Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 115 отговора


Мнения: 698
Здравейте всички прекрасни жени, за които раждането не е само излизането на бебето, а краят на едно пътуване и началото на друго. И най-вече се обръщам към онези от вас, които са били оперирани и страдат от това. Нека поговорим. Аз имам нужда, предполагам, че не съм сама.
Трябваше ми малко време да отделя двете емоции - рождението на сина ми и моето провалено раждане. Разочарованието от раждането не означава, че не обичам детето си, напротив - обичам го още повече и се чувствам виновна, че не му осигурих рождението, което заслужава. Затова сега се мъча да компенсирам по всякакъв начин.
Историята си ще разкажа скоро, просто малчо днес е малко неспокоен. Но ето какво се случи в най-общи линии - лекарката ми се уплаши, че бебето ми е голямо и няма да се справя (или пък, че тя нямаше да се справи...  Thinking ) и започна да ме плаши, че ще му се случат ужасни неща заради моето упорство. Аз бях сигурна, че ме шантажира, но си помислих за това какво щеше да стане, ако се бях уплашила в  най-неподходящия момент? Ако точно заради тези "окуражителни думи" тялото ми блокира, когато аз и детето ми имаме нужда от неговата сила? Затова се съгласих... Идеше ми да крещя от болка, но не физическа...
Сега гледам "перфектния" белег от операцията и си мисля кога ли ще зарастне онзи в душата ми.

Това е засега от мен, очаквам разказите за вашите раждания - естествени, прекрасни, ужасни, вагинални след секцио, домашни...  Нека си бъдем опора и вдъхновение, за да не се стига до ненужни операции и интервенции, нека смело оспорим авторитета на лекарите.

Ето и малко прекрасни раждания след секцио:
http://www.onetruemedia.com/otm_site/view_shared?p=64d405cadcc52 … m_medium=text_url
http://au.youtube.com/watch?v=xi37qJ-mIoU
Ето и един сайт, който да ни напомни колко отговорни трябва да бъдем към телата и децата си, или да цитирам сайта: "Брадвата забравя, дървото помни":
http://www.birthcut.com/videos.htm
Линковете са от една друга тема, но за тях се сетих на първо време.

Моля, нека не стигаме до ненужни спорове за или против единия или другия начин на раждане. Ако се стигне до там си помислете, че пускам тази тема от емоционална нужда  Wink , а емоциите са ирационални. Предимствата според вас на секциото не ме интересуват, не можете да ме убедите, че това е по-добрият начин за майката или детето, затова не се опитвайте. Чела съм достатъчно по въпроса.
Цитирай

София

Мнения: 347
Първо честито бебче! Да е живо, здраво и много щастливо!!!
Съжалявам, че не си родила по начина, по който искаш!  Hug Тъжно е, че в такъв момент са ти говорили ужасии... и то лекар! Само ще ти кажа, че познавам майки, които имат първо раждане - секцио, а второ (и трето) - нормално. Следващия път подбери лекар, който да се съобрази с твоето желание (естествено, не говоря за случаи, които изискват операция)!  Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 128
Раждах нормално и двата пъти.Имам приятелки раждали със секцио.Не ги виня.Всеки сам избира и никой не може да те накара да родиш по начин който не ти харесва.Не мисля, че трябва да се чувстваш зле от това, че не си родила както" трябвало".Важно е, че сте живи и здрави.Другото се преживява.Успех ти желая.
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
Няма да те убеждавам кое и по добре и кое не.Аз и 3те трябваше да родя секцио-но нещата в последният момент се оправиха и родих вагинално-но,ако някой ден се реша на 4то-то то ве4е ще е секцио-имам си херния и никой няма да ме остави да родя вагинално-то и да забременявам не трябва-споделих хипотет4но.
Мисля ,4е все пак трябва да благодариш на докторката ти-4е все пак не е рискувала-защото именно при отложено секцио -беше увредено едно бебенце-мозъ4но #Cussing out
А дали си си родила детето вагинално или не-едва ще се отрази на любовта ти към него Peace
Цитирай

