Имам нужда от съвет!

девойката май влиза в пубертета
Кофти работа, как е измислила да го тормози .
А той бие ли я, потиска ли я, да не е защитна реакция някаква?

Не само не я тормози,а всячески й помага във всичко.Докато тя беше болна от шарка две седмици той й помагаше с материала.След месец  се  разболя и той и аз ходих при учителката или се обаждах на други деца..
На мен също ми прилича на пуберитет,но е  още на десет,дори не ги е навършила.
Той е по добър,отстъпва,не  е егоистичен.Еднакво са гледани.Щерка ми дори не иска да му дава от нейната вафла.
Спят в един креват,по причина на това,че девойката не заспива сама,в нейното легло.
Цял ден го тормози(той още не го разбира),а накрая го придумва да си легнат заедно.
Може би трябва да реша до утре ,дали да го преместя в  съседен клас.

не е рано за пубертет, изобщо. При момичетата, по данни отпреди повече от 5 г, започва след 8г.в. за нашата раса и начин на живот. Когато аз бях в 3ти клас на 3-4 съученички им дойде мензиса.
А преди време, пак ли беше така или внезапно девойката откри, че може да го тозмози?

Иначе- мести го и не мисли. Макар като те слушам, той едва ли ще е очарован.

О,винаги го е тормозила.Тормозът и постоянните скандали помежду двамата винаги са започвали от девойката.Като бебета го скубеше(завист за  голямата му коса)Тя нямаше.После завист ,че брат й си служеше по добре с  мишката.Да подчертая ,че й двамата имат по един комп.
Та така почти десет години.
Дори докато бях бременна ТЯ заемаше по -голямо място в корема ми.(роди с е й първа,въпреки ч е беше в пъти по лека от брат си.
Оф,не знам ,много дълго и объркано е всичко.
Все пак много благодаря з а съвета!
Не  знам ,дали по средата на учебната година ще позволят преместването.

Още сме много малки,но това,което знам е,че нещата започват още от "коремчето" и продължават до късна възраст (наскоро имаше много хубав филм по Natoinal Geographic) - нормално е - конкуренция.Трябва много внимателен подход и възпитание от рода - "колко много се обичате и колко много трябва да се грижите един за друг и да се пазите и защитавате като братче и сестричка" , за да се первърне "съперничеството" в "приятелство" и да се чустват като от "едно семейство семейство".

раzделяй ги  моите са в детската и ве4е са раzделени. не искам иzоб6то да стигаме до това положение и zатова така ре6их. не съжалявам zа ре6ението си, в у4или6те съ6то 6те ги раzделя 

Бебетата не изпитват завист! Може би интерес, но в никакъв случай завист! Сигурна ли си, че не идва проблемът от теб? Защото като чета, с такова впечатление оставам.
Извинявай за откровението, но все пак ти си пуснала темата, защото имаш проблем.


Това, според психолозите е грешен подход. Нормално е децата (не бебетата!) да изпитват ревност и да се конкурират помежду си. С обяснения от сорта "вие сте братчета/сестричета и трябва да се обичате" само наливате масло в огъня. Детето така или иначе  е ядосано и това, че не му позволявате да покаже открито чувствата си не помага.
Има различни тактики за справяне с проблема. Една от тях е да говорите по отделно с децата, като им позволите да изкажат гнева и ревността си. Без да ги карате да се чувстват виновни за това! Просто ги изслушайте. Така, изливайки в думи чувствата си, ще се поуспокоят и ще намалеят действията, насочени срещу другото дете.
Друга добра стратегия е да разделите децата. Ако имате възможност, нека са в отделни стаи. Всеки да има ключ от стаята си и да не може да навлиза в личнот пространство на другия. (За съжаление при нашите условия, рядко имаме физическа възможност за това)
Бих препоръчала горещо да прочетете книгата "Как да приучим децата си към дисциплина". Там много добре са описани подобни проблеми и тактики за справяне с тях.

може би е искала да каже ревност- защото при близнаците и породените ревност има.

Незнам какво да напиша на майчето с проблема, че след като прочетох всички ви съвсем се обърках! 
Исках да и кажа , че и съчувствам, разбирам я че забелязва това в момичето, но съм съгласна  и с това че по думите и се личи , че поставя на пиедистал момчето и ако го покава пред момичето ,тя може би иска да е на негово място ! Наистина трябва да се говори с децата, и трябва да ги разделите, аз от сега вземем такива мерки, но само вкъщи в градината са заено(за сега)!

Извинявам ,се не се изразих правилно!Има ревност.И то е голяма.А винаги точно на нея й е  угаждано   повече.Благодаря Ви за отговорите!

пиши как се развиват нещата

И аз се сблъсквам с проблема на seat-katа, но при нас тормозът и скандалите са и от двете страни Моите момичета също са трети клас, като положението беше направо трагично миналата година. Бях ужасена от отношенията, които се създадоха помежду им - все едно са "смъртни врагове", в училище изобщо не се подкрепяха, завиждаха за успехите на другата, а караниците, обидите една към друга, дори и удари бяха просто ежедневие. Първоначалния ми подход "Трябва да се обичате, вие сте си най-близки, вие сте сестрички, помагайте си...." се оказа абсолютно неуспешен. Това сякаш засилваше яростта им. Какво започнах да правя - не се намесвах в споровете им, оставях ги да си крещят, да тряскат, да се сърдят, да реват /само категорично забраних физическа саморазправа/, после говорех с всяка поотделно, като я оставях да се изприказва колко много "мрази" сестра си, колко я е ядосала, да си пореве още малко и т.н. И докато на мен цялата тази история ми коства ужасно много нерви, сърцето ми направо ще изскочи, то те след половин час са заедно отново, нещо си шушукат и си играят все едно, че не е имало буря. Помогнаха ни и книжката "Двойната Лотхен", един филм за изгубени близначки, който не се сещам в момента, а също и разни момичешки филмчета "Н2О", "Уинкс" и др. такива, в които всъщност момичетата непрекъснато се карат и се сдобряват помежду си. Извинявам се, че писанията ми станаха дълги, не знам доколко съм помогнала, но поне да успокоя seat-kata, че не са единствени.
Важното беше първо АЗ да осъзная, че всъщност "омразата" между  момичетата  не е омраза и че те не са длъжни да се отнасят по определен начин помежду си и че трябва да ги оставям в максимална степен да разрешават конфликтите си сами, а после съчувствено да изслушвам и двете страни
Не мога да кажа, че има огромна промяна в отношенията им, но все пак положението не е чак толкова трагично колкото беше миналата година!

Хубаво ще е и други двойни мами да разкажат как се справят с тези проблеми.
Едно е да четеш на книга, съвсем друго е реалният проблем и справянето с него.
Мисля, че  ще е полезно за всички.