Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 28 ян. 2009, 23:03 ч.
  • Преглеждания  3 741  Мнения  48  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 18
Здравейте!
Имам друга, по-стара регистрация, но засега предпочитам да изпозлвам нова, за което моля да ме извините.
Имам нужда от вашето мнение и съвет.
На 39 г. съм, с едно дете на близо 5 г. Искам да се разведа и след това да опитам второ дете по изкуствен начин.
За себе си считам, че финансово ще се оправя с две деца (живот и здраве). От една страна, е добре детето ми да има братче/сестриче, но би преживяло травмата на развода, а детето винаги има нужда от баща си. Мъжът ми не желае второ дете. Може би след искането ми за развод би се съгласил, но тогава не мога да разчитам на никаква помощ от негова страна (и досега основно аз се грижа / занимавам с детето), а и  не ми се живее постоянно в напрежение от евентуални спорове и настроения от негова страна.
Първо, не ми е ясно дали изобщо имам шанс за изкуствено забременяване. И според вас, какви са перспективите пред мен и детето/децата при една такава ситуация?
Благодаря за вниманието.
Желая на всички ви спокойствие и удовлетворение.

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 581
Засега ще кажа само,че желанието ти ми се струва странно...

# 2
  • Мнения: 18
Може би е странно... но животът е един и човек трябва да направи избора си...
Кое е най-необяснимото според теб?

# 3
Здравейте!
Имам друга, по-стара регистрация, но засега предпочитам да изпозлвам нова, за което моля да ме извините.
Имам нужда от вашето мнение и съвет.
На 39 г. съм, с едно дете на близо 5 г. Искам да се разведа и след това да опитам второ дете по изкуствен начин.
За себе си считам, че финансово ще се оправя с две деца (живот и здраве). От една страна, е добре детето ми да има братче/сестриче, но би преживяло травмата на развода, а детето винаги има нужда от баща си. Мъжът ми не желае второ дете. Може би след искането ми за развод би се съгласил, но тогава не мога да разчитам на никаква помощ от негова страна (и досега основно аз се грижа / занимавам с детето), а и  не ми се живее постоянно в напрежение от евентуални спорове и настроения от негова страна.
Първо, не ми е ясно дали изобщо имам шанс за изкуствено забременяване. И според вас, какви са перспективите пред мен и детето/децата при една такава ситуация?
Благодаря за вниманието.
Желая на всички ви спокойствие и удовлетворение.

 Marti_bebe ,наистина ли си решила така да си объркаш живота,че и този  на мъжа ти и детето ти? smile3511

# 4
  • Мнения: 18
Вероятно ще се объркат много неща. В момента не мога да видя всичко, затова помолих за съвет

# 5
  • Мнения: 877
На мен също ми е странно. Развода-добре, щом мислиш че това е изхода, но за второ дете.......Може да срещнеш мъжа който ще те направи щастлива и да си родиш второ дете когато Господ е рекъл.

# 6
  • Мнения: 18
Възможно е, но може би ще отнеме много време, а възрастта ми не ми дава много шансове.

# 7
  • София
  • Мнения: 6 449
Марти_бебе, предполагам, че имаш предвид инсеминация с генетичен материал, различен от този на съпруга ти. Предполагам не визираш онова класическо ин витро, при което има тежка предварителна подготовка? Разбирам желанието ти за второ дете, но прецени всички плюсове и минуси от историята. Дали второто дете е самоцел, понеже трябва задължително да не си с една дете? Как точно ще обясниш на второто дете защо точно няма баща и как така е станало...и ред такива въпроси, за които сега не мислиш, но после живота ти поднася. Успех и късмет каквото и да решиш.

# 8
  • Мнения: 18
Благодаря за отговора
Точно тези въпроси искам да обмисля.
Не знам какви точно ситуации ще трябва да решавам в бъдеще.
Да, нямам предвид инвитро, освен ако не се налага по мед. причини

# 9
  • dimitrovgrad
  • Мнения: 48
marti bebe,не прави грешка поговори с мъжати може да се съгласи на второ дете

# 10
  • Мнения: 18
Говорили сме много... въпрос на характер, лично пространство, приоритети... Насила хубост не става...

# 11
  • dimitrovgrad
  • Мнения: 48
Говорили сме много... въпрос на характер, лично пространство, приоритети... Насила хубост не става.
да не би да се претиснява ,че много му са годинките.

# 12
  • Мнения: 1 023
marti_bebe, аз пък те разбирам.

самотна майка съм. във всеки смисъл на думата - няма да влизам в подробности.
на 34 съм. тази година 35.
родила съм на 30.
не вярвам, в щастливите приказки и финали - те си остават на големия екран и в детската литература.
не искам синът ми да е сам. да си няма брат или сестра.
не защото ще израстне "егоист", а защото съм родила в напреднала възраст (при все, 4е сега възрастта се измества по-нагоре при първи раждания), и някак ми се иска докато расте да има адекватен възрастово и мисловно роднина.
моя доктор Вальо, дето ме изражда (проведе ми секциото), за мое най-голямо съжаление по4ина миналата година, а той беше - смея да твърдя - най-добрия лекар инвитро, и про4ие инсеминации. по4ти бях се навила, да имам още едно дете, този път от "светия дух", а при друг не бих отишла.
за сега ми е отпаднало като вариант, но те разбирам.
* даже баба ми, която е на 74 години, ме пита дали съм склонна на изкуствено осеменяване, но да имам поне още едно дете.
баба ми!
така, 4е това е не странен въпрос.
поне за мен.

проблема при теб оба4е не е, това 4е искаш второ дете, а съпругът ти не иска.
липсата на равностоен партньор и незасоволителен семеен климат за теб е проблема.
като компромисираш - пак ще имаш две деца - детето и съпругът.
като изрежеш проблема - ще имаш друг проблем - 24 от 24 - ти, ти, ти и само ти.
ако те тревожи възрастта - това не бива да е тревога - вкоп4ваш се в нещо относително.
имаш време.
само си отговори на въпроса, защо и какво то4но искаш. ама 4естно, без да се криеш, зад 4ужди откази и решения.
защото за мен - не искаш второ дете толкова непреодолимо - ако си искала до сега да си го имала ве4е, или да е на път, а искаш съпругът ти да е по-друг. или по-предишен или такъв какъвто не е бил.
* да ти кажа и двете са невъзможни.
** като им мине влюбването от което ги познаваме и си стават отново кавито са си, такива каквито не ги познаваме.
и тогава запо4ват драмите.
не за тях. за нас. те са си ок.
природа. не можеш да вървиш срещу нея, и колкото по рано ти стане ясно - толкова по-добре. на мен ми се изясни в последствие и следвалително. ако съм знаела, да не съм губила толкова време и сега дете ми да е пълволак, вместо "градинар4е".
така, 4е попремисли си нещата.
идеална връзка няма, има хора, които правят компромиси, и такива които не правят.
обикновено компромисира единия.
дойде ли му холан от компромиси - няма връзка, ве4е.
успех ти желая.

# 13
  • Мнения: 18
milk, благодаря за отговора. Много неща от него съвпадат с моята ситуация.
Да, права си, че проблемът е отношенията ни с мъжа ми. Да се разведа са ме карали много неща, но винаги ме е спирало това, че детето има нужда от собствения си баща. Ако, обаче, трябва да преценя кое ще е по-важно за него - брат/сестра или баща до него... Трудно мога да видя кое би било по-ценно за него, а и той е много малък, за да ми подскаже. Не искам да израстне затворен иднивидуалист като баща си, а нашата възраст с мъжа ми (39-40) ще оставя все по-голяма разликата в мисленето, разбирането... Ясно е, че всичко е относително, че зависи от конкретната ситуация и хора, но... решението, за което съм написала също е вариант. Още повече, че животът в това съжителство все повече заприличва на живот със съквартирант. Но дали после детето ми няма да ме обвинява, че съм направила избор, в който то не е участвало, а този избор го касае и него? За съпруга си не се притеснявам, той е заявил ясно какво иска от живота - и това не е непременно семейството.

# 14
  • София
  • Мнения: 6 449
Марти, не се притеснявай дали ще бъде индивидуалист или не. Това си е характер и ако ще и 10 братя и сестри да има, ако му е такъв характера нищо не можеш да направиш! А и какво лошо има в индивидуализма?! newsm78 Моята дъщеря също е сама,(и е страшно контактна и раздаваща се и аз даже й се сърдя понякога за това!) аз съм на 40...ама с нея правим такива щуротии, че не знам дали мамите на по 25-30 правят с децата си! И никак не ми е трудно да се превърна в 5-годишна...а и да раста с нея! Но сигурно аз някак не съм порастнала... Така, че от теб зависи дали ще си близо или далеч в разбиранията с детето си. А ако ти се отдалечиш от дедето си, няма брат или сестра, които да направят връзката помежду ви.
Колкото до това искаш ли да живееш с мъжа ти или не - преценяваш кое ти изнася повече и така.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт