- Публикувана: 10 фев. 2009, 21:46 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 14:54 ч.
Кърмене, некърмене и следродилна депресия
Иска ми се да пуснем една анкета, която долу-горе да даде представа, дали кърменето оказва положително влияние във връзка със следродилната депресия и има ли пряка връзка с нея. Имайки предвид хормоналната буря в организма на жената по време на бременност и след раждане, струва ми се, че кърменето облекчава нещата /поне за себе си така го обяснявам/. Лично аз, се разминах с подобни чувства /с леки изключенияа/ и го отдавам на кърменето до голяма степен.
Кърмих 4 месеца, тогава бяха и най-тежките ми периоди на депресия! Може би има връзка, но не мога да твърдя със сигурност. Но пък има и нещо друго при мен. Отчасти депресията ми беше свързана с това, че кърмя.
Въобще не мога да си представя що е то следродилна депресия 
И двата пъти след като родих, ми беше супер щастливо 
Изморено, но щастливо 
Кърмя на поразия и двата пъти. Не знам дали има връзка, но допускам, че е възможно, защото на мен лично кърменето ми е страшно силна антистрес терапия. Това, разбира се, е хормонално обусловено и научно обяснено, така че няма нищо странно. Първия ми син е кърмен дълго време след като се върнах на работа. Много добре си спомням как се мятах да го храня веднага след като се върна от работа и просто усещах как стреса и напрежението сякаш ми се изпаряват в момента, в който го прегърна Страшно ме отпуска кърменето! Може би действа по този начин и на току що родилите, може би спомага с това си действие избягването на следродилната депресия. Има логика 
И двата пъти след като родих, ми беше супер щастливо Изморено, но щастливо Кърмя на поразия и двата пъти. Не знам дали има връзка, но допускам, че е възможно, защото на мен лично кърменето ми е страшно силна антистрес терапия. Това, разбира се, е хормонално обусловено и научно обяснено, така че няма нищо странно. Първия ми син е кърмен дълго време след като се върнах на работа. Много добре си спомням как се мятах да го храня веднага след като се върна от работа и просто усещах как стреса и напрежението сякаш ми се изпаряват в момента, в който го прегърна Страшно ме отпуска кърменето! Може би действа по този начин и на току що родилите, може би спомага с това си действие избягването на следродилната депресия. Има логика 
Ми хич не разбирам какво общо има следродилната депресия с кърмене/некърмене? Освен, ако жената кърми насила (тоест, не иска, но се чувства длъжна), или пък не е успяла по някакви причини, въпреки желанието си и в резултат на което се е депресирала... 
Защото сина ми го кърмих само два месеца, пък дъщеря ми мисля поне година и тези неприятни усещания ме подминаха и двата пъти. За моя радост.
Мисля си, че следродилната депресия е съвкупност от напрежение и тревоги, от новото, от промяната... Не знам, не съм психолог.
Защото сина ми го кърмих само два месеца, пък дъщеря ми мисля поне година и тези неприятни усещания ме подминаха и двата пъти. За моя радост.
Мисля си, че следродилната депресия е съвкупност от напрежение и тревоги, от новото, от промяната... Не знам, не съм психолог.
Ми хич не разбирам какво общо има следродилната депресия с кърмене/некърмене?
гласувах с трета опция-кърмих и имах депресия. 
и аз така, но не го отдавам на кърменето. То е единственото удоволствие за мен. 
Ами нали при кърмене се отделя повишено от обичайното количество окситоцин, с цел освобождаване рефлекса на потичане. Същият хормон е отговорен и за предизвикването на чувство на щастие и отпускане. Можете да усетите действието му примерно след оргазъм - тогава нивата му също скачат. И предполагам, когато по десет пъти на ден окситоцинът ти удря тавана, вероятността да се депресираш е по-малка, поне що се отнася до хормонално обусловена депресия. Ако ти умре домашният любимец, много ясно, че никакво кърмене няма да те спаси.
Кърмех и не съм имала депресия. Но аз по принцип не съм склонна да се поддавам на такива състояния. Мисля, че депресията е заболяване, свързано с лабилна психика или Бог знае какво, и, независимо от това дали кърми или не, предразположеният човек, не би могъл да я избегне.
В моята стая имаше едно момиче, което НЕ желаеше да кърми защото беше изпаднала в следродилна депресия. А кърма имаше много.
В моята стая имаше едно момиче, което НЕ желаеше да кърми защото беше изпаднала в следродилна депресия. А кърма имаше много.
Кърмех и нямах депресия, даже имах лека еуфория. Имах тежки моменти, но те бяха свързани с болестите на детето, а не се дължаха на емоционалното ми състояние.
Според мен има връзка, понеже и кърменето е свързано с хормони, логично е да помага по-бързо да се въведе ред в хормоналния дисбаланс след раждане. Но разбира се не работи за всички жени, защото не сме машини, а хормоните не са копчета, които да натиснеш и да получиш желания ефект.
Според мен има връзка, понеже и кърменето е свързано с хормони, логично е да помага по-бързо да се въведе ред в хормоналния дисбаланс след раждане. Но разбира се не работи за всички жени, защото не сме машини, а хормоните не са копчета, които да натиснеш и да получиш желания ефект.
Аз не съм от най-успешните кърмачки, но и в следродилна депресия не съм изпадала.
По-скоро има една повишена чувствителност при мен - ту се смея, ту плача... в повечето случаи от щастие, но все пак това не е нормалното ми поведение. По-лабилна съм, сменям настроенията за секунди...
По-скоро има една повишена чувствителност при мен - ту се смея, ту плача... в повечето случаи от щастие, но все пак това не е нормалното ми поведение. По-лабилна съм, сменям настроенията за секунди...
При мен депресията беше породена от неуспехите ми с кърменето. Толкова си бях навила на пръста, че е абсолютно задължително, че докато траеха неуспешните ми опити да накърмя бебето, да се изцедя, компреси, лактогонни гадости, ядки, вода до припадък и съответното неспане от всичко това се бях превърнала в кълбо от нерви. Всеки въпрос "Кърмиш ли я?" предизвикваше сериозен скандал, последван от половинчасов рев. 
Депресията като по чудо свърши, когато реших след около месец, че е загубена кауза и трябва да се наспя поне.
Та моята депресия беше кърмаческа, не следродилна. Ако, дай боже, един ден имам второ дете, със сигурност ще подходя много по-спокойно с кърменето му.
Депресията като по чудо свърши, когато реших след около месец, че е загубена кауза и трябва да се наспя поне.
Та моята депресия беше кърмаческа, не следродилна. Ако, дай боже, един ден имам второ дете, със сигурност ще подходя много по-спокойно с кърменето му. 
Не съм кърмила и изживях лека депресия.
През първите две седмици - заради свекърва ми, която беше дошла да помага. Непрекъснато налагаше нейните решения, а не моите, и това естествено ме ядосваше. Ако мога да върна времето назад, нямаше да й позволя да дойде точно в началото, а по-късно.
Другите две неща, които ме тормозеха, бяха новото ми тяло, което не харесвах и второ - това, че вече не разполагах със живота си, т.е. не можех да изляза, когато поискам и т.н. Трябваше ми известно време, за да свикна с постоянната зависимост от детето. Сега вече не ми прави впечатление.
През първите две седмици - заради свекърва ми, която беше дошла да помага. Непрекъснато налагаше нейните решения, а не моите, и това естествено ме ядосваше. Ако мога да върна времето назад, нямаше да й позволя да дойде точно в началото, а по-късно.
Другите две неща, които ме тормозеха, бяха новото ми тяло, което не харесвах и второ - това, че вече не разполагах със живота си, т.е. не можех да изляза, когато поискам и т.н. Трябваше ми известно време, за да свикна с постоянната зависимост от детето. Сега вече не ми прави впечатление.
Докато бях бременна все се чудех що е то следродилна депресия и си мислех, че никога няма да ме сполети.Но уви.Преживях този период и беше много продължителен и тежък.Кърмех, но и дохранвах.По една или друга причина нямах много кърма.Но.....аз имам теория и тя е, че следродилната депресия може да окаже влияние върху количеството на кърмата.Това е изцяло моя теория може и да не съм права.Винаги съм си мислила, че ще кърмя детето си дълго и няма да го храня с изкуствени млека,но....и това не стана.Изпаднах в депресията още докато бях в болницата, притеснявах, че няма да ми слезе кърмата(това се случи чак на 6-7ия ден след раждането), може би и това засили депресията.Абе според мен двете неща се тясно свързани.И ако си благословена да имаш достатъчно кърма за да храниш детето си то това би добринесло за това ти да си по-спокойна и от там-да не изпаднеш в тази депресия. 
Ох, тази анкета няма как да ти даде информция дали кръменето има отношение към депресията. Защото и хиляди други неща оказват влияние, а за да изследваш по този признак, всички други трябва да са еднакви. Аз например имах следродилна депресия докато кърмех (някъде около 2 месеца, през които ревях ден и нощ), но и преживях ужасен стрес в родилното - бебето ми беше с опасност за живота. Та кое е оказало по-голямо влияние за състоянието ми след това? Ако вземеш само случаи като моя ще излезе, че АМ, давано на бебето лекува следродилната депресия на майката.
Кърменето няма нищо общо с депресията.
Аз се изцеждах и така хранех дъщеря си.Не съм имала следродилна депресия.
Като жена, преживяла много тежка следродилна депресия, да споделя: Успях да кърмя дъщеря си едва два месеца.След което се разболях много тежко от гнойна ангина и трябваше да приемам силни лекарства и АБ.В резултат на което кърмата ми спря.Една седмица след това изпаднах в тежка криза,започнах да получавам натрапчиви мисли че трябва да унищожа детето си. 
Борих се много, лекувах се , страдах.....Но се оправих.Писала съм нееднократно за това.
така че при мен да, кърменето имаше положително влияние и когато го спрях изпаднах в депресия.
Борих се много, лекувах се , страдах.....Но се оправих.Писала съм нееднократно за това.така че при мен да, кърменето имаше положително влияние и когато го спрях изпаднах в депресия.
Напротив, депресията и кърменето имат много общо.Когато жената кърми тя отделя и хормона на щастието./както и куп други хормони допринасящи за психичното здраве и равновесие/.Когато рязко спре да кърми /както се получи при мен/ изведнъж се получава срив и ако организмът /и в частност психиката/ е по-слаб, жената може да изпадне в депресия.Казвам го от опит, а и това ми бе обяснено от психотерапевтката ми.
Близначе, не ти е било леко. 
Винаги съм си мислела (да ме прощават всички дами, изживяли следродилната депресия), че такова чудо може да се случи само на големи лигли, които не знаят какво искат и не могат да оценят щастието да имаш дете. От вас обаче разбирам, че то си е болест направо и е хубаво, че си потърсила помощ.
Винаги съм си мислела (да ме прощават всички дами, изживяли следродилната депресия), че такова чудо може да се случи само на големи лигли, които не знаят какво искат и не могат да оценят щастието да имаш дете. От вас обаче разбирам, че то си е болест направо и е хубаво, че си потърсила помощ.
*АнАн*, не се притеснявай, не си единствената мислеща така.Много от момичетата , които ме потърсиха за да споделят проблема си , казаха същото.Че роднините и приятелите им си мислят , че са лигли.Повечето от тях се срамуваха да признаят на семействата си.Аз признах веднага на моите родители.Майка ми каза същото - че вместо да се радвам на детето си аз се лигавя.Много ме заболя.Но в момента в който ме видя да изпадам в криза, си промени мнението.Тогава разбра, че в тези моменти аз съм друг човек и че нищо не зависи от мен.После видя и моментите в които кризата ме отпуска и с колко обич и нежност обграждам тогава детето си.Тогава ме разбра окончателно и никога не си позволи вече да се съмнява в мен.
Важното е че следродилнаат депресия е само състояние, което отминава.
Важното е че следродилнаат депресия е само състояние, което отминава.
Близначе, не ти е било леко. Винаги съм си мислела (да ме прощават всички дами, изживяли следродилната депресия), че такова чудо може да се случи само на големи лигли, които не знаят какво искат и не могат да оценят щастието да имаш дете. От вас обаче разбирам, че то си е болест направо и е хубаво, че си потърсила помощ.
Винаги съм си мислела (да ме прощават всички дами, изживяли следродилната депресия), че такова чудо може да се случи само на големи лигли, които не знаят какво искат и не могат да оценят щастието да имаш дете. От вас обаче разбирам, че то си е болест направо и е хубаво, че си потърсила помощ. за съжаление няма нищо общо с лиготията....
Не съм кърмила -и двата пъти!!Не съм била в следродилна депресия.И да има връзка между кърмене/депресия ,то при мен не се"получи".
Имах само леко безпокойство ,но то беше свързано с много по различни неща-влиза ново човече в семейството,как ще го приеме порастналото ми вече момиченце...и т.н.
Не бих казала в никакъв случай ,че следродилната депресия е за лиглите
Това е много тесногръдо схващане.
Хората са с различна чувствителност ,различен "праг"на натоварването ...бебетата също са различни:едни спокойни,други реват постоянно-това води до различна "степен "на изнервеност на майката.И още куп други обстоятелства могат да наклонят везните в една или друга посока на чувствителната психика на току що родилата жена.
Имах само леко безпокойство ,но то беше свързано с много по различни неща-влиза ново човече в семейството,как ще го приеме порастналото ми вече момиченце...и т.н.
Не бих казала в никакъв случай ,че следродилната депресия е за лиглите
Това е много тесногръдо схващане.
Хората са с различна чувствителност ,различен "праг"на натоварването ...бебетата също са различни:едни спокойни,други реват постоянно-това води до различна "степен "на изнервеност на майката.И още куп други обстоятелства могат да наклонят везните в една или друга посока на чувствителната психика на току що родилата жена.
Не съм имала следродилна депресия, нито даже по-леките й варианти на просто тъга или променливи настроения.
Нито първия път, когато кърмих само месец и половина, нито втория път, когато заради раните по гърдите даже не ми остана време да се притесня дали детето наддава
Връзки между кърменето и депресията има изключително много, и то и в двете посоки. Безпроблемно вървящо кърмене може да е щит срещу следродилната депресия, предизвикана от други неща. И едновременно с това проблеми с кърменето могат да доведат до депресия даже и при липса на други фактори.
Разочарованието от това как е протекло раждането и как е стартирало кърменето и животът с бебето също са много силно свързани с депресията и няма как да се отделят съвсем от цялата мешавица.
Нито първия път, когато кърмих само месец и половина, нито втория път, когато заради раните по гърдите даже не ми остана време да се притесня дали детето наддава
Връзки между кърменето и депресията има изключително много, и то и в двете посоки. Безпроблемно вървящо кърмене може да е щит срещу следродилната депресия, предизвикана от други неща. И едновременно с това проблеми с кърменето могат да доведат до депресия даже и при липса на други фактори.
Разочарованието от това как е протекло раждането и как е стартирало кърменето и животът с бебето също са много силно свързани с депресията и няма как да се отделят съвсем от цялата мешавица.
Кърмех и не съм преживяла следродилна депресия,но при здраво и спокойно бебе само това ми оставаше 
Не ми се вярва да има някаква връзка, въпреки, че като се замисля, може и да има. Ако майката не кърми, поради причини независещи от нея(които са много малко), сигурно е разочарована поне в началото, че неможе да даде най-доброто на детето си и изпада в някакъв вид депресия.
Кърмих и имах депресия. Незнам дали въобще има връзка между двете неща, но отговарям на така зададения въпрос.
Депресията в никакъв случай не е свързана с лиготията, а по скоро с бушуващите хормони. Дори се усеща. При мен траеше около 15 - 20 дни, на приливи и отливи и беше ужасно.
Депресията в никакъв случай не е свързана с лиготията, а по скоро с бушуващите хормони. Дори се усеща. При мен траеше около 15 - 20 дни, на приливи и отливи и беше ужасно.
Кърмех и не съм имала следродилна депресия.
И след двете си раждания не съм имала депресии.
Кърмя и досега,и преживях следродилна депресия.Мисля,че чак напоследък я преодолях(7,5 месеца след раждането). При мен мисля,че беше от тежкото раждане; от големите жеги лятото; от това, че бебка не пожела да суче от биберон и трябваше да бъда нон-стоп около нея и че имаше много колики и беше неспокойна и ревлива: просто имах нужда да я оставя на някой,но нямаше на кой;и притеснениетоо, че отглеждам сама първо дете и съмненията дали се справям добре. Но не съм и помисляла да спирам кърменето. И нещата постепенно се пооправиха,но на моменти пак ме тряскаше нервата и лека депресия. Сега бебка яде и твърда храна,и в редките случаи,когато свекърва ми идва,мога да я оставя и да отделя малко лично време за мен. Всичко се преживява
*АнАн*, не се притеснявай, не си единствената мислеща така.Много от момичетата , които ме потърсиха за да споделят проблема си , казаха същото.Че роднините и приятелите им си мислят , че са лигли.Повечето от тях се срамуваха да признаят на семействата си.
и си спомням, че реакцията ми тогава беше по-скоро на възмущение, отколкото на съчувствие. Но сега разбирам,че е сериозен проблем това и не трябва да се пренебрегва. 
Аз не съм имала следродилна депресия.От начало изцеждах(май и това се води кърмене),защото малкия не искаше да суче,но после се научи и го кърмех близо десет месеца.
Не знам,дали има някаква връзка кърменето и некърменето със следродилната депресия.
Според мен по-скоро е до психика.
Не знам,дали има някаква връзка кърменето и некърменето със следродилната депресия.
Според мен по-скоро е до психика.
Хастар, виж този пасаж, той обяснява някои от причините за пост-родилна депресия:
"Според един супер-прочут лекар акушер гинеколог - Мишел Оден, когато бебетата са нон-стоп при майките след раждането, следродилна депресия няма. Това е, защото в отсъствието на бебето майчиният организъм изпада във физиологично състояние на траур (понеже в процеса на еволюцията на вида ни ситуацията родилка без бебе е можела да значи единствено, че бебето не е оцеляло). Тялото на майката оплаква загубата на бебето и започва да се нагажда към нея. Някои проблеми с кърменето също биха могли да се обяснят по този начин, както и проблеми на привързаността между родител и дете, които ги има толкова често в наше време."
При мен конкретно съм склонна да вярвам, че това беше причината - имах тежко раждане, бях 3 дни в реанимация, през които въобще не си видях и пипнах детето, съответно имахме и големи трудности с кърменето в началото.
Иначе все още кърмя и гласувах с опция 3.
"Според един супер-прочут лекар акушер гинеколог - Мишел Оден, когато бебетата са нон-стоп при майките след раждането, следродилна депресия няма. Това е, защото в отсъствието на бебето майчиният организъм изпада във физиологично състояние на траур (понеже в процеса на еволюцията на вида ни ситуацията родилка без бебе е можела да значи единствено, че бебето не е оцеляло). Тялото на майката оплаква загубата на бебето и започва да се нагажда към нея. Някои проблеми с кърменето също биха могли да се обяснят по този начин, както и проблеми на привързаността между родител и дете, които ги има толкова често в наше време."
При мен конкретно съм склонна да вярвам, че това беше причината - имах тежко раждане, бях 3 дни в реанимация, през които въобще не си видях и пипнах детето, съответно имахме и големи трудности с кърменето в началото.
Иначе все още кърмя и гласувах с опция 3.
Депресията, няма връзка дали кърмиш или не.
И според мен
!Аз кърма и не съм имала депресия
Кърмих една седмица и от тогава до сега цедя и храня от шише, следродилна депресия имах 
Както Хедра е написала, моята се изразяваше в променливи настроения, разочарование от начина по който стартира кърменето (бях решена на всяка цена да кърмя и това вманиачаване ми изигра лоша шега), умората, хилядите въпросителни и неизвестности около бебето и най-вече всички околни - много ме изнервяха (с изключение на мъжа ми, който ме подкрепяше през цялото време) с опитите да дават акъл и да се месят - направо изпадах в истерии след някой съвет.
Когато аз самата свикнах с бебето и взех решение да го храня с изцедена кърма, започна да преминава депресият. Определено през малкото дни, в които кърмех се чувствах много добре емоционално, но не и физически - има проблеми с кръста и гърба, беше ми ужасно трудно да я държа в скута си, а легналите пози не ми се получаваха
Както Хедра е написала, моята се изразяваше в променливи настроения, разочарование от начина по който стартира кърменето (бях решена на всяка цена да кърмя и това вманиачаване ми изигра лоша шега), умората, хилядите въпросителни и неизвестности около бебето и най-вече всички околни - много ме изнервяха (с изключение на мъжа ми, който ме подкрепяше през цялото време) с опитите да дават акъл и да се месят - направо изпадах в истерии след някой съвет.
Когато аз самата свикнах с бебето и взех решение да го храня с изцедена кърма, започна да преминава депресият. Определено през малкото дни, в които кърмех се чувствах много добре емоционално, но не и физически - има проблеми с кръста и гърба, беше ми ужасно трудно да я държа в скута си, а легналите пози не ми се получаваха
Следродилната депресия беше най-тежкият период в живота ми... Да, кърмех.
След второ раждане нямах депресия,сигурно защото физически се чувствах по-добре 
*АнАн*, не се притеснявай, не си единствената мислеща така.Много от момичетата , които ме потърсиха за да споделят проблема си , казаха същото.Че роднините и приятелите им си мислят , че са лигли.Повечето от тях се срамуваха да признаят на семействата си.
и си спомням, че реакцията ми тогава беше по-скоро на възмущение, отколкото на съчувствие. Но сега разбирам,че е сериозен проблем това и не трябва да се пренебрегва. Да, не трябва да се пренебрегва. Понякога се стига до изключително тежки форми. За жалост консултацията с психолог или терапевт не са особено на почит в нашата мила родина и много хора се притесняватда го направят. За мен също беше доста притеснително да потърся помощ. Но в един момент осъзнах, че е по-важно как ще се чувствам аз самата, отколкото дали някой няма да ме помисли за луда.
Според мен има връзка между кърменето и следродилната депресия по-скоро при жени,които по принцип са склонни към депресивни изживявания.След раждането нивата на допамин в хипоталамуса са ниски.А една от теориите за причините за поява на депресия е ниско ниво на медиаторите допамин,норадреналин и серотонин.
Според мен няма нищо общо - всичко си е индивидуално....
С първото бебе ми спря кърмата на 20-я ден, не съм имала никакви депресии и тем подобни...
Сега, с малкото кърмих 6 месеца, много спокойна бременност изкарах, много щастлива се чувствах, а имах моменти на леееко безпричинно натъжаване...
В никакъв случай депресия, но все пак....
Та, както казах - при мен няма нищо общо едното с другото...
С първото бебе ми спря кърмата на 20-я ден, не съм имала никакви депресии и тем подобни...
Сега, с малкото кърмих 6 месеца, много спокойна бременност изкарах, много щастлива се чувствах, а имах моменти на леееко безпричинно натъжаване...
В никакъв случай депресия, но все пак....
Та, както казах - при мен няма нищо общо едното с другото...
Докато кърмех нямаше и помен от депресията, но сега вече като почти нямам кърма започва да ме обзема май депресията. Не знам дали е следродилна или някаква друга, ама си е факт, че съм доста подтисната.
Преди около месец рязко ми намаля кърмата (не че нямам кърма, просто нямам излишна в момента - до тогава давах и на детето на една приятелка), чувствах се много тъжна и цяла нощ ревах
след време казах на мъжа ми за нощните изпълнения и той заяви, че не съм в час 
сега гледам по-спокойно на нещата и се чувствам много добре 
Някой тук изобщо прави ли разлика между следродилната тъга (baby blues) и следродилна депресия (postpartum depression)? Много хора не ги отличават и говорят за двете като взаимозаменяеми, а не би следвало, защото двете са много различни. Ако жена е страдала от следродилна депресия, а не тъга, то това е съвсем друго.
При следродилната тъга, която е до голяма степен хормонално обусловена, може да се наблюдава честа смяна на настроението - в единия момент майката да е щастлива, в следващия да почне да плаче; да се чувства некомпетентна за новото си бебе и да се чуде какво да прави сега; може да се чувства малко потисната, да се съсредоточава трудно, да има загуба на апетит и безсъние, дори бебето да спи. Тези и подобни признаци могат да се появят 3-4 дена след раждането.
Но - следродилната тъга отшумява от 10 дена до 6 седмици след раждането.
За разлика от нея, следродилната депресия е значително по-тежко състояние - точно като болест, което може да изисква терапия, лечение с медикаменти и много подкрепа от близките. Тя може да се случи по всяко време през първата година след раждането.
При нея майката проявява класически признаци на депресия плюс още: може да е продължително време тъжна и потисната, често да е плачлива, да е неспокойна, раздразнителна, нетърпелива; да има ниско самочувствие; може да загуби интерес от обичайните удоволствия, които преди са я радвали; трайно да загуби апетит; да има изблици на ярост към околните; да няма енергия, нито мотивация да прави каквото и да е, дори най-простото обгрижване на бебето; да има проблем с речта и писменото изразяване; може да страда от сериозни проблеми със съня - да не може да заспи и да спи, или напротив, да спи повече от обичайното, като летаргия; може да се чувства ненужна, да изпитва безнадеждност и вина; да се чувства негодна за майка, съпруга и т.н.; може необяснимо да свали или качи тегло; да се чувства все едно не си струва да се живее; да не показва никакъв или почти никакъв интерес към бебето; и накрая, което може да е най-тежкото усложнение от следродилната депресия, може да има желание да се самонарани или самоубие, и/или да нарани или убие бебето си.
Както се вижда, двете състояния нямат общо и не бива да се бъркат.
Много жени (ок. 80%) изпитват кратка и в различна степен сериозна следродилна тъга - от съвсем незначителна, която не се усеща, или малко по-трайна, докато хормоните се наредят, докато свикнат с новото си ежедневие и новата си роля...
Малък процент жени обаче страдат от СРД (5% до 25%, проучванията и различните методологии пречат да се знае точна цифра) и състоянието им рядко може да мине от самосебе си, особено при тежка депресия. Както с депресията, несвързана с раждане, тази може да иска третиране и помощ.
При следродилната тъга, която е до голяма степен хормонално обусловена, може да се наблюдава честа смяна на настроението - в единия момент майката да е щастлива, в следващия да почне да плаче; да се чувства некомпетентна за новото си бебе и да се чуде какво да прави сега; може да се чувства малко потисната, да се съсредоточава трудно, да има загуба на апетит и безсъние, дори бебето да спи. Тези и подобни признаци могат да се появят 3-4 дена след раждането.
Но - следродилната тъга отшумява от 10 дена до 6 седмици след раждането.
За разлика от нея, следродилната депресия е значително по-тежко състояние - точно като болест, което може да изисква терапия, лечение с медикаменти и много подкрепа от близките. Тя може да се случи по всяко време през първата година след раждането.
При нея майката проявява класически признаци на депресия плюс още: може да е продължително време тъжна и потисната, често да е плачлива, да е неспокойна, раздразнителна, нетърпелива; да има ниско самочувствие; може да загуби интерес от обичайните удоволствия, които преди са я радвали; трайно да загуби апетит; да има изблици на ярост към околните; да няма енергия, нито мотивация да прави каквото и да е, дори най-простото обгрижване на бебето; да има проблем с речта и писменото изразяване; може да страда от сериозни проблеми със съня - да не може да заспи и да спи, или напротив, да спи повече от обичайното, като летаргия; може да се чувства ненужна, да изпитва безнадеждност и вина; да се чувства негодна за майка, съпруга и т.н.; може необяснимо да свали или качи тегло; да се чувства все едно не си струва да се живее; да не показва никакъв или почти никакъв интерес към бебето; и накрая, което може да е най-тежкото усложнение от следродилната депресия, може да има желание да се самонарани или самоубие, и/или да нарани или убие бебето си.
Както се вижда, двете състояния нямат общо и не бива да се бъркат.
Много жени (ок. 80%) изпитват кратка и в различна степен сериозна следродилна тъга - от съвсем незначителна, която не се усеща, или малко по-трайна, докато хормоните се наредят, докато свикнат с новото си ежедневие и новата си роля...
