Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора
  Знам,че никой от Вас няма да ми даде готов отговор на моята житейска дилема...
Знам,че решението трябва да е мое.Но ми е трудно....,много трудно.
Затова реших да пиша.

Бях много амбициозна,много усмихната,много лъчезарен човек изпълнен с отмизъм за живота,с мечти,с планове,с цели,които исках да постигна.Живяла съм в бедно семейство,при това вече разведено.Винаги съм усещала,че имам сили да се боря с живота, да помагам дори на нашите финансово,да ги радвам и да им помагам всячески,а не да ги натоварвам.Винаги съм вярвала в себе си и съм давала вярата си и на другите.
Живеех в чужбина за няколко години.Голяма любов,много работа ( съсипах си здравето) но и добри пари,с които можех да се издържам прекрасно,да помагам дори на нашите и да имам самочувствието,че успявам да се справям с живота.Това става в най-крехките ми 15-20 години.Любовта я оставих,реших,че тя не е моята любов и се върнах в България.

От две години съм в България-от тогава всъщност аз не съм това,което бях...
Запознах се с момче и в стремежа си да избягам от болката по предишната любов го допуснах до себе си,до жилището си още на първата седмица. Беше мил,цветя,изненади,много топлина,много разбиране (което сега разбирам,че не е било разбиране,а търпение да ми мине )...Така беше в началото.Аз с парите си оправих от тук от там новия апартамент,който майка купи с моя помощ,купих си кола,живях малко по купоните и се раздавах докато парите свършиха.От там нататък започнах да сменям работа с работа за да си намеря мястото и да мога да печеля добре.Обаче уви.
Момчето е от прекрасно семейство,семейство с традиции,невероятни хора,много топли,много любезни,много тактични и мили-НИКОГА до тогава не бях срещала подобни хора.Обикнаха ме като свое дете.
В цялата тази моя борба за оцеляване,пропилях годините,в които моите съученици са завършили вече магистратури и за започнали да работят за сностни пари в големи компании,някои от които добре реализирани в чужбина.Сега осъзнавам всичко.И ме боли.Момчето,с което живея носи вкъщи на месец 300 лв.Не че толкова взема,просто има заеми,които като изплати остават толкова за да донесе вкъщи.
Трудно ми е да се боря сама.Искам да уча,да се развивам, бих могла да излязла навън да уча и работя,а дори и само да работя,но той е твърдо ПРОТИВ.Не споделя моите амбиции и желания...,усещам ,че не ме разбира.Започвам все повече да мърморя за пари,за това,че не стигат....но ефект няма.Вярно на държавна работа е но какво от това?!
Не съм материалист.Но съм човек,който знае възможностите си и не мога да преживея,че ги пропилявам.Нямаме наше жилище,няма прилични доходи,не мога да си позволя да спра работа и да започна да уча,защото вече няма задочно,тъй като няма да имаме даже и сметките си да платим.А той иска дете ? Това не е ли безумие ?

Тежко ми е.Не знам какво да правя.На прага на 25 тата си година аз съм толкова объркана и от онова амбициозно момиче на лице няма нищо постигнато.Знам,че ако остана с него живота ми ще бъде какъвто е сега,а може и по зле.Знам обаче,че съвеста не ми позволява някак си да го оставя само,защото няма пари.Не можем да намерим компромисен вариант....Не би ли трябвало да ме разбере ???

Много объркано стана....
Ще пиша пак...
Цитирай

без обхват

Мнения: 5 745
Искам да уча,да се развивам, бих могла да излязла навън да уча и работя,а дори и само да работя,но той е твърдо ПРОТИВ.Не споделя моите амбиции и желания...,усещам ,че не ме разбира.

бягай. това е моят съвет. ако смятам правилно на колко години си, живота е пред теб.
кой завършил, кой не - в твои ръце е всичко - учене, работа .. всичко.
мъж, който се задоволява с 300 лева щом отсега те дразни и се чувстваш неразбрана, след5 години ще е нетърпим, ти ще си смачкана, а целите ти ще бъдат с 5 години някъде назад във времето.
съжалявам, моят съвет е да си търсиш мъж, който да те разбира и да те води напред и нагоре.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 26
съвеста не ми позволява някак си да го оставя

Ти знаеш въпроса, знаеш и отговора. Респективно знаеш какво да правиш.

ОБИЧАШ ЛИ ГО???

Отговори си откровенно на този въпрос и действай.
Цитирай

Euskal Herria

Мнения: 5 986
Двата предишни поста обединяват отговора ми. Мисли в перспектива, все пак си толкова млада, наистина животът е пред теб. За да не се упрекваш след години.
Цитирай

София

Мнения: 578
И аз ще те посъветвам да работиш върху своята независимост. Изпитала съм на гърба си мъжка "благодарност" за това,че съм пренебрегнала своите мечти,своите амбиции, своите стремежи все в името на любовта...Не е нормално момчето ти да не те подкрепя и да се задоволява с неща,толкова ралични от потребностите ви.Семейството му може да е прекрасно,може да е всякакво,но то си е друго семейство...а във вашето нещо куца,и то сериозно.Отстоявай си правото да продължиш обучението си,настоявай, а ако не бъдеш разбрана и подкрепена-продължи сама да гониш мечтите си.
Цитирай

София

Мнения: 5 467
Когато и да зарежеш един мъж, все ще е късно.
Цитирай
защо мислиш, че в чужбина всичко е само рози? защо си мислиш, че като отидеш там и веднага ще се реализираш или пък ще станеш като твойте познати.
така както си го описала, ми става ясно, че искаш всичко да ти падне от горе.
...много труд се иска, това е истината, дали у нас или в чужбина.
Цитирай

с изглед към Монте Роза

Мнения: 1 021
на 25 години си, имаш време да гониш мечтите си, не позволявай на този мъж да те дърпа назад. Различни мечти, различни стремежи...май не си пасвате...щом отсега те дразни с инертността си, то какво ще е след пет години?

в моето семейство също мъжът ми е по-пасивен, но никога, ама никога не си е позволявал да ме спира да реализирам амбициите си (започнах да работя откъщи с дете на шест месеца, започнах да пътувам интензивно по работа в чужбина, когато малкият стана на годинка). И двамата сме правили компромиси, тъй като с две кариери и дете е сложно. Идеята е, че и двамата осъзнаваме, че сега ни е времето да се развиваме, а не да си 'кротуваме' колкото да има за сметки.
Цитирай

София

Мнения: 5 202
И при нас се разминаваме в амбициите. Дърпаме в различни посоки. Но въпреки това, нито аз си позволявам да спирам мъжа ми, нито той мене. Просто като тръгнем да правим нещо знаем мнението на другия и слава Богу, до сеха нито той се е спрял от моето, нито аз от неговото. Партньорът в живота ти не трябва да те спъва. Дори тогава, когато според него правиш грешка, ти имаш право на нея. Това, че споделяте едно легло и един път, не трябва да е пречка за личностно развитие.
Цитирай


Мнения: 4 307
Абстрахирай се от тристата лева днес и премисли хубаво нещата, опитай се да го видиш след 5 години, както и себе си. Ако мислиш, че ще сте на различни стъпала- бягай. Не го оставяш заради пари, оставяш го заради разликата в женалнията, очакванията, целите, приоритетите.
Аз бих си тръгнала.
В никакъв случай не се оставяй да те завладее умиление покрай евентуално дете, трябва да сте изяснили и уредили всичко останало за да си го позволите. Освен голяма радост детето е и огромна, ама огромна отговорност, куп разходи, задължения и ограничения. И нямаш ли подкрепа и сигурност е много трудно.
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 449
очакваш да ти каже "Иди в чужбина да учиш, аз ще те чакам тука 3-4-5-6 години ....."
Цитирай


Мнения: 2 415
Не разбрах на какво се базира твоята увереност, че като отидеш в чужбина и ще се реализираш успешно.  Thinking
Нито пък разбрах дали обичаш този човек или просто го намираш за прекрасен него и семейството му.
Цитирай
Здравейте момичета.

Да се опитам да изясня някой неща и да отговоря на някои въпроси.

1.Не си мисля,че в чужбина е цветя и рози,нито пък очаквам да ми падне на главата успеха без да си мръдна пръста.Изрично писах,че съм живяла в чужбина и сама съм се справяла с много неща от крехка възраст! Пределно ми е ясно за какво става дума в чужбина.
2.Вярата,която имам,че ще се справя е вътре в мен.Някой пита-защо съм убедена,че ще успея?Защото знам какво мога,доказвала съм много пъти,че мога да успея-това е и нещото,за което най много ме е яд,че мога а седя и се оставям на течението.
3.В интерес на истината не знам това,което изпитвам дали е обич,любов,привързаност или....не знам какво е.Като казах,че е от добро семейство имах впредвид,че и той самия е възпитан много добре,в ценностната му система семейството е на първо място, съответно много помага вкъщи и е много всеотдаен.
4.Не,не искам да ми каже ,,Иди,аз ще те чакам тука 10 години".Явно някои не разбраха от къде произлиза объркването ми...

Най-точното е ,че неговите мечти спират до там -да се оженим и да имаме деца.А аз имам далеч повече идеи,мечти за живота си,освен разбира се децата-тях много ги искам.Дърпаме в различни посоки,защото неговите ценности са САМО духовни явно,а аз колкото и грубо да звучи искам да уредя живота си и от материална страна,защото нямам кой да ми помага....Вече усещам тежеста на плещите си въпреки ,,с мъж до мен,,.....

Много са нещата.....затова съм и много объркана....
Цитирай

Пловдив

Мнения: 26
3.В интерес на истината не знам това,което изпитвам дали е обич,любов,привързаност или....не знам какво е.

Ясно какво е. Малко си посвикнала с него, но щом се питаш тези въпроси, определено не го обичаш. То затова си стигнала до тези размисли и страсти. Мисля че отговора на въпроса го знаеш. Ако търсиш подкрепа, имаш я.
Разделяйте се и си търси щастието.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Господ не е скитач, а събирач.
Не може и 2-мата в една двойка да са дейни (на 100-150%). Баланс е нужен.
Противоположностите се привличат.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора