Какво ще кажете момичета,при мен е много зле....
- Публикувана: 30 ян. 2009, 10:00 ч.
- Последно мнение: 14 март 2009, 12:50 ч.
Да живееш със свекърва и малко бебе?!
Няма ли шанс да се отделите?
Ако нещата са наистина зле е лошо.Наистина пробвайте да се отделите.
Аз обаче много искам да си живея с моята, защото е много добра и много ми помага.Свекърва ми е от почти 5 години и досега една дума на криво не ми е казала.Надявам се да продължим така и за напред.Гледа ме все едно съм нейно дете и много ми угажда.Дори сестра ми и вика "мамо", т.к. и с нея се разбира много добре.
Аз обаче много искам да си живея с моята, защото е много добра и много ми помага.Свекърва ми е от почти 5 години и досега една дума на криво не ми е казала.Надявам се да продължим така и за напред.Гледа ме все едно съм нейно дете и много ми угажда.Дори сестра ми и вика "мамо", т.к. и с нея се разбира много добре.
Ами тя жената още нищо не ми е казала на криво,ама все мърмори и се отнася с мен като с дете,нито мога да си изчистя,нито да си наготвя,изпера и като излизаме каде отивате и дъра дъра,всичко трябва да знае ама всичкоооо,и мъжа ми се превръща в дете покрай нея,много се страхувам какво ще стане сега като се роди и малкия....ужас
Зависи си от свекървата и от снахата. Ако няма шанс да се отделите, а и свекито не е от най-разбраните - постави ясни граници отначало: Кой командва за детето, кой носи отговорността и т.н. Не злоупотребявай с нейната помощ, и тя е човек и има нужда от почивка и свободно време.
С малко дете (пък и преди то да се появи) винаги ми е било доста кофти да живея с още някой роднина... Само аз, мъжчето и детето си е най-добре! Ние си знаем и паничката и лъжичката. Положението, в което си 100% е нетърпимо и по-добре да се отделите и да живеете малко по-свито отколкото да те тормози нечие присъствие всеки ден. Ние ще се местим до няколко месеца (като приключи ремонта) и осъзнавам колко ще ни е по-трудно сами, с по-малко пари и всичко, но поне ще сме си ние!
Не мога да си го представя това. Аз съм особен характер, индивидуалист съм, мразя да се съобразявам. А в къщата на родителите, независимо моите или на мъжа ми, няма как да имам претенции.
За това и винаги сме живяли отделно, първо на квартира, а от година и в собствен апартамент. Всеки да си знае дома и семейството.
За това и винаги сме живяли отделно, първо на квартира, а от година и в собствен апартамент. Всеки да си знае дома и семейството.
.
Неприятно е така наистина когато във всичко ти се месят! Все пак всеки си има собствен начин и собствени навици!
Пък и най-добре си е две поколения да не са на едно! За щастие аз живея отделно от свекърва ми, въпреки че тя е много добра и не ми се меси в нищо, нито пък ме е накривила някога! Просто когато живеех у тях /преди да си намерим квартира, около месец/ не се чувствах като у дома си. Не мога да си правя каквото искам, най - елементарното е съобразявам се кога ще вляза в банята. В собствен дом такива, макар и елементарни притеснения няма.
Пък и най-добре си е две поколения да не са на едно! За щастие аз живея отделно от свекърва ми, въпреки че тя е много добра и не ми се меси в нищо, нито пък ме е накривила някога! Просто когато живеех у тях /преди да си намерим квартира, около месец/ не се чувствах като у дома си. Не мога да си правя каквото искам, най - елементарното е съобразявам се кога ще вляза в банята. В собствен дом такива, макар и елементарни притеснения няма.
Не мога да си го представя това. Аз съм особен характер, индивидуалист съм, мразя да се съобразявам. А в къщата на родителите, независимо моите или на мъжа ми, няма как да имам претенции.
Точно това щях да напиша и за себе си. Просто не мога и това е. Най-много да се разведа. Живяла съм при свекърите за по един месец два пъти, докато течеше ремонт вкъщи, единия път бременна с голямата, другия с малката. Ей, едвам дочаках да се приберем. А те са много съобразителни, интелигентни хора, с които се разбираме чудесно. Щастлива съм, че имаме отделно жилище, ако не беше така, живота ни щеше да тече по съвсем различен начин.
Аз, като човек, който живее при свекърите си поради определено стечение на обстоятелствата, бих те посъветвала, ако имате възможност, да се отделите от възрастните. Мога смело да заявя, че си съсипах нервната система от това съвместно съжителство, но...който, каквото сам си направи, друг не може да му го направи. А като се роди детето...тогава вече не искам да ти описвам, какво ще стане и как ще живеете.
Между другото, ти може и заради това да се чувстваш, сякаш нещо те души. Вероятно това те притеснява, а и бременността ти е напреднала вече. Polina87, тук ми "намирисва" на депресия, на притеснение. Вероятно си по-чувствителен човек и тези неща ги изживяваш по-задълбочено.
Канкретно по темата - не се живее лесно със свекърва и бебе!
Между другото, ти може и заради това да се чувстваш, сякаш нещо те души. Вероятно това те притеснява, а и бременността ти е напреднала вече. Polina87, тук ми "намирисва" на депресия, на притеснение. Вероятно си по-чувствителен човек и тези неща ги изживяваш по-задълбочено.
Канкретно по темата - не се живее лесно със свекърва и бебе!