когато....

Тази тема твоя ли е?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=368859.0

Значи там съм ти писала...

Не искам да те плаша, но при целия този стрес се отделя доста адреналин и кортизол, които оставайки в организма са силно токсични. Не случайно казват, че това е болеста на 21век. Моят съвет е да се опиташ да бъдеш малко повече физически активна, за да предолееш стреса. Чисто психически, нокой неможе да ти помогне ако ти не си помогнеш сама.

Когато всичко тръгне надолу - не поглеждай към дъното, а вдигни глава и се взри в небето!
Когато небето е 4ерно - помечтай и ще видиш звездите! Ще си спомниш, че някога си имал мечти, които може да не си изпълнила, но те са те изпълвали!Създай си други сега! Когато всичко и всеки се разпада пред очите ти няма друга истина освен, че нищо не се губи в природата, то само променя своята форма!
А сега по същество: За 3 години погребах много скъпи за мен хора, включително и татко си! Имала съм много дупки в живота си, от които сама не знам как съм излязла! Приятели са ме зарязвали в най-тежките за мен моменти! Тогава човек разбира много за себе си и други! В продължение на една година гледах как баща ми умира и нищо не можех да направя! Той не знаеше с каква диагноза е и трябваше всеки ден да му ссе усмихвам и да му казвам 4е 6те оздравее! И разни такива не6та!
Но мила...Живота е шарен и бурен, както се казва "сурав и курав", нима ти ще се оставиш да те сма4ка?! Затова ли си живяла половината на едни 100години(ако става въпрос за теб), за да се оставиш да те сма4ка!?
Я се стегни! Я майната им на всички беди! Ти ще ги преминеш! Какво като са трудни?! Ти да не си слаба!?
Пази се и късмет! Силните се борят с хаоса!Вдига6 глава и се усмихваш!Не е лесно, но когато се научи6 да го правиш, няма да има нещо, което да те уплаши, защото пред една усмивка, много лоши неща падат!

Та кой е казал, че трябва да е лесно. Най-трудно е човек да се пребори със себе си, със собствените си страхове и демони. Много ще е трудно повярвай ми, но успееш ли светът ще изглежда по съвсем различен начин. Това което искам да кажа е просто да не се отказваш и да се бориш. Като усетиш, че започваш да се скапваш - биеш си два шамара и продължаваш. И послушай съвета ми, започни да спортуваш, там ще изразходваш доста от негативната енергия. Питай патило, не питай старило  

Майка ми в такива моменти ми казва: "За да се оправи нещо и да се случи нещо хубаво, първо трябва всичко да се обърка"....
Съвет: Не се оставяй на лоши мисли постоянно, опитай да мислиш позитивно, повече хубави емоции, разходки, помогни си ако трябва с някакви хапчета /има и билкови/; Иначе човек може да полудее в този пълен с проблеми живот, и в един момент да се окаже че не сме способни да се радваме на децата си.

И аз съм на 25 Много ти е рано да се отчайваш:)
Горе главата!Трудно е, но не е непостижимо. Казвам ти го от опит

проба,
Всеки има много тежки моменти в живота си и знам,че е трудно да ти бъде даден кураж,но наистина трябва сама да вдигнеш глава и да намериш сили да продължиш,най-малкото заради децата си (ако маш такива),заради майка си,заради всички,които те обичат.Има толкова много хора,които не искат да виждат сломена и тъжна.Светът е хубав,стига да се отворим за хубавите неща!
Мисли положително!     
Искрено ти пожелавам всички да бъдете живи и здрави!
Успех!!!

Миличка,напълно разбирам,как се чувстваш.Когато на човек му се случи нещо такова,е съвсем нормално да загуби вяра.
Преди 6 години на 12 декември си говорих с мама по телефона за това,как ще се прибера за празниците и как ще празнуваме.На следващия ден-13.12(петък) нея вече я нямаше.Внезапно.Инсулт.Имах чувството,че целият ми свят се разпада.Но...трябваше да изглеждам силна.Заради баща ми,заради брат ми,който тогава беше на 16,заради баба и дядо.Един месец стоях при татко и си позволявах да плача само,когато съм сама.После трябваше да се върна към ежедневието.Чакаха ме още 4 държавни изпита,трябваше да си търся работа.Да,обаче не беше толкова лесно.Мъката ме връхлетя с пълна сила.
Скъсаха ме на 2 от изпитите,обраха ме в автобуса и изобщо ми се случваха само гадни неща и съвсем губех почва под краката си.
До един момент,в които просто поредицата спря.Завърших,намерих си работа дори без да се налага да търся.Дълго време естествено се чудех,какъв е смисъла от всичко.Дълго времв живях в постоянен страх,че ще се случи нещо с някой близък.Все още от време на време ме обхваща паника.Но мисля,че това е нормално.Всеки се притеснява за близките си.
С годините осъзнах,че животът е твърде непредвидим.И не е разумно да се живее в постоянен страх.Всичко е възможно да се случи с теб или близките ти.Важното е докато сме тук на земята да дадем всичко от себе си ,за да бъдат хората,на които държим ,щастливи.Да се радваме на миговете с близките ни хора и да правим ,каквото можем за тях.
Безсмислено е да изпадаме в излишна параноя.Ако мислим,че животът е гаден,защо раждаме,защо обичаме.
С две думи,че стана много дълго.Не можем да контролираме всичко в живота.Но можем да даряваме с любов и щастливи мигове хората,на които държим.за това си струва човек да се стегне и върви напред.
Пожелавам ти успех и много прекрасни моменти!