мерси милу.така правя няма после аз да страдам
- Публикувана: 19 ян. 2009, 10:43 ч.
- Последно мнение: 12 май 2009, 14:51 ч.
Второ дете от втори татко
Mila_mamo, пожелавам ти лека бременност и много щастие занапред с избраният от теб мъж и дано това е истинският!
И аз в момента съм бременна не от бащата на първото дете и честно казано малко ме е страх, понеже избързахме и бебето стана непредвидено, а се познаваме с него едва от 6 мес. но се оставям на интуицията да ме води, а тя ми подсказва, че съм направила добър избор.
От друга страна пък като четох постовете на Mily, се позамислих дали пък и моят човек, който сега е уж перфектен няма да промени отношението си към мен и детето ми. Единственото което знам е, че никога не бих живяла с мъж, който не приема детето ми и ако някога усетя, че се прави разлика между моето и нашето дете ще си тръгна със сигурност. Аз и сега изтръпвам ако малко й се поскара и почвам да си мисля, че не я понася и го дразни, но може би трябва да приема, че ако искам той да играе ролята на неин баща няма да стане само с лигаване, а ще трябва и малко твърда ръка.
Мили, и моят бившият, с който уж се обичахме лудо и с такава любов си направихме бебе изведнъж стана адски студен и сякаш беше незаинтересован от бременноста ми, а аз като теб си мечтаех как ще гали корема ми и ще чака с нетърпение да ритне бебето, а то не стига, че изпросено му слагах понякога ръката на корема, а той като опарен бързаше да я издърпа. Обаче в последствие като се роди малката я заобича много, но от нашата любов нямаше и помен. Както и да е, сега ми целуват коремчето още от рано и постоянно усещам, че съм обичана за разлика от преди. Ти също заслужаваш да бъдеш обичана и дано намериш подходящият човек някой ден!
На мен от цялата история най ми стана жал за дъщеря ти, милото дете сигурно е преждевременно порастнало
И аз в момента съм бременна не от бащата на първото дете и честно казано малко ме е страх, понеже избързахме и бебето стана непредвидено, а се познаваме с него едва от 6 мес. но се оставям на интуицията да ме води, а тя ми подсказва, че съм направила добър избор.
От друга страна пък като четох постовете на Mily, се позамислих дали пък и моят човек, който сега е уж перфектен няма да промени отношението си към мен и детето ми. Единственото което знам е, че никога не бих живяла с мъж, който не приема детето ми и ако някога усетя, че се прави разлика между моето и нашето дете ще си тръгна със сигурност. Аз и сега изтръпвам ако малко й се поскара и почвам да си мисля, че не я понася и го дразни, но може би трябва да приема, че ако искам той да играе ролята на неин баща няма да стане само с лигаване, а ще трябва и малко твърда ръка.
Мили, и моят бившият, с който уж се обичахме лудо и с такава любов си направихме бебе изведнъж стана адски студен и сякаш беше незаинтересован от бременноста ми, а аз като теб си мечтаех как ще гали корема ми и ще чака с нетърпение да ритне бебето, а то не стига, че изпросено му слагах понякога ръката на корема, а той като опарен бързаше да я издърпа. Обаче в последствие като се роди малката я заобича много, но от нашата любов нямаше и помен. Както и да е, сега ми целуват коремчето още от рано и постоянно усещам, че съм обичана за разлика от преди. Ти също заслужаваш да бъдеш обичана и дано намериш подходящият човек някой ден!
На мен от цялата история най ми стана жал за дъщеря ти, милото дете сигурно е преждевременно порастнало
Mila_mamo, пожелавам ти лека бременност и много щастие занапред с избраният от теб мъж и дано това е истинският!
И аз в момента съм бременна не от бащата на първото дете и честно казано малко ме е страх, понеже избързахме и бебето стана непредвидено, а се познаваме с него едва от 6 мес. но се оставям на интуицията да ме води, а тя ми подсказва, че съм направила добър избор.
