Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Kопенхаген
  • Мнения: 667
...димът ще скрие твоите сълзи...
Рефрена от тази стара песен ме накара да се змисля и да пусна тамата.Женските сълзи.Умем ли да се въздържаме от тази емоция, или осавяме пороя от сълзи да се излее пред любимия, близките или приятелите?
Аз плача newsm45 само когато съм сама със себе си, обикновено слушайки тъжна песен.
А вие?

# 1
когато чувствата надделеят плача винаги, трудно се сдържам и не мисля, че това е лошо. доброто е, че в лошите моменти моята половинка е до мен и ме закриля. Wink

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 1 188
Аз съм доста емоционална по природа и трудна се въздържам да не плача,когато ми се плаче.Но пък после как ми олеква...

# 3
  • София
  • Мнения: 473
Винаги сама плача NaughtyПускам си любима музика,пуша и плача.След един-два часа вече ми е минало.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 4 069
Така правя да. Когато плача си запалвам цигара. Емоционална съм и често ми се плаче. Понякога се сдържам, понякога не. Когато ми е тежко сълзите ме облекчават, но предпочитам да плача сама.

# 5
  • Мнения: 2 425
Да, много често се налага да си прикривам сълзите и не защото е срамно. Просто не обичам да натоварвам други хора с проблеми, за които те нямат нито вина, нито могат да помогнат.
А от физическа болка слаба богу не съм плакала от дете.

# 6
  • на най-обичания мъж в сърцето . . .
  • Мнения: 2 270
Много съм ревлива  Embarassed плача и от радост и от мъка.
Понакога запалвам и цигарка Peace

# 7
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 803
когато плача е винаги без цигара  Close
Плача в самота, плача пред него, пред децата (рядко), пред нашите (рядко) и т.н.
Но защо да е с цигара, пък?

# 8
  • София
  • Мнения: 1 733
Много съм ревлива  Embarassed плача и от радост и от мъка.
При мен си е и от зодията.Много съм чувствителна.Не крия сълзите си.

# 9
  • Мнения: 15 025
Толкова много плачех някога. За всичко като че ли. Сега плача само от бяс и безсилие, и то защото просто не мога да го контролирам и сами си се търкалят сълзите. Рядко и кратко. От сълзите полза няма. Може би някаква физиологична, но никаква друга.

# 10
  • София
  • Мнения: 473
Аз мисля,че има полза от сълзите.На мен ми олеква,като се наплача.Рева и на филми,най-редовно.

# 11
  • София
  • Мнения: 580
 Вече не плача,слава Богу! Дано още дълго нямам причини да го правя!
 Наплакала съм се обаче за този живот,кога с цигара,кога - без...По-често съм се опитвала да скрия сълзите или да ги припиша на дима, отколкото да си плача на воля...
 Нямаше как да не плача,когато мама си отиде буквално за три дни,а аз бях само на 18 години.Нямаше как да не плача,когато лежах в родилната зала,гледах през прозореца първите снежинки за сезона, току-що научила,че бебето ми е мъртво,а  съпругът ми си вее оная работа из България,лъжейки най-нагло,че пътува по работа...Нямаше как да не плача, когато изпращах синът си първокласник, а  баща му се криеше нейде си,разправяйки,че не му давам да види децата си, а той просто беше профукал всичките си пари и не му беше възможно да пътува, както някога с безбройните си любовници...
  Когато дъщеря ми влезе в "трудната" възраст, често я избиваше на плач.Повтарях и, че ако с рев се оправяха нещата- аз щях да съм най- честитият човек на земята...
  

# 12
  • София
  • Мнения: 473
Вече не плача,слава Богу! Дано още дълго нямам причини да го правя!
 Наплакала съм се обаче за този живот,кога с цигара,кога - без...По-често съм се опитвала да скрия сълзите или да ги припиша на дима, отколкото да си плача на воля...
 Нямаше как да не плача,когато мама си отиде буквално за три дни,а аз бях само на 18 години.Нямаше как да не плача,когато лежах в родилната зала,гледах през прозореца първите снежинки за сезона, току-що научила,че бебето ми е мъртво,а  съпругът ми си вее оная работа из България,лъжейки най-нагло,че пътува по работа...Нямаше как да не плача, когато изпращах синът си първокласник, а  баща му се криеше нейде си,разправяйки,че не му давам да види децата си, а той просто беше профукал всичките си пари и не му беше възможно да пътува, както някога с безбройните си любовници...
  Когато дъщеря ми влезе в "трудната" възраст, често я избиваше на плач.Повтарях и, че ако с рев се оправяха нещата- аз щях да съм най- честитият човек на земята...
  
Ето,това ме разплака

# 13
  • Къде- ако не тук,кога-ако не сега..
  • Мнения: 323
Толкова много плачех някога. За всичко като че ли. Сега плача само от бяс и безсилие, и то защото просто не мога да го контролирам и сами си се търкалят сълзите. Рядко и кратко. От сълзите полза няма. Може би някаква физиологична, но никаква друга.
И при мен е така.Абсолютно едно към едно.

# 14
  • Мнения: 958
Аз съм от ревлите. Рева за всичко, просто съм много чувствителна, откакто се помня.
Рева на филми, още като дете, на малката русалка се скъсвах от плач, рева от радост,
рева от безсилие, като не става на мойто.
От яд също, от мъка.
Така си изразявам емоциите.
Не пуша вече!



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт