Омъжена съм, имаме страхотно детенце на почти две години, мъжът ми е страхотен баща, отговорен съпруг и много добър човек.
Аз съм тази, която не се чувства на мястото си, ама хич.
От известно време /откакто родих всъщност/ нямам никакъв интерес към секса. Първо си мислех, че е в следствие на тежкото раждане, после че е следродилна депресия и.т.н, но в последствие се оказва, че просто мъжът ми вече не ми е интересен сексуално.
Искам да ви питам - така ли е и при други семейства? /ако е така, знам че няма никой да си признае/
Ние сме заедно от 4 години, аз от година и нещо съм тотално охладняла, това ли е, което ще бъде до края на живота ми?
Обичам го този човек, но другото - страстта, тръпката, влюбването - няма го. Липсва ми ужасно.
А аз съм много влюбчива, лесно се влюбвам, лесно разлюбвам и през изминалата година ми се случи да се влюбя два пъти.
Да, минава ми... не - не съм го споделила с мъжът ми много ясно, не - не съм изневерявала, просто чакам да отмине.
Трудно ми е, изморително, разсейващо.
Изглежда, че имам два варианта.
-поддавам се на емоциите и си консумирам влюбванията, като по този начин се чувствам щастлива и пълноценна, но виновна, че изневерявам;
-не се поддавам на емоциите, подтискам си влюбванията, правя секс по задължение и поддържам илюзията, че съм щастлива;
Въпросът ми не е към тези, които някак си успяват да се задържат влюбени дълго време и връзката им с времето да не се променя /ако изобщо това е вярно/
Търся хора, които са като мен? Не ми казвайте, че няма.
Има ли друг вариант който не виждам, според вас?
Изключвам развод, понеже и двамата сме положили адски много усилия да изградим едно стабилно семейство, нещата са си на мястото /като изключим моят проблем/, той е страхотен баща и детето го обожава.
Изглежда имам нужда от пренареждане на представите ми за живота като цяло, или нещо подобно. За първи път незнам какво да правя и имам чувството, че каквото и да направя - все ще е грешно, затова просто седя и ...пиша във форума една от многото анонимни теми.
Аз съм тази, която не се чувства на мястото си, ама хич.
От известно време /откакто родих всъщност/ нямам никакъв интерес към секса. Първо си мислех, че е в следствие на тежкото раждане, после че е следродилна депресия и.т.н, но в последствие се оказва, че просто мъжът ми вече не ми е интересен сексуално.
Искам да ви питам - така ли е и при други семейства? /ако е така, знам че няма никой да си признае/
Ние сме заедно от 4 години, аз от година и нещо съм тотално охладняла, това ли е, което ще бъде до края на живота ми?
Обичам го този човек, но другото - страстта, тръпката, влюбването - няма го. Липсва ми ужасно.
А аз съм много влюбчива, лесно се влюбвам, лесно разлюбвам и през изминалата година ми се случи да се влюбя два пъти.
Да, минава ми... не - не съм го споделила с мъжът ми много ясно, не - не съм изневерявала, просто чакам да отмине.
Трудно ми е, изморително, разсейващо.
Изглежда, че имам два варианта.
-поддавам се на емоциите и си консумирам влюбванията, като по този начин се чувствам щастлива и пълноценна, но виновна, че изневерявам;
-не се поддавам на емоциите, подтискам си влюбванията, правя секс по задължение и поддържам илюзията, че съм щастлива;
Въпросът ми не е към тези, които някак си успяват да се задържат влюбени дълго време и връзката им с времето да не се променя /ако изобщо това е вярно/
Търся хора, които са като мен? Не ми казвайте, че няма.
Има ли друг вариант който не виждам, според вас?
Изключвам развод, понеже и двамата сме положили адски много усилия да изградим едно стабилно семейство, нещата са си на мястото /като изключим моят проблем/, той е страхотен баща и детето го обожава.
Изглежда имам нужда от пренареждане на представите ми за живота като цяло, или нещо подобно. За първи път незнам какво да правя и имам чувството, че каквото и да направя - все ще е грешно, затова просто седя и ...пиша във форума една от многото анонимни теми.
и очакваме нещата в живота да са като на кино , но уви. 
