Публикувана: 13 фев. 2009, 12:36 ч.
Последно мнение: 11 март 2009, 13:10 ч.

Списък на фобиите

7 655
119
1

# 75 14 фев. 2009, 20:24 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Dona в сб, 14 фев 2009, 10:42

Действително ли получавате сърцебиене, изпотявате се, разтрепервате се, завива ви се свят и изпитвате неконтролируемо желание да избягате моментално

Когато купихме апартамента си преди 10 години, от старите собственици беше останал един диван в трапезарията. С мъжът ми се въоръжехме да почистим оставените от предишните обитатели боклуци, като на доста места под изнесените мебели имаше трупове на големи черни хлебарки, преди да започнем основен ремонт. По повод почистването и знаейки, че тези същества са били в изобилие в този дом, се облякох в анцуг, който напъхах в дългички, почти 3/4 чорапи, за да не влезе нещо и нахлузих гумени ръкавици, защипани с ластик. На косата кърпа и на врата "шалче" от тензух. Това бяха "оръжия" срещу евентуални буболечки. Награбих прахосмукачката и започнах чистенето, преместих дивана и от там изпълзяха N-броя живи, мърдащи твари... Когато мъжът ми ме намерил, чувайки равномерно бучене на висящата ми в ръката четка на прахосмукачката, съм треперела неистово, а сълзите буквално се леели от очите ми! Тогава ми повярва... Аз нямам ясен спомен как съм достигнала до това състояние. Embarassed

Dona, никак не е приятно и осъзнавам, че може да е смешно в очите на хората, но това е проблем, а не глезотия за съжаление. Tired

# 76 14 фев. 2009, 21:34 ч.

Мнения: 95

и аз с тези хлебарки..и по точно да не ми влязат в някое уше..имам спомен,че много,много отдавна гледах един филм,в който главния герой спа на открито в някаква пустиня и там му се вмъкна една буболечка в ухото,после закуси с тъпанчето му и къде ли не се разходи...ужасно ми е само като си го спомня Sick

повярвайте ми от тогава имам навика вечер когато заспивам да си придърпвам или завивката или косата през ухото...просто такова ужасно чувство,че може да ми се случи нещо такова не съм изпитвала никога Cry

# 77 14 фев. 2009, 21:48 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: maranthea в сб, 14 фев 2009, 21:34

и аз с тези хлебарки..и по точно да не ми влязат в някое уше..

Не искам да ви шашкам, но познавам такъв човек, работеше на кораб. Отиде на ушен лекар, защото почнал да недочува. Доктора се облещил, намерил и в двете ушета по една.
Балу, и другите мацки, нали не ми се вързахте на закачката по-назад. Дано не е била дебелашка.
И да, ако е толкова сериозно положението наистина може би е добре да се поработи по проблема. Предполагам сте гледали по Дискавъри, имаше филмчета как се лекуват фобии - с преки срещи с "врага".

# 78 14 фев. 2009, 22:00 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: минзухар в сб, 14 фев 2009, 21:48

Предполагам сте гледали по Дискавъри, имаше филмчета как се лекуват фобии - с преки срещи с "врага".

Гледах

Някои успяха, други - не. Страхувам се, че ще съм от вторите, ако направя опит да преодолея това нещо. Cry

# 79 15 фев. 2009, 01:01 ч.

Мнения: 200

Имам ужасна фобия не само от хлебарки, но и от всички буболечки с твърди крила А хлебарка като видя нито мога да я гледам, камо ли да я убия (не че ми е жал, а ужасно ме е гнус), просто съм имала неприятни (меко казано) случки с тях-падали са ми по гърдите, опръсквали са ме като ги убия, веднъж една беше почнала да ражда върху гъбата за миене на съдове, а друг път пък бяха пръскали във входа на блока и имаше буквално навсякъде котила от милиарди хлебарки. Просто в такива моменти ми се иска да изляза буквално от кожата си.Абе УЖАС!!!! За мен те са единственните гадни твари на този свят от които няма нужа майката природа А има едни дето ги дават по онова риалити "Страх", които са едни бразилски ли незнам, които съскат и са огромни и миришат...

# 80 15 фев. 2009, 09:15 ч.

Мнения: 63

От всякакви многоножки,най-ече паяци Sick

# 81 15 фев. 2009, 10:05 ч.

Мнения: 1 840

[

Цитат на: минзухар в сб, 14 фев 2009, 21:48

Предполагам сте гледали по Дискавъри, имаше филмчета как се лекуват фобии - с преки срещи с "врага".

При мен не помага. Sad

Ама хич.

Имам си две фобии. Едната е от катастрофа. Всеки път, когато се налага да пътувам, е истинско изтезание за мен. А се налага да пътувам често. През цялото време все едно седя на тръни и като вперя едни очи в пътя... - когато ме возят, се напрягам повече, отколкото когато самата аз шофирам. Има моменти, когато направо изпадам в паника по време на път, започвам да треперя, да плача, сърцето ми се качва в гърлото. И с времето се засилва тази фобия, вместо да отслабва. Ще дойде време, когато няма да имам смелостта да се кача в кола. Прекалено често се случва вече, за да си мисля, че страховете ми са неоснователни. Пътищата са осеяни с надгробни паметници. И все си мисля - и тези хора са си мислели, че ще стигнат там, закъдето са тръгнали. Когато ми предстои пътуване, започват да ме притискат натрапчиви мисли от рода: Дали си виждам децата за последен път? Кой ще ги гледа, ако с нас се случи нещо? и пр. Crazy

Не ми се ходи никъде вече с кола, предпочитам пеша. И чакам някой вече да измисли телепортирането.
Вторят ми неконтролируем страх е от изнасилване. Когато се озова в затворено пространство с непознат мъж, пак ме наляга паника, ужасно безпокойство, сърцебиене, учестено дишане и несъзнателно търся изход за отстъпление.
А никога не съм преживявала нито едното, нито другото - единствено в ума си. Да пази Господ!

# 82 15 фев. 2009, 10:49 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: Балу, в сб, 14 фев 2009, 20:24

Изобщо не е смешно, уви. Знам какво е, затова попитах за физиологичните симптоми, защото те показват наличието на фобия (а не нормалната погнуса от хлебарки, примерно).