От 2-3 дена стоя пред компютъра и не знам от къде да започна...Много ми се плаче...През деня се разсейвам с дъщеричката ни но след като заспи мисля само за това-какво стана,как така се случи...Всичко ми беше добре и изведнъж водите ми изтекоха.Стоях в боницата една седмица защото бебчо беше жив,но и това не помогна.Пиша всичко това защото нямам сили да го споделя с някого без да се разплача.Как го преодоляхте,много искам второ детенце но не знам дали ще имам смелоста пак да опитам...........
- Публикувана: 29 ян. 2009, 00:22 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2010, 22:11 ч.
Загубих бебето си в 26 г.с.
Много съжалявам за случилото се... Аз самата от скоро се навъртвам в този подфорум, а вече има нови попълнения от майки, загубили дечица. Никой не заслужава да мине през този ад и не мога да разбера защо се случва и ако има Господ защо го позволява. Не знам как се преодолява... Аз още не съм намерила пътя да излезна от този ужас. Надявам се времето да покаже, но така или иначе ще трябва да извървим този тежък път. Началото е трудно, но се надявам да преодолееш страховете си и да не се отказваш от следваща бременност. Нека любовта те води...
за твоето ангелче...
за твоето ангелче...
Ili, съжалявам много за това, което си преживяла. 
Прегръщам те силно и вярвам, че на малкото човече му е топло и уютно, където и да е сега. Играе си с всички ангелчета от този форум.
Засега мисля, че е най-важно да не се обвиняваш, че ти е страшно мъчно - позволи си понякога да бъдеш и слаба - може би не пред дъщеричката, макар че малките всичко усещат, но пред мъжа ти, някой близък...? Тук можеш да пишеш винаги, на мен лично най-много ми помогнаха момичетата тук...макар че ми се иска да не се увеличават пишещите в този подфорум.
За изследвания ще мислиш по-късно, после ще споделяш тук страховете от следващата си бременност и накрая ще пишеш за белите на здравото пухкаво бебе. Вярвам.
Прегръщам те силно и вярвам, че на малкото човече му е топло и уютно, където и да е сега. Играе си с всички ангелчета от този форум.
Засега мисля, че е най-важно да не се обвиняваш, че ти е страшно мъчно - позволи си понякога да бъдеш и слаба - може би не пред дъщеричката, макар че малките всичко усещат, но пред мъжа ти, някой близък...? Тук можеш да пишеш винаги, на мен лично най-много ми помогнаха момичетата тук...макар че ми се иска да не се увеличават пишещите в този подфорум.
За изследвания ще мислиш по-късно, после ще споделяш тук страховете от следващата си бременност и накрая ще пишеш за белите на здравото пухкаво бебе. Вярвам.
Отново тъжно, до болка и до лудост ...Как не искам да прочитам повече такива майки, как искам този форум да не съществуваше...
Мила ili прегръщам те силно и единственото нещо, което в този случай мога да кажа, е че аз силно вярвам, че детето ти е някъде там...където няма болка и страдания...в един светъл и спокоен свят...заедно с нашите малки дечица.
Много кураж майчице ти пожелавам! Времето ще заличи огромната болка, споменът ще те боли, но и ще те крепи.
Мила ili прегръщам те силно и единственото нещо, което в този случай мога да кажа, е че аз силно вярвам, че детето ти е някъде там...където няма болка и страдания...в един светъл и спокоен свят...заедно с нашите малки дечица.
Много кураж майчице ти пожелавам! Времето ще заличи огромната болка, споменът ще те боли, но и ще те крепи.
ili, не знам как се преодолява, болка и страх винаги ще има, но желанието за детенце надделява. Когато загубих бебето си, си задавах същите въпроси, мислех си, че никога не бих имала смелостта пак да опитам. И все пак започнахме опитите веднага след първия ми цикъл, напук на страха. Когато видях двете чертички изпитах страхотно щастие, секунда след това дойде и страхът, който едва ли ще си отиде до края, но надеждата и радостта са по-силни. Знам какво изпитвааш в момента, всички момичета тук го знаят, но не знам какво да те посъветвам, това е нещо, което трябва да изживеем и преодолеем някак си, доколкото можем. Ужасно съжалявам
Здравей, мила !
Много ми е мъчно да прочета за загубено детенце...Съжалявам
При мен нещата протекоха по същия начин - изведнъж започнаха да изтичат водите ми в 25 г.с. Бебето поживя месец в кувиоз...и после Господ го прибра.
Ще се справиш с болката, няма да е веднага, трябва ти време. Всеки го прави по различен начин, ти ще си намериш твоя.
Важното е, че тук винаги ще намериш утеха, ако имаш нужда от нея
Много ми е мъчно да прочета за загубено детенце...Съжалявам
При мен нещата протекоха по същия начин - изведнъж започнаха да изтичат водите ми в 25 г.с. Бебето поживя месец в кувиоз...и после Господ го прибра.
Ще се справиш с болката, няма да е веднага, трябва ти време. Всеки го прави по различен начин, ти ще си намериш твоя.
Важното е, че тук винаги ще намериш утеха, ако имаш нужда от нея
Благодаря на всички за добрите думи и подкрепата Мн ми е трудно да говоря за бебчо а и имам чувството че хората около мен не ме разбират-"нали си имаш друго,млада си още,а и то още не се е родило,по-добре така ами ако беше в деветия... и т. н."Да вярно е!Прави са ,но болката е една и съща...Мисля че с вас ще ми е по-лесно да го преодолея.Ще си поплаквам когато другите ги няма,ще чета заедно с вас и надявам се един ден просто да спра да плача и всичко да си дойде на мястото.Благодаря ви
Мн ми е трудно да говоря за бебчо а и имам чувството че хората около мен не ме разбират-"нали си имаш друго,млада си още,а и то още не се е родило,по-добре така ами ако беше в деветия... и т. н."Да вярно е!Прави са ,но болката е една и съща...Мисля че с вас ще ми е по-лесно да го преодолея.Ще си поплаквам когато другите ги няма,ще чета заедно с вас и надявам се един ден просто да спра да плача и всичко да си дойде на мястото.Благодаря ви 
Ili, много съжялвам за загубата ти. Имахме по-назад една тема за най-неудачните утешения. В този момент кой каквото и да ти каже може да те засегне, затова не обръщай внимание на "тъпите" коментари. Съвсем нормално е това, което изживяваш. трудно е да си събереш мислите, трудно е да преглътнеш болката и огорчението. Поплачи си и разчитай на нас. Когато си готова /а това ще стане/ ще можеш по-спокойно да говориш за случилото се и ще отправиш отново поглед в бъдещето, но всяко нещо с времето си.
много съжялвам за загубата ти. Имахме по-назад една тема за най-неудачните утешения. В този момент кой каквото и да ти каже може да те засегне, затова не обръщай внимание на "тъпите" коментари. Съвсем нормално е това, което изживяваш. трудно е да си събереш мислите, трудно е да преглътнеш болката и огорчението. Поплачи си и разчитай на нас. Когато си готова /а това ще стане/ ще можеш по-спокойно да говориш за случилото се и ще отправиш отново поглед в бъдещето, но всяко нещо с времето си. 
ili_29, загубих две бебета по същия начин - изтекоха водите и вече нямаше шанс. Едното почина веднага след раждането, а другото още в мен. Безумен е страхът след това, но някакси се преодолява. Нужно е да мине известно време. Да приемеш, че се случило, защото мисля си това е най-трудното. За да стане това, болката трябва да се изживее. Не е нужно да бъдеш силна и да стискаш зъби. Ако ти се плачи - плачи, ако ти се крещи - направи го, ако ти се пишат стихове - давай. Но не го подтискай. И когато мине време, ще усетиш как се заражда надеждата. Надеждата за нов живот. Сега не ти се вярва, знам това. Но ще стане.
Когато имаш нужда да споделиш нещо - ние ще бъдем тук.
Когато имаш нужда да споделиш нещо - ние ще бъдем тук.
Или, съжалявам че трябва да пишеш точно тук .Както са ти казали и другите момичета тук ще намериш много подкрепа и истинско разбиране ,защото който не е преминал през този ад не знае нищо .
За излизането от кошмара ще ти трябва време ,спомена ще е вечен, болката също, но един ден ще имаш нова радост
. Сигурна съм. Дай Боже!
.Както са ти казали и другите момичета тук ще намериш много подкрепа и истинско разбиране ,защото който не е преминал през този ад не знае нищо .За излизането от кошмара ще ти трябва време ,спомена ще е вечен, болката също, но един ден ще имаш нова радост
. Сигурна съм. Дай Боже!
Или,боли ме за теб.Аз също загубих моето ангелче в 28 г.с.,но момичетата тук ми помогнаха много.Видях че не съм сама.От личен опит искам да ти кажа плачи,колкото душа ти иска,недей да таиш в себе си болката.Тук има толкова изстрадали момичета,с който можеш да споделиш всичко и който ще те разберат най добре. прегръщам силно.
прегръщам силно.
аз до преди 7 дни бях бременна за 3 път и пак го загубих бих искала да ви разкажа за моята болка и за загубата на три ангелчета много ми е трудно но... вие ще ме разберете най-добре 1вата ми бременост завърши в 2рия месец с леко розово течение и благодарение на некадърната докторка след бъркане изкървих чиста кръв и каза че трябва да го махна без да ми предпише лекарсва за спиране на кръвотечението и така 2005г. бях без детенце.2рата ми бременност настъпи 2007г.11месец абсолютно безпроблемна бременост е във 2рия месец пак прокървих но малко и новата докторка ми предписа дуфастон и всичко беше наред до 20г.с. 5тия месец и половина получих страшни болки-контракций веднага в болницата оказа се че мехура е паднал във влагалището а от силните контракций детето умира в мен и така родих мъртво момиченце ох така го искахме но...а 3тата бременност настъпи 2009г.01месец беше много тежка от 2рия месец болки прокървяване пак в 2рия месец и в 3тия спирахме го заради болкте влизах 3 пъти в болница 03.05.2009 влязох в 5тия месец страха ме обзе и на 20.05 изкървих силно и край отлепила се плацентата роди се живо момиченце и след 15мин.умря кажете какво да правя
Илианка, съжалявам, но според мен трябва да си направиш предварителни имунологични изследвания. Явно има някакъв проблем за който сигурна съм има начин да се отстрани .Поне така мисля аз .
И аз така мисля.
Много съжалявам мила,дано се открие причината
благодаря за разбирането момичета но незнам къде се правят такива изследвания а и диагнозата на докторката за 3тия път беше недоразвита матка и ми каза че "све някога ще стане" да но аз не мога да се мъча така да стигна до средата на бремеността и все да ги раждам че съм в голям месец това е страшна мъка каза че след всяка бременост матката се уголемява но не се знае дали и четвъртия път ще стигна до края вече незнам към кои да се обърна за съвет
здравеите,моми4ета,про4етох вси4ко написано досега и искам да кажа 4е напълно разбирам мъката и болката ви.аз писах скоро в тема;спонтанен аборт във този форум,но там пове4ето моми4ета са загубили бебенцата си в по-малките месеци...аз също преживях този ужас...Преди месец захубих беб4о в 25 г.с. мъката е огромна,само ние си знаем какво е това,вси4ки които ни успокояват ,и не са го преживяли,са само празни приказки...След 2 седмици съм на преглед и 4акам да излязат резултатите от теста за ежентуалната при4ина.при мен се съмняваха за ранното отваряне на шииката или инфекция...но не знам все още какво ще излезе.Моля се да е поправимо и да не е страшно...Много плаках през този месец,и все още понякога пла4а,защото много боли ,да носиш бебенцето си 6 месеца и половина и просто изведнъж да го няма...Имах напълно нормална бременност,не бях се замислила за проблеми като кървене,а какво остава за толкова ранно раждане....Просто изведнъж се слу4иха нещата-4ас-два преди контракциите,имах розова кап4ица върху белиото,и после следваха контракциите,бях полу4ила разкритие....Нашето мом4енце си отиде...Роди се живи4ко,но по4ина след около 15-тина минути....То завинаги ще остане в нашите сърца!...сега единственото,което ни остава е да вярваме ,4е съвсем скоро щастието ще доиде отново ...Пожелавам на вси4ки вас моми4ета усмивката пак да изгрее на лицата ви и да се радвате на нова и безпроблемна бремнност ,но този път до краи!целувам ви
Здравейте момичета.
Прегръдки за всички Вас и и
за всички ангелчета.
Знам колко е трудно,защото и аз загубих своето бебче в 20 г.с - изтекоха ми водите и след 4 дни на изчакване,тръгна раждане и вече бях мама н агелче.
Моята сестричка,също загуби бебчето си в 21 г.с и то вече два пъти.толкова боли.
Виждам,че въпреки това- въпреки болката,празнотата и отчаянието- вие намирате сил ада пишете и да давате сила на другите- Благодаря ви
Аз също се опитвам да съм силна,но понякога болката наделява.Онзи ден на 9-ти,уж знаех,че е датата на деня в който щях да вляза в 8я месец и се опитвах да не се натъжавам,но вечерта вече неможех да се сдържам и плаках,плаках.......
Много искам да попитам някой от Вас- установи ли се някаква причина за загубата на бебчетата във втория триместър?
по какъв път тръгнахне след това,зада можете после да се радвате на нова успешна брменности на живо,здраво и доносено бебче.
прегръдки за всички
Прегръдки за всички Вас и и
за всички ангелчета.Знам колко е трудно,защото и аз загубих своето бебче в 20 г.с - изтекоха ми водите и след 4 дни на изчакване,тръгна раждане и вече бях мама н агелче.
Моята сестричка,също загуби бебчето си в 21 г.с и то вече два пъти.толкова боли.
Виждам,че въпреки това- въпреки болката,празнотата и отчаянието- вие намирате сил ада пишете и да давате сила на другите- Благодаря ви
Аз също се опитвам да съм силна,но понякога болката наделява.Онзи ден на 9-ти,уж знаех,че е датата на деня в който щях да вляза в 8я месец и се опитвах да не се натъжавам,но вечерта вече неможех да се сдържам и плаках,плаках.......
Много искам да попитам някой от Вас- установи ли се някаква причина за загубата на бебчетата във втория триместър?
по какъв път тръгнахне след това,зада можете после да се радвате на нова успешна брменности на живо,здраво и доносено бебче.
прегръдки за всички
АННИ, след аборт и втори такъв - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО търси причина!
ДИМЕ, не е нормално и ти и сестра ти /при това тя два пъти!!!/ да правите аборти....аз бих търсила причина...може дори да е нещо наследствено...
ако намерите причините и ги премахнете следващия път всичко ще е ок!
желая ви много сили да борите тъгата и проблемите!
ДИМЕ, не е нормално и ти и сестра ти /при това тя два пъти!!!/ да правите аборти....аз бих търсила причина...може дори да е нещо наследствено...
ако намерите причините и ги премахнете следващия път всичко ще е ок!
желая ви много сили да борите тъгата и проблемите!
Много съжалявам за загубата ви. Като че ли част от мен си замина завинаги на 20.02.2009 год..
Аз загубих двете си момиченца в 25 г.с. Като едното бебе живя 2 дни, а Алекс цели 5 мес и половина. Голяма борба беше, но ето утре стават 4 месеца от както малкото ми борбено момиче ни напусна.
Искам да ви кажа, че болката е ужасна, тя никога няма да изчезне. Но ние трябва да бъдем силни заради нас и заради нашите малки ангелчета.
Аз съм пред нов опит ИСКИ, много ме е страх, но се надявам и при нас да изгрее слънцето.
Аз загубих двете си момиченца в 25 г.с. Като едното бебе живя 2 дни, а Алекс цели 5 мес и половина. Голяма борба беше, но ето утре стават 4 месеца от както малкото ми борбено момиче ни напусна.
Искам да ви кажа, че болката е ужасна, тя никога няма да изчезне. Но ние трябва да бъдем силни заради нас и заради нашите малки ангелчета.
Аз съм пред нов опит ИСКИ, много ме е страх, но се надявам и при нас да изгрее слънцето.
Здравейте момичета-кокичета
Вчера бях при д-р Корсемов в Пловдив каза ми че матката ми е НОРМАЛНА ТОВА МНОГО МЕ УСПОКОЙ но каза и че яйчниците са ми кистозни незнам какво значи това
Радвам се това мнение опроверга думите на онази докторка
Знаете ли какво ми каза тя че матката ми била недоразвита и че до 7-8 пъти така да ги раждам в малък месец и щяло все някога да стане
та това си е живо мъчение тя като жена не го ли знае та ми наговори тези неща незнам 
Но аз ще търся и други мнения по въпроса
Приятен слънчев и безпроблемен ден на всички форумки
Вчера бях при д-р Корсемов в Пловдив каза ми че матката ми е НОРМАЛНА ТОВА МНОГО МЕ УСПОКОЙ но каза и че яйчниците са ми кистозни незнам какво значи това
Радвам се това мнение опроверга думите на онази докторка
Знаете ли какво ми каза тя че матката ми била недоразвита и че до 7-8 пъти така да ги раждам в малък месец и щяло все някога да стане
та това си е живо мъчение тя като жена не го ли знае та ми наговори тези неща незнам Но аз ще търся и други мнения по въпроса
Приятен слънчев и безпроблемен ден на всички форумки
Здравейте на всички!
Илианка обръщам се специално към теб.Аз също съм от Пазарджик и януари в 32 седмица родих мъртво момиченцето си в Пазарджишката "Тракийска гробница" Болница.След това потурсих специалист и попаднах на доктор Видев,идва от Пловдив в болница Св.Екатерина всяка събота от 14.много съм доволна от него!Даже живи и здрави смятам следващата бременност да я следи той,само че не работи със здравната каса.Ако иска6 иди профилактично за мнение и от него!Успех!
Прегръдки за всички!
Илианка обръщам се специално към теб.Аз също съм от Пазарджик и януари в 32 седмица родих мъртво момиченцето си в Пазарджишката "Тракийска гробница" Болница.След това потурсих специалист и попаднах на доктор Видев,идва от Пловдив в болница Св.Екатерина всяка събота от 14.много съм доволна от него!Даже живи и здрави смятам следващата бременност да я следи той,само че не работи със здравната каса.Ако иска6 иди профилактично за мнение и от него!Успех!
Прегръдки за всички!
Аз също се включвам в списъка на пазарджишката касапница - на 18.07 родих мъртвото си момченце в 25 г.с. в болница Хигия. Отговор на " Защо?" - " Не знам" . Моля се след няколко месеца да видя отново двете чертички, но също така се и моля да не срещна пак пазарджишки лекар.
Илияна, моля те дай информация за д-р Корсемов. Аз нямам сили да стъпя в същата болница дори и за преглед. А наистина имам нужда някой кадърен и съвестен лекар да ми вдъхне малко кураж, за да мога да продължа напред.
. Моля се след няколко месеца да видя отново двете чертички, но също така се и моля да не срещна пак пазарджишки лекар. Илияна, моля те дай информация за д-р Корсемов. Аз нямам сили да стъпя в същата болница дори и за преглед. А наистина имам нужда някой кадърен и съвестен лекар да ми вдъхне малко кураж, за да мога да продължа напред.
Доктор Видев е моя лекар. Невероятен специалист и страхотен човек, познавам го от доста години, преди месеци ми се наложи да потърся неговото мнение, оказа се че ще се наложи оперативна намеса, откриха ми Рак на шийката на матката, и затова по спешност ме оперира в Пазарджишката болница " Света Екатерина" ..от тогава каквото и да ме тревожи се обръщам към него, получавам необходимото внимание, благодарна съм му..че ми помага. Желая му дълги години да реализация и много здраве..
Много съжалявам за загубата ви, момичета .
Всичко се преодолява, трудно е, тежко е, не се забравя, но се преодолява. Има страх, но има и голямо желание за рожбичка.
Причината ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се търси. Дори да не се намери (което, явно се случва нерядко), то поне се изключват други причини. При мен така и не разбраха защо се е случило (проблема, който имаше бебчо не е от често срещаните и съответно нямаха много данни по въпроса). Преди/при следващата си бременност направих де що имаше изследвания и прегледи. Та каквото можах, отхвърлих като причинител на проблеми. Пак е нещо.
Сестра ми има два спонтанни аборта в ранни седмици. Първия път беше "нормално е, случва се на всяка втора жена, не се повтаря". Е да, ама се повтори и тогава тръгнаха да търсят причина
. Откриха я, де (3-тата подред лекарка) и сега си има живо и здраво момиченце.
Не съм сигурна към кого точно исках да се обърна, но исках да споделя, че винаги идва слънце след дъжда и на всички ви пожелавам най-искрящите слънца
Danielkka , не знам дали ме помниш, но много се радвам да видя линийката в подписа ти. Пожелавам ти една много безпроблемна бременност с един прекрасен резултат
. Всичко се преодолява, трудно е, тежко е, не се забравя, но се преодолява. Има страх, но има и голямо желание за рожбичка.
Причината ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се търси. Дори да не се намери (което, явно се случва нерядко), то поне се изключват други причини. При мен така и не разбраха защо се е случило (проблема, който имаше бебчо не е от често срещаните и съответно нямаха много данни по въпроса). Преди/при следващата си бременност направих де що имаше изследвания и прегледи. Та каквото можах, отхвърлих като причинител на проблеми. Пак е нещо.
Сестра ми има два спонтанни аборта в ранни седмици. Първия път беше "нормално е, случва се на всяка втора жена, не се повтаря". Е да, ама се повтори и тогава тръгнаха да търсят причина
. Откриха я, де (3-тата подред лекарка) и сега си има живо и здраво момиченце.Не съм сигурна към кого точно исках да се обърна, но исках да споделя, че винаги идва слънце след дъжда и на всички ви пожелавам най-искрящите слънца
Danielkka , не знам дали ме помниш, но много се радвам да видя линийката в подписа ти. Пожелавам ти една много безпроблемна бременност с един прекрасен резултат