Проблемът може да ви се стори глупав, но за мен той засяга щастието и бъдещето на нашето семейство. Още от самото начало не бях желана снаха, свекърва ми има двама сина, по-малкият - моят съпруг, ги е издържал всички финансово - майка си, брат си, приятелката му и баща си, а те разбира се не са работили. Докато не се появих Аз! Влюбихме се, той ми предложи брак, съобщихме народителите си и тогава започна кошмара за мен. Те просто не приемаха факта, че "банкомата" ще спре да пуска пари. Въпреки записаните час и дата за граждански и църковен брак, капора за ресторант, купена булчинска рокля - в последния момент след дълги манипулации сватбата не се състоя. Сърцето ми бе разбито, не можех и не исках да приема случващото се. "Мъжът ми" предложи да се оженим тайно от неговото семейство, които се опитваха да ни разделят. Оженихме се. Отново кошмар и упреци, обиди и унижения.
Държа да отбележа, че живеем в мой дом, мъжът ми дойде с едно наполовина пълно сакче, нямаше дори дрехи. Роди се нашето прекрасно дете и мислех, че това невинно създание може да стопи ледовете, но уви - ЗАБЛУДА! Тази жена ме упреква за всичко. НО казва, че ме обича като дъщеря. Моята грешка - казах й, че я мразя. Та тя дори не се обади да ми честити, когато родих, от 5 месеца не е виждала детето, защото според нея и според съпруга ми не е имала нито едон почивен ден в работата. Лъжа!!! А той сляпо й вярва - за всичко и не иска да ме чуе, оправдава я. Тя никога не ни е посрещала в дома си, а в началото, когато детето беше на 40 дни го приемаше в един гараж превърнат на кафе, където се събират пияници. Толкова много неща искам да споделя, но май не е възможно... Как да спра да й се дразня, когато телефонът иззвъни, как да покажа на мъжа ми, че тя лъже, как да разбере, че ако тя беше баба, щеще да намери начин да види внучето си, как "чичото" един път не се обади да попита за това дете или да поиска да го види, как може една играчка да не искат да му вземат и накрая те са добрите, а аз лошата. Обичах много мъжа си, допреди техните номера, сега ми е болно, че отхвърлят и детето ми, а той глупака си общува с тях,от което мен ме боли, защото се чувствам предадена и незащитена. Напоследък започнах да се дразня и на детето ... Искам да спре да ме боли, а незнам как.