Монреал

Мнения: 1 436
И аз страдах така като теб. Моето секцио се случи буквално за половин час, уж отидох само да ме прегледат в болницата, те пък загубиха тоновете, и веднага ме юрнаха към операционната. Не бях подготвена изобщо, че ще ставам мама този ден, но пък това не го прави по-малко специален. Съпругът ми ми помогна много, когато му се оплаквах, че съм "ограбена" от чувството да съм "истинска" майка, защото аз си бях втълпила, че само вагиналното раждане те прави такава. Важното е да разбереш, че метода не е важен, важно е че детето ти е живо и здраво!!!  Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 97
Здравей, аз родих секцио по свое желание и за нищо не съжалявам, никога не са ми минавали подобни на твоите мисли. Важно е, че всичко мина нормално и се роди моята малка принцеса, не мисля, че има значение какъв е начина. Чувствам се прекрасно като майка.
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Само мога да ти кажа , че ако беше родила нормално има голяма вероятност да си мечтаеш за секцио ... така че , не се чувствай ограбена - няма за какво .
Цитирай


Мнения: 683
Здравейте всички прекрасни жени, за които раждането не е само излизането на бебето, а краят на едно пътуване и началото на друго. И най-вече се обръщам към онези от вас, които са били оперирани и страдат от това. Нека поговорим. Аз имам нужда, предполагам, че не съм сама.
Трябваше ми малко време да отделя двете емоции - рождението на сина ми и моето провалено раждане. Разочарованието от раждането не означава, че не обичам детето си, напротив - обичам го още повече и се чувствам виновна, че не му осигурих рождението, което заслужава. Затова сега се мъча да компенсирам по всякакъв начин.
Историята си ще разкажа скоро, просто малчо днес е малко неспокоен. Но ето какво се случи в най-общи линии - лекарката ми се уплаши, че бебето ми е голямо и няма да се справя (или пък, че тя нямаше да се справи...  Thinking ) и започна да ме плаши, че ще му се случат ужасни неща заради моето упорство. Аз бях сигурна, че ме шантажира, но си помислих за това какво щеше да стане, ако се бях уплашила в  най-неподходящия момент? Ако точно заради тези "окуражителни думи" тялото ми блокира, когато аз и детето ми имаме нужда от неговата сила? Затова се съгласих... Идеше ми да крещя от болка, но не физическа...
Сега гледам "перфектния" белег от операцията и си мисля кога ли ще зарастне онзи в душата ми.

Това е засега от мен, очаквам разказите за вашите раждания - естествени, прекрасни, ужасни, вагинални след секцио, домашни...  Нека си бъдем опора и вдъхновение, за да не се стига до ненужни операции и интервенции, нека смело оспорим авторитета на лекарите.

Ето и малко прекрасни раждания след секцио:
http://www.onetruemedia.com/otm_site/view_shared?p=64d405cadcc52 … m_medium=text_url
http://au.youtube.com/watch?v=xi37qJ-mIoU
Ето и един сайт, който да ни напомни колко отговорни трябва да бъдем към телата и децата си, или да цитирам сайта: "Брадвата забравя, дървото помни":
http://www.birthcut.com/videos.htm
Линковете са от една друга тема, но за тях се сетих на първо време.

Моля, нека не стигаме до ненужни спорове за или против единия или другия начин на раждане. Ако се стигне до там си помислете, че пускам тази тема от емоционална нужда  Wink , а емоциите са ирационални. Предимствата според вас на секциото не ме интересуват, не можете да ме убедите, че това е по-добрият начин за майката или детето, затова не се опитвайте. Чела съм достатъчно по въпроса.

Честито бебе! Защо подлагаш на съмнение решението на екипа, водил раждането? Според мен проблемът ти идва оттам, че си искала на всяка цена да родиш нормално. Трябва да се радваш, че всичко с детето ти е наред и че е живо и здраво, не искам да ти пускам линк към една тема, която е изпълнена с разкази на майки, загубили децата си при раждането, именно, защото екипът не е реагирал адекватно и се е ослушвал до последно за секциото, и резултатът е бил фатален край за бебетата. Така че не мисля, че има за какво да съжаляваш, просто нещата не са се развили така, както ти си си била наумила, какво толкова? В живота не всичко се развива така, както искаме, това не значи, че трябва да обвиняваме себе си или някой друг.
Цитирай

Лондон

Мнения: 425
Преди всичко - честито Hug

Веднага след това искам да те попитам защо изкаш мнението на други, а предварително казваш, че определени мнения не те интересуват?! Малко е преднамерено и дори обидно, "питам ви, но не ме интересува..."

Все пак да си кажа моето мнение - то е, както на повечето майки тук, че целта оправдава средствата, а целта е да са ни живи и здрави децата, но и ние също.

Има случаи, а лекарите са тези, които трябва да преценят това, когато е по-добре да се направи секцио и толкоз! Не ставаш по-малко майка от това как точно протича раждането ти. Пак да подчертая, че това е мое мнение.

Медицината е за това, за да помага, тъй като живота, който водим сега не е този на бабите ни отпреди години, нито сме толкова силни, физически и психически, нито пък смятам, че в 21-ви век трябва да се разчита само на естествения подбор.

Надявам се тягостните ти мисли бързо да отминат и детенце много да те радва

Цитирай

София

Мнения: 6 098
Не разбирам майките, като теб. Не разбирам защо е толкова по-важно и изобщо защо е важен начина, по който си дал живот на детето си. Не разбирам какво значение има как съм родила едно здраво и прекрасно човече и с какво това влияе на мен самата, на него и т.н.

И двата пъти раждах със секцио, първия път се наложи по медицински показания, втория път медицинските показания си бяха същите плюс едър плод. Изобщо, ама изобщо не съжалявам, не само не съжалявам, а съм доволна, че стана така. Питам се защо изобщо жените раждат вагинално, като има секцио,  за мен това е човешкия, нормалния начин. Не съм ощетена по никакъв начин, нито аз, нито децата ми. Това е моето мнение, може и да не съм права, но съм доволна от двете си раждания, пожелавам толкова леко да минат ражданията и на дъщерите ми, не зависимо по какъв начин. Нека споменът им е толкова хубав, колкото е моят.
Цитирай

в най-нежната прегръдка

Мнения: 1 346
... се чувствам виновна, че не му осигурих рождението, което заслужава.

Чувствам се прекрасно, именно защото му осигурих рождението, което заслужава - бързо и безболезнено. Момчето ми се роди планирано секцио, почти 5 кг, и в комбинация с останалите проблеми, които имах - това беше най-доброто раждане, което можех да му осигуря.

Честито ти бебе! И моят съвет - престани да се вкарваш в такива филми, а просто се радвай на чудото, наречено чедо!
Цитирай

София

Мнения: 3 162
Моето първо раждане също беше едно не много нужно секцио; много ми беше кофти и направих всичко възможно второто, 3 г. по-късно, да е естествено и активно. Преборих се, не беше лесно, но пък беше страхотно преживяването, след като успях. Ако не си чела разказа, на сайта на estestveno.com ще го намериш, там има още доста VBAC, но сигурно го знаеш вече. Има психологически консултации за травматични раждания и те съветвам, ако продължиш да се тормозиш от това, да потърсиш психолог. Ще ти кажа само, че няма защо да се измъчваш от чувство за вина сега. Станало е най-доброто, което е можело да се случи. Неотдавна моя близка неонатолог ми разказа за съвсем пресен случай на майка, която много искала да роди естествено и не се вслушала в съвета на лекаря; бебето се е родило с пареза на ръчичката (било е доста голямо). Та има я и обратната страна. Не се вкопчвай в спомена от раждането. Знаеш ли колко малко още детето ти ще бъде толкова мъничко, никога вече няма да изживееш тези мигове; потъни в тях напълно и забрави за другото, доколкото можеш. Кърменето е толкова страхотно преживяване, отдай му се. И се подготви за естествено втория път, но остави достатъчно време пауза - поне 3 г, иначе поемаш много рискове, а и лекарите няма да се навият да те оставят естествено.

Към последните постове: момичета, наистина няма нужда. Ясно е, че за някои от нас секциото е по-доброто; други предпочитат естествено, но все пак ако нещо с раждането се обърка, секциото е разумният компромис. Гадното е, когато не сме убедени, че наистина се е налагало; наистина се чувстваш ограбена и измамена. Все едно да отидеш да ти превържат пръста и те веднага да обявят, че е гангренясал и го режат - едно е да си убедена, че е така, а друго е да знаеш, че са те извозили, защото им е било по-лесно примерно. Разберете хората, за които това води до душевна травма и не се нахвърляйте да я убеждавате колко е грешно да се чувства така. Нормално е да се чувства така; но с малко усилия на волята и помощ от приятели/професионалисти това чувство може да се преодолее.
Цитирай

в страната на чудесата

Мнения: 1 489
Не разбирам майките, като теб. Не разбирам защо е толкова по-важно и изобщо защо е важен начина, по който си дал живот на детето си. Не разбирам какво значение има как съм родила едно здраво и прекрасно човече и с какво това влияе на мен самата, на него и т.н.

...
и аз мисля така.

и още нещо не разбирам - защо все някой друг е виновен. защо не си остана да родиш вкъщи, не потърси друг лекар. защо като е толкова естествено всичко това, естествено не роди извън грижите на онези тъпанари, които са глупави, недоучили и не могат да се оправят с една родилка...

можеш да не ми отговаряш.
Цитирай

София

Мнения: 1 354
Честито и от мен   bouquet да ви е жив и здрав сина Hug
 Само искам да ти кажа радвай се на бебето си,а що се отнася до това което си написала "че не си му осигурила раждането което заслужава" не мисля,че е така.Щом така са се стекли обстоятелствата не бива да се виниш и не забравяй-" ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО".
Цитирай


Мнения: 698
tzvetak, всъщност аз никого нищо не питам. Обръщам се към онези от майките, които се чувстват като мен и имат нужда от подкрепа. Дори разбиране не търся от хора, които не могат да почувстват каквото и аз. Да, радвам се на детето си, но същевременно с това ми е мъчно, че нещата и за двама ни не протекоха както трябва. Това е травма, няма как и защо да обяснявам, още в началото помолих да няма заяждания и без това ми е криво от повода за темата.
Чувствата и емоциите са ирационални, затова не искам да обяснявам.
mama_na_vale, оспорвам решението на лекарката ми, защото нямаше причини за секцио - детето беше тръгнало, тоновете бяха чудесни, аз имах сили, контртакциите ми бяха редовни, разкритието вървеше добре, макар и бавно за някои - за 8 часа 8 см, но това защото отказах система. Единствено я уплашиха размерите от видеозона - 4 кг, но и брат ми се  е родил толкова, майка ми е с "тесен" таз и е по-ниска от мен, но просто едно време не са ги рязали за "добър ден" и брат ми се е родил прекрасно първо бебе, майка ми няма оплаквания и до днес.
Но както казах, за раждането ще разказвам подробно утре.
ivona 79, радвам се, че при теб е така, но както ти не мовеш да разбереш моите мотиви, така и твоите остават непонятни за мен. Смятам, че трябва да се уважава желанието на всеки.
dtti, това е чудесно! Дано все повече майки да се хвалят по такъв повод и то цели три пъти!
TarikMom, радвам се, че си успяла да превъзмогнеш негативните емоции, надявам се и при мен да се случи скоро.
aylin valeria, всъщност проблемът за мен беше, че правото на избор ми беше отнето, по един или друг начин. Може би ако с мен имаше някой, който да е запознат с моите желания, дула или майка ми, просто човек, който да ме подкрепи, нещата щяха да се развият по друг начин. Но жената в този интимен момент е толкова уязвима, в чужда територия, с непознати за нея и адски разтърсващи емоции и преживявания и много лесно манипулируема.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 115 отговора