Първите стъпки в отглеждането на бебето...

Веднага щом разбрах, че съм бременна си купих книги и ги прочетох....и по цял ден киснех по форумите.....

На теория е лесно, но на практика е друго.
Майчиният инстинкт те учи, а бебето те ръководи.
Два месеца след като родих открих и форума.
Тук сме като едно голямо семейство.

За кърменето ми помогна една гледачка в родилното, въпреки че не можах да кърмя много понеже бебо беше в кувиоз и свикна да се храни от шише и не искаше от мен. Относно другите неща- слагане на памперси, преобличане, къпане и др. всекидневни неща- те дойдоха с раждането. Никой не ме е учил. Самата аз се учудих от себе си с каква лекота се справям с всичко, сякаш не ми беше първа рожба, а съм отгледала още 10-тина
Що се отнася до другите малко по-сложни неща- за това мога да благодаря на педиатърката ни, която е гледала и мен като дете, а сега гледа сина ми и се надявам да гледа и бебо
Под по-сложни неща имам предвид  слагане на спирт в пъпчето първите дни докато зарасне, компресите с риванол на гърдичките на бебчо (не на всички бебета, но нашия се роди с малко коластра колкото и странно да звучи), почистване на нослето, точно колко да се облече бебето, понеже те като мънички нямат още добро кръвообръщение и се обличат малко повече, колко да се храни за да не стане шишко и т.н.
Всичко това се учи лесно и неусетно се вплита в ежедневието ти без да го усещаш като бреме, така че няма от какво да се притесняваш!
Знаеш ли кое е най-интересното- когато мъжа ми каза, че иска второ дете аз му излязох с довода, че нищо вече не помня, забравила съм как се гледа бебе и това си беше самата истина. Сега, колкото повече наближава великия Ден на появата на бебо, толкова повече неща си припомням и вече имам чувството че сина ми вчера е бил бебе. Май и това е като с карането на колело....

Докато бях бременна изчетох всички книги на света, ходих на училище за бъдещи родигтели.... После се роди бебка и се оказа, че тя явно е чела други книги за отглеждане на бебета  .
Педиатъра ни много ми помогна със съвети иотговори на всички въпроси, както и форума.

Не се притеснявай, всичко се научава  . Кое от болницата, кое от форума, от приятелки, педиатърката на бебчето. Няма страшно  ! Никой не се е родил научен, но и майчиният инстинкт е много силен ( поне при мен ) и никога не ме е подвеждал. Успех!

Докато бях бременна, четях от нета статии за развитието на плода. Като родих никой не ми е обяснявал как да кърмя, по интуиция. А за гледането, колкото хора срещнах и питах толкова мнения получих и всичко правя по своя преценка питам във форумите тук и приятелки с деца на нашата възраст, чета сайтове и преценявам дали ще се възползвам от съвета или не или до колко ще се съобразя с него. На нашата педиатърка много вяра нямам, но въпреки това се съобразявам с някой съвети които тя ни е дала, така, че всичко по интуиция правя. Това ми е първо бебе и нищо не знаех за гледането на деца, но най много ми помогнаха мамите във форума, ако трябва да бъда честна.
На бабите и дядовците не разчитам, те са гледали деца преди 30 години и хич ги няма, пък и такива съвети дават, че....  по скоро ще ми навредят на детето от колкото обратното.
Разчитай най много на интуицията си или по скоро на майчиния инстинкт, той никога няма да те подведе.

Точно така....отпусниииииии

Бъди спокойна! Ти знаеш много повече, отколкото предполагаш - явно ние, жените, така сме "програмирани". като родиш, нещата ще си дойдат на мястото сами. Иначе - от книги, от лекарите, от форума.