Междукултурните различия

Не е точно така, но има нещо друго - тук поне на няколко места, вкл. един музей видях обособени места с маси и столове, вкл. микровълнови, на които можеш да си претоплиш храната от вкъщи и да си хапнеш спокойно. В единия музей пред мен гордо крачеше местно семейство с огромна чанта, от която се показваха пластмасови съдове пълни с храна и сандвичи. Просто хората са решили, че не искат да се хранят навън и да харчат пари за това и си носят храна от вкъщи.

А пък ние, по селата в Байерн, с тракторите дето нямаме нито право да излизаме по магистралите, нито камили си гледаме не ни питайте как изкарваме тия проклети уикенди - едва успяваме с машините да се дотътрим до бензиностанцията по обиколните пътища. Даже обмисляхме варианта с преспиване, но няма бензиностанция, която да подслони Белчо и Сивушка. Мъка, мъка.

Откакто бенzинът поскъпна, уикендите по бенzиностанциите станаха лукс и хората могат да си ги  поzволят 2 пъти в годината. В останалото време правят компоти, пекат чушки и ги zатварят в буркани.

айде в Байерн недейте рИва
ние ходим пеша до бензиностанцията, за да си прочистим белия дроб с малко бензинови пари 
wellness pure

а и губещите се в хоризонта магистрали предразполагат към медитация и преосмисляне на целите...

В момента си гриза ноктите от завист, като ви чета.  Нашата бензиностанция е самотна колонка между блокове, нямаме тераса, за да печем зарзавата  , магистралата далече... Мъка, мъка....

Но пък сме с въображение и решихме проблема по друг начин. 
В едно ъгълче на хола сме опънали парче 3м х 3м изкуствен райграс, сложихме 2 малки хавлии, за да има на какво да седнем, проблема с басейна го решихме генерално - всеки си има отделно легенче да си плацика краката.. е, за половинката намерихме трудно размера - все пак 45-6 номер обувки носи . Купихме си лампа на един крак с 300-ватова крушка - кеф ти тропическо слънце  , заредихме бира в хладилника и с нетърпение чакаме следващия уикенд.

П.С. Приемаме и гости, но със собствен райграс и легени. 
Бирата е от нас.

Вес, "мъка, мъка".. ама поне хола ви е доста просторен щом в едното ъгълче сте опънали тревичка 3х3 м!  И ний натам отиваме, че в тази жега и тревата изгоря и асфалта по магистралата се стопи! Язък за сандвичите! Втора седмица стоят в хладилника! Чакаме да се разхлади, че да ходим да си ги ядем на бензиностанцията!

Та да знаете, че не само в Централна Европа бензиностанциите са любима дестинация за уикенда.

Вес, сега като впрегна вола в колата за 8ми март съм при теб - тЕ за незнаещите как се прави пролетна ваканция по централноевропейски - ако има други мераклии по пътя мога да ги взема> талигата е просторна.

п.п. Бата-мата "ъгълчето" 3х3 м - няма ли криза за вас?!

Ех, защо го казах това за размерите на райграса  , сега ще трябва и други неща да си признавам.
Нали по принцип западноевропейката чисти веднъж в месеца, щото то така или иначе мръсно - народа ходи масово с обувки вътре, защо да си усложнява живота. 

Та като наближи уикенда, струпваме в единия ъгъл все що мебел има в хола, половинката разхожда бавно и уверено Памела (прахосмукачката), за да се чуе, че ЧИСТИМ . Излязло ми е име на суперчистница с тези уикенди.  И вече, на освободеното и изчистено ъгълче, опъваме райграса.

Сърфлайн, уау! В Германия какви отпуски имате, по месец и повече.  Но ако побързаш, може да хванеш автоизложението в Женева. Може да грабнеш някоя награда с возилото.  А трева за добичетата тук - дал Господ.

Не мога да разбера защо като се появи красива жена като мен, нежелаеща да си прави кичури независимо колко е модерно това в момента  на площта,която населява ,веднага се появяват коментари,целящи да намерят това пусто "МЕЖДУ".

Това някаква политика срещу новопристигналите емигранти лу е?Е,какво като не съм прочела правилно Шотландия.Ми мислех,че говорим за нещо централно.Дори мога да ви обясня   как стигнах до този извод- с проста математика Не ползвам нито логаритмични функции,нито интеграли-единственото нещо е да следя къде се получават нервни съкращения.
Видях  Шопландия,като Шотландия.И от известното ни  на всички равенство полужив=полумъртъв ( познато е още в природата като кома) , си позволявам да съкратя всички букви,които са еднакви от двете страни.

Шотландия=Шопландия.
След като съкратим от двете страни ш,о,л,а,н,д,и,я ни остава равенството  т=п (това се чете на глас,защото в зависимост от арткулацията на езика,може да се прочете по  различен начин по различните географски дължини)

И така аз стигнах до следния   елементарен извод.Много е важно да се ползват главни букви при слагане на знак за равенство.Та,това са различията в детайлите.

Кои са културните различия, с които ми е трудно да свикна? Че тук хората стриктно се водят по правилата. Не влагат никакви емоции, правилото си е правило и няма значение колко дълго се опитвате да обясните на някой служител вашата си гледна точка или проблем. Ще ви изслушат и отговорят в повечето случаи учтиво, но с нищо няма да можете да промените тяхното решение.
За самите германци да се нарушат правилата или да се прескочат необходимите формалности може да е направо неприемливо, независимо за колко важно нещо се отнася!
Иначе, тук съм се натъквала предимно на учтиви хора по учреждения и магазини. Независимо колко е изнервено положението и проблема, те си говорят спокойно и учтиво и някак си стигат до решение. Без емоции и нерви, без припряност. Чак ми е странно, че тук никой никого не овиква, не препира и т.н. Аз понеже съм малко по-темпераментна, ми е трудно да се нагодя към този тон, все си повтарям без емоции, без емоции ама не винаги се получава...
И друго - независимо колко е дълга опашката на гишето, тук те обслужват, все едно си единствения човек в учреждението или магазина. Може да звънне междувременно телефона им - няма да го вдигнат ако в момента се занимават с теб. Не ги притеснява - нека да си звъни.
И друго, което и преди съм казвала - при лекар тук се чака обикновено с часове. И никой и гък не казва, стоят си кротко и си чакат хората.
Това все пак са си мои наблюдения, не твърдя, че в цяла Германия е така. Това е обаче нещото, което ми се струва доста по-различно от България и ми е трудно все още да свикна...

Има няколко неща, които ми правят впечатление и са различни от това, на което аз съм свикнала:

1. Когато всички са будни и не са на работа, се събират всички в една стая и гледат телевизия или говорят ... или и двете неща едновременно, а ако някой започне да говори по телефон и не може да излезе от стаята, придължават останалите да си шумят. Ако съм в "нашата стая" и правя нещо - чета, пиша на компютър или просто ми се седи сама, има бързи пратенички -сестрите на мъжа ми, за да разберат защо се спотайвам.

2. Не мога да разбера кога някоя съседка или роднина решава да ни дойде на гости и да доведе още свои приятелки - братовчедка или снаха, идват към 11 сутринта, и след всичси чайове, плодове, десерти и кафенца и основно ядене, си тръгват след вечеря, а е имало случаи и да останат да преспят: за Мароко говоря.

3. На обществени места мароканци са много дискретни, но иначе у дома, могат да обсъдят физиологични или здравословни проблеми ... напр. инфекция на пикочните пътища, на масата, дори и когато има външни хора, както и да си покажат лекарствата, които пият;

4. При взаимодействие с обществени институции винаги приключваш по-бързо, ако имаш "посредник" или "гид", който те придружава от врата на врата - някой, който познава служителите. При такава ситуация ме дразнят малките и задължителни подкупчета.

Има и още, но за не досаждам.             

Като чета akhyal_katya се сещам нещо за Италия.
Страшна гюрултия в кафенетата. Всички говорят много високо, разменят си реплики, баристите също не са мн. съобразителни, понякога буквално не можеш да чуеш човека с който сте решили да седнете на кафе.
Кафенето по принцип не е място, в което да убиеш 2 часа, минава се за 5 мин да изпият на крак едно кафе утре сутрин пак.
Др. ( което вече и в Бг май го няма) е, че никой не чука на вратата на обществена тоалетна.
Няма значение отключена, заключена, разбита ... влиза така, все едно е специалната му резервирана тоалетна по пътя. Ако случайно не се отвори при първото бутане вратата, се правят няколко опита , преди да се сети или чуе , че има някой вътре ....Недай си Боже, да попаднеш на тоалетна, к не се заключва ...

А тук вериги като Starbucks са превърнати в луксозни кафенета, за разлика от семплия им вид в други страни.

Аууу, Вяра, и тук имат този навик с количката, и аз също им ги бутам  Не се бунтуват, само ме питат "Не беше ли след мен?" - била съм, да, но не след теб, а зад количката - има разлика 
В суперите правят още един трик - бързите каси (за хора с до 10 стоки) винаги са с по-големи опашки. За това, ако някой е взел само едно мляко и хляб, застава на обикновената каса със един жален поглед и започва да подпитва кой ще го пусне да мине пред него - това много ме дразни, все им напомням за бърза каса и се започва една ода как тя не е достатъчно бърза и колко хора чакат на опашка... 

Сетих се за още нещо, свързано с реденето на опашка, което, според мен, е уникално за Израел... Ако няма номерчета, по които да се следи реда на чакащите, и хората се редят на стандартна опашка - новопристигналият пита "Кой е последен?" (дори и да е очевидно, винаги се пита, защото е възможно някой да е се е наредил последен на опашката, но да е отишъл да си свърши нещо междувременно...).
Още по-странно ми е, че който е отпред ти пази ред, а не този след теб на опашката, както е в България