Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора

София

Мнения: 882
Както се вижда от лентичката, отскоро нашето семейство е 4 членно. Smile
Синът ми е на 3 и половина. Говорих, обяснявах, пусках филмчета, четох приказки за братчета и сестричета...е, не съм прекалила - бременността ми не е била тема на разговор номер 1, но както си пише по книгите, гледах да подготвям баткото.
Дария се роди и той не изпитва кой знае какъв интерес към нея. Любопитно му беше първите 2 дни, но не е изгарял от желание да бъде покрай нея. Т'ва да я гушка, да я целува, да и говори... - нъц, няма такова нещо, от време на време се присеща и отива да види как е, леко и плахо я погалва по главата и това е.
Ние самите му обръщаме повече внимание, стараем се да не му се караме, освен когато не прекалява зверски.. #Crazy, на изписването имаше подарък за него, прегръщаме се, казваме му че го обичаме и т.н.
Адски много се дразни като плаче - слава богу не е често, даже си запушва ушите - то и на мен ми иде така да реагирам  Mr. Green..
Спокоен е, не е агресивен към нея, не иска да я връщаме или нещо от сорта.... С две думи държи се добре на пръв поглед като че ли няма ревност и точно това ме тревожи.. Дали пък не е някаква скрита ревност и притеснение, която не може да излезе все още... По принцип с баща му се опитваме да спазваме методите на активното слушане и винаги сме го насърчавали да казва как се чувства, а не да задържа в себе си. Та ако наистина не казва как се чувства след раждането, бих го приела като провал и в тази посока.
 Ааа, забравих да кажа за 2 отрицателни неща, които ме притесняват:
1. започна да се напишква през нощта - не се бил събудил и забравил да ме извика .... Може и да е вярно, защото го намирал едва ли не изсъхнал след напишкването ... #Crazy
2. Нарисува ми планина, целият лист е плътно тъмно лилаво и черно - досега винаги е рисувал в зелено и т.н. никога не е използвал толкова тъмни цветове, а доколкото знам те са признак, че нещо не е наред. Картината много му харесва и даже е на стената закачена...
Дълго стана и вече си задавам въпросите:
Опишете как мина при вас,има ли ревност, кога се прояви ( да не би да е още рано), вие как се справихте и справихте ли се изобщо? Възможно ли е да няма ревност изобщо?
Как мислите - при нас дали ревността е скрита и ако да, как да го накарам да я изрази?
 

Цитирай

Пловдив

Мнения: 12 878
Чакай, чакай, ревността ще дойде. Още няма ревност защото не е разбрал какво се е случило. Като мине време, бебето порасне и почне да дели с него. Да дели времето с родителите, играчките, пространството - тогава ще видиш ревност.  Mr. Green
Цитирай

София

Мнения: 238
При нас беше точно същата разлика и нещата протекоха по аналогичен начин. Отначало ги погледна и после пълно игнориране "ела! виж си сестрите!" .... няма!   Naughty Една обща снимка успях да им направя за 3-4 месеца!  Mr. Green И така до преди 2 месеца, когато почнаха да стават по-интересни и почна да им обръща внимание.
Иначе междувременно голямо гушкане и обръщане на внимание му хвърлихме. Лигавщини от негова страна, в детската градина изреваха, че е станал неконтролируем... ама и това мина.  Tired За сега това са му проявленията на ревност, директно към малките не е имало, но и аз не спрях да обяснявам колко са малки, не знаят, ти си по-така, по-умен, по-разбираш... За сега работи пък да видим  newsm78
Цитирай

Stara Zagora

Мнения: 1 447
В началото и дъщеря ми се държеше като твоето дете.И аз си мислех,че няма ревност,но ела да видиш сега какво е положението.Постоянно се карат за играчки,за вниманието ни.Пресен случай от снощи.Вземам каката в ръцете си и синът ми идва започва да я бута и иска да взема него.Не дава тя да стои в ръцете ми.В момента в който взема него, той иска да слезе като е доволен,че кака му вече не е в мен.И обратно като взема него кака му постъпва по същия начин.Друго за което се сещам.Почвам да храня малкия и каката иска и не я да я храня.Като й кажа,че тя е голяма и трябва да се храни сама тя отговаря,че не я обичам защото храня само малкия.Винаги съм знаела,че ще има ревност между тях,но понякога това ми идва в повече и не знам как е най-правилно да постъпвам.
Цитирай

