Имам нужда от съвет!

Не само не я тормози,а всячески й помага във всичко.Докато тя беше болна от шарка две седмици той й помагаше с материала.След месец  се  разболя и той и аз ходих при учителката или се обаждах на други деца..
На мен също ми прилича на пуберитет,но е  още на десет,дори не ги е навършила.
Той е по добър,отстъпва,не  е егоистичен.Еднакво са гледани.Щерка ми дори не иска да му дава от нейната вафла.
Спят в един креват,по причина на това,че девойката не заспива сама,в нейното легло.
Цял ден го тормози(той още не го разбира),а накрая го придумва да си легнат заедно.
Може би трябва да реша до утре ,дали да го преместя в  съседен клас.

О,винаги го е тормозила.Тормозът и постоянните скандали помежду двамата винаги са започвали от девойката.Като бебета го скубеше(завист за  голямата му коса)Тя нямаше.После завист ,че брат й си служеше по добре с  мишката.Да подчертая ,че й двамата имат по един комп.
Та така почти десет години.
Дори докато бях бременна ТЯ заемаше по -голямо място в корема ми.(роди с е й първа,въпреки ч е беше в пъти по лека от брат си.
Оф,не знам ,много дълго и объркано е всичко.
Все пак много благодаря з а съвета!
Не  знам ,дали по средата на учебната година ще позволят преместването.

раzделяй ги  моите са в детската и ве4е са раzделени. не искам иzоб6то да стигаме до това положение и zатова така ре6их. не съжалявам zа ре6ението си, в у4или6те съ6то 6те ги раzделя 

може би е искала да каже ревност- защото при близнаците и породените ревност има.

Извинявам ,се не се изразих правилно!Има ревност.И то е голяма.А винаги точно на нея й е  угаждано   повече.Благодаря Ви за отговорите!

И аз се сблъсквам с проблема на seat-katа, но при нас тормозът и скандалите са и от двете страни Моите момичета също са трети клас, като положението беше направо трагично миналата година. Бях ужасена от отношенията, които се създадоха помежду им - все едно са "смъртни врагове", в училище изобщо не се подкрепяха, завиждаха за успехите на другата, а караниците, обидите една към друга, дори и удари бяха просто ежедневие. Първоначалния ми подход "Трябва да се обичате, вие сте си най-близки, вие сте сестрички, помагайте си...." се оказа абсолютно неуспешен. Това сякаш засилваше яростта им. Какво започнах да правя - не се намесвах в споровете им, оставях ги да си крещят, да тряскат, да се сърдят, да реват /само категорично забраних физическа саморазправа/, после говорех с всяка поотделно, като я оставях да се изприказва колко много "мрази" сестра си, колко я е ядосала, да си пореве още малко и т.н. И докато на мен цялата тази история ми коства ужасно много нерви, сърцето ми направо ще изскочи, то те след половин час са заедно отново, нещо си шушукат и си играят все едно, че не е имало буря. Помогнаха ни и книжката "Двойната Лотхен", един филм за изгубени близначки, който не се сещам в момента, а също и разни момичешки филмчета "Н2О", "Уинкс" и др. такива, в които всъщност момичетата непрекъснато се карат и се сдобряват помежду си. Извинявам се, че писанията ми станаха дълги, не знам доколко съм помогнала, но поне да успокоя seat-kata, че не са единствени.
Важното беше първо АЗ да осъзная, че всъщност "омразата" между  момичетата  не е омраза и че те не са длъжни да се отнасят по определен начин помежду си и че трябва да ги оставям в максимална степен да разрешават конфликтите си сами, а после съчувствено да изслушвам и двете страни
Не мога да кажа, че има огромна промяна в отношенията им, но все пак положението не е чак толкова трагично колкото беше миналата година!