Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора

София

Мнения: 372
Здравейте!
Дъщеря ми е на 6 години и не яде почти нищо. Още от 2 годишна е така, не хапва нищо готвено, никакви плодове и зеленчуци, почти нищо...Пробвали сме какво ли не - с игри, лъжи, глад, но не помага. Много са малко нещата, които яде, основно сандвичи, и то едни и същи, или мекици, пържени филийки и палачинки и краставици.  И тези неща ги яде в много малки количества, може по цели дни да изкара гладна. Запушва си носа от готвено ядене, миришело й гадно. В нас се готви, купуват се разнообразни неща, всички се храним нормално. По цял ден е на училище, там имат обяд и като я накарат да яде започва да плаче /хапва само хляб/. Много слабо и често боледуващо дете е. Давам витамини и стимулиращи апетита лекарства, без резултат, а и не може само на лекарства да се живее.
Молбата ми е, ако има и други майки с подобни проблеми да споделят и ако може някой да помогне със съвет за добър детски психолог в тази посока, защото май натам отиват нещата.
Цитирай
Здравей,
Твоето дете го гледат баби, нали? Wink
Почти виждам картинката - родителите са много заети и храненето на детето е натегнато, притеснително, потискащо задължение. Детето ти плаче когато му се предложи храна? То никога не е възприемало храната като едно от удоволствята в живота си? Храната е едно от удоволствията с които сме надарени. Защо инак бихме били облагодетелствани с 2000  вкусови сензори върху езика, всеки от които съдържа от 30 до 80 рецептора - значи - 60 000 до 160 000 рецептора? (За илюстрация и сравнение - в клитора, който е телесната точка с най-голяма концентрация на чувственост, се съдържат "само" 8000 нервни окончания, а в пениса - 2000). В носовете ни пък има над 25 милиона клетки, които различават до 10 000 миризми. Тези факти  са достатъчни да докажат, че храненето просто трябва да е удоволствие за нас. Ние имаме вродено желание да изпитваме наслада. И че ако то не е наслада, за това сме виновни самите ние. Във вашия случай - вие, които сте направили така, че на вашето дете това удоволствие е не само отнето, ами заменено със страдание.
Ти искаш съвет и аз ще ти дам такъв, макар и да имам опасения, че ще го възприемеш по-скоро като упрек, или натякване. Това би била разбираема отбранителна реакция. Нещо не е свършено добре, кой е виновен - ти Smile Но аз наистина не те упреквам. Човек прави грешки най-вече от незнание, въпреки добрите си намерения, каквито съм убедена, че ти имаш.
Така че по-добре, вместо да затвърждаваш у детето си идеята, че храненето е "проблем", че то не може да се справи, че е болно и трябва пак да ходи на лекар, психиатър и т.н. - вземи точно обратните мерки.
Осъзнай първо ти, че човек се храни не само защото е полезно (както не прави секс само за да се размножи), а защото е приятно.
Направи самата ти и всички твои близки, които си ангажирала с тази дейност - изхранване на детето ти - усилие да му повярваш, че готвените ви манджи наистина на него му вонят гадно. Едно защото то има много повече вкусови рецептори от възрастните хора - с възрастта чувствителността се променя, намалява, обонянието - също. С възрастта започваме да не долавяме много от миризмите, които сме усещали като малки. Страшното във вашия случай е и че вкусът и обонянието подлежат на обучение. В края на краищата всичко става не в носа, устата, а в нашия мозък. Така ние сме способни, точно ние, които най-много обичаме нашето дете и сме най-загрижени за неговото добруване, сме способни да го превърнем във "вкусов" инвалид, неспособен да изпита иначе вроденото си желание за наслада от храната!
Как да го превърнем в инвалид?
Ами просто е:
- Представяме му, с целия си авторитет, храненето като мъка, задължение, тегоба.
- Наплашваме го, че щом не яде  е болно, или непременно ще се разболее, или изобщо не е наред.
- Без да правим сметка, че като ни казва най-честно, че нещо му вони зле, то просто му вони зле. Въпреки, че ние го намираме за вкусно същото това нещо.
- Лъжем го докато го храним и му правим непочтени номера и цирк.
- Заплашваме го, или го травмираме по какъвто и да било начин. Ние сме по-възрастни и по-опитни. Можем да измислим смайващо много начини. То никога не може да се мери с нас, или да се бори с нас. Единственото, което може да направи, е да не яде при никакви номера, които му прилагаме.
- Караме го да се чувства виновно, че не му е вкусно и няма апетит. Щом дъщеря ти плаче и в училище, когато я подканят да яде, значи наистина Е травмирана.
- Тъпчем го с още разни хапчета и сиропчета в медицински опаковки.
- Помъкваме го на нов, много специален доктор, което действие сме обсъждали много загрижено пред самото него.

Как да му помогнем? Наистина?
- Сещаме се самите ние, че хапването е кеф, гот, куул, груви Smile Може да сме забравили някъде в заетостта си, нали Smile
- Не го караме да яде. Нито насила, нито с измами. Никой нормален, интелигентен, разумен човек, над 2 годишен, който може да се движи нормално, живее в нормален дом, в който има храна и тя не е заключена, или скрита, не е умрял от глад. Няма такъв.
- Не му тикаме храна по двайсет пъти на ден. Предлагаме храна 4 пъти дневно и я прибираме след 30 минути от масата, ако  не бъде изядена. Спокойно, без напрежение, без ах и ох.
- Вслушваме се и се вглеждаме в детето си. Какво не обича го? Манджа с червен пипер, магданоз, лук - дори да сме се опитали да го маскираме ситно настърган, или смлян, дори и най-мъничка сланинка по месцето го отвращава, не иска да яде дебело и набързо намазана филия и то непременно от друг човек, защото - сакън - ако на 6 годишното момиченце се даде филийка, масло, прибор за мазане - то или ще се изцапа, или ще се нарани, или ще похаби филийката, ще загуби време и т.н. - следиш ми мисълта, нали Wink
Детето не иска да си изпие витамините? Не иска портокал? Защото е кисел и задължителен Wink Дай му връзка магданоз Smile Най-добре - купи връзка магданоз. Помоли го да ти помогне с разопаковането на напазаруваните неща. Дай му задача да измие магданоза.  Кажи му как да го прибере за съхранение. Докато го прави отскочи и си отмъкни стръкче-две и ги изхрускай. Ти самата знаеш ли, че магданозът е вкусен и витаминозен? Wink Не го карай и то да опита. Нека просто те гледа. Седни да се храниш пред него. Яж бавно, спокойно, с удоволствие. Не го карай да опита! То само ще реши, ако реши и ако поиска не му давай много. Само една хапчица и то малка.
Никога, за нищо на света, не обсъждай пред него храненето му и своето отношение към него - че това е нещо, което ти тежи, че детето ти "има проблем"... това би било неговият проблем, а не, че не ще да яде.
...
Така се започва. А за да бъде целият процес ефикасен и при това приятен - човек трябва да отдели време за него.
Това време, разбира се, е много повече отколкото времето да се намери и да се отиде на доктор, цената е много по-голяма (макар и не в същите парични знаци) от това да се платят консултациите на доктора и поредните хапчета... но си струва.
А ако не можеш да се справиш - значи просто не искаш. И никой не ти е виновен, уви.
Никой няма да го направи вместо тебе, или срещу заплащане. Дори детето ти, което толкова те обича, че просто не може да яде защото си му втълпила, че има проблем с храненето и то, като знае това, просто му се отщява изобщо да опита.