Кьолн

Мнения: 971
Разликата между двете ми дъщери е голяма и пак има ревност от страна на каката. Ядосва се като купим нещо дори от първа необходимост за бебето. Все си мислех ,че децата с по- малка разлика ревнуват само. А толкова мечтаеше за братче или сестриче. Явно при всички деца е така.
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 542
при вас е нищо!нашата кака беше много радосна че ще имаме бебе през цялата бременност беше на корема ми и като се роди малкато постоянно искоше да я държи!и хубавото свършва до тук!
започна да изяжда това което приготвях за бебето скришно,като я питаме защо не каза че си гладна казва или незнам или забравих!
удряше я,уж без да иска!когато започна малката да и взима играчките започна да ги крие !вечер като ги сложа да спят на няколко пъти я сварвах да натиска бебето в кошарата и това много ме уплаши!
аэ си обяснявам неината силна ревност от това,че когата нейната биологична майка е починала/тя е била на 2 седмеци/са я гледали баба и дядо и малко или много всичко и се огаждаше и не знаеше какво е не пипай или не може!
когато се съберът с други деца гони сестра си да не играе стях!
но все пак се надявам това да мине!говорим говорим но вече не знам!
Цитирай


Мнения: 786
Въоръжи се с много търпение. При нас разликата е точно 3 г. и половина, каката бе едно слънчице, което много искаше братечто, много искаше да помага на мама докато братчето не се появи в къщи. Точно когато трябваше да го кърмя, тя измисляше че й се ака или нещо друго, което изисква помощ, започна нощем да се напишква, не искаше да ходи на градина - стигали сме до истерии и т.н. Но ревността си прояви към мен, не към малкия, чак сега когато той вече е почти на 2 и е пряк конкурент за играчки и вещи, е към него и го поплясква, а той само ходи след нея и  й взима всяко нещо, което тя е хванала да играе. когато са двамата все съм нащрек, кой ще изпищи, когато пък единия го няма другия все го търси. Връзката между тях е много силна, но това не им пречи да се скубят, хапат и попляскват ... Не насилвай нещата, поговори си с баткото, може още да не знае как да изрази чувствата си и го остави да си изживее нещата, бъде внимателна, но не го лигави много, че после ще ти още по-трудно... Успех ти желая и ги нацелувай и двамата
Цитирай

Outside the Matrix

Мнения: 1 581
Аз мисля, че разликата от 3-4 години е най-деликатна, защото при по-малко първо дете нещата не са все още напълно осъзнати, при по-голямо пък са поставени на съвсем друга основа.

Ревността е неизбежна, защото ние, хората, сме индивидуалисти и инстиктивно се грижим за нашата си територия. Това, което влошава нещата, е родителската постановка. Има случаи, в които родителите толкова много искат да приобщят голямото дете към грижите за малкото, че прекаляват и постигат обратен ефект. Няма нужда във всяка една секунда да слушаш, че да имаш брат/сестра е най-прекрасното нещо на света, че трябва обезателно да ги обичаш, че трябва да ги пазиш и толерираш. Противоположното е също коварно - чакай, че мама трябва да нахрани бебето; чакай, че мама го къпе; да, да, ще четем, но като се върна от разходка с бебето и т.н.

За мен балансът е най-добър тогава, когато двамата родители си разпределят роли за известно време след раждането на бебе вкъщи. Майката спи с него, бащата отива при голямото дете. /много често обаче родителите не желаят да си развалят рахата/ Оттам нататък територията на голямото дете се определя и пази - върху неговото легло, например, не се повива бебе, не се редят ританки и т.н; неговите играчки не се дават на бебето, колкото и да иска да ги плюнчи и разглежда. Кърменето е желателно да не се извършва пред голямото дете /много майки обаче настояват точно за това, незнайно защо/ и изобщо, то да не се превръща нито в безмълвен наблюдател, нито в слуга. Вечер семейните задължения могат също да се разпределят - докато майката слага бебето да спи, например, таткото и голямото дете приготвят вечеря. Такива неща... трудно е да се изброят всички. Важното е да се подходи естествено и с уважение към чувствата на първото дете, защото проблемите тръгват от него - когато реагира с агресия, незаинтересованост, апатия или дори инат, трябва да се знае, че то всъщност е много изплашено и вероятно се чувства изгубено, самотно и необичано.
Цитирай


Мнения: 797
При нас разликата в годините е почти същата, както и половете.
И ние подготвяхме юнака за бебето, четохме книжки и т.н. Малко преди да родя той започна непрекъснато да пита дали го обичам  Rolling Eyes и това продължи няколко седмици след раждането. След това явно се успокои, че отношението ми към него е същото и вече не пита.
Обаче! Безумно обича сестра си  Mr. Green Непрекъснато я целува, гали, иска да я гушка и само й обяснява, че много я обича. То много любов - май не е на добре. Освен, че я зарази с вирус от детската още преди да е станала на един месец, редовно я буди с целувките си и мечешкото си галене.
Не знам как ще се развият нещата по-нататък. За сега сме на това положение и просто споделям  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 636
Не смятам, че сте се разминали с ревността, а доказателство, че детето не я"задържа в себе си", е фактът, че се изпуска през нощта Smile Може би това е неговият начин да ви я покаже. Не очаквай от него да говори за ревността си, струва ми се твърде малък, за да я осъзнае, пък и е минало малко време, откак имате бебе. Що се отнася до рисуването в тъмно, това би могло също да е израз на "тъмни" емоции, но не мисля, че на тази възраст могат да са толкова потиснати и заовалирани, че ти да не усетиш нищо. Пък и за тъмните цветове може да има и други, много по-прозаични обяснения. От това, което пишеш, излиза, че се справяте доста добре и не ми изглежада да  имаш повод за безпокойство.
Дъщеря ми също беше добре подготвена. Още преди да се роди малкият, редовно ме питаше "Мамо, може ли да не го обичам?", а аз й казвах "Човек е свободен да обича, когото си поиска, но към бебето сме длъжни да се държим внимателно." Намираха се, обаче, роднини и други, които й разправяха, че трябва да обича брат си, да ми помага и т.н. глупости, които доста я дразнеха, както, впрочем, и мен. След като се роди бебето, често ни информираше, че не го обича, а като ревеше, му викаше "истерик" Smile Ние реагирахме с пълно безразличие. Както и вас, се опитвахме да й обръщаме повече внимание, получи чехли с висок ток и детски парфюм на изписването и т.н. В началото се държеше горе-долу добре, после започна да безобразничи - просто се държеше кошмарно с нас, не с бебето, и често се налагаше да бъдем повече от строги с нея. Това като че ли попремина, бебето започна да й става интересно, пък й той толкова й се радва и я харесва, че започна да става все по-колеблива в изказванията си, че не го обича,  а сега напоследък казва "Мамо, аз вече обичам Жорко". Започна с голямо желание да ми помага /даже преголямо, бих казала Mr. Green/, радва му се и пищи весело около него.
От краткия си опит мога също да споделя, че с тактиката да се държим внимателно с голямото дете и да му обръщаме много внимание трябва да не се прекалява, защото то започва да се чувства като някакъв много важен и чуплив предмет и да злоупотребява с нас.
Цитирай

London

Мнения: 421
Разликата между двете ми дъщери е голяма и пак има ревност от страна на каката. Ядосва се като купим нещо дори от първа необходимост за бебето. Все си мислех ,че децата с по- малка разлика ревнуват само. А толкова мечтаеше за братче или сестриче. Явно при всички деца е така.

и нашта разлика между синовете е голяма,но пак има ревност.явно е нещо което си е в реда на нещата и с времето го надрасват ,както се казва.а колко много съм говорила ,обяснявала ..ама нъц.накрая пак чувам"за всичко е виновен малкия " и тн
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=340099.msg9174116;topicseen#msg9174116

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=349548.msg9336882;topicseen#msg9336882

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=325440.msg8455724;topicseen#msg8455724

http://www.biberonbg.com/info/revnost.htm

Писано по темата има доста,дано намериш каквото търсиш.
Децата са изкл.индивидуални,аз лично се пазя да не обяснявам всяко неприемливо поведение с "ревност"(тази дума не се употребява у дома,има доста писано че  "лепенето на етикети",например лошо дете г прави да се вживява в ролята си и  дастава такова)
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Ревност винаги има. Просто различно се проявява. Понякога е пряка агресия към новодошлия натрапник, друг път е към родителите, а може да се насочи към външни лица.
Моята дъщеря не е наранявала брат си, нито го е нападала открито, но след като той се появи сред нас, стана много сприхава, нервна, опърничава.... С една дума - изкара си го на нас, родителите й.
На моя приятелка пък голямото момче стана изключително конфликтен с приятелчетата си, с които беше почти неразделен преди да се роди сестричката му. Вкъщи всичко беше нормално, но събере ли се с други деца, започваха драмите.
И знам също, че колкото и да убеждаваш по-голямото дете, че го обичаш и колкото и да му обръщаш внимание, няма да потушиш тази буря в сърцето му. Вероятно преодоляват ревността след години съжителство.
Цитирай

София

Мнения: 2 472
В началото никакво внимание не обръщаше на бебето, но когато бебето започна да иска повече внимание, да се заиграва с неговите играчки стана страшно  ooooh!. На ден милион обяснения, че тя му е сестричка, че и тя иска да се гушка, да си играе и т. н., но ревността си е ревност и има моменти, в които се чудя кога ли ще премине. А напоследък и малкото започна да проявява ревност, когато гушкам баткото и както се казва у нас е весело  Laughing.
Цитирай

София

Мнения: 88
И при нас разликата е 3г и половина. В началото се радваше за братчето си, помагаше... Нещата се обърнаха в момента в който малкият навлезе в неговото пространство, т.е започна да пълзи и да пипа неговите играчки. Оттогава е военно положение в къщи. ooooh! Малкото се опитва да го копира и имитира във всичко, но баткото не дава играчки, не го иска, пищи, сърди се... Не става с разговори. Опитваме се да ги заиграем в отделни стаи, но мъника търси батко. Thinking  Ревността се изразява и в малко подлото подмамване да направи нещо нередно малкият, може би за да се скараме на малечко. Надявам се, че някой ден ще го преодолеят, но до тогава... Rolling Eyes
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора