Публикувана: 13 фев. 2009, 09:28 ч.
Последно мнение: 17 март 2009, 00:40 ч.

Децата на града!

6 246
97
1

13 фев. 2009, 09:28 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Според вас актуално ли това стихотворение на Смирненски и днес?
Виждате ли ги всеки ден, или вече те са част от архитектурата и пейзажа на големите градове?
Спорез вас, кои категории деца се причисляват към групата на братчетата на Гаврош?

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Пускам темата, защото вчера станах свидетел на грозна сцена. Бях на опашката в един супермаркет, когато едно дрипаво дете застана срещу господина пред мен (той беше с най-пълна количка) и го гледаше втренчено. Онзи се ядоса и го изгони с думите - Ти баща и майка нямаш ли бе, изчезвай, те да те нахранят. Shocked

# 1 13 фев. 2009, 09:30 ч.

Sofia
Мнения: 4 571

А ти какво направи?

# 2 13 фев. 2009, 09:33 ч.

Мнения: X

Истински гладните деца в града не просят. Мъчно ми е за тези деца. Още повече, че те не се набиват на очи, трудно можеш да им засечеш жадуващия поглед, защото те го крият...

# 3 13 фев. 2009, 09:41 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

актуално е.

# 4 13 фев. 2009, 09:43 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Tari Tasartir в пт, 13 фев 2009, 09:30

А ти какво направи?

Какво можех да направя. Не бях платила продуктите си...ако предприемех нещо можеха и крадла да ме изкарат... а Да се карам с този шемет си е чиста загуба на време. Детето не беше циганче, явно е пригладняло и като е видяло толкова храна се е захласнало.
Иначе не ме е срам да предприема каквото и да е, стига нещо да не ме ограничава. Купувала съм така храна на една баба. Седнала милата на стълбите през другия вход на блока ни и няма сили да се пребере от глад. Беше протегнала краката си....които направо ме ужасиха, бяха тънки като китките ми. Дадох пари на сина ми да и купи храна и се изпратихме по живо по здраво. Но просто в случая не можах нищо да направя.

# 5 13 фев. 2009, 09:47 ч.

Мнения: X

Нещата са толкова цинично изтървани, че чак стихотворението ( да ме извинява Смирненски, вечна му памет) ми звучи наивно.

# 6 13 фев. 2009, 09:47 ч.

Мнения: 2 161

Не,няма такива деца.

# 7 13 фев. 2009, 09:55 ч.

София
Мнения: 62 595

Стихотворението вярно звучи наивно. Може и да се отнася, но до известна степен. Публична тайна е кои са просещите деца и какво става с тях. И ми прави впечатление, че никак не са плахо възвишащи и в повечето случаи не са бездомни. Предполагам, че точно заради това онзи човек е реагирал точно по този начин. Възможно е да не постъпвам правилно, но просто ги отминавам.

# 8 13 фев. 2009, 10:03 ч.

Мнения: 2 577

Истински гладните деца ние не ги виждаме.

# 9 13 фев. 2009, 10:05 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: Andariel в пт, 13 фев 2009, 09:55

Професионално просещите се личат от сто киломентра, те никога няма да стоят и да гледат. Те идват при теб искат и дори те ограбват. Но бедни и гладни има много, наистина много.
Миналия ден се прибирам вкъщи и точно на кръстовището преди да пресеча гледам една жена усилено бърка в контейнера. Една кола на косъм не я закачи и тя се обърна ядосана да я поздрави. Първият момент не можах да я позная, в миналото беше състоятелна жена с добра работа, а сега не съм я виждала никога да прости, но пък затова се храни с отпадъци.
Ей хора, нали знаете, че на никого, нищо не му е вързано в кърпа и кой знае дали един ден няма и ние да сме в това положение.

# 10 13 фев. 2009, 10:07 ч.

София
Мнения: 62 595

Много хора, които ровят по кофите са с психични заболявания. Тяхното място не е на улицата, а в социални домове (не психиатрии, обаче) или някакви защитени жилища. Същото важи за децата. Но затова си има държавни органи, на които работата им е да създават организация и ресурси.
А това за гледането отстрани също е тактика. Просенето е професия и си има своите разнообразни трикове.