Малък процент жени обаче страдат от СРД (5% до 25%, проучванията и различните методологии пречат да се знае точна цифра) и състоянието им рядко може да мине от самосебе си, особено при тежка депресия. Както с депресията, несвързана с раждане, тази може да иска третиране и помощ.
Кърмех и имах депресия около месец. При мен депресията определено беше свързана с други неща, в никакъв случай с кърменето. Напротив - обожавах да кърмя и това ми беше едно от любимите занимания.
Напротив - обожавах да кърмя и това ми беше едно от любимите занимания. само да добавя,че на мен ми стана любимо занимание,когато бебето стана на 2-3м. 
Аз къримх само 2 месеца и определено тогава ми беше по-депресирано отколкото след това.Чувствах се като дойна крава,която не можеше да мръдне никъде за повече от 2 часа,подплънки,глупости....целодневни и целонощни кърмения
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
Аз къримх само 2 месеца и определено тогава ми беше по-депресирано отколкото след това.Чувствах се като дойна крава,която не можеше да мръдне никъде за повече от 2 часа,подплънки,глупости....целодневни и целонощни кърмения
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
На мен пък изобщо не ми звучи егоистично, а напротив - напълно нормално - след като за 9 месеца си си дала тялото назаем да искаш да си върнеш поне частица от независимостта...
Бу, благодаря ! Много добре си го уточнила.Наистина следродилната депресия не бива да се бърка с тъгата.Депресията е много по-тежко състояние.И наистина се появява коагато "си реши".При мен беше два месеца след раждането и продължи почти две години , но познавам и майки при което е станало след навършване една годинка на детето.При някои от тях - след като са спряли да кърмят......
Аз бих обобщила - при всеки е индивидуално,при някои жени кърменето и депресията имат връзка, при други не.
Много добре си го уточнила.Наистина следродилната депресия не бива да се бърка с тъгата.Депресията е много по-тежко състояние.И наистина се появява коагато "си реши".При мен беше два месеца след раждането и продължи почти две години , но познавам и майки при което е станало след навършване една годинка на детето.При някои от тях - след като са спряли да кърмят......Аз бих обобщила - при всеки е индивидуално,при някои жени кърменето и депресията имат връзка, при други не.
Аз къримх само 2 месеца и определено тогава ми беше по-депресирано отколкото след това.Чувствах се като дойна крава,която не можеше да мръдне никъде за повече от 2 часа,подплънки,глупости....целодневни и целонощни кърмения
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
На мен пък изобщо не ми звучи егоистично, а напротив - напълно нормално - след като за 9 месеца си си дала тялото назаем да искаш да си върнеш поне частица от независимостта...
След написаното от Бу, аз си правя извода, че повечето писали в тази тема не са имали никаква депресия. И слава Богу, защото явно е много тежко и неприятно състояние, не само за майката, но и за нейните близки. Радвам се и благодаря на Бога, че имам устойчива психика, която не се е сринала в изключително тежки моменти през детството ми. В противен случай сигурно и следродилната депресия нямаше да ме подмине, а аз не само от депресия, но и от обикновена тъга не съм страдала. Поне не си спомням.
Не бих нарекла състоянието си след раждането чак депресия, но за около две-три седмици бях изпаднала в някаква "дупка". Причините бяха няколко-наложи се да останем за около седмица в болницата, направиха кръвопреливане на бебето и това много ми сломи духа. Освен това не се получиха нещата с кърменето-имах кърма, но бебето не искаше да суче, гърдите ми се разраниха и имах усещането, че нищо не правя както трябва. Не на последно място-изглеждах ужасно-подпухнала, безформена. Според мен да кърмиш не означава автоматично, че ще ти се размине депресията.
И мен много ме дразнят изрази от сорта на "днеска съм в депресия". Депресията не е нещо от днеска за утре.
Помня, че Хедра беше писала как първата стпъка е най- важна. Първият час след раждането, първият ден, първата седмица, първият месец, първата година. Много ми харесва тази констатация! Разбира се, че нещата са комплексни, но никога няма да забравя как в болницата сложех ли бебето на гърда и едва се сдържах да не заспя, докато не се нахрани, и после заспивах. Беше магично и вярвам, че тази магия ни е дала много.
Помня, че Хедра беше писала как първата стпъка е най- важна. Първият час след раждането, първият ден, първата седмица, първият месец, първата година. Много ми харесва тази констатация! Разбира се, че нещата са комплексни, но никога няма да забравя как в болницата сложех ли бебето на гърда и едва се сдържах да не заспя, докато не се нахрани, и после заспивах. Беше магично и вярвам, че тази магия ни е дала много.
Аз къримх само 2 месеца и определено тогава ми беше по-депресирано отколкото след това.Чувствах се като дойна крава,която не можеше да мръдне никъде за повече от 2 часа,подплънки,глупости....целодневни и целонощни кърмения
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
След това всичко си дойде на мястото,колкото и егоистично да звучи
На мен пък изобщо не ми звучи егоистично, а напротив - напълно нормално - след като за 9 месеца си си дала тялото назаем да искаш да си върнеш поне частица от независимостта...
Ааааа,така ами
Бъзикам се.Просто при нас кърменето беше голяма драма и някакси не беше нормално да продължава по повече от час,именно това ме изтощаваше,както и целонощното висене под одеалото при мен.Нито можех да заспя,нито да се обърна
Просто нещо не беше както трябва,не си представях кърменето така,явно съм пускала по малко мляко,въпреки,че беба наддаваше 
...Чувствах се като дойна крава...
Възможно ли е да си приела кърменето по този начин поради следродилна тъга/умора, а не обратното (кърменето да ги е предизвикало)?
Не съм имала такова чудо. Бях толкова щастлива, че имам бебе, че изобщо не се стигна до депресия. Малко ми беше подтискащо понякога висенето в къщи, понеже сина ми беше зимно бебе, и близо 2 месеца и за 2 мин. не бях излизала, но не смятам, че беше депресия. По цял ден стоях и си го гледах и му се радвах докато спеше, нямах търпение да се събуди за да го гушкам и целувам.
Не е лесно, бебето променя животът ти за цял живот, и грижите за него са 24ч., но това изобщо не ме подейства депресиращо.
Отговорих с 1 опция, но кърмих много малко, но и преди и след кърменето не съм била депресирана.
Не е лесно, бебето променя животът ти за цял живот, и грижите за него са 24ч., но това изобщо не ме подейства депресиращо.
Отговорих с 1 опция, но кърмих много малко, но и преди и след кърменето не съм била депресирана.
...Чувствах се като дойна крава...
Възможно ли е да си приела кърменето по този начин поради следродилна тъга/умора, а не обратното (кърменето да ги е предизвикало)?
Не мисля
По принцип бях супер надъхана,имах си уж мляко,но просто кърменето не беше това,което трябва да е
Не е логично да се кърми бебе час и половина,без прекъсване и точно след максимум 2 часа (ако е заспала) да последва същото...час и половина висене През нощта станеше ли 3:00 (в 00:00 пак кърмене) се буди,взимам я при мен(каквото съм спала спала) и така до сутринта виси,момента, в който я махна почваше да плаче 
И така откарахме 2 месеца.Еми незнам,ама ми беше адски изтощително,не можех да си легна и за час
След това се наложи да ходя на очни и ща не ща купих адапте.Нахраних детето в 00:00 и се събуди сутринта в 9:00
И оттогава си изяждаше АМ-то и чак след 4 часа пак....беше мирно ,доволно и щастливо,а аз два пъти повече.Оттам насетне майчинството вече се превърна в нещо изключително леко и приятно,а аз пак си бях в кондиция.Предполагам,че кърмата не и е стигала,въпреки,че на първите две консултации беше наддала по 700 гр
Явно е текло по малко ли,де да знам Та затова казвам,че първите два месеца ми беше едно такова особено.Не депресия,но може би тъга,която продължи не повече от седмица след изписването .След това свикнах.
Напълно разбирам разочарованието ти от кърменето, а също и че в известен смисъл се е наложило бебето да бъде хранено с АМ и тогава си открила решение, което те устройва.
А според теб можело ли е да се намери начин, различен от изкуственото хранене, така че кърменето да бъде приятно (или поне по-малко неприятно) за теб?
Например:
да си купиш слинг и да носиш и кърмиш бебето в него, вършейки разни работи през това време
да кърмиш легнала и да спиш, четеш, гледаш телевизия или каквото ти е приятно
да спиш в едно легло с бебето и да не се налага да ставаш през нощта
да се изцеждаш и да съхраняваш кърма, за да може да бъде хранено бебето в твое отсъствие, докато си почиваш, забавляваш се, ходиш на очни/работа
(Сигурно има и други улеснения, но в момента само тези ми хрумват.)
Или кърменето е било поначало неприятно за теб като усещане (дразнел те е допирът на бебето до зърната ти, боляло те е, когато е сукало, изпитвала си срам, погнуса, потиснатост, "клаустрофобия", някаква друга негативна емоция)? Кое най-много те е потискало по отношение на кърменето?
По повод на твоята следродилна тъга, става ясно, че тя е продължила една седмица, но после си имала 2 изстрадани месеца на кърмене, като най-силна е била умората (според теб тя е била от кърменето).
Смяташ ли да опиташ пак да кърмиш втория бебчо, или кърменето тотално те е отблъснало?
А според теб можело ли е да се намери начин, различен от изкуственото хранене, така че кърменето да бъде приятно (или поне по-малко неприятно) за теб?
Например:
да си купиш слинг и да носиш и кърмиш бебето в него, вършейки разни работи през това време
да кърмиш легнала и да спиш, четеш, гледаш телевизия или каквото ти е приятно
да спиш в едно легло с бебето и да не се налага да ставаш през нощта
да се изцеждаш и да съхраняваш кърма, за да може да бъде хранено бебето в твое отсъствие, докато си почиваш, забавляваш се, ходиш на очни/работа
(Сигурно има и други улеснения, но в момента само тези ми хрумват.)
Или кърменето е било поначало неприятно за теб като усещане (дразнел те е допирът на бебето до зърната ти, боляло те е, когато е сукало, изпитвала си срам, погнуса, потиснатост, "клаустрофобия", някаква друга негативна емоция)? Кое най-много те е потискало по отношение на кърменето?
По повод на твоята следродилна тъга, става ясно, че тя е продължила една седмица, но после си имала 2 изстрадани месеца на кърмене, като най-силна е била умората (според теб тя е била от кърменето).
Смяташ ли да опиташ пак да кърмиш втория бебчо, или кърменето тотално те е отблъснало?
Мяуче , много хубави неща си изброила,но явно аз съм от лошите майки,които не биха направили всичко това Просто не ми е приуритет кърменето.Много е хубаво като дейност и полза,но ако майката е абсолютно убедена в това и иска да предостави 100% всичко най-най на детето си.Но аз не попадам в графата на 100 процентовите майки.След като има АМ и пиенето на такова не е по-малко полезно за бебето,защо пък да го отбягвам?Особено като носи удовлетворение на бебето и мен?И в двата случая и двете ще сме по-доволни,а аз ще съм по-пълноценна,защото ще съм щастлива и отпочинала. Незнам как точно да го обясня,но не бих превърнала ежедневието си в нещо ужасно напрегнато,само и само да предоставя кърма на детето си (изцеждане,замразяване....).Еми не искам Просто не го намирам за чаак толкова важно.Няма да съм единствената,която е хранила детето си с адапте,нали 
И да,много ме болеше докато кърмих малката,иначе за срам, погнуса и клаустрофобия не може и дума да става Единственото неприятно беше,че по цял ден и цяла нощ сучеше ли сучеше и ме болеше до небесата,идеше ми да крещя.Но само това,не е имало други неприятности.Ааа и факта,че не можех да изляза като бял човек,да идем на заведение,да идем на почивка за уикенда.... всичко беше свързано с кърменето.И просто исках да не кърмя,но сърце не ми даваше да спра,имах угризения.Но след това вече се наложи.Въобще не исках да правя няаккви сложни схеми,само и само да приеме кърмата,а си намерих лесния вариант и не съжалявам.Оттам нататък всичко стана чудесно за всички 
А за другото дете,разбира се,че бих искала да го кърмя,но пак имам очни и държавен изпит през юни и пак нищо няма да стане,освен ако този път имам кърма в изобилие и успея с лекота да изцедя една -две дози,но малко се съмнявам Ако стане като първия път,изобщо няма да се замисля да взема АМ,а няма да мъча толкова време бебето и мен самата
Колкото и егоистично да звучи,не мога да отдам цялото си ежедневие и спокойствие на кърмене,което явно не се получава адекватно при нас
Просто не ми е приуритет кърменето.Много е хубаво като дейност и полза,но ако майката е абсолютно убедена в това и иска да предостави 100% всичко най-най на детето си.Но аз не попадам в графата на 100 процентовите майки.След като има АМ и пиенето на такова не е по-малко полезно за бебето,защо пък да го отбягвам?Особено като носи удовлетворение на бебето и мен?И в двата случая и двете ще сме по-доволни,а аз ще съм по-пълноценна,защото ще съм щастлива и отпочинала. Незнам как точно да го обясня,но не бих превърнала ежедневието си в нещо ужасно напрегнато,само и само да предоставя кърма на детето си (изцеждане,замразяване....).Еми не искам Просто не го намирам за чаак толкова важно.Няма да съм единствената,която е хранила детето си с адапте,нали И да,много ме болеше докато кърмих малката,иначе за срам, погнуса и клаустрофобия не може и дума да става
Единственото неприятно беше,че по цял ден и цяла нощ сучеше ли сучеше и ме болеше до небесата,идеше ми да крещя.Но само това,не е имало други неприятности.Ааа и факта,че не можех да изляза като бял човек,да идем на заведение,да идем на почивка за уикенда.... всичко беше свързано с кърменето.И просто исках да не кърмя,но сърце не ми даваше да спра,имах угризения.Но след това вече се наложи.Въобще не исках да правя няаккви сложни схеми,само и само да приеме кърмата,а си намерих лесния вариант и не съжалявам.Оттам нататък всичко стана чудесно за всички А за другото дете,разбира се,че бих искала да го кърмя,но пак имам очни и държавен изпит през юни и пак нищо няма да стане,освен ако този път имам кърма в изобилие и успея с лекота да изцедя една -две дози,но малко се съмнявам
Ако стане като първия път,изобщо няма да се замисля да взема АМ,а няма да мъча толкова време бебето и мен самата Колкото и егоистично да звучи,не мога да отдам цялото си ежедневие и спокойствие на кърмене,което явно не се получава адекватно при нас
Отговорих с първата позиция - и двете ми деца са кърмени, но не съм имала средродилна депресия. Според мен кърменето и депресията нямат много общо помежду си, защото познавам доста майки, които не са кърмили децата си и не са имали следродилна депресия. Това е относително и мисля, че зависи най-вече от психическата нагласа. Депресията няма нищо общо и с това дали след раждането бебето е било за известно време отделено. Дъщеря ми се роди преждевременно и беше за седмица в кувьоз, пък не ме тръшна депресия от факта. Зависи от самия теб как ще си организираш мислите и до каква степен си силен психически. Ако започнеш да търсиш под вола теле и да отдаваш всяка неприятност на едно или друго стечение на обстоятелствата, депресията ти е в кърпа вързана. Поне моето мнение, а и наблюденията ми са такива.
Аз кърмех около 9 месеца.И спрях не защото нямаше с какво да храня малката, а защото дъщеричката ми престана да суче.Преминах през родилната депресия и ми беше много тежко.Дори сега когато дъщеря ми навършва две години все още имам кърма и то достатъчно за да храня едно бебе.Но отделянето на кърмата е свързано с хормона пролактин, който от своя страна действа на поведението на жената.Най-много повлиява на желанието за секс на женатаа това може да доведе до проблеми. 
Но аз не попадам в графата на 100 процентовите майки.
Прости, че си позволявам да се шегувам с това, което споделяш за себе си, но нали не мислиш сериозно, че някой би те сметнал за по-малко от стопроцентова майка на собственото ти дете, поради каквато и да било причина?
Освен сарказъм, в тона ти усещам и един може би неосъзнат протест (дори бунт) срещу онези, които биха те убеждавали да кърмиш, или биха те упрекнали за избора ти да даваш АМ, или биха ти държали сметка. То си е нормална защитна реакция, но да те предупредя, че аз НЕ съм от ТЯХ
.Не те упреквам, не те убеждавам, не искам от теб обяснения "как може такова нещо". Не се възприемам (алегорично) като овчар, който се опитва да открие и върне заблудените овце в "правия път".
Видях, че си писала тук, в темата за следродилните депресии/тъги/умора (или както щеш ги наречи), видях, че си разочарована от опита си с кърменето и поисках да разбера защо.
Уважавам твоя избор и допускам, че той може да е най-добрият за теб, а оттам косвено и за твоето дете. Защо пък не? Не бих го класифицирала и определяла като егоистичен или някакъв друг, както не определям собствения си избор като единственият правилен.
Обаче има едно голямо НО, и това е, че ти самата не си сигурна, че си взела правилното решение. По какво съдя ли? Съдя по това, че все пак допускаш възможността да кърмиш и казваш, че искаш, а и по това, че си имала тази нагласа преди да се сблъскаш с известни трудности и да се разочароваш.
Останалото са подробности.
Подробност е това, че изкуственото мляко, макар и адаптирано, само се доближава по качества до майчиното мляко, но то не може да го замени (пише го и на кутията). Добре знаеш, че АМ се предписва. То е създадено за бебетата, които поради някаква причина (медицинска) не могат да бъдат хранени по естествен начин или нямат шанса да получат майчино мляко. Освен това, кърменето не е само храна, то е и ласка, и споделен миг, и обич, и спокойствие за двама.
Подробност е това, че времето, което "инвестираме" в децата сега е време, което се отплаща многократно в бъдеще. Какво по-егоистично от това? Тази теза е залегнала в теорията (и най-вече в практиката) на т.нар. привързано родителство (ако те интересува мога да потърся повече информация).
Подробност е това, че кърменето може да се превърне в радост за кърмачката (даже води до пристрастяване), че то не пречи жената да се грижи за себе си (да е красива), да се забавлява, да учи, да работи.
И така нататък, и така нататък...
Всъщност, след всичко споделено от теб, аз не мога да намеря отговор на следното: какви са били очакванията ти по отношение на кърменето (ама честно, понеже ти самата казваш, че си била “надъхана”)?
Преживяното от теб (описано в постингите ти) е напълно в реда на нещата за първите месеци на начинаеща кърмачка.
Аз минах през абсолютно същото, но постепенно нещата се наместиха. (Не че млякото ти е текло по-бавно, или пък си имала по-малко, просто си е нужно време бебето да се адаптира към кърмопотока и кърмопотока към бебето. На теб обаче ти се е сторило някак по-тежко... ***
Но хайде, стига съм пиляла слова и мозъчни клетки на вятъра. Може би е време да секне наЩа полемика. Все си мисля, че дадох няколко идеи как да се намали тъгата и умората от кърменето. Не съм сигурна дали авторката на темата смята, че има връзка между двете, обаче. Може би нейната теза е, че няма. Или пък чака да събере достатъчно статистика, за да изведе теорията си.
Мисля че си е до човек.Аз лично съм много силен характер и депресии никога не са ме гонили
Много точно казано! Кърменето или некърменето нямат нищо общо.
Слабите характери си намират поводи за депресии. Силните успяват, независимо от станалото. Това е! Казвам го като кърмила две деца, да не си помислите, че не одобрявам кърменето. В случая то наистина няма нищо общо. Всичко е от главата, която носим на раменете си. Мисля че си е до човек.Аз лично съм много силен характер и депресии никога не са ме гонили
Много точно казано! Кърменето или некърменето нямат нищо общо.
Слабите характери си намират поводи за депресии. Силните успяват, независимо от станалото. Това е! Казвам го като кърмила две деца, да не си помислите, че не одобрявам кърменето. В случая то наистина няма нищо общо. Всичко е от главата, която носим на раменете си. Извинявай, но точно от това изказване лично аз се чуствам обидена.Говориш точно като човек, който никога не е преживявал нещо подобно и представа си няма какво е.Не мога да те виня обаче....Слава Богу че не знаеш какво е защото е голям кошмар.Само едно искам да ти кажа - лично аз съм много силен характер.Винаги съм била.Повечето момичета които се свързаха с мен за да споделят за депресията, също са много силни характери.Никога не съм си намирала повод за депресии.Но не ме подмина,стовари се на главата ми като гръм от ясно небе
И, аз силната, дето мислех че видиш ли на мен това не може да се случи, рухнах.....И при мен , както вече казах, кърменето и депресията имаха общо.Спирам вече по тая тема.Както казах, силен характер съм, преживяла съм го отдавна и няма повече да се връщам назад А на всички кърмещи и некърмещи мами желая много усмивки и позитивни емоции !
Ей, blizna4e, не съм искала да наранявам никого с изказването си. Просто говоря от личен опит и от преки наблюдения. Познавам страшно много хора - както вече казах едните са кърмили, другите - не, при които изобщо нямаше и следа от следродилна депресия. Между другото на едната ми приятелка бебето се роди преждевременно - като моята дъщеря, но изкара над месец в кувьоз, и тя имаше всички основания да изпадне в какви ли не мрачни мисли. Но тя не се поддаде, прие нещата спокойно. Да не говорим, че в шестия месец при изобилие от кърма, се наложи по медицински причини, касаещи здравето на детето й, да спре кърменето. И пак го прие спокойно и без да изпада в депресия. Затова казвам, че е до човек и до психическа нагласа. Друга приятелка, на която бебето се роди малко след моя син, се наложи още във втория месец да замине за чужбина, за да лекува тежко раково заболяване, отключено от бременността и раждането. Не се знаеше дали изобщо ще се върне жива и дали изобщо ще види детето си повече. Тя не е кърмила и ден. Е, засега побеждава болестта си и се надявам наистина всичко да остане в миналото. 
Но и тя не се поддаде на депресията, въпреки че имаше нечовешки основания да се потопи в нея. Мога да изброявам много такива случаи. Разбира се, има го и обратният момент - страшно много майки изпадат в следродилна депресия по най-различни причини. И в никакъв случай не ги виня - медицината отдавна е признала това състояние. Лично мое мнение, с което никого не ангажирам и най-малкото имам идеята да засягам, е че всичко зависи от главата на човека, не от кърменето, не от лекото или тежко раждане, не от някакви други фактори. И точно по тази причина човек сам трябва да си се пребори с това състояние. Трудно е, но не и невъзможно. Вероятно, ако се намери някаква опорна точка, някакъв силен страничен стимул в нещо, което да отвлече вниманието от това състояние, би се получило. Може и да не съм права в разсъжденията си, незнам. Както казах - лично мнение е.
Просто говоря от личен опит и от преки наблюдения. Познавам страшно много хора - както вече казах едните са кърмили, другите - не, при които изобщо нямаше и следа от следродилна депресия. Между другото на едната ми приятелка бебето се роди преждевременно - като моята дъщеря, но изкара над месец в кувьоз, и тя имаше всички основания да изпадне в какви ли не мрачни мисли. Но тя не се поддаде, прие нещата спокойно. Да не говорим, че в шестия месец при изобилие от кърма, се наложи по медицински причини, касаещи здравето на детето й, да спре кърменето. И пак го прие спокойно и без да изпада в депресия. Затова казвам, че е до човек и до психическа нагласа. Друга приятелка, на която бебето се роди малко след моя син, се наложи още във втория месец да замине за чужбина, за да лекува тежко раково заболяване, отключено от бременността и раждането. Не се знаеше дали изобщо ще се върне жива и дали изобщо ще види детето си повече. Тя не е кърмила и ден. Е, засега побеждава болестта си и се надявам наистина всичко да остане в миналото. Но и тя не се поддаде на депресията, въпреки че имаше нечовешки основания да се потопи в нея. Мога да изброявам много такива случаи. Разбира се, има го и обратният момент - страшно много майки изпадат в следродилна депресия по най-различни причини. И в никакъв случай не ги виня - медицината отдавна е признала това състояние. Лично мое мнение, с което никого не ангажирам и най-малкото имам идеята да засягам, е че всичко зависи от главата на човека, не от кърменето, не от лекото или тежко раждане, не от някакви други фактори. И точно по тази причина човек сам трябва да си се пребори с това състояние. Трудно е, но не и невъзможно. Вероятно, ако се намери някаква опорна точка, някакъв силен страничен стимул в нещо, което да отвлече вниманието от това състояние, би се получило. Може и да не съм права в разсъжденията си, незнам. Както казах - лично мнение е. 
Кърмих , но за съжаление не беше успешно кърмене- наложи се да си служа с помпата 11 месеца.
Депресия нямах , но и не бях спокойна и щастлива от създалата се ситуация... Според мен е много индивидуално , не зависи от кърменето , а от организма като цяло , хормоните , самото бебе може да допринесе положително или отрицателно в първите няколко месеца. Със сигурност знам , че има много тежки депресии както при кърмещи , така и при не кърмещи мами им пожелавам бързо възстановяване!
Депресия нямах , но и не бях спокойна и щастлива от създалата се ситуация... Според мен е много индивидуално , не зависи от кърменето , а от организма като цяло , хормоните , самото бебе може да допринесе положително или отрицателно в първите няколко месеца. Със сигурност знам , че има много тежки депресии както при кърмещи , така и при не кърмещи мами им пожелавам бързо възстановяване!
Когато става дума за баш депресия, включително следродилна, освен "главата" има и други фактори, например химическите изменения в мозъка. Това най-общо и опростено казано, разбира се, да ме прощават учените [глави]. 
Това най-общо и опростено казано, разбира се, да ме прощават учените [глави]. Хм, не се заяждам, но явно на тези, които не изпадат в депресия (независимо дали са кърмили или не), в мозъците им не протичат никакви химически изменения.
Което май доказва моята идея - че всъщност всичко зависи именно от главата. Доколкото си спомням мозъкът се намира в главата. Ако греша - моля, поправете ме. 
Хм, не се заяждам...
), всъщност е леко дискриминативна, защото дели хората на такива със слаби и такива със силни характери, тъй като под "глава" участникът в дискусията безспорно има предвид психика или характер (почти точния цитат е "всичко е до глава/всичко е в главата"). Дори да приемем, че хората със силен характер (а в древността и характерът/темпераментът се е определял "химически") могат по-лесно да се справят с болести и да не униват пред трудности, то това не ги поставя в графа имунизирани срещу депресия. Тя често е генетично обусловена. Или може би хората с имунитет срещу депресия се наричат силнохарактерни, останалите са слабохарактерни? Аз лично бих го приписала на късмет, а може би на карма.
Ето за тези, които не са сигурни какво съм имала предвид в предишния си постинг, малко инфо от тук (бърз превод
):И така, най-грубо и общо казано:
"Какво се случва в мозъка на страдащите от депресия?
Депресията засяга деликатната химия на мозъка, и по специално специфични химически в-ва, наречени невротрансмитери. Тези вещества подпомагат обмяната на информация между клетките на мозъка. Определени невротрансмитери контролират настроението и когато количеството им намалее, хората стават потиснати, неспокойни, напрегнати. От своя страна стресът също може да повлияе върху баланса на невротрансмитерите и да доведе до депресия.
Понякога е възможно даден човек да преживее депресия без да може да посочи каквото и да било събитие, което му е донесло тъга или напрежение. Хората, генетично предразположени към това заболяване, поначало са по-склонни към нарушен баланс на дейността на невротрансмитерите, което е един от симптомите на депресията.
Медикаментите, които лекарите използват за лечение на депрсията, действат именно в тази посока -- възстановяване на нормалния баланс на невротрансмитерите."
Не съм кърмила, нито съм имала следродилна депресия.
И аз така.
Не разбирам каква връзка има кърменето с депресията.
Бях в депресия преди да родя,след раждането всичко мина,толкова съм щастлива,че съм майка,че просто няма място за депресии!
Честно казано, не знам в какво точно се изразява следродилната депресия. Помня, че си поплаквах честичко от съвсем незначителни на пръв поглед неща и случки. Много се дразнех и ядосвах на свекърва ми, на непрестанните й опити да ми дава наставления как да си гледам детето, на стремежа й да ми помага и бездействието й, което отчитах като липса на заинтересованост, от друга страна. Ако това е депресия, то съм я изкарала, а кърмех.
Препоръчани теми