Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора
Невярвах, че из ще започна да пиша анонимно. Тук имам лични познати, а не съм готова да разкрия пред тях тези истини за себе си. Днес имам рожден ден, а се чувствам по-нещастна от всякога. Както впрочем е било винаги на този ден през последните 5 години.

Със съпругът ми ходихме пет години, две живеехме заедно и се готвихме за сватба. Докато го обгрижвах всичко беше ОК. Баща му почина, той го изживя много трудно и гнева от несправедливия живот, както го нарече той(защото наистина той беше много добър човек) се стовари на гърба ми. Реши да ме гони и се отнасяше чудовищно с мен. Много го обичах и не исках нещата да приключат така, но не беше моя последната дума. Изнесох се, установих се в друг град и започнах наново живота си. Две години не съм го срещала въобще, защото сме се движели в различни среди. Той ме е търсил навсякъде, но така и не ме открил. Принудил се по телефона да излъже майка ми, че е бивш мой работодател и че иска координатите ми. Един ден, просто така от нищото на работното ми място  звъни телехона, вдигам, а той без да се представи ми казва - "Здрасти, как си?" аз първоначално не го познах, вече бях затворила неговата страница от живота ми. Той не повярва, че съм го забравила, помисли, че нарочно се шегувам, а не беше така. Поговорихме малко и той поиска да ме види. Съгласих се, но вътрешно знаех, че правя грешка. За двете години раздяла аз станах самостоятелна, видях че мога да се съвзема и да поема собствения живот в ръцете си. Нямах сериозна връзка, още не се бях оттърсила от унижението и обидата. Излизахме, но аз се държах резервирано. Не бях същия човек, любвеобилен и обгрижващ, бях станала струдена и резервирана, но промяната я дължах именно на неговото поведение. Помня, че той се разплака, че никога няма да има семейство и деца...стана ми мъчно, но не развях бялото знаме. Реших да го провокирам и се държах с него така, както той постъпи с мен. Молеше ме, кълнеше се, че вече никога няма да бъде егоист. Оженихме се, но в мен отдавна беше изчезнало предишното момиче. Няколко месеца след това се разбра, че въобще не е надживял егоизма си. въпреки отношението му никога не съм си мислила, че вината е изцяло моя, че трябва да се променя. Бях му яля попарата и имах имунитет. След като се роди детето, следродилната ми депресия (не беше нещо кой знай какво) и неговата депресия и страхове дали става за баща, ни развалиха отношенията още повече. За 10 години брачен живот сме били интимни 5-6 пъти, а през последните 5 години въобще. Първо му исках обяснение, а той казваше, че се чувства неуверен, изнервен и изморен от новия начин на живот. Когато му се налагаше да отсъства известно време и след като се връщаше търсеше интимност, защото се бил затъжил, но на мен вече не ми минаваха тези номера - иди си, дойди си. Последните години дори не повдигам въпроса...свикнах. Мислила съм да го напусна, но детето ни се разболя от хронична болест и се налага често да постъпва за стационарно лечение. В такива моменти нервите са ми опънати, страхувам се и се нуждая от подкрепата на съпруга си, все пак това е неговото дете и той го обича безумно. Понякога си мисля, че ако не беше този проблем отдавна щяхме да сме разделени. Незнам дали ме обича, аз не вярвам в думите, а в делата. Посягал ми е два пъти за 10 години, в яда си на няколко пъти на косъм се е удържал. Аз не съм "божа кравичка", усещам, че понякога езика ми е отровен, но никога не съм минавала границата. Незнам дали го обичам, по-скоро не, предполагам, че единственото, което ме задържа е заболяването на детето...знам, че не мога да се справя сама...сигурна съм. Понякога след като сме се карали и той се излезе някъде или отиде в другите стаи, чуствам страхотно облекчение. Когато съм му казала истината за нашата връзка, която ми тежи, сякаш се освобождавам за малко, излизам на терасата усещам живеца в мен, както преди години в детството и юношеството ми. Някакво такова чувство на освобождаване, безгрижие, сякаш усещам мириса на истинския живот и съм щастлива. Мислейки за това си правя изводите, че явно не съм щастлива и удовлетворена от живота си. Живея го сякаш на бърз кадър, без да чувствам нищо, с изключение на онези моменти в по-горните изречения.
Не знам какво искам от вас - мнение, подкрепа или си търся отдушник...доста ми се насъбра и трябваше да изпусна парата. Може повече да не се включа в темата, зависи как ще се чувствам в идните дни...моля, не пишете, че темата е пързалка...защото е много обидно да го прочетеш, когато си излял душата си. Често пъти сам давала внение тук по такива теми и съм си мислила, как ли се чувства авторката, след като я разпънали така.
Лека вечер!
Цитирай


Мнения: 47
Нещастна, сама казваш, че веднъж вече си разбрала, че можеш да се справиш сама. Значи и в този случай най-вероятно можеш да се справиш. Просто не смееш заради детето и напълно разбираемо. Далеч съм от мисълта да давам съвети, но като четох си мислих, че е възможно да намериш това, което ти липсва извън семейството. В крайна сметка всеки има право да бъде щастлив...А и при вашето положение дори няма място за чувство за вина от твоя страна. Възможно е пък и вече да се чувстваш по-добре след като си изля мъката. Но ако продължават така нещата - няма да е за дълго. Така че поогледй се......ако вече не си.
Цитирай


Мнения: 316
  bouquet ЧРД, да си жива и здрава и много късмет ти пожелавам  bouquet
Защо мислиш, че не би се справила сама, след като вече се е случвало?
Какво значение има, че всеки път му казваш как ти тежи връзката ви и какво те тормози, като за 10г. няма положителна промята?
Нещо не разбирам, честно newsm78
Остави го да си прави каквото иска, бъди силна и не му обръщай внимание - все едно го няма! Нека бъде вещ някаква в дома ви, да видим как ще се почувства.
МНого е объркан поста ти, незнам какво да ти кажа, но те прегръщам и ти пожелавам да бъдеш силна Hug
Цитирай


Мнения: 1 143
Когато съм нещастна заради отношението на близките  към мен, а има такива моменти, винаги достигам до извода, че заслужавам онова, което имам или получавам, защото го търпя. Престраша ли се да искам това, което ми е наобходимо, установявам, че  не е страшно, даже ми харесва и се усмихвам по-често.
...
 Hug

Цитирай


Мнения: 10
Ти си се омъжила за този човек с ясното съзнание че няма да си щастлива. Поне от дотук прочетеното личи това. Съжалявам че го казвам но знаеш че съм права. Проявила си слабост, и продължаваш да я прояваваш. Аз подобни отношения не толерирам, но и не разбирам. Нахвърля се да те бие, излиза си злобата върху теб, дори и интимни не сте, което е следствие от всичко това. За какво сте заедно тогава? Била си самостятелна две години и си била спокойна, изпълнена с живот и самостоятелна. Мислиш ли че сега не би се справила? Детенцето ти е болно, но такъв баща нужен ли му е? А ти щастие не заслужаваш ли? Май негативите са повече... Моят съвет е да напуснеш този човек. Доказал е че обича детето и ще се грижи за него, макар и от разстояние. А ти търси щастието другаде  Peace
Цитирай


Мнения: 24
Обожавам думата "обгрижвам"...ще я включа в следващия си разказ....а ти мислил(а) ли да започнеш да пишеш сценарии? Това беше много добро, не влагам ирония.
Цитирай


Мнения: 6 524
Първо,ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!! Пожелавам ти на следващия да имаш поне частицата щастие,което заслужаваш!    Hug   
 
