч.

София
Мнения: 2 840

Щом си се почувствала толкова зле, вероятно не си била много доволна от живота си там. Може да си била слугиня, примерно.

Аз също имам влечение към разни места, а и поради многото информация, до която имам достъп, нерядко ми се струва, че нещо ми е познато.
С разсъжденията над възможни реинкарнации приключих малко след пубертета.
Не ги отричам. Нито ги потвърждавам.
Просто не са вече моята тема.

# 110 25 ян. 2009, 21:26 ч.

Мнения: 46 488

Не вярвам.

# 111 25 ян. 2009, 21:32 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: Никол в нд, 25 яну 2009, 21:26

Не вярвам.

На какво, Никол?
Че тя темата се разви.
А и както се цопна под мен...така категорична Joy

# 112 25 ян. 2009, 21:38 ч.

Мнения: 20

КЛОНКА,извинявам се,че пак се отклонявам,ти правиш впечетление на човек,реалист,със здрав разум и не вярващт особено в паранормалното,да кажем,ако е така(може и да бъркам разбира се),защо посещаваш тази тема?

# 113 25 ян. 2009, 21:45 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Зорка80, приеми един съвет от друг невярващ, моля. Обикновено тук всеки е свободен да изразява мнението си по различните теми, независимо дали то е еднакво или не е с останалите. Не се чувствай длъжна да съветваш всеки влязъл в тази тема и да пропъждаш онези, които ти противоречат.

И един въпрос - от позицията на каква говориш така убедено? Чела си нещо някъде ли? Чула си го? Лично ти се е явил дух и ти е разказал с подробности как и какво точно се случва след смъртта ни?

# 114 25 ян. 2009, 21:51 ч.

Мнения: 20

Цитат на: Lilqna в нд, 25 яну 2009, 21:45

Лиляна,не ми преписвай постъпки,как можеш да ми кажеш,че гоня някого,виждам,че постингите ми не ти допадат и те посъветвах да не ги четеш просто. Случвали са ми се много неща,включително и това последното,за което ме питаш. Но за споделяне на такива неща има подходяща аудитория и това не е тук. е за друго,а няма да бъда разбрана и най-вероятно някой като теб ще ми се нахвърли и няма да бъде приятно за никого от нас.

# 115 25 ян. 2009, 21:56 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Ясно е, че не приемам такъв съвет и ще чета каквото АЗ реша.
Включвам се по темата и питам. Аз искам да знам кое как и защо се прави. Чета, че ще отидем на добро място, когато умрем. ОК, но искам да знам кой го казва това и как ще подкрепи тази информация с аргумент някакъв. но не, получавам вместо отговор съвет да не чета. Явно не ти изнася много моето питане, предпочиташ да ти вярват сляпо.
Всички се измъкват така, когато търся логични обяснения, познато ми е, не си първата.

# 116 25 ян. 2009, 22:11 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: Зорка80 в нд, 25 яну 2009, 21:38

КЛОНКА,извинявам се,че пак се отклонявам,......,защо посещаваш тази тема?

Влюбена съм в Джули и я преследвам. И тъй като виждам, че темата дълбоко я вълнува, няма как - тук съм и аз.

# 117 25 ян. 2009, 22:14 ч.

Мнения: 20

Няма такова нещо Лиляна,никой не се измъква,за да повярваш в нещо,трябва да имаш своите доказателства,тези,които са ги получили-вярват,а са разбрали,защото са отворени да узнаят,този,който не вярва,също го разбирам. ние не решаваме сами,някой друг ни избира и ни показва това,което ще ни направи вярващи(имам впредвид в паранолмалното). но всеки човек носи в себе си сила,за която не подозира,именно тази сила изплува на повърхността в съзнанието ни тогава,когато сме готови за нея и тя ни прави малко по-различни,разликата се изразява в по-добре развита интуиция,във възможността ни да виждаме на сън неща,които ще се случат,понякога дори успяваме да уловим невидимия свят около нас,т. нар. енергии,аури и др. Затъвайки в рутината и динамиката на живота,хората се отдалечават все повече от природата и Бог,"клапите" се затварят и връзката с божественото се прекъсва. По този начин ние определяме живота си на хора,потънали в собствените си проблеми и слепи и глухи за вярата и духовността.

# 118 25 ян. 2009, 22:15 ч.

Мнения: 6 029

Цитат на: КЛОНКА в нд, 25 яну 2009, 22:11

Влюбена съм в Джули и я преследвам. И тъй като виждам, че темата дълбоко я вълнува, няма как - тук съм и аз.

Знаех си аз, че имам ясновидски способности bowuu

# 119 25 ян. 2009, 22:17 ч.

Мнения: 20

Цитат на: Julie в нд, 25 яну 2009, 22:15

Цитат на: КЛОНКА в нд, 25 яну 2009, 22:11

Влюбена съм в Джули и я преследвам. И тъй като виждам, че темата дълбоко я вълнува, няма как - тук съм и аз.

Знаех си аз, че имам ясновидски способности bowuu

За ясновидските способности не съм сигурна,но имаш добро сърце.

# 120 25 ян. 2009, 22:22 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: Julie в нд, 25 яну 2009, 22:15

Цитат на: КЛОНКА в нд, 25 яну 2009, 22:11

Влюбена съм в Джули и я преследвам. И тъй като виждам, че темата дълбоко я вълнува, няма как - тук съм и аз.

Знаех си аз, че имам ясновидски способности bowuu

И като си го предрекла, що ме остави да страдам като бясно куче, м?
Всички ясновидки сте такива - лошави.

Зорке, защо сега намесваме и сънищата? Там има дълбока символика. Това едно, а друго - говорим за мозъка. Много са неизследваните полета, но е всеизвестно, че и крайните скептици по отношение на ясновидство и подобни, не са равнодушни към сънищата и им "дават шанс" като евентуална възможност да преминават през времеви пластове и да "подсказват" или дори предричат бъдещи събития.

Но това няма нищо общо с явяването на духове, които си споделят с теб тайните, защото си избрана.
Ако си продължа мисълта, ще кажеш, че съм груба. Затова - няма.

# 121 25 ян. 2009, 22:25 ч.

Мнения: 6 029

Цитат на: Зорка80 в нд, 25 яну 2009, 22:17

Цитат на: Julie в нд, 25 яну 2009, 22:15

Цитат на: КЛОНКА в нд, 25 яну 2009, 22:11

Влюбена съм в Джули и я преследвам. И тъй като виждам, че темата дълбоко я вълнува, няма как - тук съм и аз.

Знаех си аз, че имам ясновидски способности bowuu

За ясновидските способности не съм сигурна,но имаш добро сърце.

Въх, нИдей.
Зла съм бе, питай всички във форума, ще потвърдят.

# 122 25 ян. 2009, 22:28 ч.

София
Мнения: 2 840

Айде, потръгна ви диалогът.
Чувствам се излишна и пренебрегната.
Джули, оттеглям си любовта.

# 123 25 ян. 2009, 22:44 ч.

Мнения: 20

Напротив,има много общо,именно сънищата са коридор използван от душите на живи и мъртви за да осъществят връзка помежду си. Аз не съм избрана,избрани са тези,които могат да влизат в контакт с духовете и да разговарят с тях. Много често това са хора,които са били на косъм от смъртта и са получили втори шанс,непонятен за докторите. Отключване на даден център в мозъка или отваряне на третото око. тези хора са се върнали с мисия на Земята и тя е да помагат на хората,които имат нужда от помощ. Те не спират да общуват със същества от другия свят,но нямат право да разкриват всичко,което виждат и знаят.