Heltah, и аз искам материала 
- Публикувана: 26 ян. 2009, 18:03 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2009, 20:18 ч.
За серийните убийци...
Що се отнася до австриеца - скоро ще започне делото. Колкото и да е ясно всичко, все пак трябва да се разследва първо, всичко да се изясни и докаже и после да се съди. Не става за 3 дни, като в някои филми.
Щатите бяха страната и мисля че са все още такива с най-много серийни убийци в историята, докато не падна СССР и се разбра, че техните са пуберски истории пред няколкото руски канибали. Има един филм, който наистина е по действителен случай с Доналд Съдърланд в една от поддържащите роли - "The citizen". Това е най-дълго издирвания и разследван сериен убиец, признат и изучаван и в Щатите, който дори е попадал в ръцете на милицията, но поради партийните простотии е пуснат. Мисля че 52 жертви са доказаните и известните и още към 30-40 недоказани. Пресен в щатите е един който не е разкрит - преди 2-3 години ставаха 7-8 убийства на неамериканци - предимно европейци във Флорида по летния сезон. Така и не се разкри доколкото го следих. Истина е че за сериен убиец трябва голяма територия, тук няма предразположеност, което не значи че не може да има. Жоро Павето е доста стар случай дори и за мен.
Факт е че гена и на серийния убиец е заложен у всеки, както и за меката китка и други много. Въпросът е как става и защо отключването? Абе, на кой му дойде на ум тая злокобна тема - все мислех че няма да стане дума за полицейски истории тука, ама не би...
Щатите бяха страната и мисля че са все още такива с най-много серийни убийци в историята, докато не падна СССР и се разбра, че техните са пуберски истории пред няколкото руски канибали. Има един филм, който наистина е по действителен случай с Доналд Съдърланд в една от поддържащите роли - "The citizen". Това е най-дълго издирвания и разследван сериен убиец, признат и изучаван и в Щатите, който дори е попадал в ръцете на милицията, но поради партийните простотии е пуснат. Мисля че 52 жертви са доказаните и известните и още към 30-40 недоказани. Пресен в щатите е един който не е разкрит - преди 2-3 години ставаха 7-8 убийства на неамериканци - предимно европейци във Флорида по летния сезон. Така и не се разкри доколкото го следих. Истина е че за сериен убиец трябва голяма територия, тук няма предразположеност, което не значи че не може да има. Жоро Павето е доста стар случай дори и за мен.
Факт е че гена и на серийния убиец е заложен у всеки, както и за меката китка и други много. Въпросът е как става и защо отключването? Абе, на кой му дойде на ум тая злокобна тема - все мислех че няма да стане дума за полицейски истории тука, ама не би...
На мен ми дойде тази злокобна тема 
,но толкова ми е интересна психологията на тези хора,тези случки,знам ли всичко...
Иначе България наистина е малка като територия може би за да се развихри един сериен убиец,някак си и мисленето ние по-друг тип,но не може да се твърди със сигурност.
Забелязала съм,че в САЩ са най големите такъв тип убийци,дали има връзка,че навремето този континент е заселван предимно от каторжници от Европа и хора с немного чисто минало..
,но толкова ми е интересна психологията на тези хора,тези случки,знам ли всичко...Иначе България наистина е малка като територия може би за да се развихри един сериен убиец,някак си и мисленето ние по-друг тип,но не може да се твърди със сигурност.
Забелязала съм,че в САЩ са най големите такъв тип убийци,дали има връзка,че навремето този континент е заселван предимно от каторжници от Европа и хора с немного чисто минало..
Интересен ми е профила и на т.нар. "стокхолмски синдром".
Общо взето се получава така, че жертвите на отвличания или плен започват да съчувстват и симпатизират на похитителите си.
Две години след като започнах работа, стана обир. Човекът, който го направи съм го виждала в продължение на тези две години и за миг не съм си помисляла, че може да направи такова нещо. Изглеждаше съвсем нормален. Е, да, два месеца преди обира като в най-тъпите криминалета си пусна мустаци, които ужасно не му отиваха. До тук добре. След това обаче на сметката му се водят две убийства, има подозрения и за трето. Убийствата са станали с разстрел, отравяне и т.н. Оказва се, че не е бил стабилен психически и убийствата не са само за прикриване на следите от обира. Такава информация имам.
Това разбира се не е типичният сериен убиец, но както написа и Кейси за нашата малка страна 3 убийства са си прилично "постижение", а този човек, с когото съм разменяла и по някоя дума се оказа психически нестабилен убиец. Не му личеше, честно.
Мисля, че не е сред живите.
Как' Сийка казва, че в много от случаите психопатите серийни убийци са с висок коефициент на интелигентност и това е така. Но има разбира се и изключения.
Старецът, който преди месеци уби внучето си и го пусна във външния клозет....Оказа се, че има още поне две убийства. Човекът е ниско интелигентен социопат.
Има един филм, който наистина е по действителен случай с Доналд Съдърланд в една от поддържащите роли - "The citizen".
Heltah, дай и насам
Всъщност "стокхолмския синдром" е сближаване в личностен план на похитител-убиец и жертвата. Това е вид подсъзнателен инстинкт, който те кара да търсиш пътя към душата на похитителя, да го предразполагаш, като вид благодарност за това че те е пощадил за сега и не те е избрал от навалицата. Вид инстинкт за самосъхранение. Обратното въздействие е че престъпникът вижда себе си в твоите дейтвия и думи, но всяко грешно двжение или дума ще върнат жестокостта му с удвоена сила. Ако историята се задълбочи е възможно дори жертвата да се обърне против полицията.
За интелигентността може да се спори - просто всяко психично нарушение прави действията неадекватни, нестандартни, изостря едни сетива за сметка на други - там е проблемът и затова психологът може много да помогне, но някои "топ-ченгета" не искат да го приемат това. Липсва логиката- тази която ние знаем.
Да така се казва - изтървах Х-а. Със Stephen Rea в главната роля, сега се сетих!
За интелигентността може да се спори - просто всяко психично нарушение прави действията неадекватни, нестандартни, изостря едни сетива за сметка на други - там е проблемът и затова психологът може много да помогне, но някои "топ-ченгета" не искат да го приемат това. Липсва логиката- тази която ние знаем.
Да така се казва - изтървах Х-а. Със Stephen Rea в главната роля, сега се сетих!
Heltah - прочетох го, много е увлекателно и едновременно с това отчайващо... тези хора всъщност макар да не се смятат за психично болни, не са и здрави. Много причини, много отключващи фактори, пълна липса на съзнателен контрол на поведението и никакъв шанс за "нормалност"... Мен лично много ме потресоха генетичните и биохимични фактори - оказва се, че всяко малко сладко бебче, даже и гледано с много любов, може да е следващият Чикатило например! Ще помисля още малко.
Сега се подсещам, че преди мнооого време гледах един документален филм за Алберт Фиш. Известен сериен убиец на деца и канибал същевременно.
Инфо от Уикипедията
Малко филмче за него, не е това което гледах, но все пак
Инфо от Уикипедията
Малко филмче за него, не е това което гледах, но все пак
Хелта прочетох статията,интересна е да и доста информация има в нея...
Но пак не може да каже със сигурност кое ги прави такива,много подточки изглежда оформят такова поведение...
Това за напикаването като фактор ми се стори интересно,аз като малко до 7,8 години се е слувало да се напишквам,но не съм сериен убиец де
Но пак не може да каже със сигурност кое ги прави такива,много подточки изглежда оформят такова поведение...
Това за напикаването като фактор ми се стори интересно,аз като малко до 7,8 години се е слувало да се напишквам,но не съм сериен убиец де
Засега не си 
Не бе, вижте сега, то статията е по-скоро опит за обяснение, не може да претендира за пълна точност на нещата. Все пак говорим за човешката психика.
Искате ли да резюмирам малко инфо за някои известни серийни убийци? Да имаме нагледно случаите им? Ама да имате предвид, че ще се пишат и гадости де.
Не бе, вижте сега, то статията е по-скоро опит за обяснение, не може да претендира за пълна точност на нещата. Все пак говорим за човешката психика.
Искате ли да резюмирам малко инфо за някои известни серийни убийци? Да имаме нагледно случаите им? Ама да имате предвид, че ще се пишат и гадости де.
Искате ли да резюмирам малко инфо за някои известни серийни убийци? Да имаме нагледно случаите им? Ама да имате предвид, че ще се пишат и гадости де.
Да, да, да
Аз в момента чета материала, който ми прати
Предварително казвам, че материала не е подходящ за всеки човек.
Eд Гийн (1906 - 1984)
Ед Гийн е роден през 1906 година в ЛаКрос, Уисконсин и е второто дете на Аугуста и Джордж Гийн. Бащата му е бил алкохолик и напълно безполезен човек. За добруването на семейството се е грижела съпругата му. Тя е била фанатично религиозен човек и според тези си разбирания е въпитава децата си. Учила ги е, че жените са неморални и безчестни създания, а секса едва ли не бил най-големият грях. През 1914 семейството се мести във ферма в градчето Плейнфийлд, далеч от покварата на големия град.
Най-близката къща е на половин километър разстояние, но децата все пак трябва да ходят на училище. Там Еди е бил тормозен и отбягван от съучениците си, защото е бил срамежлив и затворен. Дори да намери приятел, той веднага е бил прогонван от майката на Еди. Братът на Еди, Хенри, си е позволявал често да критикува майка си за фанатизма й. В очите на Ед тя е била нещо като богиня и държанието на брат му било недопустимо. През 1944 Хенри умира при доста странни обстоятелства, но никой не се заема сериозно със случая. Година по-късно Аугуста умира също от сърдечен удар. Ед остава сам във фермата преживявайки от работа за жителите на градчето. След смъртта на майка си той заключва всички стаи в които майка му е обитавала най-често и ги оставя абсолютно непокътнати. За него тези стаи са били свещени. В свободното си време чете приключенска литература, текстове посветени на анатомията и нацистките експерименти над евреите. А също така и порно издания. От тези четива Еди научава интересни неща за жените и придобива нездрав интерес (сякаш този интерес може да бъде здрав) към тях. Но откъде стария откачен Еди може да си намери жена? Хммм... Ами да си изкопае от гробището. Гийн редовно следял страницата с некролозите в местния вестник за скоро починали жени.
През следващите няколко години броя на изчезналите хора в местността нараства. След изчезването на жена, работеща в местния магазин, следите довеждат полицаите до фермата на Гийн. Там те намират жената... частично:
Сърцето й намират в чиния на масата в кухнята, а после и главата с куки в ушите (а според някой пирони свързани с тел), готова за окачване на стената. Но интересните открития тепърва предстоят. На пода намират послана човешка кожа, а по стените окачени човешки глави - трофеи. На всеки от ъглите на леглото му стърчала забита глава. Познайте какво откриват в хладилника... Полицията открива още чаша направена от череп, стол тапициран с човешка кожа, кресло за направата на чийто ръкохватки са били ползвани ръце, маса чийто крака са направени от кости, лампа с абажур от човешка кожа. Намерена е кутия с женски гинеталии, които Гийн е изрязвал от жертвите си и труповете от гробището. Понякога ги е пъхал в женски панталони, които после обличал. Обичал да си представя, че е жена. За целта си имал дрешка ушита от кожа и няколко маски от одрана кожа на женски лица.
Доказани са само 2 убийства извършени от Гийн. Другото очевидно е било взимано от гробището. Гийн никога не признава да е правил секс с труп, но предвид другите неща... Къщата му добива прозвището "Къщата на ужасите" и бива изгорена година след залавянето му. Гийн умира през 1984 и е прогребан в гробището на Плейнфийл - същото от което си е набавял материали 30 години по-рано. Малко по-късно надгробния му камък е откраднат - вероятно от някой фен.
Тед Бънди
Тиодор Робърт Коуел е роден на 24 ноември 1946 година във Бърлингтън, щата Върмонт (САЩ).Баща му е пилот,който не проявява никакъв интерес към детето.Майка му-Елинор,уплашена от самотното майчинство бяга във Филаделфия където живее в католически дом за самотни майки.След раждането на сина си заживява при родителите си и се представя за сестра на Тед,неговите баба и дядо-за баща му и майка му.По-късно Елинор се мести в Тахома , Вашингтон където среща готвача Джон Бънди и се жени за него.Тед приема името на втория си баща и става най-големия от общо 5 деца в семейството. Тед израства в нормална семейна среда.Баща му Джон се опитва да установи връзка с доведения си син като го води на мачове,къмпинги но детето се дистанцира от него.Тед е тихо и саможиво дете,няма много приятели в училището и извън него.След като завършва училище Тед постъпва във Вашингтонския университет ,където работи за да се издържа.Той е прилежен студент с добър успех.През пролетта на 1967 г. Тед среща любовта на живота си.Момичето,което е от богато семейство не отговаря на чувствата му.През 1968 г. тя завършва университета и напуска Вашингтон и зарязва Тед.В резултат на раздялата той губи интерес към учението и успеха му сее влошава.По същото време научва че жената която е мислил за своя сестра всъщност му е майка.През 1969 г. той започва да следва психология във Вашингтонския университет и се справя блестящо.По това време се среща се с Елизабет Кендъл .Усилено работи за преизбирането на губернатора на Вашингтон и през този период създава солидни връзки с членове на американската Републиканска партияСпасява дете от удавяне в Сиатъл и за това е награден.При пътуванията си до Калифорния през 1973 г. се среща с бившата си приятелка,която не е забравил.След кратка интимна връзка Тед я зарязва през 1974 г. Първата му жертва се казва Линда Ан Хейли на 21 г. студентка във Вашингтонския университет.Той прониква в дома и на 31 януари 1974 г. и я отвлича.Тя е бяла, слаба, необвързана жена, непретенциозно обличаща се и с дълга коса-предпочитана плячка на Бънди.По късно започват да изчезват и други жени отговарящи на модела.Тед ги отвлича през деня като ги моли за помощ ,завеждайки ги до своя Фолксваген КостенуркаТой е красив строен мъж и жените не го възприемат като заплаха.На 14 юли изчезват Джанис От и Дениз Наслънд.Телата им са отрити през август.На 18 октомври 1974 в Юта изчезва дъщерята на местен полицейски шериф-Мелиса Смит на 17 години.Открита е няколко дни по-късно изнасилена анално и удушена.През септември 1974 г. изчезва и Лаура Ейми на 17 година.Тед я убива с железен лост след като я изнасилва.Именно тези две убийства в толкова кратък отрязък от време кара полицията да мисли че убиецът е един и същ.Разпространен е портрет на убиеца и в него Елизабет Кендъл разпознава приятеля си-Тед Бънди.Тя се обажда в полицията ,но сигналът и се губи сред хилядите други.
Снимка
Андрей Чикатило (1936 - 1994)
Чикатило е роден в украинското село Яблочное. Той се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има две дъщери от жена си. През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.
През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки, че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, Александър Кравченко е погрешно арестуван и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез измъчвания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.
Той не убива отново до 1982 г., но през тази година жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.
6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решила да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето действие все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките — да се увеличи броя на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.
Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Той е освободен през декември 1984 г. след като е прекарал три месеца в затвора.
Чикатило си намира нова работа в Новочеркааск и стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.
Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иша Костойев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.
През 1988 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красни-Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и три изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.
Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“. Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Чикатило е разстрелян с изстрел в задната част на главата на 14 февруари 1994 г.
Снимка
Албърт Фиш (1870 - 1936)
Албърт Фиш е един от най-бруталните убийци в САЩ. Две от най-зловещите признания за престъпления са безгрижните му разкази пред полицията как убил, сварил и ял от 4-годишно момче, детето се е казвало Били Гафни, и писмото му до майката на 12-годишно момиче, от което също е ял. Албърт Фиш обичал да забива игли в тялото си и често го прави пред очите на собствените си деца. При екзекуцията му се налага да включат повторно електрическия стол, защото първия път става късо съединение от всички стоманени игли из тялото му.
Фиш е роден във Вашингтон през 1870 година. Голяма част от детството му минава в сиропиталище. Повечето хора, които го познават, го описват като тих човек, винаги добър християнин и чудесен баща имал е 6 деца. Жени се на 28, жена му ги зарязва,когато той е на 47 и в последствие той започва да извършва едни от най-уродливите деяния в криминалната история.
През 1928 момче на име Едуард Бъд пуска обява във вестника, че си търси работа. Албърт Фиш се обажда (по това време той е на 58 години) и обяснява на момчето и на неговото семейство, че предлага работа в стопанството си в Лонг Айланд, правейки се на добродушен, възрастен фермер, нуждаещ се от помощ. По този начин спечелва момчето и в последствие отвлича малката му сестра, която се е казвала Грейс. Фиш праща писмо на майката на момиченцето, в което описва в подробности престъплението си.
Една година преди случая с Фрейс Бъд, Фиш отвлича 4-годишния Били Гафни. След залавянето си Албърт Фиш признава всичко на полицията, даже има и запис, който доста подробно описва случилото се с момчето. Фиш е заподозрян в изнасилването и измъчването на повече от 100 деца и в убийството на най-малко дузина от тях. Служебният му защитник се постарава да убеди съдебните заседатели, че Фиш е луд, но в крайна сметка той е осъден за убийството на Грейс Бъд и умира на електрическия стол през 1936 година.
Снимка
Джон Уейн Гейси (САЩ)
Гейси е работещ, с реноме в бизнесредите в Чикаго. Хобито му е да се облича като клоун и да забавляза деца в болници и градини. Признат е за извършител на 33 убийства в средата на 70-те. Телата на 28 жертви, всичките момчета, са намерени под пода в дома му и в градината. Гейси е екзекутиран през 1994 г.
Джон Уейн Гейси е първообразът на зловещия клоун убиец Пениуайз от епохалния роман на Стивън Кинг „ТО”. Впечатлен от популярността на Гейси и ужасяващите му престъпления, Кинг оформя образа като символ на изконното зло, скрито зад зловеща маска на палячо.
Интресно е също, че Джони Деп развива маниакален страх от клоуни, след като разкритията около убийставата на Гейси стават популярни.
Най-странното е, че на интервютата, включени в документалния филм, Гейси изглежда като най-нормалния човек на света, с благ поглед и маниери, възпитан и симпатичен.
Джак Изкормвача
Джак Изкормвача е псевдонимът на престъпник, смятан от мнозина за първия сериен убиец в света. Той се е занимавал с престъпна дейност през втората половина на 1888 г. в Лондон, Англия. Наричат го Джак Изкормвача (на английски: Jack the Ripper), защото в едно писмо някой, твърдящ, че е убиецът, се е подписал с това име. Писмото било публикувано и името добило популярност. Въпреки че са развити много теории, никой не знае със сигурност кой е бил Джак Изкормвача и вероятно никога няма да се установи неговата самоличност.
Митът за убийствата на Изкормвача е сложна смесица от исторически разследвания, свободни съчинения и народни умотворения. Тъй като неговата самоличност не е установена, мнозина детективи впоследствие са посочвали възможните извършители на серийните престъпления.
Общият брой и имената на жертвите на Изкормвача са много спорни, но едно много разпространено гледище е, че той е убил следните пет проститутки през 1888 г. (или предполагаеми проститутки, какъвто е случаят с Едоус) в Източен Лондон. Смята се, че е така, защото техните тела били изкормени (точно в стила на Джак).
Мери Ан Никълс (моминско име Мери Ан Уокър), с прякор Поли, родена 26 Август 1845 г. и убита в петък, 31 Август 1888 г.
Педро Лопез
Педро Алонсо Лопез е роден в Толмиа, Колумбия през 1949 година. По това време в държавата цари тотален хаос, ежедневно има масови прояви на вандализъм, убийства, грабежи и т.н. - 10 годишен период наречен по-късно “Ла Виоленция”. До такава ескалация се стига след убийството на популярния политик либералист Хорхе Елиецер Гайтан (Jorge Eliecer Gaitan) през 1948 година. През 1958 година , когато нещата утихват равносметката е следната: повече от 200 000 убити и щети за повече от 1 млрд. долара (курс на долара към 1958 год.).
Педро е седмото от тринадесет деца на бедна проститутка, чието основно средство за възпитание е юмрукът. Същевременно обаче , тя им дава подслон и храна , което е много по-добре от животът без дом, по улиците, където човешките права са химера и всеки е потенциална жертва. Според статистиката – броят на тежките престъпления от този период в Колумбия е 50 пъти по-висок от средния за света.
През 1957 година , майката хваща Педро в сексуални взаимоотношения ( по думите му, докосване по гърдите) със негова по-малка сестра и го изгонва от къщи – завинаги. Животът на улицата за 8 годишното дете е кошмар – без храна, без сигурност и постоянен страх. Но Педро има невероятен късмет – среща мъж, който му предлага подслон и грижи. Запътват се към дома на непознатия, но вместо там, те се оказват в изоставена сграда , където момчето е неколкократно зверски изнасилено и захвърлено обратно на улицата. По-късно “Звярът от Андите” ще сподели ,че този случай го е подтикнал към убийствата: “Той ме изнасили и аз реших да направя същото с колкото се може повече малки момичета.”
Несгодата учи – Педро става изключително параноичен – денем се крие по изоставени сгради, а нощем скришом се промъква за храна до кофите за боклук и местните сметища. Този начин на живот продължава около година , след което той се престрашава да пътува и да потърси по-добър живот – отправя се към Богота.
Столицата на Колумбия предлага по-големи възможности. Педро Лопез започва да проси храна по улиците и само след няколко дни късметът наистина му се усмихва. Възрастна американска двойка, постоянно живеещи в Богота, минава покрай него и потресена от недохранения му вид и горещите молби за храна, му предлага да го вземе със себе си. Така на следващия ден, той се събужда в собствена стая със закуска и възможността да се запише на училище след няколко дни.
Независимо от възхода в живота си, на някои хора им е писано да бъдат натискани към дъното. През 1963 година, на 12 годишна възраст, Педро е изнасилен отново – този път от учител в училището, в което учи. Страховете и параноята се връщат с пълна сила. Уплашен, той открадва пари от училищната каса и изчезва.
По улиците на Колумбия не са така бурни, както преди, а държавата е във възход – отварят се фабриките и много нови работи места. Педро Лопез обаче има минимално образование и ниска култура, което не му дава никакви други възможности освен да се върне към старите си занимания – да проси по улиците. С времето той се научава ,че освен да моли за това , което иска , може и да си го вземе. Така започва със дребни кражби, докато към 18тата си годишнина вече е станал изпечен крадец на коли. Не много дълго след това, той е арестуван , осъден и вкаран в затвора за излежаване на 7 годишна присъда.
Хенри Ли Лукас
Хенри Ли Лукас в списание Vanity Fair 1991 год.
Хенри Ли Лукас е едно от най-титулуваните имена, като става въпрос за серийни убийци. Пред неговите деяйния , престъпленията на Джак Изкормвача са оприличими на селско-стопанска кражба.
Броят на жертвите му не е ясен , но различните източници използват числа в промеждутъка между 300 и 600. Разбира се има и привърженици на обратната теза, които подържат становището ,че Лукас е убил само майка си , а в най-лошия случаи е отнел живота на още двама души.
Друго уникално за случая е медийния интерес продиктуван от манипулативността и лъжливостта с която подхожда убиеца при даването на показания. За целия период от около 10 години , в които са разследвани престъпленята му, Лукас си признава за общо 3000 убийства, някои от които в Испания и Япония (?!?), но в крайна сметка е осъден за 7, въпреки че се твърди ,че лично е посочил мястата, където е изхвърлил труповете и е споделил неизвестни на пресата и общността факти за още 50.
Eд Гийн (1906 - 1984)
Ед Гийн е роден през 1906 година в ЛаКрос, Уисконсин и е второто дете на Аугуста и Джордж Гийн. Бащата му е бил алкохолик и напълно безполезен човек. За добруването на семейството се е грижела съпругата му. Тя е била фанатично религиозен човек и според тези си разбирания е въпитава децата си. Учила ги е, че жените са неморални и безчестни създания, а секса едва ли не бил най-големият грях. През 1914 семейството се мести във ферма в градчето Плейнфийлд, далеч от покварата на големия град.
Най-близката къща е на половин километър разстояние, но децата все пак трябва да ходят на училище. Там Еди е бил тормозен и отбягван от съучениците си, защото е бил срамежлив и затворен. Дори да намери приятел, той веднага е бил прогонван от майката на Еди. Братът на Еди, Хенри, си е позволявал често да критикува майка си за фанатизма й. В очите на Ед тя е била нещо като богиня и държанието на брат му било недопустимо. През 1944 Хенри умира при доста странни обстоятелства, но никой не се заема сериозно със случая. Година по-късно Аугуста умира също от сърдечен удар. Ед остава сам във фермата преживявайки от работа за жителите на градчето. След смъртта на майка си той заключва всички стаи в които майка му е обитавала най-често и ги оставя абсолютно непокътнати. За него тези стаи са били свещени. В свободното си време чете приключенска литература, текстове посветени на анатомията и нацистките експерименти над евреите. А също така и порно издания. От тези четива Еди научава интересни неща за жените и придобива нездрав интерес (сякаш този интерес може да бъде здрав) към тях. Но откъде стария откачен Еди може да си намери жена? Хммм... Ами да си изкопае от гробището. Гийн редовно следял страницата с некролозите в местния вестник за скоро починали жени.
През следващите няколко години броя на изчезналите хора в местността нараства. След изчезването на жена, работеща в местния магазин, следите довеждат полицаите до фермата на Гийн. Там те намират жената... частично:
Сърцето й намират в чиния на масата в кухнята, а после и главата с куки в ушите (а според някой пирони свързани с тел), готова за окачване на стената. Но интересните открития тепърва предстоят. На пода намират послана човешка кожа, а по стените окачени човешки глави - трофеи. На всеки от ъглите на леглото му стърчала забита глава. Познайте какво откриват в хладилника... Полицията открива още чаша направена от череп, стол тапициран с човешка кожа, кресло за направата на чийто ръкохватки са били ползвани ръце, маса чийто крака са направени от кости, лампа с абажур от човешка кожа. Намерена е кутия с женски гинеталии, които Гийн е изрязвал от жертвите си и труповете от гробището. Понякога ги е пъхал в женски панталони, които после обличал. Обичал да си представя, че е жена. За целта си имал дрешка ушита от кожа и няколко маски от одрана кожа на женски лица.
Доказани са само 2 убийства извършени от Гийн. Другото очевидно е било взимано от гробището. Гийн никога не признава да е правил секс с труп, но предвид другите неща... Къщата му добива прозвището "Къщата на ужасите" и бива изгорена година след залавянето му. Гийн умира през 1984 и е прогребан в гробището на Плейнфийл - същото от което си е набавял материали 30 години по-рано. Малко по-късно надгробния му камък е откраднат - вероятно от някой фен.
Тед Бънди
Тиодор Робърт Коуел е роден на 24 ноември 1946 година във Бърлингтън, щата Върмонт (САЩ).Баща му е пилот,който не проявява никакъв интерес към детето.Майка му-Елинор,уплашена от самотното майчинство бяга във Филаделфия където живее в католически дом за самотни майки.След раждането на сина си заживява при родителите си и се представя за сестра на Тед,неговите баба и дядо-за баща му и майка му.По-късно Елинор се мести в Тахома , Вашингтон където среща готвача Джон Бънди и се жени за него.Тед приема името на втория си баща и става най-големия от общо 5 деца в семейството. Тед израства в нормална семейна среда.Баща му Джон се опитва да установи връзка с доведения си син като го води на мачове,къмпинги но детето се дистанцира от него.Тед е тихо и саможиво дете,няма много приятели в училището и извън него.След като завършва училище Тед постъпва във Вашингтонския университет ,където работи за да се издържа.Той е прилежен студент с добър успех.През пролетта на 1967 г. Тед среща любовта на живота си.Момичето,което е от богато семейство не отговаря на чувствата му.През 1968 г. тя завършва университета и напуска Вашингтон и зарязва Тед.В резултат на раздялата той губи интерес към учението и успеха му сее влошава.По същото време научва че жената която е мислил за своя сестра всъщност му е майка.През 1969 г. той започва да следва психология във Вашингтонския университет и се справя блестящо.По това време се среща се с Елизабет Кендъл .Усилено работи за преизбирането на губернатора на Вашингтон и през този период създава солидни връзки с членове на американската Републиканска партияСпасява дете от удавяне в Сиатъл и за това е награден.При пътуванията си до Калифорния през 1973 г. се среща с бившата си приятелка,която не е забравил.След кратка интимна връзка Тед я зарязва през 1974 г. Първата му жертва се казва Линда Ан Хейли на 21 г. студентка във Вашингтонския университет.Той прониква в дома и на 31 януари 1974 г. и я отвлича.Тя е бяла, слаба, необвързана жена, непретенциозно обличаща се и с дълга коса-предпочитана плячка на Бънди.По късно започват да изчезват и други жени отговарящи на модела.Тед ги отвлича през деня като ги моли за помощ ,завеждайки ги до своя Фолксваген КостенуркаТой е красив строен мъж и жените не го възприемат като заплаха.На 14 юли изчезват Джанис От и Дениз Наслънд.Телата им са отрити през август.На 18 октомври 1974 в Юта изчезва дъщерята на местен полицейски шериф-Мелиса Смит на 17 години.Открита е няколко дни по-късно изнасилена анално и удушена.През септември 1974 г. изчезва и Лаура Ейми на 17 година.Тед я убива с железен лост след като я изнасилва.Именно тези две убийства в толкова кратък отрязък от време кара полицията да мисли че убиецът е един и същ.Разпространен е портрет на убиеца и в него Елизабет Кендъл разпознава приятеля си-Тед Бънди.Тя се обажда в полицията ,но сигналът и се губи сред хилядите други.
Снимка
Андрей Чикатило (1936 - 1994)
Чикатило е роден в украинското село Яблочное. Той се справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се жени и има две дъщери от жена си. През 1971 г. получава научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност, местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.
През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното момиченце Елена Закотнова. Въпреки, че доказателствата сочат връзка между Чикатило и убийството, Александър Кравченко е погрешно арестуван и по-късно даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез измъчвания и е екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981 г. и започва работа в местна фирма.
Той не убива отново до 1982 г., но през тази година жертвите са седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983 г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.
6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решила да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов, който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените. Милицията разширява периметъра на своето действие все повече и повече. Взети са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите наброяват 15. Решено е да се усилят мерките — да се увеличи броя на патрулите и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.
Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на Чикатило, но то не било достатъчно за да го осъдят за убийствата. Все пак той е признат за виновен и осъден на една година. Той е освободен през декември 1984 г. след като е прекарал три месеца в затвора.
Чикатило си намира нова работа в Новочеркааск и стои в сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.
Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г., когато Иша Костойев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.
През 1988 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красни-Сулин през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в Шахти. Отново има дълга пауза докато Чикатило не възобновява своята дейност, убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на едно от телата близо до спирката в Лескоз кара милицията да повиши бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило буди подозрение у милицията, той е арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и описва петдесет и три изнасилвания и убийства, извършени от него. Той признава, че е пил от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.
Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г. Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва „Аз съм грешка на природата, един обезумял звяр!“. Процесът приключва през юли и присъдата е отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52 от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление. Чикатило е разстрелян с изстрел в задната част на главата на 14 февруари 1994 г.
Снимка
Албърт Фиш (1870 - 1936)
Албърт Фиш е един от най-бруталните убийци в САЩ. Две от най-зловещите признания за престъпления са безгрижните му разкази пред полицията как убил, сварил и ял от 4-годишно момче, детето се е казвало Били Гафни, и писмото му до майката на 12-годишно момиче, от което също е ял. Албърт Фиш обичал да забива игли в тялото си и често го прави пред очите на собствените си деца. При екзекуцията му се налага да включат повторно електрическия стол, защото първия път става късо съединение от всички стоманени игли из тялото му.
Фиш е роден във Вашингтон през 1870 година. Голяма част от детството му минава в сиропиталище. Повечето хора, които го познават, го описват като тих човек, винаги добър християнин и чудесен баща имал е 6 деца. Жени се на 28, жена му ги зарязва,когато той е на 47 и в последствие той започва да извършва едни от най-уродливите деяния в криминалната история.
През 1928 момче на име Едуард Бъд пуска обява във вестника, че си търси работа. Албърт Фиш се обажда (по това време той е на 58 години) и обяснява на момчето и на неговото семейство, че предлага работа в стопанството си в Лонг Айланд, правейки се на добродушен, възрастен фермер, нуждаещ се от помощ. По този начин спечелва момчето и в последствие отвлича малката му сестра, която се е казвала Грейс. Фиш праща писмо на майката на момиченцето, в което описва в подробности престъплението си.
Една година преди случая с Фрейс Бъд, Фиш отвлича 4-годишния Били Гафни. След залавянето си Албърт Фиш признава всичко на полицията, даже има и запис, който доста подробно описва случилото се с момчето. Фиш е заподозрян в изнасилването и измъчването на повече от 100 деца и в убийството на най-малко дузина от тях. Служебният му защитник се постарава да убеди съдебните заседатели, че Фиш е луд, но в крайна сметка той е осъден за убийството на Грейс Бъд и умира на електрическия стол през 1936 година.
Снимка
Джон Уейн Гейси (САЩ)
Гейси е работещ, с реноме в бизнесредите в Чикаго. Хобито му е да се облича като клоун и да забавляза деца в болници и градини. Признат е за извършител на 33 убийства в средата на 70-те. Телата на 28 жертви, всичките момчета, са намерени под пода в дома му и в градината. Гейси е екзекутиран през 1994 г.
Джон Уейн Гейси е първообразът на зловещия клоун убиец Пениуайз от епохалния роман на Стивън Кинг „ТО”. Впечатлен от популярността на Гейси и ужасяващите му престъпления, Кинг оформя образа като символ на изконното зло, скрито зад зловеща маска на палячо.
Интресно е също, че Джони Деп развива маниакален страх от клоуни, след като разкритията около убийставата на Гейси стават популярни.
Най-странното е, че на интервютата, включени в документалния филм, Гейси изглежда като най-нормалния човек на света, с благ поглед и маниери, възпитан и симпатичен.
Джак Изкормвача
Джак Изкормвача е псевдонимът на престъпник, смятан от мнозина за първия сериен убиец в света. Той се е занимавал с престъпна дейност през втората половина на 1888 г. в Лондон, Англия. Наричат го Джак Изкормвача (на английски: Jack the Ripper), защото в едно писмо някой, твърдящ, че е убиецът, се е подписал с това име. Писмото било публикувано и името добило популярност. Въпреки че са развити много теории, никой не знае със сигурност кой е бил Джак Изкормвача и вероятно никога няма да се установи неговата самоличност.
Митът за убийствата на Изкормвача е сложна смесица от исторически разследвания, свободни съчинения и народни умотворения. Тъй като неговата самоличност не е установена, мнозина детективи впоследствие са посочвали възможните извършители на серийните престъпления.
Общият брой и имената на жертвите на Изкормвача са много спорни, но едно много разпространено гледище е, че той е убил следните пет проститутки през 1888 г. (или предполагаеми проститутки, какъвто е случаят с Едоус) в Източен Лондон. Смята се, че е така, защото техните тела били изкормени (точно в стила на Джак).
Мери Ан Никълс (моминско име Мери Ан Уокър), с прякор Поли, родена 26 Август 1845 г. и убита в петък, 31 Август 1888 г.
Педро Лопез
Педро Алонсо Лопез е роден в Толмиа, Колумбия през 1949 година. По това време в държавата цари тотален хаос, ежедневно има масови прояви на вандализъм, убийства, грабежи и т.н. - 10 годишен период наречен по-късно “Ла Виоленция”. До такава ескалация се стига след убийството на популярния политик либералист Хорхе Елиецер Гайтан (Jorge Eliecer Gaitan) през 1948 година. През 1958 година , когато нещата утихват равносметката е следната: повече от 200 000 убити и щети за повече от 1 млрд. долара (курс на долара към 1958 год.).
Педро е седмото от тринадесет деца на бедна проститутка, чието основно средство за възпитание е юмрукът. Същевременно обаче , тя им дава подслон и храна , което е много по-добре от животът без дом, по улиците, където човешките права са химера и всеки е потенциална жертва. Според статистиката – броят на тежките престъпления от този период в Колумбия е 50 пъти по-висок от средния за света.
През 1957 година , майката хваща Педро в сексуални взаимоотношения ( по думите му, докосване по гърдите) със негова по-малка сестра и го изгонва от къщи – завинаги. Животът на улицата за 8 годишното дете е кошмар – без храна, без сигурност и постоянен страх. Но Педро има невероятен късмет – среща мъж, който му предлага подслон и грижи. Запътват се към дома на непознатия, но вместо там, те се оказват в изоставена сграда , където момчето е неколкократно зверски изнасилено и захвърлено обратно на улицата. По-късно “Звярът от Андите” ще сподели ,че този случай го е подтикнал към убийствата: “Той ме изнасили и аз реших да направя същото с колкото се може повече малки момичета.”
Несгодата учи – Педро става изключително параноичен – денем се крие по изоставени сгради, а нощем скришом се промъква за храна до кофите за боклук и местните сметища. Този начин на живот продължава около година , след което той се престрашава да пътува и да потърси по-добър живот – отправя се към Богота.
Столицата на Колумбия предлага по-големи възможности. Педро Лопез започва да проси храна по улиците и само след няколко дни късметът наистина му се усмихва. Възрастна американска двойка, постоянно живеещи в Богота, минава покрай него и потресена от недохранения му вид и горещите молби за храна, му предлага да го вземе със себе си. Така на следващия ден, той се събужда в собствена стая със закуска и възможността да се запише на училище след няколко дни.
Независимо от възхода в живота си, на някои хора им е писано да бъдат натискани към дъното. През 1963 година, на 12 годишна възраст, Педро е изнасилен отново – този път от учител в училището, в което учи. Страховете и параноята се връщат с пълна сила. Уплашен, той открадва пари от училищната каса и изчезва.
По улиците на Колумбия не са така бурни, както преди, а държавата е във възход – отварят се фабриките и много нови работи места. Педро Лопез обаче има минимално образование и ниска култура, което не му дава никакви други възможности освен да се върне към старите си занимания – да проси по улиците. С времето той се научава ,че освен да моли за това , което иска , може и да си го вземе. Така започва със дребни кражби, докато към 18тата си годишнина вече е станал изпечен крадец на коли. Не много дълго след това, той е арестуван , осъден и вкаран в затвора за излежаване на 7 годишна присъда.