Честно,не разбирам такива хора като теб.Не го приемай като упрек,но съм била свидетел на такива отношения и не ги разбирам.Преди време имаше една друга тема "Бихте ли останали заедно заради децата си?" или нещо подобно...
Ако ми изброиш поне 5 неща,които ти дава такава връзка,може би ще се опитам да те разбера...но от думите ти става ясно ,че само даваш ,анищо не получаваш.И не става въпрос да слагаме отношенията си на кантар,а за най-елементарното...простото човешко щастие.Къде е твоето ?Защо мислиш,че сама ,с детето ще си още по-нещастна,по-слаба...Не зная какво е заболяването на детето ти,но почти съм убедена,че ще се справиш и сама.Това поне  е доказано през годините човешка история...няма майка,която да се бори за детето си и да не се справи.А ти вероятно не си сама,може би имаш роднини,приятели,тях защо ги игнорираш?
Би трябвало според мен да си зададеш правилните въпроси:
1.Какво искаш от живота?
2.Това ли е твоята представа за щастливо семейство?
3.На такъв семеен живот ли искаш да научиш детето си?Защото то разбира много повече от това,което му казвате,повярвай!
4.Колко е дълъг човешкия живот,колко живота има човек ?
5.Струва ли си да пропиляваш единствения,неповторимия,прекрасния ,уникалния шанс,който ти е даден-да се родиш ,да имаш щастието да живееш ?
Ако наистина търсиш някакъв смисъл,по-добре е да си отговориш на тези въпроси,да се отдалечиш малко от битовизма  и да се опиташ да видиш нещата от високо,от друг ъгъл.
Това ли наистина си търсила през живота си?

Подозирам кой се крие зад тази изповед,дано не съм права...   
Цитирай

на 5 етаж в ляво

Мнения: 1 389
Обожавам думата "обгрижвам"...ще я включа в следващия си разказ....а ти мислил(а) ли да започнеш да пишеш сценарии? Това беше много добро, не влагам ирония.
А какво  влагаш?Що не си намериш друго място да се подпичкваш?Явно скуката се е загнездила дълбоко в теб.... ThinkingНе,не влагам никаква ирония,просто малка забележчица Wink
Ч.Р.Д. мила   bouquet....незнам какво да ти кажа,но съм сигурна,че ще се справиш Hug Силен човек си.Ако решиш да продължаваш съжителството със съпруга си,то тогава го приеми като предмет и си гледай твоя и на детето живота.....знам,че понякога ще има моменти в които и него трябва да включваш във вашия живот,но научи се да не го преживяваш толкова...а аз знам,че и това ще стане Hug
Цитирай


Мнения: 293
Мило момиче!

Грешките са си грешки.Всеки от нас ги допуска,допуснала си и ти голямата грешка да обвържеш живота си с този човек.Но това не е непоправимо и трябва да го разбереш.
Стегни се,вземи се в ръце,започни да мислиш много повече за това,което си ти и за това,което заслужаваш от живота.Бори се за собственото си щастие и остави този човек...

Ти заслужаваш да бъдеш щастлива,не пропилявай нито миг повече в размисли за него и за ВАС!!!
С детето ще се справиш и само тогава ще осъзнаеш,че страха ти е бил най-големия враг!
Пък и както са ти казали по нагоре- детето усеща и вижда ...и ще страда винаги ако ти си нещастна.Така,че ти трябва да си щастлива за да му даваш най-доброто от себе си !!!

Горе главата и се бори!
В живота пътищата са два - или се бориш или бягаш....НЕ БЯГАЙ !!!