От друга страна пък като четох постовете на Mily, се позамислих дали пък и моят човек, който сега е уж перфектен няма да промени отношението си към мен и детето ми. Единственото което знам е, че никога не бих живяла с мъж, който не приема детето ми и ако някога усетя, че се прави разлика между моето и нашето дете ще си тръгна със сигурност. Аз и сега изтръпвам ако малко й се поскара и почвам да си мисля, че не я понася и го дразни, но може би трябва да приема, че ако искам той да играе ролята на неин баща няма да стане само с лигаване, а ще трябва и малко твърда ръка.
Мили, и моят бившият, с който уж се обичахме лудо и с такава любов си направихме бебе изведнъж стана адски студен и сякаш беше незаинтересован от бременноста ми, а аз като теб си мечтаех как ще гали корема ми и ще чака с нетърпение да ритне бебето, а то не стига, че изпросено му слагах понякога ръката на корема, а той като опарен бързаше да я издърпа. Обаче в последствие като се роди малката я заобича много, но от нашата любов нямаше и помен. Както и да е, сега ми целуват коремчето още от рано и постоянно усещам, че съм обичана за разлика от преди. Ти също заслужаваш да бъдеш обичана и дано намериш подходящият човек някой ден!
На мен от цялата история най ми стана жал за дъщеря ти, милото дете сигурно е преждевременно порастнало
И аз в момента съм бременна не от бащата на първото дете и честно казано малко ме е страх, понеже избързахме и бебето стана непредвидено, а се познаваме с него едва от 6 мес. но се оставям на интуицията да ме води, а тя ми подсказва, че съм направила добър избор.
От друга страна пък като четох постовете на Mily, се позамислих дали пък и моят човек, който сега е уж перфектен няма да промени отношението си към мен и детето ми. Единственото което знам е, че никога не бих живяла с мъж, който не приема детето ми и ако някога усетя, че се прави разлика между моето и нашето дете ще си тръгна със сигурност. Аз и сега изтръпвам ако малко й се поскара и почвам да си мисля, че не я понася и го дразни, но може би трябва да приема, че ако искам той да играе ролята на неин баща няма да стане само с лигаване, а ще трябва и малко твърда ръка.
Мили, и моят бившият, с който уж се обичахме лудо и с такава любов си направихме бебе изведнъж стана адски студен и сякаш беше незаинтересован от бременноста ми, а аз като теб си мечтаех как ще гали корема ми и ще чака с нетърпение да ритне бебето, а то не стига, че изпросено му слагах понякога ръката на корема, а той като опарен бързаше да я издърпа. Обаче в последствие като се роди малката я заобича много, но от нашата любов нямаше и помен. Както и да е, сега ми целуват коремчето още от рано и постоянно усещам, че съм обичана за разлика от преди. Ти също заслужаваш да бъдеш обичана и дано намериш подходящият човек някой ден!
На мен от цялата история най ми стана жал за дъщеря ти, милото дете сигурно е преждевременно порастнало
Благодаря ти, Valkata 78, за пожеланията. Дано и ти да бъдеш щастлива с този мъж, дано създадете хубаво семейство. Не си само ти, която изтръпва и се дразни, когато се скарат на детенцето. Явно е нормално - аз също се дразня, после премислям, че той е направил забележка всъщност, която е била съвсем уместна. Не трябва да се притесняваш за това - нима биологическият татко щеше да бъде по-внимателен към детето си ли? Едва ли. В такива семейства като нашите в началото е много трудно и несигурно, докато всеки си влезе в ролята, така да се каже. На после, ако хората се обичат и държат един на друг, всичко си идва на мястото.
Моят мъж също се кара на големият НИ син.
