ние сме много добре на гуардето, отдавна плачем и си имаме любини учителки. С яденето нещо още не можем да се справим, ама е нормално и вкуса му е друг.
Вивиан, като чета постовете ти и ми става някак тъжно, че си тръгвате, все едно всеки ден сме заедно де. Щом мъжа ти и той е почнал работа защо не опитате да се нагодите с гледането на малката тук. Знам, че в чужда държава с малко дете е много трудно. Но много хора, които са се върнали са разочаровани и поемат пътя на обратно. А апартамента така ли ще го оставите. Аз мисля, че няма да е много просто да решиш и да оставиш една ипотека неплатена, дори и да ти се продаде апартамента няма да е на същтата цена, която си го купил и с разликата пак си длъжник на банката. Влизаш в списъка морозо и да не забравяме, че БГ е вече в Европа. Но, че нещтата са на зле се усеща. Решихме да вземем и ние нещо на изплащане, па макар и на малка стойост и нали вече съм фиха, викаме си да се възползваме. Е, не, не ни дадоха, не дадоха и обяснения.
Много испанци са без работа, но разчитат на парото, на помощи, ами после, като свърши и то? Една позната разказва за собственик на един ресторант, набирал персонал и от 200 молби за работа нямало нито една на испанец. Явно работата в ресторант все още не е привлекателна за тях.
Вал, съжалявам за познатите ти, но един живот със стрес неминуемо води и до такива заболявания, уж испанците са спокоен народ.
Саби, да са ти живи и здрави сладуранките и ти покрай тях. Кажи какви документи подготвяш за училището. И там ще ни люлее една. Тук набутват всички екстранхерос в едно училище, което не се ползва с много добра слава. Латиноамериканчетата дерибействат и тормозят другите деца. До колкото знам се попълват едни документи и вече кандидатстваш в различни училища та където те приемат, аз дали мога да не посоча това училище?
Поздрави на всички!