За "Марко Тотевците" или защо някои хора привличат неприятности?

Ами когато много мислиш кое как да стане, то обикновено не се получава  От опит го казвам. Не прави планове, защото имат гадният навик да се провалят. Понякога нещата се случват, просто защото трябва да се случат, не на друг, точно на нас. Защо ли...., незнам, но понякога си задавам същият въпрос.

Нямам обяснение. На някои хора просто им върви повече, отколкото на други

Доста книги изчетох по темата теория на привличането Според тази теория добрите мисли и очаквания привличат добър късмет и обратното, като очакваме лошо, действително такова ни спохожда.
Е, аз не успях за съжаление да възприема за себе си тази теория и да я практикувам.

Аз съм го казвала и друг път- съдбата си не управляваме ние самите, а някой отгоре си играе с нас като с марионетки. Това е. Пратен си с дадена мисия на земята- един за да се мъчи за урок, да си плаща за кармата, друг за кеф и удоволствия. И това не е само някаква глобална мисия- просто ежедневно ангелчетата горе се кефят като ти подлагат разни препятствия по пътя, а често и направо си играят със степента на издържливост и нервната ти система. В "Пътят на душите" се говори за това че има различни по гадност (така да го наречем) ангели (или гидове). Едни били добри и благосклонни, други -много строги и вечно те подлагали на всякакви изпитания. Някои хора имали по 2 ангела. Единият те мъчел, а другия по-добър позамазвал положението с дребни знаци на благосклонност. Аз със сигурност съм с двама. Гадна работа. Ангелите си ги влачиш едни и същи през всички животи за веки вечни времена . Така казват в книжката.

Благодаря, Ксения. Сега ми се изясни смисълът на живота ми.
Оказва се, че всички ние сме герои в компютърната игра на божиите дечица, нали?
Виж ти, виж ти...
42.

Ами то като станеш сутринта с гъза нагоре, като решиш че всички ще са против теб днес, като се скараш на полвинката, защото кафето ти е изстинало, кво друго ти остава, освен да привлечеш неприятности. Животът е такъв, какъвто си го направиш

Защото са с такава нагласа, затова.

Предполагам такива неща се случват на хора,които се надценяват и съдбата ги чуква ей така да им покаже какво всъщност представляват.

Искам да ви разкажа една приказка: Един мъж на много преклонна възраст,разбрал вече ,че краят му наближава-замислил се и започнал да си прави равносметка.Животът му започнал да минава пред него като на филмова лента.В живота му имало много перипетии.Направило му впечатление,че на моменти по пътеката на живота му имало два чифта стъпки-неговите и на господ,но тогава когато му било най-зле стъпките били само едни.Много се ядосал и извикал:
-Господи,през целия ми живот си вървял до мен и аз видях стъпките ти.Защо в най трудните моменти ме остави сам?-а Господ му отговорил:-Глупчо,това е когато съм те носил на ръце!
Мисля,че е въпрос на виждане и нагласа.Хубав ден на всички.

Моя си купи чисто нова  кола, за 5-6 месеца я удряха 5 пъти  и толкова пъти влиза в сервиз. И аз му казвам когато спреш да се втеляваш за тази кола ще спрат да я удрят. В началото ме караше да събувам детето да не му изцапа седалките, да внимавам точно колко силно затварям вратата, да не падне трошичка вътре, ........ е съдбата му го върна.

Защото очакват да им се случват неприятности. Наумили са си, че са каръци, много ясно, че ще бъдат. Искаш - получаваш, проста работа. Винаги съм смятала, че малко позитивно отношение - към себе си, към околните, към свеки, към шефа и т.н., не вреди.

Аха, представи си. Ей такива ти ми истории...Цял живот се самообвиняваме и самобичуваме за щяло и нещяло и все сами сме си били виновни. Горкия човечец виновен че го удряли.  

Цялата работа е толкова проста, а защо толкова много време ни е нужно да проумеем че нищо не зависи от нас, не разбирам. Никой не си предизвиква сам страданията. На един с колата, друг с парите, трети с работа, четвърти със здраве... Тези дето им спира водата докато са сапунисани хич да не се оплакват. Има хора, които водят полуживот-болни, в инвалидни колички или приковани към леглото. Без да са си го предизвиквали сами.

Някак си много лесно и оправдаващо звучи,
някой има горе и той решава, ако не стават нещата той е виновен.
Да, но според мен не е така.
Подкрепям мненията, че всеки сам определя съдбата си, пътя си, дори и несполуките. И това за нагласата е вярно, има хора, които са вечно недоволни от всичко, колкото повече мрънкат толкова повече проблеми ги спохождат.

Много зависи как самият човек приема нещата. От комичната или от трагичната страна.

Нагласата.
Който се мисли за такъв,става такъв! 

Аз нямам представа защо на някои хора не им върви хич и съм сигурна,че никой няма.Имам един познат по-голям Марко Тотев не съм срещала,често ми дожалява за него.Той е добър,мил и наивен човек на средна възраст,но нещата които му се случват са направо хем смешни хем трагични.Например отива човека да си вземе телефон на изплащане въвеждат му данните от личната карта,която той представя,и му казват че не намират човек с такава самоличност,че нещо не е наред.Пращат го да си провери  нещата в полицията и какво става там-казват му че не съществува.Човек с неговите данни не съществува.Представете си.Естествено се е получило недоразомение,съвпадение на имена и преди няколко години човек с неговото име бил умрял и личната карта естествено унищожена във Варна-където той не е стъпвал.Жена му го напусна,уволниха го,почна да работи на друго място отряза си върховете на 3 пръста,не му изплатиха нищо и т.н. хвана си приятелка тя го напусна за да живее с човек в чужбина,с който се запознала по интернет.Та лошите неща се случват обикновено на добрите хорица.

Този направо жив да го оплачеш.Иначе лошите неща се случват на всички.Важна е и нагласата и от това се определя как ще ги понесеш,за да не станеш лесна плячка на следващо нещастие.Отделно негативната нагласа/енергия смятам,че привлича неблагоприятни събития.

Това с негативната нагласа също е така, но пак по решение на онези отгоре. Защото негативната нагласа към живота се смята за грях. Смята се че целта на земното ни съществуване е да получаваме удоволствие от него. Интересно обаче как, когато всички сме изпратени в толкова неравнопоставена ситуация. Може и да получаваш удоволствие ако освен други неща си лишен и от разум да разбираш и анализираш положението си, но това далеч не винаги е така.


Смята се че ти самия си си виновен заради греховете ти от предишни животи (карма). Преди да бъдеш пратен на земята ти самият уж си се съгласил на тези условия.

Аз пък си мисля, че е несправедливо да плащам за нещо, което дори не го знам какво е. Ако знаех поне щях да знам и как най-добре да си изкупувам вината, не е ли така?

Ами тогава не плащай. Никой не те кара, освен ти самата.

Повечето мнения в темата са много близки до моето и не искам да ги повтарям.
Но, не мога да не използвам ей тоя емотикон  заради "42" на Как' Сийка

Не съм Марко Тотев /да не чуе дявола/, но тази сутрин си беше определено точно като за петък 13-ти. Първо на цялото ми бързане се счупи ключалката на шкафа и не можах да извадя акта за раждане на детето, който много ми трябваше. В следващите 10 минути ми се развалиха ципа на панталона и на якето почти едновременно. И това не стигаше, ами една приятелка вика чакай да те хвърля до спирката. Спира колата и вика "Слизай". Слизай, ама вратата не ще да се отвори, слезе тя та аз се измуших през шофьорската. Е такова нещо не ми се беше случвало!

На мен много добре ще си ми е съвсем на добре,но най-сериозно попитах как мислите защо на някои хора им върви,а други способни и добри-не.Дали има някаква звисимост? Имах колежка занимаваща с четене на някакви езотерични книги,тя сгурно щеше да понзанайва нещо.Говоря в рамките на разумното де,не някакви измислици.

Имам едно приятелче... На 26 остана вдовица с едно малко дете. На 29 й откриха рак на гърдата. Мина през химио- и лъчетерапия. Преди време беше срещнала мъж, който искаше да се сближат, но тя сякаш имаше притеснения да направи тази крачка. Веднъж на кафе - къде просто за да сподели, къде за съвет - се допита до нас, как да подходи към въпросния ухажор. Дали да му поднася по лъжичка от истината или да го застреля от раз със: "Аз съм вдовица с дете. На всичкото отгоре имам и рак." Цялостното й излъчване, жестове, мимики ни накара да плачем от смях в една съвсем некомична ситуация.
Та това момиче има изключително чувство за хумор, както е видно и склонност към черния такъв. За нея определено мога да кажа, че не е от хората, които привличат нещастията. Със сигурност не е и от тези, които се отчайват. Може да се шегува с почти всичко и не е забравила, че на живота не бива да се гледа прекалено сериозно, каквито и коварни изненади да ни предоставя той.
В живота си имам няколко такива примера на хора, които по никакъв начин не привличат злощастната си съдба, но другите спокойно могат да ги определят като 'каръци'. Тези хора (поне в моите очи) опровергават теорията на привличането, затова и не вярвам в нея.
Не отричам, че има и от другите - според мен слаби хора, които мрънкат и са все недоволни или често извикват в съзнанието си апокалиптични картини. Но поне моят опит показва, че най-големите нещастия не се случват точно на тях... По-скоро ми се струва, че ако някои привличат злощастната си съдба, то това са силни хора, Голиати, които могат да се изправят срещу бурите и ветровете и гордо да извикат: 'Аз мога да понеса всичко!' Тези хора всъщност не привличат, те предизвикват съдбата. И явно тя решава, че щом са толкова силни, може да им нанесе и най-тежките удари...
Така че, мили момичета, може и да не е чак толкова зле да мрънкате без повод понякога, да се мислите за Марко Тотевци или да се представяте за нещастни... Чукайте на дърво и се молете, истинското зло да не ви застига!...

П.П. Иначе и аз донякъде споделям теорията за кармичната обремененост. Помага, когато човек не намира разумно обяснение на случващото се в живота... Както аз в момента нямам обяснение, как прописах в ДиС...

Много правилни наблюдения ниара. По-голямата част от хората с тежки изпитания съвсем по никакъв начин не ги привличат с мисли и песимизъм. Случват се на най-лъчезарните, най-радващи се на живота и най-силните.

Казваш че предизвиквали съдбата си и тя решавала че еди-какво си..Но съдбата не е нещо одушевено и материално. Съдбата е пътят който извървяваме с перипетиите, изпитанията, победите и провалите. Жизненият ни път е съдбата. Ясно е като бял ден, че ние нищо не решаваме от него. Или поне не по-значителните завои и препятствия. Случват се изневиделица и най-често все на едни и същи. Които народът нарича Марко Тотевци, каръци или просто чука на дърво че не е на тяхно място и се чуди защо точно това и точно на този човек.

Случвало ли ви се е да захванете даден дългосрочен проект, да приложите всички ваши усилия, всичко да върви по мед и масло и в самия край абсолютно нелогично и по никакви обясними причини проектът да се провали? Докато нещата се развиват, човек има наблюдение върху насоката в която се развиват, а следователно някакво предчувствие за края. Да но не. Противно на всякаква логика, краят печален. Изведнъж, рязко, нелогично и абсолютно необяснимо. Просто мистично.
Ако не ми се беше случвало прекалено често, сигурно бих си живяла със заблудата че аз решавам по някакъв начин нещата в живота си. Но много пъти ми е демонстрирано че абсолютно нищо не решавам. Някой горе като че ли си играе и се забавлява да те размазва. Мислиш си че можеш? А на ти да видим колко можеш!
Някои хора казват че това което не те убивало те правело по-силен. Глупости на търкалета. Силата не идва с ударите под кръста, с провалите и с нещастията. Силата идва с успехите, с радостите и щастието.

