Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Мами имам отново нужда от съветите ви.Боби който е на 2.6год.от известно време започна да се държи странно.Страхува се от всичко.Каквото да хлопне да тракне във входа тича при мен и веднага почва да обяснява че го е страх.От къде този страх идея си нямам. ThinkingНе сме го плашили с нищо до сега,в смисъл с дядо торбалани и прочие.Страхува се и от непознатите деца.Пресен случай от преди два дни.Поканени бяхме на рожден ден на едно момченце колкото Боби,колкото и да го увещавах да слезе от мен и да иде да си играе с децата не се получи.Беше се вкопчил за панталона ми и не ме пускаше.Снощи стойм в градинката пред входа на блока, дойдоха съседите с дъщеричката си която е на годинка, Боби хукна да се крие при баща си.Какво ли не му говорих разпитвах го от какво го е страх ефект нямаше само повтаряше че го е страх.Обяснявах и продължавам да обяснявам че не трябва да се страхува че вече е голям но нищо не се получава.Само да вметна че не от всички деца бяга а само от непознати.Не искам да стане "мамино синче" и за всяко нещо да се крие при мен.Искам да го науча сам да се оправя в различните ситуации.
Моля ви помогнете ми със съвети.
Предварително ви благодаря.
Цитирай

София

Мнения: 478
Ходи ли на ясла?
Да не го е стреснало нещо или някое дете да се е държало грубо с него? А от възрастни хора страхува ли се?
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Ходи ли на ясла?
Да не го е стреснало нещо или някое дете да се е държало грубо с него? А от възрастни хора страхува ли се?

Не не ходи на ясла.От възрастни хора не се страхува. Е зависи пак от това дали ще си го хареса даденият човек де.Просто не си го обяснявам. newsm78
Цитирай

София

Мнения: 2 331
Не се притеснявай, и това е период - колкото повече растат децата толкова повече се страхуват по принцип. Съветвам те спокойно да му обясняваш че няма нищо страшно, за да може да се успокои дечко. А може би има някаква случка - примерно с друго детенце, която го е уплашила - опитай се без да го притискаш да разбереш дали има нещо такова. И не му давай да гледа ТВ - там насилието изобилства. 
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Ивка, значи след като си пробвала да му обясниш, че е голямо момче и не трябва да го е страх, че няма страшно и т.н. сега вземи пробвай обратното - какво ще кажеш?

Като ти каже, че го е страх, му отвърни нещо от сорта:"Аууууу, страх ли те е майче?" и продължи да му отговаряш на обясненията с неговите думи. Целта е да му връщаш чувствата като перефразираш думите, които той ти казва. Това, че разбираш неговия страх и притесненията му/дори според теб да са глупави и нереални/ще го направи по-уверен и безстрашен, отколкото да го убеждаваш, че не е страшно.

Помисли как би се чувствала ти в неговата позиция?

Цитирай

София

Мнения: 7 030
Ивка, това е период, който го имаше и при нас, но може би при Боби е по-ясно изразен.
Просто изчакай, като не показваш, че страхът му те притеснява и го приемаш за нещо нередно. Обясни му, че всички хора и животинки понякога се страхуват, но трябва да се опитват да преодолеят страха си. Техниката на отразяване на чувствата, която ти е предложила Иса, също е много добра идея. Рано или късно Боби ще преодолее част от страховете си. Сега само трябва да внимаваш да не остане с впечетление, че е лошо и срамно да се страхува и, че другите деца, за разлика от него, не се страхуват.
Моята също е голяма и често казва, че я е страх от нещо. Най-вече от нови места и нови хора. Показвам й, че й съчувствам, обяснявам, че и мен понякога ме е страх /когато се страхуваше от новата градина й разказвах как и аз съм се страхувала от навата работа, но после съм свикнала и вече ми харесва/, казвам й, че всеки се страхува, но след време страхът минава и т.н. когато започне много "да се вживява" просто и казвам, че страх, не страх това е положението и честно казано това май й действа по-добре от всякакви утешения и обяснения Very Happy. Та съветът ми е, не се занимавай прекаленно много със страхът му - успокой го, обясни му и толкова. Когато децата усетят прекаленната ни загриженост и притесненията ни, неволно и те започват повече да се страхуват и притесняват. Дръж се така, все едно всичко е нормално.
Цитирай

Варна

Мнения: 3 208
Аз мисля, че е период.
И Габи в момента много се страхува и срамува. Това, че се крие в теб по-вероятно е от срам. Нормално е в началото да не иска да играе с непознати деца, остави го спокойно първо да ги гледа и после сам да реши да отиде при тях.
Цитирай

Cофия

Мнения: 22
Здравейте,

и аз исках да пусна подобна тема. От около две седмици дъщеричката ми /на 2 години/ вечер преди заспиване започна да се вкопчва в мен и да повтаря: мамо страх, вълк... и заспива буквално легнала върху мен, иска да ме чувства и да се гушка. Донякъде имам обяснение откъде й хрумнаха тези неща - до скоро баткото /почти 5 години/ вечер повтаряше " мамо, страх ме е " и на въпроса ми от какво, отговаряше"вълк". Но при банкото беше по-скоро опит да ми привлече вниманието, да започнем да си говорим преди сън. Но явно малката го е попила и всичките страхове, които са й в главичката, тя ги нарича вълк.

Сега децата са при майка ми и тя ми вика: какво сте направили с детето, то ми беше гордостта, как лесно заспиваше, а сега един час се върти.  Аз малко се притеснявам как най-добре да помогна на малката да преодолее страха. Разбирам, че е период, но от септември сме я записали на ясла и ме е страх, от новия стрес да не й дойде много и там преди обедния сън да почне да плаче и да се противи да спи. Ще се опитам и аз с отразяване на чувствата. Дори една от вечерите нарисувахме вълк и скъсахме картинката, но явно още е малка. Спомням си, че синът ми пък се страхуваше от мухи. Дано да се справим и този път.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.