Хенри Ли Лукас
Хенри Ли Лукас в списание Vanity Fair 1991 год.
Хенри Ли Лукас е едно от най-титулуваните имена, като става въпрос за серийни убийци. Пред неговите деяйния , престъпленията на Джак Изкормвача са оприличими на селско-стопанска кражба.
Броят на жертвите му не е ясен , но различните източници използват числа в промеждутъка между 300 и 600. Разбира се има и привърженици на обратната теза, които подържат становището ,че Лукас е убил само майка си , а в най-лошия случаи е отнел живота на още двама души.
Друго уникално за случая е медийния интерес продиктуван от манипулативността и лъжливостта с която подхожда убиеца при даването на показания. За целия период от около 10 години , в които са разследвани престъпленята му, Лукас си признава за общо 3000 убийства, някои от които в Испания и Япония (?!?), но в крайна сметка е осъден за 7, въпреки че се твърди ,че лично е посочил мястата, където е изхвърлил труповете и е споделил неизвестни на пресата и общността факти за още 50.
Имаме си и в България http://vbox7.com/play:30093f9a
Жоро Павето
Истинското име на Жоро Павето е Милчо Кирилов Миланов. Вече никой не помни защо е бил наречен Жоро. През 1968 г. 20-годишното глухонямо момче с обща умствена изостаналост стана страшилище за столичанки.
Всъщност той нападнал 5 жени и след удар по главата с объл камък, увит в кърпа, блудствал с тях. Едната от тях умира.
Милицията успява да залови нападателя само за два месеца. Павето признава, че избирал обли камъни и ги увивал с кърпа, за да зашемети жертвите, а не да ги убие. Нападал, защото мразел чуващите жени. Нямал реални сексуални връзки и така задоволявал фантазиите си.
Съдът изпраща Миланов в затвора за 20 г., но той излиза след 14 г. заради добро поведение и съвестна работа в пандиза.
Свободният вече Миланов се връща в родното си село Ракита, Софийско, и става овчар заедно с брат си.
Пет години след освобождаването му Милчев е длъжен всеки ден да се подписва в кметството, забранено му е да пътува сам и да си търси работа. Няма право да припарва в София.
Жоро Павето II
В началото на 70-те години столицата отново изтръпва от ужас от нападенията на друг женомразец. Името му е Георги Йорданов (25 г.), но той се представя като Жоро, заради което го кръщават Жоро Павето II. Активът на маниака е 10 изнасилвания и двойно убийство през 1973 г. Две години по-късно Жоро Павето II е арестуван и осъден на смърт чрез разстрел
Той признава, че обичал туркиня, която не отвърнала на чувствата му и затова започнал да напада непознати жени. Така си отмъщавал за несподелената любов. Винаги изнасилвал след употреба на алкохол.
“Битцевски маниак” или “Лудия шахматист”
Прокуратурата на Москва изпрати в съда делото на Александър Пичушкин, т.нар. битцевски маниак, обвинен в извършването на 52 умишлени убийства, предаде ИТАР-ТАСС.
В хода на следствието е установено, че Пичушкин е извършил първото убийство през лятото на 1992 г. - тогава жертвата е била първокласник. Убиецът е действал на територията на Югозападния административен окръг на Москва. В желанието да убива колкото се може повече жертви, обвиняемият се е запознавал с различни хора, спечелвал е доверието им и под различни предлози ги е канил на територията на Битцевския горски парк на удобно за извършване на убийство място, черпел ги е с алкохол до състояние на алкохолно опиянение, умишлено довеждайки ги по този начин до безпомощно състояние, при което е било невъзможно те да оценят опасността и да окажат съпротива, и след това ги е убивал по различни начини, се посочва в материалите на московската прокуратура. Направената съдебно-медицинска експертиза установи, че Пичушкин е вменяем.
Според вестник "Комерсанд", 32-годишният продавач в магазин Александър Пичушкин, вероятно ще се окаже популярния като "серийния убиец от Бица Парк", издирван от московската полиция повече от половин година.
Пичушкин, наричан още с прозвището “Лудия шахматист”, твърди, че е планирал да убие 64-ма - по един за всяко поле от шахматната дъска. Той споменал, че има още 3 свободни полета, откъдето се предполага, че е извършил 61 убийства.
Полицията до момента е открила 14 тела на жертви в Бица Парк в покрайнините на Москва, и следователите продължават да събират свидетелски показания, за да намерят останалите 47.
Пичушкин е заловен на 18-ти юни, по подозрение в убийството на колежка, чието тяло е открито през пролетта в парка. Заподозрения предоставил на полицията и чука с който убил жената.
Маниакът от московския Битцевски парк Александър Пичушкин си призна, че е бил вдъхновен за извършената от него серия убийства от шахмата. Заловеният от полицията 32-годишен мъж целял да убие 64-ма души - колкото са клетките на шахматната дъска. Оставали му само три празни квадратчета, тъй като призна убийството на 61 човека. Веднага след залавянето му той беше сравнен с чудовището Андрей Чикатило, който уби 56 души от Ростов на Дон през 70-те и 80-те години на ХХ в.
Московската милиция арестува Пичушкин миналия петък по подозрение за убийството на жена, работила в магазина, където той бил товарач. Тялото на жертвата било открито на 14 юни в рекичката, течаща през Битцевския парк. Съдебната експертиза установила, че жената е убита с твърд предмет. Маниакът бил заловен благодарение на съобразителността на дамата. Тя оставила телефонния номер на Пичушкин на свои близки, преди да излезе на разходка с него. При обиска в дома на товарача задържаният сам предал на органите на реда оръдието на престъплението - тежък чук. Милицията открила в апартамента огромно количество порнокасети и записи с насилие. Когато започнали разпитите, фенът на шахмата признал, че той е търсеният вече половин година сериен убиец от парка. Особено го възбуждало раздробяването на човешките черепи. Негови жертви ставали самотници, разхождащи се вечер.
След като милицията пуснала фоторобот, "Битцевският маниак" започнал да се предрешава. Според колегите му той се отнасял с особено внимание към външния си вид и подобно на Чикатило си падал по карираните ризи. Тихият Александър много държал и на чистотата - след всеки разтоварен кашон тичал да си мие ръцете.
Достоверността на показанията на Пичушкин остава непроверена. До момента със сигурност може да се твърди, че той е убил жената от магазина. Но в злокобния парк труповете са само 14. Убийствата започнаха в средата на октомври м.г., като само две от жертвите са жени. Пичушкин обяснил, че останалите скрил в канализационните шахти, но смътно си спомнял всичките места. Милицията не бърза с изявленията.
Съседите на Пичушкин разказват, че баща му напуснал семейството още докато кръволокът бил бебе. Живеел с майка си и дядо си. Александър бил затворено дете, но като поотраснал, станал съвсем нормален. Никога обаче не го виждали с жена. Познатите му го описват като "застинал" в 80-те години - не понасял никакви нововъведения.
Според доктора на медицинските науки Михаил Виноградов вероятно Пичушкин е шизофреник.
Снимка
Харолд Шипман (1946 – 2004)
Д-р Харолд Фредерик Шипман (14 януари 1946 – 13 януари 2004 г.) е английски общопрактикуващ лекар и по съвместителство един от най-известните серийни убийци на нашето време. Той е осъден по 15 обвинения и получава 15 доживотни присъди. На 13 януари 2004 г. се самоубива в затвора Уейкфийлд, без да признае или даде обяснение за престъпленията си. Според данни на следствието Шипман е убил 215 души, предимно възрастни жени в добро здраве. Според други източници точната цифра на жертвите надхвърля 400. Това му носи прякора Доктор Смърт.
През 1970 г. Харолд Шипман завършва Медицинското училище към Университета в Лийдс и започва работа в болница в гр. Понтифракт, Йоркшир. Предполага се, че по това време той започва и да убива своите пациенти. През 1975 г. за кратко е въдворен в клиника за наркомани за злоупотреба с болкоуспокояващи лекарства. От 1977 до 1993 г. работи в гр. Хайд, Чешир, а след това основава собствена клиника на Маркет Стрийт и става уважаван член на съсловието.
През март 1998 г. д-р Линда Рейнълдс – лекар от съседна клиника – докладва пред съдебния следовател Джон Полард за високия процент на смъртност на пациентите на д-р Шипман. Тя твърди, че той ги убива, но не е сигурна дали това се дължи на небрежност или умисъл. Сведенията са предадени на полицията, която обаче не успява да намери доказателства, за да повдигне обвинение. Сред последните жертви на Доктор Смърт е здравата и енегрична Катлийн Грънди – бивш кмет на Хайд. Тя е намерена мъртва в дома си на 24 юни 1998 г., като последният човек, който я е виждал жива, е Шипман. Подозренията се зараждат, когато дъщерята на покойната Катлийн – адвокатката Анджела Уудръф – установява, че е изключена от завещанието на майка си за сметка на д-р Харолд Шипман, който получава 386 000 лири стерлинги. Полицията започва разследване, в хода на което тялото на бившия кмет е ексхумирано и изследвано. Намерени са следи от диаморфин (хероин), в следствие на което лекарят е арестуван. В дома му е открита пищеща машина – същия модел като тази, на която е написано фалшивото завещание. Тогава полицията се заема сериозно със случая и разследва представителна извадка от 15 пациентки на Шипман. Методът на действие на убиеца веднага става ясен – той предозира жените с диаморфин, подписва смъртните им актове, след което подправя медицинските досиета. Лекарят е изправен на съд на 5 октомври 1999 г. за причиняване на смъртта на 16 жени (Мари Уест, Айрин Търнър, Лизи Адамс, Джийн Лили, Айви Ломас, Джърмейн Анкрах, Мюриъл Гримшоу, Мари Куин, Катлийн Уогстаф, Бианка Помфрет, Наоми Нътол, Памела Хилиър, Морийн Уорд, Уинифред Мелър, Джоан Мелиа и Катлийн Грънди) за периода 1995-1998 г.
На 31 януари 2000 г., след шестдневни разисквания, съдебните заседатели признават Доктор Смърт за виновен по 15 обвинения в убийство със смъртоносна инжекция диаморфин. Съдията произнася присъдата – 15 доживотни присъди без право на освобождаване. Д-р Шипман обаче не спира да отрича вината си и оспорва съдебномедицинските доказателства срещу себе си, а също така изтъква и липса на ясен мотив във всички случаи с изключение на Катлийн Грънди. Някои наблюдатели на случая се опитват да намерят обяснение за жестокостта на медика – според тях нуждата му да убива възрастни жени е породена от болезненето изживяване на смъртта на собствената му майка, когато той е на 17 години. Според други, убийствата са плод на стремежа му да контролира живота и смъртта. Следователите от своя страна изтъкват хипотезата, че на него просто му харесва да експериментира с лекарства.
Четири години след прозинасянето на присъдата, на 13 януари 2004 г. – в навечерието на 58-ия му рожден ден – Доктор Смърт е намерен обесен в килията си. Той се е самоубил, завързвайки чаршафите от леглото за решетките на килията. Някои английски таблоиди приветстват решението му и окуражават и други серийни убийци да постъпят по същия начин. Мотивите на Шипман за престъпленията не са разкрити, тъй като той никога не прави самопризнания, а самоубийството му е изтълкувано като поредния му опит да контролира живота и смъртта, надсмивайки се над полицията. Друга възможна причина се крие във факта, че след смъртта му неговата вдовица по закон ще получава пенсия, но ако той навърши 60 години, тя губи тези пари.
През 1998 г. в гаража на лекаря са открити множество бижута, за които се предполага, че са били откраднати от жертвите. Чак през 2005 г. обаче е направено запитване към близките на убитите жени и се провежда разследване. В резултат две трети от скъпоценностите са върнати на съпругата на Шипман, а една трета са продадени на търг. Само един-единствен платинен пръстен с диамант е идентифициран на базата на снимка и върнат на наследниците на мъртвата жена. Същата година в Хайд Парк в гр. Хайд е издигнат паметник на жертвите на Доктор Смърт, наречен Градината на спокойствието.
Снимка
Истинското име на Жоро Павето е Милчо Кирилов Миланов. Вече никой не помни защо е бил наречен Жоро. През 1968 г. 20-годишното глухонямо момче с обща умствена изостаналост стана страшилище за столичанки.
Всъщност той нападнал 5 жени и след удар по главата с объл камък, увит в кърпа, блудствал с тях. Едната от тях умира.
Милицията успява да залови нападателя само за два месеца. Павето признава, че избирал обли камъни и ги увивал с кърпа, за да зашемети жертвите, а не да ги убие. Нападал, защото мразел чуващите жени. Нямал реални сексуални връзки и така задоволявал фантазиите си.
Съдът изпраща Миланов в затвора за 20 г., но той излиза след 14 г. заради добро поведение и съвестна работа в пандиза.
Свободният вече Миланов се връща в родното си село Ракита, Софийско, и става овчар заедно с брат си.
Пет години след освобождаването му Милчев е длъжен всеки ден да се подписва в кметството, забранено му е да пътува сам и да си търси работа. Няма право да припарва в София.
Жоро Павето II
В началото на 70-те години столицата отново изтръпва от ужас от нападенията на друг женомразец. Името му е Георги Йорданов (25 г.), но той се представя като Жоро, заради което го кръщават Жоро Павето II. Активът на маниака е 10 изнасилвания и двойно убийство през 1973 г. Две години по-късно Жоро Павето II е арестуван и осъден на смърт чрез разстрел
Той признава, че обичал туркиня, която не отвърнала на чувствата му и затова започнал да напада непознати жени. Така си отмъщавал за несподелената любов. Винаги изнасилвал след употреба на алкохол.
“Битцевски маниак” или “Лудия шахматист”
Прокуратурата на Москва изпрати в съда делото на Александър Пичушкин, т.нар. битцевски маниак, обвинен в извършването на 52 умишлени убийства, предаде ИТАР-ТАСС.
В хода на следствието е установено, че Пичушкин е извършил първото убийство през лятото на 1992 г. - тогава жертвата е била първокласник. Убиецът е действал на територията на Югозападния административен окръг на Москва. В желанието да убива колкото се може повече жертви, обвиняемият се е запознавал с различни хора, спечелвал е доверието им и под различни предлози ги е канил на територията на Битцевския горски парк на удобно за извършване на убийство място, черпел ги е с алкохол до състояние на алкохолно опиянение, умишлено довеждайки ги по този начин до безпомощно състояние, при което е било невъзможно те да оценят опасността и да окажат съпротива, и след това ги е убивал по различни начини, се посочва в материалите на московската прокуратура. Направената съдебно-медицинска експертиза установи, че Пичушкин е вменяем.
Според вестник "Комерсанд", 32-годишният продавач в магазин Александър Пичушкин, вероятно ще се окаже популярния като "серийния убиец от Бица Парк", издирван от московската полиция повече от половин година.
Пичушкин, наричан още с прозвището “Лудия шахматист”, твърди, че е планирал да убие 64-ма - по един за всяко поле от шахматната дъска. Той споменал, че има още 3 свободни полета, откъдето се предполага, че е извършил 61 убийства.
Полицията до момента е открила 14 тела на жертви в Бица Парк в покрайнините на Москва, и следователите продължават да събират свидетелски показания, за да намерят останалите 47.
Пичушкин е заловен на 18-ти юни, по подозрение в убийството на колежка, чието тяло е открито през пролетта в парка. Заподозрения предоставил на полицията и чука с който убил жената.
Маниакът от московския Битцевски парк Александър Пичушкин си призна, че е бил вдъхновен за извършената от него серия убийства от шахмата. Заловеният от полицията 32-годишен мъж целял да убие 64-ма души - колкото са клетките на шахматната дъска. Оставали му само три празни квадратчета, тъй като призна убийството на 61 човека. Веднага след залавянето му той беше сравнен с чудовището Андрей Чикатило, който уби 56 души от Ростов на Дон през 70-те и 80-те години на ХХ в.
Московската милиция арестува Пичушкин миналия петък по подозрение за убийството на жена, работила в магазина, където той бил товарач. Тялото на жертвата било открито на 14 юни в рекичката, течаща през Битцевския парк. Съдебната експертиза установила, че жената е убита с твърд предмет. Маниакът бил заловен благодарение на съобразителността на дамата. Тя оставила телефонния номер на Пичушкин на свои близки, преди да излезе на разходка с него. При обиска в дома на товарача задържаният сам предал на органите на реда оръдието на престъплението - тежък чук. Милицията открила в апартамента огромно количество порнокасети и записи с насилие. Когато започнали разпитите, фенът на шахмата признал, че той е търсеният вече половин година сериен убиец от парка. Особено го възбуждало раздробяването на човешките черепи. Негови жертви ставали самотници, разхождащи се вечер.
След като милицията пуснала фоторобот, "Битцевският маниак" започнал да се предрешава. Според колегите му той се отнасял с особено внимание към външния си вид и подобно на Чикатило си падал по карираните ризи. Тихият Александър много държал и на чистотата - след всеки разтоварен кашон тичал да си мие ръцете.
Достоверността на показанията на Пичушкин остава непроверена. До момента със сигурност може да се твърди, че той е убил жената от магазина. Но в злокобния парк труповете са само 14. Убийствата започнаха в средата на октомври м.г., като само две от жертвите са жени. Пичушкин обяснил, че останалите скрил в канализационните шахти, но смътно си спомнял всичките места. Милицията не бърза с изявленията.
Съседите на Пичушкин разказват, че баща му напуснал семейството още докато кръволокът бил бебе. Живеел с майка си и дядо си. Александър бил затворено дете, но като поотраснал, станал съвсем нормален. Никога обаче не го виждали с жена. Познатите му го описват като "застинал" в 80-те години - не понасял никакви нововъведения.
Според доктора на медицинските науки Михаил Виноградов вероятно Пичушкин е шизофреник.
Снимка
Харолд Шипман (1946 – 2004)
Д-р Харолд Фредерик Шипман (14 януари 1946 – 13 януари 2004 г.) е английски общопрактикуващ лекар и по съвместителство един от най-известните серийни убийци на нашето време. Той е осъден по 15 обвинения и получава 15 доживотни присъди. На 13 януари 2004 г. се самоубива в затвора Уейкфийлд, без да признае или даде обяснение за престъпленията си. Според данни на следствието Шипман е убил 215 души, предимно възрастни жени в добро здраве. Според други източници точната цифра на жертвите надхвърля 400. Това му носи прякора Доктор Смърт.
През 1970 г. Харолд Шипман завършва Медицинското училище към Университета в Лийдс и започва работа в болница в гр. Понтифракт, Йоркшир. Предполага се, че по това време той започва и да убива своите пациенти. През 1975 г. за кратко е въдворен в клиника за наркомани за злоупотреба с болкоуспокояващи лекарства. От 1977 до 1993 г. работи в гр. Хайд, Чешир, а след това основава собствена клиника на Маркет Стрийт и става уважаван член на съсловието.
През март 1998 г. д-р Линда Рейнълдс – лекар от съседна клиника – докладва пред съдебния следовател Джон Полард за високия процент на смъртност на пациентите на д-р Шипман. Тя твърди, че той ги убива, но не е сигурна дали това се дължи на небрежност или умисъл. Сведенията са предадени на полицията, която обаче не успява да намери доказателства, за да повдигне обвинение. Сред последните жертви на Доктор Смърт е здравата и енегрична Катлийн Грънди – бивш кмет на Хайд. Тя е намерена мъртва в дома си на 24 юни 1998 г., като последният човек, който я е виждал жива, е Шипман. Подозренията се зараждат, когато дъщерята на покойната Катлийн – адвокатката Анджела Уудръф – установява, че е изключена от завещанието на майка си за сметка на д-р Харолд Шипман, който получава 386 000 лири стерлинги. Полицията започва разследване, в хода на което тялото на бившия кмет е ексхумирано и изследвано. Намерени са следи от диаморфин (хероин), в следствие на което лекарят е арестуван. В дома му е открита пищеща машина – същия модел като тази, на която е написано фалшивото завещание. Тогава полицията се заема сериозно със случая и разследва представителна извадка от 15 пациентки на Шипман. Методът на действие на убиеца веднага става ясен – той предозира жените с диаморфин, подписва смъртните им актове, след което подправя медицинските досиета. Лекарят е изправен на съд на 5 октомври 1999 г. за причиняване на смъртта на 16 жени (Мари Уест, Айрин Търнър, Лизи Адамс, Джийн Лили, Айви Ломас, Джърмейн Анкрах, Мюриъл Гримшоу, Мари Куин, Катлийн Уогстаф, Бианка Помфрет, Наоми Нътол, Памела Хилиър, Морийн Уорд, Уинифред Мелър, Джоан Мелиа и Катлийн Грънди) за периода 1995-1998 г.
На 31 януари 2000 г., след шестдневни разисквания, съдебните заседатели признават Доктор Смърт за виновен по 15 обвинения в убийство със смъртоносна инжекция диаморфин. Съдията произнася присъдата – 15 доживотни присъди без право на освобождаване. Д-р Шипман обаче не спира да отрича вината си и оспорва съдебномедицинските доказателства срещу себе си, а също така изтъква и липса на ясен мотив във всички случаи с изключение на Катлийн Грънди. Някои наблюдатели на случая се опитват да намерят обяснение за жестокостта на медика – според тях нуждата му да убива възрастни жени е породена от болезненето изживяване на смъртта на собствената му майка, когато той е на 17 години. Според други, убийствата са плод на стремежа му да контролира живота и смъртта. Следователите от своя страна изтъкват хипотезата, че на него просто му харесва да експериментира с лекарства.
Четири години след прозинасянето на присъдата, на 13 януари 2004 г. – в навечерието на 58-ия му рожден ден – Доктор Смърт е намерен обесен в килията си. Той се е самоубил, завързвайки чаршафите от леглото за решетките на килията. Някои английски таблоиди приветстват решението му и окуражават и други серийни убийци да постъпят по същия начин. Мотивите на Шипман за престъпленията не са разкрити, тъй като той никога не прави самопризнания, а самоубийството му е изтълкувано като поредния му опит да контролира живота и смъртта, надсмивайки се над полицията. Друга възможна причина се крие във факта, че след смъртта му неговата вдовица по закон ще получава пенсия, но ако той навърши 60 години, тя губи тези пари.
През 1998 г. в гаража на лекаря са открити множество бижута, за които се предполага, че са били откраднати от жертвите. Чак през 2005 г. обаче е направено запитване към близките на убитите жени и се провежда разследване. В резултат две трети от скъпоценностите са върнати на съпругата на Шипман, а една трета са продадени на търг. Само един-единствен платинен пръстен с диамант е идентифициран на базата на снимка и върнат на наследниците на мъртвата жена. Същата година в Хайд Парк в гр. Хайд е издигнат паметник на жертвите на Доктор Смърт, наречен Градината на спокойствието.
Снимка