Мисля си че тези там горе умишлено балансират отнемайки от силата на силните.

Аз съм се зарекла, че някой ден като стигна там горе и се срещна очи в очи с този умник, ще му кажа всичко което мисля по негов адрес.  Така съм му набрала че просто няма накъде.

Xenia, след твоят отговор на мен не ми остана ха думи. Аз също смятам, че ударите под кръста не ни правят по-силни. Мен дори тези удари са ме накарали да се смиря.

Прави сте, силни ни правят успехите, но не тези, които ни идват наготово... ей така, защото сме имали късмет, а тези които сами сме си постигнали.
Интересното е, че колкото по-дълго си се борил за нещо и колкото повече "удари под кръста" си понесъл заради него, толкова по-сладка ти е победата после.

Не е Джейд, повярвай ми, не е така...
Болката от дългата борба понякога е толкова голяма, че ти вгорчава всяка победа.
Нищо по сладко от лесно постигнатия успех в живота няма.
Говоря за истинска болка, за истински лоши неща, не за лиготии, оплакване и жалване за глупости от хора, незнаещи изобщо за какво говорят.

Пас, всичко зависи от това как приемаш нещата и как гледаш на света.
И аз говоря за истинската болка. Ти поне ме познаваш и знаеш, че няма как да говоря от позициятана лигла, която се оплаква за глупости.

Силата да понесеш всякакви удари е вътре във всеки от нас.
Мисля, че всеки успех е възможен, колкото и болка да ти носи постигането му, само и единствено ако не се откажеш и не оставиш нещо да те обесърчи.

За мен лесно постигнатия успех в живота не е сладък... блудкав е и вкуса му трае кратко.
Разбира се, всеки си има някакви граници, които са различни за различните хора.

Марко Тотев е синоним на карък в смисъл - паднала му филията с намазаното надолу, изакала му се птица на чистата риза, спукали му четирите гуми и др. подобни неприятности. Млада вдовица с детенце и страшна болест не е Марко Тотев.

Абсолютно. Никога не са ми носили радост неща постигнати с голяма мъка. Спомням си когато след 3-годишно ходене по мъките държах най-сетне в ръце заветната канадска виза, баща ми каза че сигурно съм бездушна. Как можело такива нечовешки усилия да приложа и накрая да не се радвам. Още не знам как да опиша състоянието си. Изстискана като лимон. Чудиш се дали си струваше всичко това здравето и нервите ти.

Съвсем не всеки успех е възможен Jade. Независимо колко постоянен си бил и какви усилия си приложил. Едно и също нещо се постига от различни хора с коренно различни усилия и постоянство. И по пътя до постигането едни минават през огън и вода, други по застлани пътеки. На едни им се дава всичко с късмет, други каръци на всеки етап с проблеми за най-малки глупости.
Конкретно с примера за емиграцията, колко достойни са били късани на интервюто и какви абсолютни тъпанари без езици и професии са минавали елементарно, това е просто пословично. Абсолютен късмет и в ръцете на онзи горе който си играе със съдбата ти.

Извинявай, Ксения, но аз не мисля, че някой горе си играе със съдбата ми.
Винаги съм смятала, че съдбата си я определям аз самата.

А това, че някой постигат нещо с лекота и без проблеми, а на мен ми коства болка, мъка и терзания не е причина да се отказвам.

Невъзможните успехи са само тези, за които не ми е стигнала сила, смелост, постоянство и... оптимизъм

Почти никога не съм се съгласявала с мненията на Ксения, но сега с последното, макар, че не бих използвала точно нейните думи, мисля, че ме разбра точно какво имам предвид и аз нея също.

Защото човек има право да избира, но изборът, който му се предоставя изобщо не зависи от него.