Приемам го като нещо нормално - щом детето заслужава. Още повече, че децата имат повече респект към него, направо с поглед го разбират
Важното е, че въпреки че се кара понякога, по-често прегръща и казва, че обича. Всъщност у дома аз съм лошото, а той доброто ченге
Приемам го като нещо нормално - щом детето заслужава. Още повече, че децата имат повече респект към него, направо с поглед го разбират
Важното е, че въпреки че се кара понякога, по-често прегръща и казва, че обича. Всъщност у дома аз съм лошото, а той доброто ченге
До Valkata78
Вали, права си, че дъщеря ми е преждевременно порастнала - в нейното съзнание мъжете са тъпи и еднакви. Първо баща й, после дядо й /моя баща/, сега втория ми мъж, а и като прибавя и примера от мъжа на сестра ми .... всичките едни дол дренки ... Е, каквото и да приказвам на детето, че има свястни мъже, тя като е видяла толкова идиоти .....
А за това, че понякога сегашния ти мъж повишава тон на твоята дъщеря - съмсем нормално е. Аз винаги казвам на детето на мъжа ми - "карам ти се за хубаво, за да се научиш, и ти се карам много по-малко отколкото на моето дете - сама го виждаш. Ако майката ти беше тук щеше да ти се кара много повече, защото ти е майка и каквото и да ти каже ти пак ще я обичаш, защото ти е майка! Баба ти и баща ти ако ти кажат същото нещо не им се сърдиш, но нали аз го казвам - лоша съм. Ако не те обичах нямаше да ми пука изобщо и за нищо нямаше да ти правя забележка." И така тя разбира. Но като се намесят роднините .... пак старата песен на нов глас. Така, че не всички втори мъже и втори татковци са като моя. Познавам и много добри втори татковци. Просто виж дали с обич и загриженост и се кара или го прави, защото наистина го дразни. Доколкото разбирам на твоя вашето дете ще му е първо. Този вариант е хиляди пъти по-успешен... Първо ти си майка и на двете деца и второ - той знае, че ако се държи лошо с твоето, ще загуби обичта и на вашето общо.
Сега възникна друг проблем - понеже господина смята, че бебето ще е момче, задължително трябва да го кръстим на баща му
! Представете си! Човекът, който ме блъскаше и ме обиждаше и направи така, че да не стъпвам в къщата им... Категорично отказах поради очевидни причини. Той обаче отсече - нямало значение какви били родителите му, въпросът бил принципен! Каквото и да съм направила с името, той след мен щял да отиде и да го смени! Заявих, че направи ли го - ще се разведему да не говорим, че му изясних и как няма да знае ,че отивам да раждам и кога ще ме изписват .... Нероден Петко ще кажа аз ... то да е живо и здраво, пък таткотото ще намеря начин да го преметна .... пък знае ли се ... може и момиче да излезе ....
Имам и друг пример с роднини - първи брак, двете деца от една майка и един баща .... Бащата се е грижил страхотно за майката по време на първата бременност и с гол. нетърпение е очаквал детето .... сега то вече е на 6 г. и таткото умира за дъщеря си .... Второто дете - сега е на 4 м. пак момиче. Отвратителн отношение на бащата към майката по време на бременността, както и сега. Постоянно говори какт това дете не го е правил умишлено и не го е искал. И представете си на кого го говори това най-вече - на първото си дете!!! Голямото плаче, защото много обича сестричката си. Е, кажете ми това какво е?! Не е ли отново мъж-идиот!?
Така че, mila mamo и всички, които ще щастливи в момента изживейте си щастието и се наслаждавайте на прекрасните мигове, защото те не се повтарят! Ако мъжете до вас са грижовни и мили радвайте се, защото света е пълен с егоисти!
Желая на всички най-вече здраве, лека бременност и късмет! Бог да е с вас!
Вали, права си, че дъщеря ми е преждевременно порастнала - в нейното съзнание мъжете са тъпи и еднакви. Първо баща й, после дядо й /моя баща/, сега втория ми мъж, а и като прибавя и примера от мъжа на сестра ми .... всичките едни дол дренки ... Е, каквото и да приказвам на детето, че има свястни мъже, тя като е видяла толкова идиоти .....
А за това, че понякога сегашния ти мъж повишава тон на твоята дъщеря - съмсем нормално е. Аз винаги казвам на детето на мъжа ми - "карам ти се за хубаво, за да се научиш, и ти се карам много по-малко отколкото на моето дете - сама го виждаш. Ако майката ти беше тук щеше да ти се кара много повече, защото ти е майка и каквото и да ти каже ти пак ще я обичаш, защото ти е майка! Баба ти и баща ти ако ти кажат същото нещо не им се сърдиш, но нали аз го казвам - лоша съм. Ако не те обичах нямаше да ми пука изобщо и за нищо нямаше да ти правя забележка." И така тя разбира. Но като се намесят роднините .... пак старата песен на нов глас. Така, че не всички втори мъже и втори татковци са като моя. Познавам и много добри втори татковци. Просто виж дали с обич и загриженост и се кара или го прави, защото наистина го дразни. Доколкото разбирам на твоя вашето дете ще му е първо. Този вариант е хиляди пъти по-успешен... Първо ти си майка и на двете деца и второ - той знае, че ако се държи лошо с твоето, ще загуби обичта и на вашето общо.
Сега възникна друг проблем - понеже господина смята, че бебето ще е момче, задължително трябва да го кръстим на баща му
! Представете си! Човекът, който ме блъскаше и ме обиждаше и направи така, че да не стъпвам в къщата им... Категорично отказах поради очевидни причини. Той обаче отсече - нямало значение какви били родителите му, въпросът бил принципен! Каквото и да съм направила с името, той след мен щял да отиде и да го смени! Заявих, че направи ли го - ще се разведему да не говорим, че му изясних и как няма да знае ,че отивам да раждам и кога ще ме изписват .... Нероден Петко ще кажа аз ... то да е живо и здраво, пък таткотото ще намеря начин да го преметна .... пък знае ли се ... може и момиче да излезе ....Имам и друг пример с роднини - първи брак, двете деца от една майка и един баща .... Бащата се е грижил страхотно за майката по време на първата бременност и с гол. нетърпение е очаквал детето .... сега то вече е на 6 г. и таткото умира за дъщеря си .... Второто дете - сега е на 4 м. пак момиче. Отвратителн отношение на бащата към майката по време на бременността, както и сега. Постоянно говори какт това дете не го е правил умишлено и не го е искал. И представете си на кого го говори това най-вече - на първото си дете!!!
Голямото плаче, защото много обича сестричката си. Е, кажете ми това какво е?! Не е ли отново мъж-идиот!?Така че, mila mamo и всички, които ще щастливи в момента изживейте си щастието и се наслаждавайте на прекрасните мигове, защото те не се повтарят! Ако мъжете до вас са грижовни и мили радвайте се, защото света е пълен с егоисти!
Желая на всички най-вече здраве, лека бременност и късмет! Бог да е с вас!
mnogo dober savet,podkrepiam go 
мили момичета,не падайте духом.Ще дойде ден когато ще се радвате на свойте деца независи мо ,че някой не ги е искал,те са ваши,не на роднини.желая на всички леко раждане и дано всичко да се оправи.УСПЕХ!!!!!
Виждам, че темата е стара но сега я изчетох.
Как сте момичета - какво става с вашите бременности, как се развиват нещата с вашите връзки?
Mily - твоето положение направо ме потресе, останах без думи - дано да са се променили нещата.
Не каза колко е голяма дъщеря ти , но не смяташ ли че нямаш право да я подлогаш на това отношениел Еййй момиче вземи се в ръце и помисли за голямото си момиченце - смяташ ли че това дете заслужава такова безразличие - сви ми се сърцето, дори не искам да си помисля че може така някой да се държи с моята дъщеря - направо ще му избода очите - да не говорим друго на какво съм способна.
Как сте момичета - какво става с вашите бременности, как се развиват нещата с вашите връзки?
Mily - твоето положение направо ме потресе, останах без думи - дано да са се променили нещата.
Не каза колко е голяма дъщеря ти , но не смяташ ли че нямаш право да я подлогаш на това отношениел Еййй момиче вземи се в ръце и помисли за голямото си момиченце - смяташ ли че това дете заслужава такова безразличие - сви ми се сърцето, дори не искам да си помисля че може така някой да се държи с моята дъщеря - направо ще му избода очите - да не говорим друго на какво съм способна.
