Абсолютно съм на мнението на Мадам Х.Тук мъжете се държат за полата на мама до 40 годишни.Аман от такива мъже.Мама на фъстиче,и с теб съм съгласна,понякога се налагат неща,които не желаем.Но тогава просто трябва да ги преживеем,нали така?Тази девойка,дето е пуснала темата от какво се оплаква?От свекървата или от мъжа си?Щото май мъжа и е за бой.
- Публикувана: 30 ян. 2009, 10:00 ч.
- Последно мнение: 14 март 2009, 12:50 ч.
Да живееш със свекърва и малко бебе?!
Другото което е съм на 21,мъжа ми е на 27....от русе съм,а сега живея в сливен,не познавам никой и града ми е малко непонятен....нямам приятели и семейството ми е далече...
Крайно време, ама то зависи от човека.
И аз съм не на 27, а на 26 и като гледам моите набори от мъжки пол какви са...
Това имах предвид с коментара ми за възрастта. Някой ме беше цитирал по-горе.
Бях в същото положение 1,5 г. Одем месеца с бебе...знам какво е...особено изнервящо е когато се държат с теб като с дете. Все да ти сготвят, да ти изперат, да ти изгладят, да ти напазаруват. Някой беше писал да си гледала положителните страни - е в твоето положение няма как да ги видиш 
Хормоните разказват играта на здравия ти разум , и аз бях така. Особено тежко е първите 3-4 месеца след раждането. Не исках никой да ми пипа бебето, да стои при него и т.н. Е то не беше " Ама да поседя при него ти иди да пиеш едно кафе", " ама да го гушна" , " ама да го приспя" е до истерия съм стигала (никога не съм си позволявала да крещя, само аз си знам как стисках зъби) . Сега вече сме сами и ...няма по хубаво от това 
Наистина трябва да говориш с мъжа си , достатъчно възрастен е и мама няма винаги да е до него. Нямаш друг избор. И за детето ти е по - добре, то има нужда от спокойна и щастлива майка, а не изнервено същество което за най - малкото започва да реве
Хормоните разказват играта на здравия ти разум , и аз бях така. Особено тежко е първите 3-4 месеца след раждането. Не исках никой да ми пипа бебето, да стои при него и т.н. Е то не беше " Ама да поседя при него ти иди да пиеш едно кафе", " ама да го гушна" , " ама да го приспя" е до истерия съм стигала (никога не съм си позволявала да крещя, само аз си знам как стисках зъби) . Сега вече сме сами и ...няма по хубаво от това Наистина трябва да говориш с мъжа си , достатъчно възрастен е и мама няма винаги да е до него. Нямаш друг избор. И за детето ти е по - добре, то има нужда от спокойна и щастлива майка, а не изнервено същество което за най - малкото започва да реве
Аз като чета такива неща се питам едно нещо 
: Вие с тези мъже въпроса кой,къде,как ще живее не го ли обсъждате предварително, не правите ли преди бебето и сватбата /точно в този ред 
/ някаква проба - как се справяте сами, стигат ли паричките, ще стигнат ли ако единия не работи и гледа дете? Ей такива едни въпросчета ми се въртят в главата. Не бих родила дете на човек, който го е страх да поеме отговорност.
: Вие с тези мъже въпроса кой,къде,как ще живее не го ли обсъждате предварително, не правите ли преди бебето и сватбата /точно в този ред / някаква проба - как се справяте сами, стигат ли паричките, ще стигнат ли ако единия не работи и гледа дете? Ей такива едни въпросчета ми се въртят в главата. Не бих родила дете на човек, който го е страх да поеме отговорност.
TIHA VODA е права, че трябва да търсим положителните неща при едно съвместно съжителство. И аз знаех, че е така и наистина се опитах, но една година живот със свекито и полудях, защото моята нито готвеше, нито чинии миеше, прането също никога не я интересуваше и аз трябваше да върша всичко това. Питала съм я дали може да гледа детето за 1-2 часа през деня и винаги ми е отказвала. Е как да кажа, че ми е помагала. Забравих да кажа, че е на 53 и не е болна, за да е възпрепятствана да върши домакински дейности. Тя просто се интересува повече от себе си и своя комфорт. Когато дъщеря ми беше съвсем малко бебе, свекито все недоволстваше, че не се е наспала от плача на детето през нощта.
Така че трябва да се въоръжиш с търпение и ако се наложи поставяш ултиматум на съпруга си.
Така че трябва да се въоръжиш с търпение и ако се наложи поставяш ултиматум на съпруга си.
Ами тя жената още нищо не ми е казала на криво,ама все мърмори и се отнася с мен като с дете,нито мога да си изчистя,нито да си наготвя,изпера и като излизаме каде отивате и дъра дъра,всичко трябва да знае ама всичкоооо
Никак не е лесно, преживяхме го и ние, знам за какво говориш. Моят съвет е да започнеш да се грижиш и ти за нея. Моята свекърва разбра, че не съм дете в момента, в който започнах да правя разни неща за нея, усети някаква грижа. А аз разбрах, че и на нея също не й е лесно да се приспособи на мига и да свикне с новото статукво. С времето и двете израснахме и сега просто гледаме да поддържаме баланс - да бъдем близки, но без да прекрачваме границите, които са ни комфортни.
Пожелавам ти да си спокойна и щастлива, и много скоро да си стъпите на краката и да заживеете отделно
P.S. Защо не я поканиш да посърфирате из нет-а? Да погледате бебешки сайтове, да й почетеш за новите тенденции, изследвания...Щом е добронамерена сигурно и на нея ще й е приятно да се разбирате.
някой ме беше цитирал, че при такива коментари оставала безмълвна понеже съм написала Да правят каквото си знаят... е така си е
свеки никога не е прала, чистила и мила Докато ние бяхе при нея( 3 г. ) и с цялата си наглост еДин път се развика кога ще хванем а изчистим ние, че само тя чистела
.....................
свеки никога не е прала, чистила и мила Докато ние бяхе при нея( 3 г. ) и с цялата си наглост еДин път се развика кога ще хванем а изчистим ние, че само тя чистела
.....................
Едната готви - другата не готви. Едната не чисти - другата много чисти. Все лошо.
Полина 87 - ти каза ли й Майко, лельо, Пенке, или там както й викаш - Днес искам да сготвя еди какво си. Имаш ли нещо против? Харесва ли ви тази манджа.
- на мен ми се яде ...Би ли ми го сготвила.
Полина 87 - ти каза ли й Майко, лельо, Пенке, или там както й викаш - Днес искам да сготвя еди какво си. Имаш ли нещо против? Харесва ли ви тази манджа.
- на мен ми се яде ...Би ли ми го сготвила.
Ами тя жената още нищо не ми е казала на криво,ама все мърмори и се отнася с мен като с дете,нито мога да си изчистя,нито да си наготвя,изпера и като излизаме каде отивате и дъра дъра,всичко трябва да знае ама всичкоооо
Никак не е лесно, преживяхме го и ние, знам за какво говориш. Моят съвет е да започнеш да се грижиш и ти за нея. Моята свекърва разбра, че не съм дете в момента, в който започнах да правя разни неща за нея, усети някаква грижа. А аз разбрах, че и на нея също не й е лесно да се приспособи на мига и да свикне с новото статукво. С времето и двете израснахме и сега просто гледаме да поддържаме баланс - да бъдем близки, но без да прекрачваме границите, които са ни комфортни.
Пожелавам ти да си спокойна и щастлива, и много скоро да си стъпите на краката и да заживеете отделно
P.S. Защо не я поканиш да посърфирате из нет-а? Да погледате бебешки сайтове, да й почетеш за новите тенденции, изследвания...Щом е добронамерена сигурно и на нея ще й е приятно да се разбирате.
кой какво си няма ,за това си мечтае ..нали знаете.аз пък си мечтая да имам постоянно някй под ръка да ми помага за децата.защото досега незнам какво е това помощ
ОООО повярвай ми,бързо ще ти омръзне...
Полудяла е милата. А лошото е, че мъжа й си пада мамин и й е казал, че се е споразумял да гледа мама, до като умре 
Много я тормозят, чудя се всеки път какво да й кажа, как да я посъветвам. 
Страшно заглавие има тая тема. Куче и бебе, коте и бебе зная от подобни теми че могат да съжителтсват, но свекърва и бебе - не съм сигурна.
Ако говорим сериозно, моето мнение е отделете се и си гледайте живота. Живееш ли на някой в къщата не очаквай да той да се съобразява изцяло с теб.
Ако говорим сериозно, моето мнение е отделете се и си гледайте живота. Живееш ли на някой в къщата не очаквай да той да се съобразява изцяло с теб.
не съм чела цялата тема, но да си кажа моето положение...живея със свекърите от половин година...за мое щастие се изнасят до месец...но пък аз понеже съм с твърд характер не се оставям да ми се меси...
дава много акъл, но аз си знам моето...иска да мажа детето с мас, не го правя...иска да му давам вода и това не правя...иска много неща, но правя само това, което аз искам...все пак детето е мое и на сина й...важното е че той е зад мен...и не я оставя да ни се меси...ако мъжа ти е зад теб на 100% няма от какво да се притесняваш...не е много приятно, но се свиква...ако е временно обаче като при мен...успех...
дава много акъл, но аз си знам моето...иска да мажа детето с мас, не го правя...иска да му давам вода и това не правя...иска много неща, но правя само това, което аз искам...все пак детето е мое и на сина й...важното е че той е зад мен...и не я оставя да ни се меси...ако мъжа ти е зад теб на 100% няма от какво да се притесняваш...не е много приятно, но се свиква...ако е временно обаче като при мен...успех...