Цитирай

Outside the Matrix

Мнения: 1 581
Чудесен пост, браво! Мнението ми е абсолютно същото, само дето никога не ми стигна търпение и време да го изпиша така подробно.  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 372
zalabalada,
Много ти благодаря за изчерпателния отговор Smile
Не се сърдя, напротив благодарна съм за всякакви съвети.
Цялото си свободно време отделям на нея, не е малко, освен когато е на училище, в останалото време с мен...не съм описала може би подробно ситуацията, но нищо, така може и да получа различни насоки и мнения. Никога не съм и се карала за това и никога не съм говорила пред нея за проблема. Винаги готвим заедно, на нея й е кеф да бърка, да пита, аз обеснявам, но като стигнем до ядене пак старата песен..Също така слагам яденето, не го изяжда, прибирам си го...питам "искаш ли да опиташ?", казва не, аз съвсем спокойно не настоявам...Подходът ми е такъв от бебе и ще продължавам, благодаря за съвета...
За консултация с психолог се замислям, защото ме притеснява да не са някъде по-дълбоко причините - баща й е същия, неговата сестра също, като деца са били също такива, та и до ден днешен...освен това детето преживява и раздяла между мен и баща й, и колкото и да се опитваме да й създаваме нормална атмосфера, това няма как допълнително да не се отразява..
Може да ме разбере човек, с такова дете. Майките на хранещите се деца, както и лекарите и много близки казват, че аз съм виновна и ме упрекват постоянно, че не си храня детето. Да, не я храня насила и няма да го направя. сигурно съм виновна, но съм в безизходица и затова търся съвети, а ако съм толкова некадърна и не мога да се справя сама, невиждам нищо срамно в това да търся помощ.
Много ти благодаря за изчерпателния отговор, ще се опитам да се придържам към най-доброто, което си описала Smile
Цитирай


Мнения: 2 331
smile3501 smile3501 smile3501 Не знам дали си права за причините, довели до конкретния проблем на конкретното дете, но ...със сигурност постът ти е великолепен, силно поучителен...Подкрепям с две ръце написаното като майка на дете с много "претенции" към вкус и качество на храната.Със сигурност аз го направих такъв.При дъщеря ми тактиката беше друга и храненето и е друго.Промених точно това, което си написала и се получи.Сега и двете ми деца си хапват порядъчно и с желание.Само дето на момчето ми съм "убила" желанието за експерименти и трудно опитва нови вкусове, но не се отказвам...
Цитирай

Outside the Matrix

Мнения: 1 581
Добре, elish, а встрани от храненето как стоят нещата - детето ти весело ли е, общително ли е, лесно ли контактува? Като отидете на гости яде ли, на заведение храни ли се повече? Чисто медицински всичко наред ли е? Ти лично обяснявала ли си и физиологичната нужда от храна и какво се случва, ако тя не се удовлетворява?
Цитирай

София

Мнения: 372
За обясняването съм обяснявала, това не спирам да го правя..
Независимо дали е в нас, на гости или на заведение, проблема е един и същи, яде само определени неща.
Чисто медицински, освен чести инфекции - нос, очи, гърло, един да е болен, тя е следващата, други сериозни проблеми няма.
Не е много общително дете, в началото в непозната компания не говори, мълчи, след което като ги поопознае не може да й се затвори устата. не споделя много, трябва винаги аз да я предразполагам за това и нещата се получават, но сама инициатива да сподели нещо - рядко. Доста умно и добре развито за възрастта си дете е, знае повече от повечето деца на нейната възраст, така казват и учителите.
Незнам какво й се върти в главичката Smile
Цитирай


Мнения: 786
Уау, то какво друго да добави човек след лекцията на залаба-what-ever, произнесена от висок и недостигаем подиум на... стига, че ще я стигна по красноречие и по извисено възмущение.

Това, че майките са виновни когато имат гледачки, работят, или че изобщо майките си позволяват да имат друга мисъл освен за готвене и сервиране на храна е абсурдна теза. Става дума за дете на 6 години!  Елиш, детето ти не е единствено. Дори е нормално. Ако имат избор между пържени филии или зеленчуци, повечето деца ще изберат тестените продукти. Ако имат избор между плод или солети, много деца ще посегнат към солети за закуска.

Ще ти трябва време, наистина, но въвеждай здравословните опции за всички в семейството (и надявам се, татко или баба или който там е в картината да са твърдо на твоя страна).  С други думи, правилата трябва да се еднакви за всички и да се контролират от всички. Ако имаш гледачка, тя трябва да спазва строго твоите правила! 

Сервирай каквото мислиш е здравословно за цялото семейство, и ако детето отказва да яде, не му се дава алтернатива. Опитай поне известно време.  Може и да продължаваш да обясняваш за витамините и здравето или да намерите книжка/филмче на тая тема.  Може дори при следващата визита при педиатър да го/я помолиш да спомене за ползата от плодове и зеленчуци.

Моето е доста по-малко, и когато отказва зеленчуци или плодове, му обяснявам как заекът от Мечо Пух специално ги е брал от градината Smile  Не винаги работи, но по-често да, отколкото не.   Понякога говорим за цветовете на плодовете и какви витамини са свързани с кой цвят. Освен това съм забелязала, че детето яде плодове ако цялото семейство ядем плодове заедно.

Някои еволюционни психолози обясняват, че децата не искат да ядат зеленикави на цвят зеленчуци и плодове, защото за нашите пра-пра-деди това е било знак за нещо неузряло или дори опасно. А за ранните човеци захар е била много важна и трудно-откриваема тогава! Децата понякога носят тоя древен инстикт. Опитай с плодове и зеленчуци с ярки, топли цветове: ярко червено, оранжево, т.н.

Ако ядете в ресторанти често, избирайте такива, които предлагат здравословни храни (трудно е, но възможно). 

Търпение! Пожелавам ти успех!  (И не се чуствай толкова виновна   Peace )   

Аз не мисля, че психолог е наложителен, но ако наистина търсиш, дано намериш някой добър (бягай от тези, които размахват пръсти  Wink


P.S. А ето и линк към популяризирана интерпретация на изследване върху връзката  между гени и предпочитание към храни. Разбира се, както винаги, аз мисля, че гени и среда действат заедно при възпитание, така че не се отказвай    http://nutrition.about.com/od/nutritionforchildren/a/bitterstudy.htm
« Последна редакция: ср, 04 фев 2009, 22:01 от Pixie »
Цитирай

Варна

Мнения: 2 872
 записвам се че мн интересна станала тази тема
аз намерих решение - слагам го да яде  като гледа детски филми, клипове , снимки
само така яде супи и готвено иначе ще кара само на болкуци
Цитирай


Мнения: 3 036
при нас проблемът /ако може да се каже, че това е 'проблем'/ е, че девойките предпочитат кухнята на баба. т.е. при нея ядат като гладни сомалийчета, а в къщи се държат като преситени мачета.
донякъде е обяснимо - и аз предпочитах на баба ми манджите, макар че майка ми винаги е готвела вкусно.
обаче лошото е, че те не стоят при баба си толкова често. в повечето време са си в къщи.
и явно моята кухня не им е от най-любимите. но никога не ги карам да ядат нещо, за което са казали, че не им харесва. за да знаят, обаче, дали им харесва - трябва да го пробват. и ако тогава пак не им хареса, ги оставям.
защото  е имало случаи да се подведат по външния вид, а като хапнат да се окаже, че то видиш ли било вкусно, освен грозно.
Цитирай

