Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора

София

Мнения: 77
Чета, чета и оставам с усещането, че поведението на децата относно липсата на техния си Тати май зависи от това какво показва Мама.  newsm78 Ако например Мама е наранена и ридаеща за Тати или почти готова да се съберат отново, то и децата усещат липсата му по-силно. Ако обаче е обратното - Мама е спокойна, независима психически от Тате, то и дечицата не го преживяват толкова трагично.

Имате за жалост Confused , повече наблюдения от мен, та да ви питам - така ли е? Че на мен ми предстои да се сблъскам с такава реакция и ми се ще някакак си да съм подготвена.   ooooh!
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 612
Точно така е, децата усещат реакцията на мама. А и те имат нужда от обич, дали ще е от мама и татко, или само от мама, те не разбират разликата.
Цитирай

София

Мнения: 29 961
Да, поведението на децата зависи от поведението на родителя, при който са.
Аз намразих баща си, защото не чух нищо хубаво ит мама за него. След време ми беше все едно. А на днешния етап сякаш такъв човек не е съществувал.

Мама беше изпаднала в криза като и заявих "защо трябва да се омъжвам след като ще се разведа" и "защо ми е мъж, я виж колко сме си добре двете".

Брат ми остана да живее с баща ми. Винаги ни идваше на гости, много се обичаме. В момента 2мата са в чужбина. Предполагам, че баща ми също не е казал нищо хубаво за мама пред него, а може и изобщо да не я е споменавал. Мисля си, че ... просто мама много му е липсвала (на брат ми).
Цитирай


Мнения: 4 458
Може и така да е но както всяко правило, и това си има изключения.

На моите деца им липсва бащата въпреки, че аз съм независима. Децата просто ме питат " защо другите деца имат баща а ни е не?" и това няма нищо общо с моята реакция към раздялата.
Мисля, че отношението на детето като омраза, безразличие.... зависи от майката, но не и самата липса.
Цитирай

на върха

Мнения: 6 462
Пред детето не съм казала нищо лошо против баща и, нито пък с нещо съм и показала, че се чувствам несигурна след раздялата ни. Въпреки всичко, тя се отнася малко резервирано към него newsm78 Предполагам, че е защото в началото той не се интересуваше от ней - дори не знаеше в коя детска градина ходи Confused Сега почна да се обажда и да проявява по- голямо желание да ми помага, ама детето си има една на ум Crossing Arms
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 491
Моето дете с нищо не показа че баща и и липсва.Мисля че и на нея(макар и на 6 г) и беше писнало от ежедневните скандали и грозни сцени. Лично аз се почуствах много облекчена след развода и почти никога повече не съм и говорила за баща и. А и той повече не я потърси,така че си мисля че се е отчуждила окончателно.
Цитирай


Мнения: 197
Може и така да е но както всяко правило, и това си има изключения.

На моите деца им липсва бащата въпреки, че аз съм независима. Децата просто ме питат " защо другите деца имат баща а ни е не?" и това няма нищо общо с моята реакция към раздялата.
Мисля, че отношението на детето като омраза, безразличие.... зависи от майката, но не и самата липса.

Абсолютно.
Цитирай


Мнения: 197
Моето дете с нищо не показа че баща и и липсва.Мисля че и на нея(макар и на 6 г) и беше писнало от ежедневните скандали и грозни сцени. Лично аз се почуствах много облекчена след развода и почти никога повече не съм и говорила за баща и. А и той повече не я потърси,така че си мисля че се е отчуждила окончателно.

Не вярвам. Може да не показва, но вътрешно със сигурност го преживява.

А като почне да сравнява себе си с другите деца, които имат бащи... няма да й е лесно. От теб зависи как ще подходи тя към ситуацията. Аз лично насърчавам детето да поддържа максимално контакт с бащата. Едно, че виждам, че й липсва този контакт, въпреки, че на мен не ми липсва. И друго, че липсата на такъв контакт със сигурност ще се отрази на психиката й. Може да не ни се иска да вярваме, но е така. Сигурна съм.
Цитирай

София

Мнения: 905
Така е, Лали, насила обич не става. И децата ни са различни като нас, като всички хора. Не може да се съди по реакция на едно за останалите. Но мама наистина трябва да вдъхва сигурност и да е спокойна, независимо какво й е на душата.
railuha, собственото детенце е най-добрият "пътеводител" и може би меродавните съвети на д-р Спок Smile Е, и мамите помагаме, всяка с опита си.
kinnie, айде стига с твоите абсолютизирани мнения "така е, сигурна съм" и т.н. Не си права спрямо някоя по-объркана и млада мама без опит, която би взела репликите ти за 100% верни...Май и ти не си живяла достатъчно, щом считаш, че я има само твоята позиция Stop
Цитирай

Springfield, VA

Мнения: 5 625
Ще ти кажа как беше в моето семейство-майка ми никога не е казвала нищо лошо за баща ми,даже ми е казвала,че и аз не трябва да говоря лошо за него,но аз сама съм си направила избора да не го уважавам(за обич и дума не може да става!) заради постъпката му.
Въпреки,че баща ми ни е изоставил с мама и 5.5 години по-големият ми брат,аз никога не съм чувствала липсата му.Но това не означава,че липсата на баща не ми се е отразила.Сигурно само психотерапевт би могъл да каже какви са последствията от тази липса.Но едно знам -болезненият ми страх от развод(но въпреки това, незнам защо все си мисля,че брака ми няма да е устойчив  Confused )

Та така.....не е лесно,но майката трябва да е силна.Незнам как се е справила майка ми,но тя както беше сама ни осигури прекрасно детство с брат ми и успя да ни изучи и направи хора.САМА.
Значи може!Успех!
Цитирай

София

Мнения: 77
Единственото от което се притеснявам в дългосрочен план е детенце. Всичко друго се преживява. Надявам се да се подготвя до колкото мога за "събитието", макар че съм напълно наясно, че ще има емоционални моменти в които няма да мога да реагирам адекватно.
Най-тъпото е, че малката е по-привързана към роднините отколкото към баща си и това някак си ме... успокоява?!?!  #Crazy
Цитирай


Мнения: 2 868
Неприятната истина за съжаление е,че особено момиченцата пренасят в голяма степен модела, с който са живяли, в бъдещите си семейства. Родителите ми се разведоха, когато бях 10г, аз и майка ми живеехме с майката на баща ми! Тя си остана при нас, защото не прие развода и новото семейство на баща ми!А пък баща ми идваше всеки ден до смъртта на баба ми в къщи да ни вижда... Като отраснах с такива не особено страндартни отношения, сега самата аз образувах подобно нещо за децата си.....И винаги съм харесвала властни и трудни за общуване мъже, поради, което в момента съм сама.
Така, че след като установих, че живота си има посока и аз много малко успявам да й влияя, реших да не се тревожа повече, за това дъщеря ми как ще порасне.   Нито мога да влияя на баща й, нито успявам, като съм се опитвала. Дано не ви  звучи налудничево, но все повече вярвам в карма и други подобни неща, които сякаш дават обяснение, защо някой неща се случват. Да са ни живи и здрави децата, другото все ще се нареди някак.
А пък и излишните тревоги водят само до образуване на бръчки:)
« Последна редакция: вт, 23 авг 2005, 17:31 от Jaly1 »
Цитирай

София

Мнения: 905
Не че нещо..., ама ми е интересно, защото и аз така обречено (и за мен погрешно) си мислех, че харесвам властни и трудни за общуване мъже (такъв е и бащата на сина ми), та да питам Jaly - живяла ли си или поне била ли си с невластни и нетрудни за общуване мъже??? Не вярвам, че трябва да робуваме или да се предаваме на стереотипи, ако и да мислим, че съдбата ни показва друго. Смятам, че в много по-голяма степен отколкото си мислим, нещата зависят от самите нас. С една дума, не бива да се предаваме! Особено ако става дума за децата ни!
Цитирай

София

Мнения: 77
Jaly, не съм много съгласна с теб.
Аз например съм израстнала в едно много здраво и щастливо семейство. Но ето, че ми дойде до главата да вдигна ръце и да предпочета спокойствието пред напрежението и не мисля, че това има нещо общо с примера който съм имала като дете.
По-скоро зависи от човека който имаме насреща си, от начина ни на живот ако щеш. Забелязала съм и нещо друго напоследък - много мои познати се разделят  Crying or Very sad Това с което си обяснявам нещата е свързано с напрежението, което имаме в живота - хората не могат да се справят с него. Може би за да се справим с това напрежение ни трябва повече лична свобода, а нашия (българския) манталитет за жалост е заседнал някъде в 18-ти век, докато живота ни блъска в 21-вия. Ако намериш мъж, който да уважава човека в теб, да ти е приятел и да те приема като равна на него, не виждам защо да не се почувстваш щастлива? Ако и да е властен и с труден характер  Hug
Цитирай


Мнения: 2 868
Не че нещо..., ама ми е интересно, защото и аз така обречено (и за мен погрешно) си мислех, че харесвам властни и трудни за общуване мъже (такъв е и бащата на сина ми), та да питам Jaly - живяла ли си или поне била ли си с невластни и нетрудни за общуване мъже???
Ами не съм, не успявам да харесам такъв мъж, винаги съм имала много тежки връзки и как веднъж пък не харесах някоя кротка блага душа???Ами то сигурно някой благ мъж и мен няма да ме хареса- за какво му е буре с барут:)
Ралюха,  не знам защо не си съгласна (аз не съм го измислила това с моделите, от там да почнем:)) но ето например, ти, поради хубавото и здраво семейство, в което си живяла, си търпяла и си правила компромиси именно с цел постигане на същата хармония в брака!!!за жалост не зависи само от теб. Аз като нямах такъв светъл пример и като се разбутаха нещата в брака ми- багажчето и да ме  няма:)  Защото вече съм го виждала и знам, че не се умира и човек се справя.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора