дадоха ли ви отговор "Защо"

  • 10 667
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • У вас,че да видиш хубуу ли е!
  • Мнения: 285
Шери ...дано получиш отговара на въпроса "защо?" Hug
Аз получих отговор на своя въпрос.Надявам се занапред всичко да е наред! Попаднах на компетентна лекарка,която,ще ме следи колкото е необходимо ....много се радвам,че откриха причините,за да може да се предотврати следващ неуспех!

# 31
На 02.03.09г изгубих детенцето си.Бях в края на 7 месец,изведнъж се започнаха болките и си казах "Ето я малката принцеса вече идва",но уви!40мин търсиха тоновете без резултат.Неисках да им повярвам че бебето ми е мъртво. До последно си мислех че ще я чуя как плаче,но...
Все още незнам какво се случи,само ми казаха че е било мъртво от 7-10дни.През ден ходя да си търся епикризата и все още не е готова.Силно се надявам да ми кажат "Защо"052

# 32
  • Мнения: 160
Поля,миличка,съжалявам много,че и ти преминаваш през този аз Cry
Знам,че каквото и да ти кажа,няма да ти помогна да се почувстваш по-добре,но дано тук в този подфорум успееш да почувстваш,че не си сама!!!Тук със сигурност ще намериш много подкрепа от момичета,които също са минали през ада Hug Hug Hug
 newsm45 newsm45 newsm45 не спират сълзите ми,не мога и не искам да се примиря с факта,че всеки ден нашите ангелчета стават все повече...
А отговор на въпросите ни нямя smile3511Не само на въпроса"ЗАЩО"...
 Flowers Rose Flowers Roseза ангелчето на Поля
 Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Roseза всички непрежалими и незабравими ангелчета smile3518

# 33
  • Мнения: 32
Минаха вече почти 3 месеца от каккто загубих детенцето си и не спирам да търся отговор на моя въпрос но уви...."АМИ СЛУЧВА СЕ...."Това е отговора който ми дават.Не спирам да обвинявам себе си и лекарите и да се питам:ами ако не бях направила това или онова,ами ако бяха ми обърнали повече внимание дали щеше да се случи това?И пак не мога да намеря отговора...Извинявайте за обърканите ми мисли ,но болката все още е толкова голяма.................

# 34
  • Мнения: 7
Ili, съжалявам за ужасния ад който преживяваш!  И аз страдам от 4 месеца за моя малък ангел. Сигурно е права Poli_Wolli като казва, че може би и лекарите много често нямат отговор на въпроса защо и единствения отговор, който могат да ни дадат е че се случва и да ти цитират статистиката. Желая ти от сърце да намериш начин да приемеш случилото се. Не се самонаказвай със самообвинения.  Hug
Аз загубих детето си след медицински аборт в 21 г.с. поради тежка малформация на сърцето и никой не ми дава отговор защо се случи така. Когато няма отговор на мъката си казвам, че всяко нещо има смисъл. Радостта от това да нося живот в себе си, близостта на съпругът ми в радостните и след това подкрепата му в тежките моменти, дни, месеци, надеждата и решимостта да бъда мама, ми ги донесе детето, което си отиде от мен твърде рано. Аз се утешавам с мисълта, че дори за малко го имах в живота си. Някои хора изпълват мисията си преди да са се родили и си отиват от нас преди да сме готови да ги оставим.
 

# 35
  • Мнения: 170
...Радостта от това да нося живот в себе си, близостта на съпругът ми в радостните и след това подкрепата му в тежките моменти, дни, месеци, надеждата и решимостта да бъда мама, ми ги донесе детето, което си отиде от мен твърде рано. Аз се утешавам с мисълта, че дори за малко го имах в живота си. Някои хора изпълват мисията си преди да са се родили и си отиват от нас преди да сме готови да ги оставим.
Прекрасно си го казала. Съжалявам много за загубата ви  Cry

# 36
  • Мнения: 7
мили майки аз също загубих бебето всичко си беше наред и изведнъж то вече беше мъртво и единственото обяснение което ми дадоха е ,че било по добре така без да кажат какви са причините сега имам едно прекрасно момченце кураж на всички майки който са претърпели загуба и не се отчаиваите

# 37
  • Мнения: 170
Получих само свиване на рамене.

# 38
  • Мнения: 66
 И моите въпроси ЗАЩО си останаха висящи.. Изгубих 2 бебета - в 36г.с. и 22г.с..И двата пъти спрях да ги усещам.
 Преди 10 дни ходих на доплер. Доктора се хвана за главата,че не зная причината за двете загуби и как съм се навила да забременея пак като нямало гаранция ,че няма да се потрети  ooooh! Думите му бяха,че нищо не се случва просто ей така,че всяко нещо си има научно (в случая медицинско )обяснение и ,че просто някои хора ги мързи да си размърдат мозъците или са си некомпетентни!!! За съжаление в нашата държава да намериш компетентен доктор ,пък и да ти вземе проблема присърце е мисията невъзможна почти. Остава ни само да продължаваме да търсим,да се молим и да не губим вяра в утришния по-добър ден.
 Аз силно вярвам,че и на нашата улица ще изгрее слънцето само да имаме търпението да го дочакаме!  Hug

# 39
  • Мнения: 1 131
Охх,искам и аз да дам мнение по темата.
В края на 8-ми месец бебка почина в мен.Усещах,че нещо не е наред-тя вече не риташе както преди.Всеки ден ходих на запис на тонове и ме уверяваха,че всичко е наред,но аз продължих да не усещам ритничетата,които преди това бяха наистина силни.Докато един ден ден се обаждам да кажа,че отивам на запис,а акушерката ми отвръща:'Днес няма свободни часове,ела утре'....но утре беше вече късно.Докторката призна,че това бебе е трябвало да се роди със секцио още преди седмица,когато започнаха оплакванията ми.Но това признание не ме топлеше,нито мен,нито съпругът ми,нито 11-годишния ми син.Въпросната докторка веднага ми уреди раждане(предизвикано нормално раждане) при лекар в АГ-Варна.На безбройните ми въпроси  защо е станало така,той ми отговаряше:"Екатерина,никога няма да разбереш защо е починало детето ти.Дори и в аутопсията няма да се изпише истинската причина.Не си задавай въпроси,защото отговори няма да получиш,радвай се че ти си жива".Как да се радвам,че съм жива,след като това детенце,което носих с такава обич и любов вече си имаше име,как да се радвам,че съм жива,че не успях да даря съпруга си с така дългоочакваната дъщеричка,а синът ми със сестричка.Как да се радвам?На какво?На безбройните розови дрешки,които сега си стоят в гардероба.Мъчно ми е.Много ми е мъчно.Само като се сетя,че в деня в който казах на детето ми,че очакваме бебе,той беше сигурен,че ще има сестричка,събираше си паричките,които му давах за училище и вече беше събрал за кошарка на бебето...но уви.А съпругът ми беше съсипан.Много тежи,когато видиш един психически силен мъж да плаче.Да плаче,защото няма как да помогне на жена си.Защото това не е по неговите сили,не е по силите на когото и да било.А мен най-много ме болеше,след мъчителното раждане да ме оставят сама в стая,стая с празна кошарка,а от другите стаи ехтеше плачът на другите бебенца.Това наистина боли.

# 40
  • София
  • Мнения: 29
Здравейте на всички мами, съжалявам за загубата която сте преживели, и докато четях вашите неволи реших и аз да се оплача от вдигането на раменете на докторите след спонтанен аборт....Миналата година като грам от ясно небе ми дойде новината че съм  бременна и в първия момент се чудех какво да правя тъй като с таткото нямахме брак и тази тема не я бяхме обсъждали, но чуденето ми трая точно 5 мин и взех решение че ще запазя бебчето дори и ако се наложи да го гледам сама. Обадих се на моята АГ докторка , която е всъщност шеф на отделение в Шейново, тя веднага ме прие защото тогава работех в Мтел и освен допълнителното осигуряване към закрила фирмата им превеждаше и по 200 лв на служителка дори и за съпругите на колегите, но на този преглед тя само установи че наистина съм бременна , но изследвания не ми пусна и ми каза след 1 месец да отида пак. Този месец обаче се оказаха 2 седмици защото прокървих и ми се наложи да лежа в патологията 3 дни , където вече нямаше как и ми направиха изследвания, и цитонамазки... От цялата работа се оказа че съм имала някакво течение което всъщност небило проблем и след като мина третия месец ще го излекуваме. Прибрах си се в къщи и след още две седмици вече влязла в 3-я месец на връх 8.03 . аз получих контракции още от предната вечер но тъй като милата лекарка се държа с мен все едно това ми е 10 бременност не ми се обясни какво е контракция и че трябвало веднага да се обадя при такива проблеми. Аз вечерта си пиинах един но-шпа както си ми беше предписан заедно с хормоните за задържане и си легнах и вече рано сутринта не се търпеше и реших да отида но този път в Тина Киркова че ми е по близо, но така и не стигнах ....Първо ми изтекоха водите после започна и всичко и се обаждам на лекарката която дори се оказа дежурна и и казвам че са ми изтекли водите и тя ми казва "какви  води теб още ти е рано да са се образували,но ела веднага да те прегледам" при което аз викам линеика защотото кръвта така и не спря да тече и след като си видях и бебчето едно маничко и безпомощно същество линейката се появи и ме закара прии великата лекарка ... След като ме накараха да вися и да чакам в това положение пред кабинета ме качиха за кюртаж и след него още не бях излезнала от упоиката анестезиолога вместо да ме пита как съм ме каза "Едно мерси няма ли да кажеш?" и на финала за да вземат и повече пари некадърниците си писаха и избор на екип. След 1 месец отидох да си взема епикризата и там бяха написани един куп неразбираеми за мен неща, реших да говоря с патолога който беше на кабинет оказа се че е шефа на патологичното отделение и на Въпроса ми Защо? той каза "Първо трябва да излекуваш Това сочейки епикризата и след това да забременяваш пак"а Това никой не ми каза какво е......от тогава на всеки който ме е попитал за лекар на всеки съм казала да не ходи в Шейново, там не стават за нищо....в стремежа си да вземат колкото се може повече пари те са забравили Хипократовата клетва ! Cry

# 41
  • Мнения: 199
И аз мисля така за Шейново,там ме приеха след спонтанен аборт в 24г.с.Раждах почти 3 дни,държаха се ужасно.Не можеха да намерят анестезиолога за кюртажа след раждането,защото беше за кафе.А когато го намериха той каза-Защо не сте я започнали не виждате ли ,че вече обръща очите.Епикризата чаках повече от месец.Пише,че няма причина и бебето е здраво,независимо от уверенията на завеждащия,че бебето е увредено.Вече даже не мога и да мина покрай тая болница.Отгоре на всичко на една и съща опашка се чакаше за записване на имената на бебетата и за взимане на епикризите.Скъсах се от рев и болка,докато щастливите родители до мен се прегръщаха и избираха имена.

# 42
  • Мнения: 1 131
Продължавам да се убеждавам,че нашите доктори са за разстрел.Да ви кажа честно силно се замислям следващата бременност(дай Боже Praynig) да ми я следи ветеринар(не ми се присмивайте).Имам поглед върху тях и ви гарантирам,че те са поне състрадателни.

# 43
  • Мнения: 195
Не търсете отговор на въпроса защо,защото просто никой няма да ви даде такъв!Това си е съдба писано е ,че ще стане и никой не може да го избегне.Аз също съм го преживяла но съм силна и съм се примирила с тази загуба.Връщане назад няма това е истината!А и да търсите под вола теле просто е нереало.Бъдете силни мили майчици!!!обичкам ви! newsm10 txtloves

# 44
  • У вас,че да видиш хубуу ли е!
  • Мнения: 285
vanca72 за някои не е точно така,защото се е случило заради лекарска грешка!Не вярвам нейде да е написано,че лекар,ще ти убие детето!Съжалявам и за твоята загуба,но някои просто имат защо да си задават въпроса "защо?"

Общи условия

Активация на акаунт