През девет земи в десета

Мнения: 1 982
Записвам се да следя темата,имам си един племеник със същия проблем Confused
Цитирай

usa

Мнения: 2 077
а не допускате ли, че на детето може наистина да не му харесват повечето храни? че са му неприятни на вкус и мирис? че всъщност няма нужда от голямо разнообразие на храни?
моят син също се прехранва предимно с хляб и хлебни производни, мляко и млечни производни, от плодовете яде само ягоди, ябълки и банани, зеленчуци чат-пат единствено на супа, пиле и риба, яйца. след като преди около половин година по мое предложение и с негово желание опита диня и броколи и повърна, реших, че е излишно да го малтретирам. ние ядем разнообразно, не крием храната, когато иска може да посегне и да опита каквото иска. когато реши сам, аз разговори за храна избягвам вече да водя.
« Последна редакция: пт, 06 фев 2009, 07:17 от миз »
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
zalabalada,
Много ти благодаря за изчерпателния отговор Smile
Не се сърдя, напротив благодарна съм за всякакви съвети.
Цялото си свободно време отделям на нея, не е малко, освен когато е на училище, в останалото време с мен...не съм описала може би подробно ситуацията, но нищо, така може и да получа различни насоки и мнения. Никога не съм и се карала за това и никога не съм говорила пред нея за проблема. Винаги готвим заедно, на нея й е кеф да бърка, да пита, аз обеснявам, но като стигнем до ядене пак старата песен..Също така слагам яденето, не го изяжда, прибирам си го...питам "искаш ли да опиташ?", казва не, аз съвсем спокойно не настоявам...Подходът ми е такъв от бебе и ще продължавам, благодаря за съвета...
За консултация с психолог се замислям, защото ме притеснява да не са някъде по-дълбоко причините - баща й е същия, неговата сестра също, като деца са били също такива, та и до ден днешен...освен това детето преживява и раздяла между мен и баща й...Може да ме разбере човек, с такова дете. Майките на хранещите се деца, както и лекарите и много близки казват, че аз съм виновна и ме упрекват постоянно...

Сега обвиняващите те и упрекващи ги зарежи! Хорските уста не можеш заключи.
Дори  да е семеен модел злоядството(да го наречем), възможно и да има принос тъгата  от раздялата между родителите...., но не психологизирай различието на детето ти и"затрудненията", свързани с него!...

Аз не ти препоръчвам психолог, макар да имам професионални компетенции в тази сфера- могат да се направят бели и наистина се вменява посланието:"Ти си болна!"...
Аз бях чувствителна към това, че детето не остава гладно за себе си- просто яде различни количества и неща от общоприетите... Ние всички сме различни и всеки е уникален! Нейните норми не е необходимо да съвпадат с общоприетите....

Имам братовчедка (над 40-те)- никога в живота си  не е яла сирене и домати и твърди, че са гадни-.Децата й са възприели същото -без изобщо да опитат.

А дъщерите (вече студентки) на моя приятелка израснаха само с филийки- намазани с олио, маргарин и поръсени с шарена сол...

Та спи (обичам грешките на езика и не ги поправям , защото те според Фройд и не само назовават точно нещата)...Та ПРЕСПИ своята тревожност и чувство за вина и остави детето си да следва и задоволява своите потребности...Peace

Много е вероятно затормозяващия околните начин на хранене да е неговото детско "изобретение" да печели внимание! Hug

Сигурна съм, че детето  не изглежда мършаво и хилаво (слабо е различно от тези понятия) , въпреки честите си боледувания! Нали?
« Последна редакция: нд, 08 фев 2009, 03:46 от Venecias »
Цитирай

космополитно

Мнения: 929
...чести инфекции - нос, очи, гърло, един да е болен, тя е следващата, други сериозни проблеми няма.

А, сетих се купи й и  се опитайте да изпие 1 опоковса детски сироп с име- FOR KIDS, скъпичък е но много мобилизира имунната система! На растителна основа е и няма противопоказания. Плюс това има цяла гама от тази серия, та виж може да има и друг подходящ за Вашия случай!? Thinking
Цитирай

гр.Варна

Мнения: 678
Ади  също изпи една опакповка FOR KIDS,но пак сме болни,след 10 дни ще взема още едно шише.
За апетита не мога да кажа дали се е повишил,тъй като тя си го има в повече.Но за съставката Гинко билоба съм очарована,започна много да запомня песнички и стихчета.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 41 отговора