Успех,мила!!!
Цитирай


Мнения: 41
Здравей и от мен! Честит Рожден Ден! Пожелавам ти глътка добро настроение, която да те дари с малко оптимизъм, да бъдеш по смела, въпреки всичко!
Всеки има тъжни дни, гадни моменти, когато е подтиснат, самотен. Не е нужно кой знае какво за да се почувстваме тъжни.
Вярвам, че ще намериш верния път за себе си. Общувай с позитивно настроени хора и не отстъпвай. И не забравяй, че винаги има и щастие, след всяко нещастие. Смело напред и горе главата!
Цитирай


Мнения: 24
Обожавам думата "обгрижвам"...ще я включа в следващия си разказ....а ти мислил(а) ли да започнеш да пишеш сценарии? Това беше много добро, не влагам ирония.
Що не си намериш друго място да се подпичкваш?Явно скуката се е загнездила дълбоко в теб.... Thinking

Гониш ли ме?  Cool

Реших да го съкратя, така става по-вълнуващо, макар и леко абсурдно...смятам, че сюжетната линия се запазва в общи линии, нали? Така последното изречение добива нова сила:

Докато го обгрижвах всичко беше ОК
Реши да ме гони и се отнасяше чудовищно с мен
Две години не съм го срещала въобще
Поговорихме малко и той поиска да ме види
Съгласих се, но вътрешно знаех, че правя грешка
Излизахме, но аз се държах резервирано. Не бях същия човек, любвеобилен и обгрижващ, бях станала струдена и резервирана
Помня, че той се разплака
Реших да го провокирам и се държах с него така, както той постъпи с мен
Оженихме се
За 10 години брачен живот сме били интимни 5-6 пъти, а през последните 5 години въобще
Посягал ми е два пъти за 10 години
Мислейки за това си правя изводите, че явно не съм щастлива и удовлетворена от живота си
Цитирай


Мнения: 12
За 10 години брачен живот сме били интимни 5-6 пъти, а през последните 5 години въобще  Shocked Shocked Shocked Laughing
Цитирай


Мнения: 1 143
За 10 години брачен живот сме били интимни 5-6 пъти, а през последните 5 години въобще  Shocked Shocked Shocked Laughing

Щом има интимности без брак, що да няма брак без интимности? Thinking
Цитирай

италия милано, bg dupnica

Мнения: 204
Нещастна ,4естит рожден ден на патерица.  bouquet                                                    Не мога да си представя как живееш в такава ситуация,аз не бих издържала и то не само за секса а за много други неща .Прави ти 4ест 4е стоиш само заради детето ,но и то пораства и си хваща своят път ,а ти оставаш сама.Успех ,дано в новата година да намериш щастието. Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 829
За 10 години брачен живот сме били интимни 5-6 пъти, а през последните 5 години въобще. Първо му исках обяснение, а той казваше, че се чувства неуверен, изнервен и изморен от новия начин на живот. Когато му се налагаше да отсъства известно време и след като се връщаше търсеше интимност, защото се бил затъжил, но на мен вече не ми минаваха тези номера - иди си, дойди си. ....... Аз не съм "божа кравичка", усещам, че понякога езика ми е отровен, но никога не съм минавала границата.

Не искам да те нараня, но винаги в едни отношения има две страни. Никой мъж не би имал интимност с жена която го хока, вдига скандали и има отровен език, дори и на две ракии... Със сигурност това усещане, че  си сгрешила те е преследвало през всичките години и е рефлектирало върху твоето поведение, в последствие и на неговото. Един брак за да е щастлив е необходима постоянна грижа и от двете страни. Ти не написа с какво си се помъчила да запазиш любовта между вас, от целия пост струи само колко съпруга ти е лош и как ти стоиш там и си нещастна и си щастлива само когато му натриеш носа и му кажеш "истината" (твоята)...
Аз виждам по моят съпруг, че в момента в който започна да мърморя, обвинявам, реакцията е затваряне в себе си и е в състояние да мълчи и да се инати с месеци...
Помисли си дали не се го наранила с поведението си, дали се е затворил от това, че не е намирал разбиране в теб.... Винаги в едно поведение има причина и тя не е само, че човека е егоист...
аз ти предлагам да дадеш още един шанс на отношенията ви. Да седнете и да се върнете във времето когато сте били влюбени и да видите кои са нещата който са ви довели до това положение... Остави го този път той да си каже и си прибери отровния език Wink Ще бъдеш изненадана ....
Желая ти успех!

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора